Р
Е Ш Е Н И Е
№ 893
гр.
Пловдив, 29 април 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в публично
съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
Н. СТОЯНОВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и участието на прокурор КИЧКА КАЗАКОВА, като разгледа КАНД № 454 по описа
на съда за 2021г., докладвано от съдия Н.
Стоянов, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
С решение №
260019/29.12.2020 г., постановено по АНД
№ 143/2020 г. районен
съд-Първомай е изменил наказателно постановление № 20-0325-000357
/ 05.06.2020 година на Началника на Районно управление към Областна дирекция на
МВР - Пловдив, Районно управление - Първомай, В ЧАСТТА, в която на Н.И.М., ЕГН ********** за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, буква Б от Закона за
движението по пътищата, на основание чл. 175,
ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата са наложени административни
наказания глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от шест месеца, като са намалени наказанията
на глоба в размер на 50 (петдесет) лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от един месец и е отменил
посоченото по-горе наказателно
постановление, в частта, в която на Н.И.М., ЕГН ********** са наложени административни наказания, както следва: глоба в
размер на 200 (двеста) лева на основание чл.
179, ал. 2, предложение 1. от Закона за движението по пътищата за нарушение по
чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата;
глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от шест месеца на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата за нарушение
по чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата и глоба в
размер на 10 (десет) лева на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, предложение 2. от Закона за движението по пътищата за
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата.
Така
постановеното решение е оспорено с касационна жалба от Районно управление на
МВР- Първомай. Поддържаните касационни основания се
субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение
на материалния закон. Иска
се решението да бъде отменено, а издаденото НП потвърдено.
Ответникът по касация – Н.И.М., ЕГН **********,
редовно призован, не изразява становище по жалбата.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура-Пловдив дава мотивирано заключение за допустимост, но
неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно
решение, което предлага да бъде оставено в сила.
Административен съд-Пловдив, ХХ
състав, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в
преклузивния 14-дневен срок от страна с правен интерес, за която решението е
неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Предмет на
съдебен контрол пред Районен съд – Първомай е НП № 20-0325-000357
/ 05.06.2020 година, издадено от на Началника
на Районно управление към Областна дирекция на МВР - Пловдив, Районно
управление - Първомай, въз основа на АУАН серия
АА № 629710/ 30.05.2020 г., с което на Н.И.М., на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в
размер на 200 лв. за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП; на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП; на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, буква „Б“ ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 1, т.1, пр. 2 ЗДвП – глоба в размер на 10 лв. за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Като административно нарушение
са преценени следните обстоятелства: на 26.05.2020 година, около 22:00 часа Н.М. с автомобила си „Мерцедес Е 270 ЦДИ“ с ДК № --- взема майка си
Г.И.М.от улица „Орфей“ № 4 в град Първомай, област Пловдив, но преди да
потегли, му телефонират приятели да мине в близост надлеза на улица „Сливница“,
за да се разберат
за излизане на разходка и М. отива там, като Г.М.е на задната седалка. След уговорката
М. тръгва с
мерцедеса си в посока центъра на града през надлеза над жп линиите на улица
„Сливница“, но срещу № 12з, заради рязко потегляне, губи контрол над
автомобила – приплъзва се, завърта се наляво и се удря с десния си край в електрически
стълб откъм страната на улицата, на която е адресът, при което наранява главата
си. От удара автомобилът спира, М. слиза и оглежда щетите, а очевидците на инцидента
го питат какво му е, като получават отговор: „Нищо!“, след което М. се качва
обратно в колата и се прибира до дома си на улица Арда
№ 22.
Около 10 минути по-късно по
получен от дежурния в оперативната част на Управлението сигнал лица Р.А.и
колегите му с патрулния автомобил отиват на мястото на събитието и констатират
по улица „Сливница“ (права в тази й част, осветена с улични лампи и без
препятствия по шосето) в посока центъра следи от гуми, водещи от пространство
под надлеза и приключващи на около 10 метра от стълба, около който има счупени
стъкла.
За да измени и отмени НП, районният
съд е приел, че извършените от М. деяния
не са съставомерни по реда на чл. 123, ал.1, т. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Съдът
е приел, че по отношение на вмененото на Н.М. нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП е
допуснато съществено нарушение на императивните разпоредби на чл. чл. 42, т. 4
и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН,
а именно в обстоятелствената част на акта за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление следва фактите по извършване на нарушението, доказателствата за
това и законовият текст, регламентиращ правилото на поведение, да са точно
посочени, което е довело до нарушаване на
правото на защита на лицето. Въззивния съд е приел, че от обективна и
субективна страна с действията си М. е осъществил фактическия състав на чл.
123, ал. 1, т. 2, б. „Б“ ЗДвП, но е приел, че следва да се наложи на М.
предвидената в чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП санкция в минимален размер.
Съдебното решение е валидно и допустимо.
То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като
произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на
правомощията му.
Разпоредбата
на чл. 123, ал.
1, т. 2, б. Б от ЗДвП
предвижда задължение за водач на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, при което са пострадали хора да остане на
мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на
Министерството на вътрешните работи. За неизпълнението на това негово
задължение на М. неправилно на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е била наложена глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца,
които наказания са в максимален размер на приложената санкционна мярка и се
явяват несправедливи с оглед преценката по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Касационната инстанция
счита, че са налице смекчаващи вината обстоятелства, а именно пълно съдействие
на органите на реда за разкриване на обективната истина с направено
самопризнание от М., няма друго пострадало лице освен М., които биха могли да
обосноват намаляване на наказанието на минималния размер. Поради това правилно
въззивната инстанция е определила наказанието в минимален размер.
