Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. В., 02 април 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти
граждански състав, в публично заседание на 21.03.2019
г. в състав:
Районен
съдия: Иван Иванов
при участието на секретаря М. Б.
като разгледа докладваното от съдия Иванов гражданско дело № 4895 по описа за 2018 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по
искова молба на М.Г.П. с ЕГН **********, с адрес *** срещу М.И.П. с ЕГН **********,
с адрес ***.
Искането към съда е
да допусне развод между страните поради
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, по изключителна вина на ответника М.П.,
да осъди ответника да заплаща на малолетното дете на страните К.М.И. с ЕГН **********,
чрез ищцата М.П., месечна издръжка в размер на 140,00 лева, да възложи
родителските права над детето К.на майката, да предостави на майката ползването
на семейното жилище на адрес гр. В., ж.к. „***”, ***, да определи
местоживеенето на детето при майката на същия адрес и да постанови ищцата след
прекратяването на брака да носи предбрачното си фамилно име Г..
В исковата молба се
излага, че ищцата М.П. и ответникът М.П. са сключили граждански брак на
29.02.2008 г. и от брака си имат родено едно дете – К.М.И. с ЕГН **********,
който е ученик в VI-ти „в“ клас на 150-то
Общообразователно училище „Цар Симеон Първи“ в гр. С., ж.к. „***“. В края на
2011 г. отношенията между съпрузите се влошили значително поради злоупотреба с
алкохол от страна на ответника и случаи на физическо насилие над ищцата, а в
края на 2012 г. страните се разделили фактически, като ищцата и детето заминали
да живеят в гр. С., а ответникът останал в гр. В.. Въпреки фактическата раздяла
ищцата и ответникът общували помежду си по въпроси, свързани с детето и това
продължило до началото на месец ноември 2018 г., когато детето К.било при
ответника в гр. В.. По време на престоя на детето при него ответникът употребил алкохол и детето видяло него и
жената, с която живее, и двамата без дрехи и в неадекватно състояние. На
03.11.2018 г. вечерта, в продължение на около два часа, ответникът не пуснал
детето в жилището си и се наложило детето да стои два часа пред входа на
сградата. След тези случки страните спрели да поддържат всякакви
взаимоотношения помежду си. На 05.11.2018 г., след като детето К.се прибрало
при ищцата в гр. С., в телефонен разговор ответникът използвал обидни и
арогантни думи към ищцата и детето и им казал, че не иска да ги вижда повече и
двамата, а детето К.казало на ответника, че е разочаровано от него и не го
възприема повече като родител. Ищцата твърди, че при всяко посещение на детето
при ответника последният злоупотребява с алкохол, държи се неадекватно и
вулгарно с детето, нанася побои на жената, с
която живее в присъствието на детето, както и че е имало случаи, когато
ответникът е возил детето с автомобил след употреба на алкохол. Поддържа също,
че ответникът почти не участва в издръжката на К., тъй като инцидентно превежда
на ищцата суми около 80 лв. и еднократно е превел 200 лв. през месец септември
2018 г., които са недостатъчни за покриване дори на най-основните нужди на
детето.
Предявените брачни искове са с правно основание чл.
49, ал. 1 от СК.
Между страните е висящо и гражданско дело № 4874/2018
г. на Врачански районен съд, образувано по искова молба на М.П. срещу М.П. с правно
основание чл. 132, ал. 1, т. 2, както и т. 1, във вр. с чл. 131, ал. 1 от
Семейния кодекс, както и евентуален иск по чл. 131, ал. 1 от СК, като по същото дело съдът на 31.01.2019 г. е
одобрил спогодба относно привременните мерки и е спрял делото по взаимно
съгласие на страните до приключването на настоящото дело с влязъл в сила
съдебен акт.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът М.П. е подал писмен отговор, както и насрещна искова молба, с
които не е оспорил основателността на иска за развод, но е навел твърдения, че
дълбокото и непоправимо разстройство на брака се дължи не на поведението на
ответника, който рядко пие алкохол и то в малки количества, а се дължи
изключително на поведението на ищцата, която по време на фактическото
съжителство на страните е злоупотребявала с алкохол и не се е грижила за детето
К., както и редовно е събирала компании в жилището на страните да пият и да се
веселят, докато ответникът през това време е работил. Увреждането на ищцата,
описано в приложеното към исковата молба съдебномедицинско удостоверение не е
причинено от ответника, а е получено вследствие на падане с колело, след
употреба на алкохол, в района на Врачанските лозя. Имало и случай през лятото
на 2015 или 2016 г., когато ищцата
ударила ответника с чиния по главата в пияно състояние, докато двамата били на
гости в с. Б.И.. Поддържа, че от фактическата раздяла между страните през 2012
г. до подаването на исковата молба, по която е образувано делото страните са
поддържали нормални отношения помежду си заради детето, както и че не отговарят
на истината твърденията на ищцата ответникът да живее с друга жена, да не е
пускал детето в жилището си, да е бил в неадекватно състояние и да е возил
детето с автомобил след употреба на алкохол. При фактическата раздяла между
страните ищцата откраднала от ответника сумата около 200 лв.-служебни пари за
зареждане с гориво, както и оставила детето К.на грижите на ответника.
