№ 3930
гр. София, 23.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20221110206755 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 22-4332-
005661 от 06.04.2022 г. издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з – 1632/02.12.2021 г., с което на
основание чл. 53 от ЗАНН на Т. Б. Г. с ЕГН:********** са му наложени 1.).
административно наказание парична глоба в размер на 20.00 лева за
извършено административно нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП вр. чл.185 от
ЗДвП и 2.). административно наказание парична глоба в размер на 100.00
лева и наложено наказание лишаване от право за управление на МПС за срок
от един месец за извършено административно нарушение по чл.123, ал.1, т.2,
б. „б“ от ЗДвП вр. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
В жалбата на жалбоподателя срещу процесното НП се излагат подробни
съображения против атакувания санкционен акт. Твърди се, че обжалваното
наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като
постановено при съществени процесуални нарушения. Релевират се подробни
доводи и съображения за липсата на административно нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и
моли обжалваното НП да бъде отменено изцяло. Не се претендират
разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание, който да оспорва депозираната жалба. Не
се претендират разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
1
и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с
обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН –
наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово,
местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по
закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Жалбоподателят Т. Б. Г. е правоспособен водач на МПС и към 24.11.2021
г. имал навършени 76 години. Жалбоподателят Г. в гр.София ж.к. Борово с
посока на движение Центъра, управлявал собственият си лек автомобил
„Фиат Уно“ с рег. № ... на заден ход в затворена топикова улица зад магазин
„Велозона в гр.София на бул. „Гоце Делчев“ № 76. При управлението му на
заден ход жалбоподателят не извършил достатъчен контрол върху МПС,
което управлявал. Жалбоподателят не преценил достатъчно добре, че
управлявайки на заден ход същият доближавал странично парикираните по
посоката му движение назад (в ляво на него) леки автомобили, които били два
на брой в конкретната затворена топикова улица. Единият от тези спрели и
паркирани леки автомобили бил МПС на свидетеля П. Г. Т. – л.а. „Тойота
Авенсис“ с рег. № .... Жалбоподателят Г., движейки се назад със своя лек
автомобил ударил като се допрял странично в лявата част странична част на
л.а. „Тойота Авенсис“ с рег. № .... Жалбоподателят Т., въпреки че се допрял с
автомобила си в лявата странична част на лекия автомобил на свидетеля Т.,
той продължил назаден ход, след което се оттеглил от местопроизшествието,
без да спре и да остане на място за установяване на щетите по засегнатото
МПС. Свидетелят Т. подал жалба в СДВР. Изгледал записите от
охранителните камери от паркинига на местопроизшествието и възприел
процесното ПТП и начина на настъпването му. Щетите по лек автомобил
„Тойота Авенсис“ с рег. № ... били засегнати боя от лявата страна на
автомобила, щети по задната лява и предна лява врата, с получила се
вдлъбнатина по задната врата. В писмена декларация от 23.03.2022 г.
жалбоподателят Г. признал, че е управлявал лекия си автомобил на
инкриминираната дата и място, както и че одраскал автомобила на свидетеля
Т. и че го е „ожулил“ съвсем леко същия. Свидетелят Г. и свидетелят от
СДВР И. А. И. съставили скици на местопроизшествието за механизма на
настъпването на ПТП. Свидетелят И. съставил КП № 1795754 от 11.01.2022 г.
за настъпилото ПТП.
Въз основа на АУАН № серия АД № 060476 от 23.03.2022 г. срещу
жалбоподателя Г. е постановено от АНО и НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 22-4332-005661 от 06.04.2022 г. издадено
Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, упълномощен със
заповед № 8121з – 1632/02.12.2021 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН на
2
Т. Б. Г. с ЕГН:********** са му наложени 1.). административно наказание
парична глоба в размер на 20.00 лева за извършено административно
нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП вр. чл.185 от ЗДвП и 2.). административно
наказание парична глоба в размер на 100.00 лева и наложено наказание
лишаване от право за управление на МПС за срок от един месец за извършено
административно нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП вр. чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото
писмени доказателства. Изложената фактическа обстановка се допълва и от
показанията на свидетеля от Ц. Х. Ц. – мл.автоконтрольор от СДВР-ОПП , от
показанията на пострадалия свидетел П. Г. Т., от показанията на
свидетеля от СДВР И. А. И., и от данните на предявения от съда на
страните видеозапис от процесното ПТП на основание чл.284 от НПК, въз
основа на които е издадено обжалваното НП, които съдът кредитира изцяло,
като корелиращи на изложената фактическа обстановка и на останалия
доказателствен материал като предвид липсата на противоречия в тях, както и
поради липсата на такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не
следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per
argumentum a contrario”. Необходимо е да се изложи, че с оглед
непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната
личност е нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от
събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това
обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и
контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани
например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със
способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като
свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност,
да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо
по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след
първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да
не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези,
които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора
време.