Районният съд е спазил принципите на
служебно начало и дирене на обективната истина, като е допуснал до разпит и е
провел такъв на актосъставителя, съобразил се е с приложените и предходно
приети писмени доказателства, и въз основа на така събраните доказателства е
изложил подробни и задълбочени мотиви по релевантните за спора факти и
обстоятелства, включително е изложил съображения и по всяко едно от
повдигнатите от оспорващия възражения, формулирани в жалбата с която е бил
сезиран. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени
са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни
доказателства по делото.
Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението,
както на материалния, така и на процесуалния закон.
Както фактическите констатации, така
правните изводи формирани от районния съд се споделят напълно от настоящата
инстанция. Това прави излишно тяхното повтаряне.
Що се касае до конкретните възражения
в касационната жалба, следва да се посочи, че не се констатираха нарушения при
извършване преценката на събрания доказателствен материал и установяване въз
основа на него на фактическата обстановка по случая и формиране на правните
изводи.
Всъщност доказателствата по делото
разкриват по категоричен начин установената фактическа обстановка и липсват
ангажирани доказателства в хода на процеса за противно от страна на оспорващия.
На следва място касационната инстанция
напълно споделя и изводите, че в АУАН и издаденото въз основа на него НП следва
фактите по извършване на нарушението, доказателствата за това и законовият
текст, регламентиращ правилото на поведение, да са точно посочени с оглед
правото на защита на лицето, в чиято отговорност се вменява деянието. Такива
факти досежно нарушението по чл. 20,а л. 2 ЗДвП липсват.
Издаването на едно наказателно постановление
с цел да се реализира административно-наказателна
отговорност на дадено лице, следва наказателното
постановление да съдържа законово регламентиран
минимален обем информация. Фактите и обстоятелствата, които в постановлението безусловно следва да са
налице, са посочени в чл. 57 ЗАНН /описание на нарушението,
датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено,
доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са
били нарушении/ и те съставляват мотивите - фактическите и правните основания,
от които следва постановеният от наказващия
орган резултат.
Настоящият съдебен състав, приема, че
така установените нормативни изисквания относно правилното описание на
нарушението по чл. 20, ал. 2 ЗДвП липсва, поради което наказателното постановление от 05,06,2020 г. досежно нарушението на
посочения по-горе член е издадено при съществено нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Изискването за точно
описване на нарушението е задължителен реквизит на АУАН и на наказателното постановление.
Това е една от гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е
установил за защитата на правата и интересите на гражданите и юридическите лица
- страни в административно-наказателното
производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С описание на нарушението
и обстоятелствата, при който е извършено се довежда до знанието на адресата точно
какво са извършили, което е предпоставка да организира защитата си в пълен обем. От друга страна наличието на точно описание
на нарушението улеснява и прави възможен контрола за законосъобразност на НП,
упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално
допуснатите закононарушения. Значението на изискването за посочване на
нарушението според ЗАНН е такова, че неправилно описаната на фактическата
обстановка съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна
му. В наказателното постановление
трябва да има пълно, безпротиворечиво единство между установените факти и
подвеждането им под правилната правна норма на материалния закон. Както
правилно е посочил въззивния съд в издаденото наказателното
постановление административнонаказващият
орган е използвал правни изводи, като неизбиране на скорост на движение,
съобразно атмосферни условия, релеф, условия на видимост и интензитет на
движение, а не факти.
Липсата на точно посочена фактическата
обстановка води до неяснота за какво нарушение е бил санкциониран Н.М..
Установените съществени нарушения в
процедурата по налагане на наказанието
опорочават административнонаказателния процес и издаденото наказателно постановление,
в частта с която е наложено наказание по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, е негоден
за налагане на държавна принуда инструмент и не може да породи целените от
законодателя последици в правната сфера на дееца.
Административнонаказателното
производство въвежда строги правила за осъществяването му както в основния
закон - ЗАНН, така и в специалните закони, в случая ЗДвП, които определят
различните видове административни нарушения и наказанията
за тях. Ето защо и особено важно е за държавните органи, които прилагат
административно- наказателните разпоредби, да извършват
това при стриктно съблюдаване на законовите норми. В конкретния случай, когато
държавните органи искат да ангажират административно-наказателната
отговорност на едно лице, извършител на административно нарушение, са задължени
съобразно чл. 6 от ЗАНН,
да опишат
нарушението както от обективна, така и от субективна страна, вярно да го
квалифицират с относимата към състава му правна норма. От обективна страна,
административното нарушение се характеризира и с формите на изпълнителното
деяние на същото, както и с предмета на нарушението.
Правилно въззивният съд е приел, че
вменените на М. нарушения по чл. 123, ал. 1, т. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП
са несъставомерни.
Или в обобщение този съдебен състав
намира, че правилно Районният Съд е преценил всяко доказателство поотделно,
събрано в хода на съдебното производство, а освен това и всички в съвкупност,
като е достигнал до единствения правилен извод, а именно, че е установено само
по безспорен начин, че М. е извършил от субективна и обективна страна само
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „Б“ ЗДвП.
Необосноваността
като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда
в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане
на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки
между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в
конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба
за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и
твърденията на касатора за необоснованост.
От изложеното става ясно, че районен
съд-Първомай е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни
основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, административен съд-Пловдив, ХХ к.състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260019 от 29.12.2020 година, постановено по АНД №143/2020 година
на Районен съд- гр. Първомай.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.