Решение по дело №492/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от Г. И. Г. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], *** „***“ № ***, подадена против Отказ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК: ********* по възражение от Г. И. Г. с Вх. № ВЖ-00482 от 21.08.2024 г. по описа на „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

В жалбата се твърди, че на 21.08.2024 г. жалбоподателят е подал възражение до „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с което е заявил, че: вземанията по договори за кредит, регистрирани с идентификатори ******************** и ******************* в Ц. к. р. /ЦКР/, са погасени по давност; няма да заплаща погасените по давност задължения, за които „ЕОС Матрикс“ ЕООД подава информация в ЦКР и е поискал да бъдат заличени от счетоводните книжа на „ЕОС Матрикс“ ЕООД; поискал е администраторът на лични данни „ЕОС Матрикс“ ЕООД да изтрие и заличи личните му данни, да прекрати обработването на личните му данни и да преустанови подаването на информация към ЦКР, воден от БНБ. В жалбата е изложено, че: по подаденото искане липсва отговор от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, поради което се оспорва мълчаливия отказ на администратора на лични данни „ЕОС Матрикс“ ЕООД да изтрие личните данни на жалбоподателя, да преустанови предоставянето на информация за наличие на негови задължения към дружеството в ЦКР и да прекрати обработването на личните му данни; отказът на администратора на лични данни е незаконосъобразен; задълженията по договорите за кредит, за които „ЕОС Матрикс“ ЕООД подава информация в ЦКР към БНБ, са погасени по давност; за тези вземания не съществува и алтернативна правна възможност да бъдат и доброволно изпълнени, поради изричния отказ на жалбоподателя да го направи; налице е хипотезата на чл. 17, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) 2016/679; липсва и съгласие за обработването на личните данни по смисъла на чл. 17 от Регламента за защита на личните данни. Заявено е искане отказът на „ЕОС Матрикс“ ЕООД да бъде отменен и съдът да задължи „ЕОС Матрикс“ ЕООД да изтрие личните данни на жалбоподателя, свързани с посочените договори за кредит, да преустанови предоставянето на информация за негови задължения към ЦКР, воден от БНБ, и да прекрати обработването на личните му данни. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. В представена писмена защита излага съображения в подкрепа на твърденията си, позовава се на съдебна практика.

Ответникът по жалбата – ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК: *********, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Излага съображения, че администраторът на лични данни има легитимен интерес да откаже изтриване на лични данни, тъй като са необходими за изпълнение на законови цели и за изпълнение на легитимен интерес на администратора. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административният съд, след като обсъди и прецени доводите, наведени в жалбата и в допълнително представените от жалбоподателя молби, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Административното производство е образувано по подадено от жалбоподателя Г. И. Г. искане /озаглавено възражение/ с Вх. № ВЖ-00482 от 21.08.2024 г. до „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с което е заявено следното: направено е възражение, че задълженията на Г. по договора за кредит, сключен на ******** с „К.“ АД, и по договора за кредит, сключен на ********* с „У. Б.“ АД, за вземанията по които „ЕОС Матрикс“ ЕООД е предоставило информация в ЦКР, че са прехвърлени в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, са погасени по давност; заявено е, че Г. отказва да заплати и няма да плаща за в бъдеще доброволно описаните по-горе задължения, които са погасени по давност; направено е искане „ЕОС Матрикс“ ЕООД да преустанови подаването на информация до ЦКР, воден от БНБ, че дружеството има вземания от Г. по изброените по горе договори за кредит, и да отпише вземанията от счетоводните книжа на дружеството, поради погасяването им по давност и отказ за доброволно плащане; заявен е отказ дружеството да обработва личните данни на Г.; заявено е искане за заличаване и изтриване на личните данни на Г., поради липса на цел и основание за обработването им, и поради незаконосъобразното им обработване, включително поради липса на съгласие за обработване.

По искането е изготвен Отговор от „ЕОС Матрикс“ ЕООД чрез пълномощник юрисконсулт – Изх. № 02524 от 19.09.2024 г. Към отговора е приложено Становище от Длъжностно лице по защита на личните данни, определено от администратора на лични данни „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

В отговора е посочено, че Г. има неизплатени задължения към дружеството, произтичащи от: Договор за кредит от *********, сключен с „К.“ АД, вземането по който е придобито от „ЕОС Матрикс“ ЕООД на 29.02.2016 г., съгласно сключен договор за цесия, като към 28.08.2024 г. задължението не е изплатено и възлиза на стойност 1126,18 лева; Договор за издаване на банкова карта от *********, сключен с Б. „Х.“ АД, чийто п. е „У.К. Б.“ АД, вземането по който е придобито от „ЕОС Матрикс“ ЕООД на 23.07.2009 г., съгласно сключен договор за цесия, като към 28.08.2024 г. задължението не е изплатено и възлиза на стойност 4251,64 лева. Посочено е, че за „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в качеството на финансова институция по смисъла на чл. 3 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/, на основание чл. 10 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. на БНБ за Ц. к. р., е възникнало задължение да предоставя на ЦКР информация за кредитната задлъжнялост на всички свои клиенти до окончателното погасяване на задълженията им, с оглед на което се предоставя информация и за задължението на Г..

В Становището е изложено, че: за цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в качеството му на администратор на лични данни, е възникнало правно основание за обработване на личните данни на длъжника на основание чл. 6, § 1, б ,“б)“ от ОРЗД с цел изпълнение на договор, въз основа на който е възникнало прехвърленото вземане; за „ЕОС Матрикс“ ЕООД е налице легитимен интерес за обработка на личните данни на Г. по смисъла на чл. 6, § 1, б.“е)“ от ОРЗД, изразяващ се в управление и събиране на придобитото от Дружеството неизплатено задължение на Г. до неговото погасяване; обработката на лични данни на Г., изразяваща се в подаване на информация от „ЕОС Матрикс“ ЕООД в ЦКР към БНБ ежемесечно, до погасяване на задълженията, се извършва на законосъобразно правно основание по чл. 6, § 1, б. “в)“ от ОРЗД; липсват предпоставки за изтриване на личните данни по смисъла на чл. 17 от ОРЗД, тъй като не е налице нито една от хипотезите, изброени в чл. 17, § 1 от ОРЗД; „ЕОС Матрикс“ ЕООД не счита факта за погасяване на задълженията на Г. за безспорен; не е налице установяване на този факт чрез способите на гражданското право; искането на Г. не може да бъде уважено.

Горепосочените отговор и становище са изпратени от „ЕОС Матрикс“ ЕООД до жалбоподателя Г. на 19.09.2024 г. чрез пощенски куриер, но след неуспешни опити за доставка, са върнати към подателя като неполучени.

Видно от Писмо от 29.10.2024 г. на Комисия за защита на личните данни /КЗЛД/, след направена служебна справка на 28.10.2024 г. не е установено наличието на висящо или приключило производство пред КЗЛД, което да е инициирано от жалбоподателя Г. срещу ответника по жалбата „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

В Молба от 07.11.2024 г. от жалбоподателя е заявено оспорване на изпратеното от ответника становище по подаденото от жалбоподателя искане.

Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

С оглед установеното по делото, че по подаденото от жалбоподателя искане с Вх. № ВЖ-00482 от 21.08.2024 г. е налице изрично произнасяне от ответника по жалбата, по което произнасяне в хода на съдебното дирене е заявено оспорване от жалбоподателя, следва да се приеме, че предмет на обжалване е отказ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, обективиран в Становище, приложено към отговор с Изх. № 02524 от 19.09.2024 г. по описа на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, да заличи и изтрие личните данни на Г. И. Г., да прекрати обработването на личните му данни и да преустанови подаването на информация към ЦКР, воден от БНБ, постановен по искане с Вх. № ВЖ-00482 от 21.08.2024 г. по описа на „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

Жалбата е допустима. Подадена е в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД, при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК.

Установено по делото е обстоятелството, че между жалбоподателя Г. И. Г. и ответника по жалбата „ЕОС Матрикс“ ЕООД са налице правоотношения, възникнали по силата на прехвърляне на вземания по сключени договори за кредит, като жалбоподателят е субект, чийто лични данни са обработвани от дружеството – ответник по жалбата.

Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД попада в хипотезата на определението по чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679, съгласно която „администратор“ означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка.

Съгласно чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, „лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице.

Съгласно чл. 4, т. 2 от Регламент 2016/679, „обработване“ означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.

В чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД е регламентирано, че субектът на данни упражнява правата по чл. 15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин.

В чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679 е предвидено „Право на изтриване (право „да бъдеш забравен“), като съгласно § 1, б. „а“ субектът на данни има правото да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне личните данни, когато личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин.

В конкретния случай, отправеното от жалбоподателя искане до администратора на лични данни – „ЕОС Матрикс“ ЕООД, има характер на заявление по смисъла на чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД и съдържа реквизитите по чл. 37в от ЗЗЛД.

Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е администратор по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗЛД във връзка с чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679, по отношение лични данни за жалбоподателя Г. по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД във връзка с чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, свързани с вземания по два договора за кредит. Становището с инкорпориран в него отказ за удовлетворяване на искането по изложени в становището мотиви, е подписано от д. л. по з. на л. д. – Д. А. Б., в. в п. Р. по ЗЗЛД към КЗЛД, която и. с. к. и към настоящия момент /видно от интернет страницата на КЗЛД - https://sais.cpdp.bg/saispublic/OfficialsRegister/.

Актът е издаден в предписаната от закона форма и при издаването му не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да бъдат определени като съществени.

Оспореният отказ е в съответствие с материалния закон и с целта на закона.

Условията за допустимост при обработването на лични данни са изрично регламентирани в чл. 6, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. Съгласно тази разпоредба, обработването е законосъобразно, само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните условия: a) субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели; б) обработването е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна, или за предприемане на стъпки по искане на субекта на данните преди сключването на договор; в) обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора; г) обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице; д) обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора; е) обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато субектът на данните е дете.