От прегледа на видеозаписа на местопроизшествието и в съответствие с
показанията на свидетеля Т. съдът установява, че жалбоподателя Г. не е
упражнил на инкриминираната дата и място достатъчен контрол върху своето
МПС при движението му назаден ход и причинил ПТП с автомобила на
свидетеля Т.. Съдът приема, че видеозаписа, документиращ ПТП е пряко
доказателство в процеса, което намира пълна подкрепа в показанията на
свидетелите Т., И. и Ц.. Тези доказателства и доказателствени средства
кореспондират изцяло на признанията на жалбоподателя от писмената му
декларация в преписката, че все пак е възприел процесното ПТП и знаейки,
че е причинил щети на друг лек автомобил, не останал на
местопроизшествието, за да ги установи, респективно не е сигнализирал
органите на СДВР за ПТП. Показанията на свидетелите Т., И. и Ц.а са
обективни, пълни, ясни, последователни и изчерпателни. Показанията им са
3
независими и достоверни. Техните показания не се опровергават от наличната
по делото доказателствена съвкупност. Твърденията на жалбоподателя Г., че
ведната след ПТП слязъл от автомобила си, се опровергават изцяло от
изгледания от съда видеозапис, от който е видно, че след съприкосновението
с автомобила на свидетеля Т., жалбоподателят Г. продължил назаден ход и
след маневра, напуснал местопроизшествието.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Т.е. като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП
отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от
ЗАНН, при спазване на сроковете по чл.34 ЗАНН, издадени са от надлежен
орган и в рамките на неговите пълномощиия, като констатираното нарушение
е изчерпателно описано в акта за установяване на административно
нарушение, по идентичен начин – описано и в наказателното постановление,
подведено е правилно под съответната норма на материалния закон, надлежно
връчени на нарушителя чрез упълномощено от него лице с оглед гарантиране
на неговите права.
Поради тези причини съдът намира, че административнонаказващият
орган не е извършил нарушения при провеждане на процедурата по съставяне
на обжалваното наказателно постановление.
От прегледа на видеозаписа на местопроизшествието и в съответствие с
показанията на разпитаните свидетели съдът установи, че жалбоподателя Г.
не е упражнил на инкриминираната дата и място достатъчен контрол върху
своето МПС - лек автомобил „Фиат Уно“ с рег. № ..., когато се движел
назаден ход в затворена топикова улица зад магазин „Велозона в гр.София на
бул. „Гоце Делчев“ № 76 и причинил ПТП с автомобила на свидетеля Т. – л.а.
„Тойота Авенсис“ с рег. № ..., след което е напуснал местопроизшествието без
да остане на място и без да сигнализира органите на реда. Жалбоподателят не
преценил достатъчно добре, че управлявайки на заден ход своя автомобил,
същият доближил и се допрял странично в лявата част странична част на л.а.
„Тойота Авенсис“ с рег. № .... Жалбоподателят Т., въпреки че се допрял с
автомобила си в лявата странична част на лекия автомобил на свидетеля Т.,
той продължил назаден ход, след което се оттеглил от местопроизшествието,
без да спре и да остане на място за установяване на щетите по засегнатото
МПС – описани по-горе във фактическата част на настоящото решение.
Съгласно чл.20, ал.1 от ЗДвП водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
4
Според чл.185 от ЗДвП за нарушение на този закон и на издадените въз
основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание,
виновните се наказват с глоба 20 лв.
Отговорността по текста на чл. 20, ал. 1 ЗДвП е обща и се ангажира
доколкото деянието не осъществява друг специален състав на нарушение,
предвиден в ЗДвП.
Съдът намира, че процесното нарушение не е маловажно и по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН, защото то е с типичната за вида си обществена опасност и
с нищо не разкрива по-ниско засягане на обществените отношение, предмет
на регулиране с нормата на чл. 20, ал.1 от ЗДвП.
Според чл.123, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП водачът на МПС, който е
участник в ПТП следва да остане на мястото на произшествието и да изчака
пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните
работи.
В § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП е посочено легално определение за
пътнотранспортно произшествие: "събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети". Законът не изисква вредите да са
значителни или да увреждат конструкцията на автомобила, като в случая се
касае за причинена имуществена щета на МПС.
Въпреки предоставената му възможност жалбоподателят не е ангажирал
доказателства за опровергаване изложените в АУАН обстоятелства.
Оспорване на фактическите констатации няма стойност, доколкото не се
навеждат други фактически твърдения за случилото се, които да се докажат
по надлежен ред с допустими, относими и необходими доказателствени
средства. Въззивникът Г. не е контролирал в достатъчна степен управлявания
от него автомобил, вследствие на което е причинил ПТП и имуществени
вреди. Извършването на нарушението се потвърждава и от събраните
писмени доказателства, а именно протокол за ПТП и скица към протокола,
съдържащи данни за настъпилото ПТП и с оглед изгледаният по делото
видеозапис на основание чл.284 от НПК, който е надлежна част от
доказателствения материал.
От субективна страна се установява, че жалбоподателят е извършил
нарушението при форма на вина непредпазливост. Той е бил наясно със
задълженията си като участник в ПТП с причинени щети за друго МПС и че е
следвало да сигнализира и да изчака пристигането на органите на МВР, но не
го е направил, като дори не се е поинтересува за настъпилите по автомобила
на свидетеля Т. щети. Като не е останал на място до пристигането на органите
на МВР, жалбоподателят безспорно е нарушил разпоредбата на чл. 123, ал. 1,
т. 2, б. „б“ от ЗДвП, поради което и правилно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност по това обвинение от
обжалваното наказателно постановление.
Що се касае до размера на определените от наказващия орган
5
административни наказания, съдът намира, че същите са правилно
индивидуализирани. Законът е предвидил отговорност в нормата на чл. 175,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП за всеки който е нарушил задълженията си като участник в
ПТП, а именно лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 1 /един/ до 6 /шест/месеца и "Глоба" от 50 лв /петдесет лева/ до 200 лв
/двеста лева/. Съдът намира, че санкционната норма е определена правилно от
АНО, като са определи наказания към средния размер.
Съдът намира, че процесното нарушение не е маловажно и по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН, защото то е с типичната за вида си обществена опасност и
с нищо не разкрива по-ниско засягане на обществените отношение, предмет
на регулиране с нормата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП.
С оглед изложеното настоящият състав прие, че атакуваното наказателно
постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, постановено при
правилно приложение на материалния закон и при съобразяване с
процесуалните правила. Поради това следва да бъде потвърдено.
Депозираната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
В заключение съдът не споделя изводите на въззивният жалбоподател от
жалбата му, тъй като същите изцяло и в изложената пълнота обслужват
упражняваната защитна функция в процеса и като най-заинтересована страна
да избегне инициираното срещу нея административено – наказателно
обвинение, като счита, че с приемане на неоснователността на тезите от
въззивната жалба, с изложените от съда изводи от фактическа и правна страна
се опровергават обратните по съображения доводи на жалбоподателя от
жалбата му, поради което съдът приема, че на същите е отговорено и не
следва отново да им се противопоставят аргументи за тяхната
неоснователност, с цел процесуална икономия.
От страните разноски не се претендирани и такива не се дължат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 22-4332-005661 от
06.04.2022 г. издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна Полиция“,
упълномощен със заповед № 8121з – 1632/02.12.2021 г., с което на основание
чл. 53 от ЗАНН на Т. Б. Г. с ЕГН:********** са му наложени 1.).
административно наказание парична глоба в размер на 20.00 лева за
извършено административно нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП вр. чл.185 от
ЗДвП и 2.). административно наказание парична глоба в размер на 100.00
лева и наложено наказание лишаване от право за управление на МПС за срок
от един месец за извършено административно нарушение по чл.123, ал.1, т.2,
б. „б“ от ЗДвП вр. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
6
Административен съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7