Ответникът искал да запише детето в първи клас в училище в гр. В., но по
взаимна уговорка между страните детето в крайна сметка било записано като
ученик в гр. С.. Ответникът редовно поддържа връзка с детето К., взема го и го
вижда, носи му храна и пари, въпреки че единствените му доходи са от пенсия,
води го в дома си в гр. В., а когато ищцата заминала на работа в А., ответникът
се грижил за детето. Ищцата настройва детето срещу ответника и му забранява да
говори с него. Ответникът участва в издръжката на детето, като купува дрехи и
храна за него, както и изпраща чрез банкови преводи или на ръка на ищцата
различни суми, например през лятото на 2018 г. дал на ищцата 200 лв. за море,
преди началото на учебната 2018/2019 година изпратил на ищцата 300 лв., а през
месец декември 2018 г. изпратил на ищцата 100 лв. за обувки на детето.
Единствените доходи на ответника са от пенсия и са в размер на 306,64 лв.
месечно. По време на брака страните живели в собственото по наследство на
ответника жилище на адрес гр. В., бул. „***” ***, но след настъпването на
фактическата раздяла между страните ответникът продал това жилище и купил жилището на адрес
гр. В., ж.к. „***“, ***, където живее и в момента. Искането към съда е да допусне развод между страните поради дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, по изключителна вина на ищцата М.П., да
осъди ищцата да заплаща на малолетното дете на страните К.М.И. с ЕГН **********,
чрез ответника М. П., месечна издръжка в размер на 140,00 лева, да възложи
родителските права над детето К.на бащата, да определи местоживеенето на детето
при бащата на адрес гр. В., ж.к. „***”, *** и да предостави на ответника
ползването на жилището на същия адрес.
В съдебно заседание, проведено на 21.03.2019 г.
страните заявиха, че желаят брака помежду им да бъде прекратен с развод по
взаимно съгласие при условията на постигнато от тях споразумение по чл. 49, ал.
4 от СК, подписано и от двете страни и представено на съда в същото съдебно
заседание.
С определение от съдебно заседание, проведено на 21.03.2019
г. съдът на основание чл. 321, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 49, ал. 4 от СК премина
от производство за развод по исков ред с правно основание чл. 318 от ГПК към
развод по взаимно съгласие на страните с правно основание чл. 330 от ГПК.
В съдебно заседание на 21.03.2019 г. страните се явиха
лично и със своите пълномощници и са заявиха, че поддържат постигнатото от тях споразумение
по чл. 49, ал. 5 от СК за прекратяване на брака по взаимно съгласие и желаят да
бъде одобрено от съда.
С оглед постигнатото
между страните споразумение по чл. 49, ал. 4 от СК производството се развива
като охранително, по реда на чл. 330 и следващите от ГПК.
Молбата на страните за развод по взаимно съгласие,
съгласно представеното в съдебно заседание, проведено на 21.03.2019 г. писмено споразумение
е процесуално допустима като подадена от надлежни страни.
Разгледана по същество, тя е основателна и следва да
бъде уважена.
Видно от удостоверение за сключен граждански брак,
издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 0018 от 29.02.2008 г.
на Община В., М.И.П. и М.Г.Г. са сключили граждански брак на същата дата, като
съпругата е приела да носи фамилното име П..
Съпрузите са постигнали сериозно и непоколебимо
съгласие да се разведат, като са постигнали и споразумение по чл. 49, ал. 4 от СК, представено в съдебно заседание, проведено на 21.03.2019 г.
Съгласно споразумението страните по делото се
съгласяват бракът им да бъде прекратен с развод, поради сериозното им и
непоколебимо взаимно съгласие, като не желаят да се издирват мотивите за
това; упражняването на родителските
права по отношение на роденото от брака дете-К.М.И. с ЕГН ********** ще бъде
предоставено на майката М.Г.П., а на
бащата М.И.П. се определя режим на лични отношения с детето всяка втора и
четвърта събота и неделя от месеца за времето от 10.00 ч. в събота до 17.00 ч.