От събраните по делото доказателства е установено, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД е обработвало лични данни на жалбоподателя, като е подавало информация към ЦКР на БНБ относно текущото състояние на кредитите на Г. към кредитната институция. Не е спорен въпросът, че Г. е бил д. по договор за кредит, сключен с „К.“ АД, и по договор за кредит, сключен с „У. Б.“ АД, вземанията по които са прехвърлени на цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Според заявеното от ответника и неоспорено от жалбоподателя обстоятелство, към 28.08.2024 г. задълженията по договорите за кредит не са изплатени и възлизат на стойност съответно: 1126,18 лева и 4251,64 лева. За събиране на вземанията няма данни за образувани изпълнителни или граждански производства. Между страните има спор дали вземанията на „ЕОС Матрикс“ ЕООД спрямо жалбоподателя са погасени по давност или не.

При тези обстоятелства, в качеството му на финансова институция по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 12 от ЗКИ, „ЕОС Матрикс“ ЕООД е задължен субект по чл. 10, ал. 1 във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за ЦКР /Наредба № 22/2009 г./. С разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 22/2009 г. е въведено задължение за институциите по чл. 4, ал. 1, да събират и подават към ЦКР информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване.

От изложеното следва извод, че личните данни на Г. са били законосъобразно обработвани от администратора „ЕОС Матрикс“ ЕООД чрез подаването им към ЦКР, поради наличие на две от основанията, предвидени в чл. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679: обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора, и обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора.

Законосъобразно е становището на ответника, че за жалбоподателя не са налице предпоставки за изтриване на личните му данни по смисъла на чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679, включително не е налице и хипотезата на чл. 17, § 1, б. „а)“ от Регламент (ЕС) 2016/679, тъй като само едностранното волеизявление, направено от длъжник към кредитор, с което длъжникът заявява, че счита задължението си за погасено по давност, не поражда юридически факт, който да води до прекратяване на правната връзка между страните, съответно до отпадане на необходимостта за обработка на личните данни. Съгласно чл. 110 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Законът – чл. 114 от ЗЗД, определя началото на срока, от който започва да тече давността, и това е денят, в който вземането е станало изискуемо. В чл. 116 от ЗЗД изрично са регламентирани случаите, в които давността се прекъсва, а според чл. 117 от ЗЗД, от прекъсването на давността почва да тече нова давност. Погасяването на вземането поради изтичане на погасителна давност означава, че кредиторът е лишен от възможност да реализира вземането си чрез принудителното му изпълнение, но задължението на длъжника остава да съществува. Наред с изложеното, въпросите дали и кога е изтекла погасителната давност по задълженията, произтичащи от договорите за кредит, кога е началният момент, от който е започнала да тече давността, спирана или прекъсвана ли е тя, не са от компетентността на настоящия съд, съгласно чл. 128 от АПК, и могат да бъдат разрешени единствено при оспорване на предприето принудително изпълнение или чрез предявяване на отрицателен установителен иск, които спорове са от компетентността на общите съдилища. Докато не бъде установено, че вземанията по кредитите са погасени по давност, за кредитора – финансова институция по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 12 от ЗКИ, не възниква задължение да подаде информация към ЦКР за настъпили изменения по кредитите на Г. и не възниква задължение да изтрие относими към Г. лични данни по реда на чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Следва да се посочи, че настоящият случай е различен спрямо цитираната от жалбоподателя съдебна практика на ВАС, отразена в Решение № 12441 от 13.12.2023 г. по адм. дело № 8782/2023 г., V о. и в Решение № 8578 от 09.07.2024 г. по адм. дело № 934/2024 г., V о. По тези дела обстоятелството, че задълженията на заявителите към администратора на лични данни са били погасени по давност, не е било спорно. В случая относно това обстоятелство е налице спор. В административното производство този материално-правен спор не може да бъде разрешен, тъй като подлежи на разглеждане по общия ред, съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК. Доколкото липсва безспорност на обстоятелството за погасяване по давност на задълженията на жалбоподателя, то липсва и основание за уважаване на искането за изтриване на личните данни на жалбоподателя, както бе посочено по-горе.

При тези мотиви се налага извод, че при обработка на личните данни на жалбоподателя не са допуснати нарушения на правата му по чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679 и по ЗЗЛД. Оспореният отказ е законосъобразен, а подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, претенцията на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, поради което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата, защитаван в процеса от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. И. Г. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], *** „***“ № ***, подадена против Отказ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК: *********, обективиран в Становище, приложено към отговор с Изх. № 02524 от 19.09.2024 г. по описа на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, да заличи и изтрие личните данни на Г. И. Г., да прекрати обработването на личните данни на Г. И. Г. и да преустанови подаването на информация към Ц. к. р., воден от Б. н. б.

ОСЪЖДА Г. И. Г. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], *** „***“ № ***, да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, представлявано от у. Р. И. М.-Т. и Т. И. В., сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.