в неделя (с едно преспиване в дома на бащата – в събота вечер), както и да
прекарва с бащата един месец от лятото (месеците юли или август) без
прекъсване, като времето не следва да съвпада с платения годишен отпуск на
майката и при осъществяването на личните
контакти с детето бащата се задължава да го взема от дома на майката и
да го връща отново там; местоживеенето на детето ще се определи в дома на
майката на адрес гр. С., ж.к. ”***”, ***; всеки от родителите се задължава да
осигури добри и безопасни условия на живот и лични отношения с детето;
бащата М.И.П. се задължава да заплаща на
майката М.Г.П., в качеството й на майка и законен представител на малолетното
дете К.М.И. месечна издръжка в размер на 140,00 лв. (сто и четиридесет лева),
считано от датата на влизане в законна сила на решението по гр. дело №
4895/2018 г. по описа на Врачански районен съд, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение
или прекратяване на издръжката; след прекратяване на брака съпругата ще носи
предбрачното си фамилно име Г.; страните нямат претенции за заплащане на
издръжка помежду си след прекратяване на брака; страните имат придобито по
време на брака жилище, находящо се в гр. В., ж.к. ”***”, ***, което след
прекратяването на брака става обикновена бездялова съсобственост на съпрузите; движимото
имущество, придобито по време на брака и представляващо „покъщнина” е разделено
и страните заявяват, че нямат и няма да имат и в бъдеще каквито и да било претенции
един към друг по отношение на него; семейното жилище, находящо се гр. В., ж.к.
”***”, *** след прекратяването на брака се предоставя за ползване на М.И.П.,
като М.Г.П. го е напуснала и няма претенции към ползването му; страните се
споразумяват разноските във връзка с процедурата по прекратяването на брака да
останат за сметка на всяка от тях така, както са направени до момента; със
споразумението страните заявяват, че уреждат окончателно личните си отношения
във връзка с прекратяването на брака, нямат повече претенции един към друг и
молят съда да одобри споразумението.
Съдът намира, че постигнатото между страните
споразумение е изчерпателно и законосъобразно. Същото урежда всички въпроси, свързани
с прекратяването на брака между страните по делото и отговаря на закона и
морала, поради което следва да бъде утвърдено и да придобие изпълнителна сила.
Държавната такса за допускането на развода съдът
определя в размер на 40 лв., която следва да бъде заплатена от двамата молители
по равно, на основание чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
Държавната такса върху присъдената издръжка се дължи
от М.П. и е в размер на 100,80 лв., представляващи 2% върху размера на тригодишните
платежи на издръжката.
Воден от всичко гореизложено, Врачанският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с развод по взаимно съгласие сключения с акт № 0018
от 29.02.2008 г. на Община В. граждански брак между М.Г.П. с ЕГН **********, с адрес *** и М.И.П. с ЕГН **********, с адрес ***.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните по делото споразумение по
чл. 51 от Семейния кодекс, съгласно което:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение на роденото от брака дете К.М.И.
с ЕГН ********** на майката М.Г.П.
с ЕГН ********** и ОПРЕДЕЛЯ
местоживеенето на детето на адреса на майката, който към датата на приключване
на съдебното дирене е гр. С., ж.к. ”***”, ***;
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на детето К.М.И. с ЕГН ********** с бащата М.И.П. с ЕГН **********, с адрес ***,
както следва: бащата има право да вижда и следва да взема и връща детето от и
на адреса на майката, който към датата на приключване на съдебното дирене е гр.
С., ж.к. ”***”, ***, всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца за
времето от 10.00 ч. в събота до 17.00 ч.
в неделя (с едно преспиване в дома на бащата –
в събота вечер), както и един месец от лятото (месеците юли или август)
без прекъсване, като времето не следва да съвпада с платения годишен отпуск на
майката;
Всеки от родителите се задължава да осигури добри и
безопасни условия на живот и лични отношения с детето;
ОСЪЖДА бащата М.И.П.
с ЕГН **********, с адрес *** да заплаща на детето си К.М.И. с ЕГН **********
месечна издръжка в размер на 140,00 лв.
(сто и четиридесет лева), чрез неговата майка и законен представител, считано
от датата на влизане в сила на настоящото съдебно решение-02.04.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение или прекратяване
на издръжката;
Придобито по време на брака жилище, находящо се в гр. В.,
ж.к. ”***”, *** след прекратяването на брака става обикновена бездялова
съсобственост на съпрузите;
Движимото имущество, придобито по време на брака и
представляващо „покъщнина” е разделено и страните заявяват, че нямат и няма да
имат и в бъдеще каквито и да било претенции един към друг по отношение на него;
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се гр. В.,
ж.к. ”***”, *** след прекратяването на брака на М.И.П., като М.Г.П. го е напуснала
и няма претенции към ползването му;
Съпрузите не си дължат
издръжка помежду си;
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата М.Г.П. с ЕГН ********** да носи
предбрачното си фамилно име Г.;
ОСЪЖДА М.Г.П. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Врачанския районен съд сумата 20,00 лева-държавна такса за допускане
на развода.
ОСЪЖДА М.И.П. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Врачанския районен съд сумата 20,00 лева-държавна
такса за допускане на развода, както и сумата 100,80 лева-държавна
такса върху детската издръжка.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от него да се връчи на молителите М.П. и М.П..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: