Р Е
Ш Е Н
И Е
№49
гр. Ботевград, 25.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - БОТЕВГРАД, ГО, IV-ти състав, в
публично заседание на пети декември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА
при
участието на секретаря Маринела Йончовска, като разгледа докладваното от съдия Ненова
гр. дело № 1753 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С исковата молба от Ц.И.И. срещу „*****“ ЕАД са предявени
три обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно
уволнението на Ц.И.И., извършено със Акт за прекратяване № БТГ-ЧР-изх.
69/30.09.2019 г. на Изпълнителния директор на „*****“ ЕАД; за възстановяване на
ищеца на заеманата преди уволнението работа; за обезщетение за времето, през
което ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение за максималния
шестмесечен период, считано от 01.10.2019 г. до 01.04.2020 г. в размер на 32 891,94
лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че е работил при ответника по трудово
правоотношение на длъжност „Ръководител РЗ Ремонтна база - Ботевград“ с
месторабота в гр. Ботевград. На 01.10.2019 г. трудовото му правоотношение било
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, поради отказ на ищеца да бъде
преназначен на друга длъжност, при същото заплащане и условия, а оттам и
обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Твърди се, че
уволнението е незаконно. Основанието за прекратяване на ТПО в действителност
било закриване на част от предприятието - цялото регионално звено в гр. Ботевград
и произтичащо от това закриване на щатни длъжности. Основанието за прекратяване
на ТПО било „подменено“ с цел заобикаляне на специалната закрила по чл. 333,
ал. 1, т. 3 КТ. Акцентира се, че не е била налице обективна невъзможност за
изпълнение на ТПО и че съкращаването на щат не може да се отъждествява с
такава.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като е
подал отговор в законоустановения срок. Оспорва исковете като неоснователни. Не
оспорва факта, че с ищеца са били страни по трудово правоотношение, възникнало
по силата на трудов договор № 00011/02.07.1987 г. Акцентира се, че регионалното
звено в гр. Ботевград е разформировано и от него са обособени две нови звена,
към които голяма част от работниците и служителите са преминали и запазили функциите
си. Разформироването на регионалното звено на практика изчерпвало от съдържание
заеманата от ищеца длъжност преди уволнението. Затова се касаело именно за
обективна невъзможност за изпълнение на задълженията по трудовия договор. На
ищеца многократно било предлагано да заеме други длъжности. Не отговаряло на
истината твърдението на ищеца, че е освидетелстван от ТЕЛК. По същество се иска
отхвърляне на исковете. В евентуалност се прави възражение за прихващане между
обезщетението, претендирано от ищеца, и изплатеното му обезщетение по чл. 220,
ал. 1 КТ в размер на 5481,99 лв.
В откритото съдебно заседание страните поддържат
доводите и исканията си. Подробни аргументи излагат в писмени бележки.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
По
делото е отделено за безспорно обстоятелството,
че ищецът е работил при ответника по трудово правоотношение на длъжност
„Ръководител РЗ Ремонтна база - Ботевград“ с месторабота в гр. Ботевград, на основание Трудов договор № 00011/02.07.1987 г. Неразделна част
от същия договор е Допълнително споразумение от 02.01.2019 г.
Видно от Акт за прекратяване № БТГ-ЧР- Изх. 69/30.09.2019
г. на Изпълнителния директор на ответното дружество, считано от 01.10.2019 г.
трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 12
от КТ, поради отхвърляне на отправено предложение за преназначаване на свободна
щатна длъжност „Чертожник/технически изпълнител“ при запазване на същите
условия на ТПО (вкл. трудово възнаграждение) и последвала от това обективна
невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Актът за прекратяване е връчен
на служителя на 30.09.2019 г., видно от инкорпорираната в него разписка. На
същата дата му е връчено Предизвестие № БТГ-ЧР-Изх. 68/30.09.2019 г. за
прекратяването на трудовото правоотношение.
Съгласно Предложение от Изпълнителния директор на „*****“
ЕАД (л. 9), работодателят уведомява ищеца, че поради закриване на Ремонтна база
– Ботевград, чийто ръководител е бил ищецът, то функциите на последния са
отпаднали, което водело до невъзможност за изпълнение на трудовия договор. В
тази връзка към ищеца е отправено предложение да заеме длъжността
„Чертожник/технически изпълнител“ в отдел „Проектиране и конструкции“ към
„ГУТЕ“ в ЦУ при запазване на условията по трудовия договор (срок, основно
месечно трудово възнаграждение и всички други социални плащания). Видно от саморъчното
изписване върху документа, ищецът на 30.09.2019 г. е отказал предложението,
което е удостоверил с полагане на подписа си.
Съгласно Експертно решение № 0692/047 от 13.03.2019 г.
на ТЕЛК, ищецът е бил временно неработоспособен до 24.03.2019 г., вследствие на
мозъчен инсулт.
С Писмо изх. № 55/17.07.2019 г. на Изпълнителния
директор на „*****“ ЕАД е изискана информация от ищеца дали попада в
категорията лица, ползващи се с предварителна закрила по смисъла на чл. 333 от КТ. В Декларация от 17.07.2019 г. ищецът е посочил, че страда от исхемична
болест и очаква решение на ТЕЛК. С Приемо – предавателен протокол от 18.07.2019
г. ищецът е представил на работодателя си медицински документи, протокол на
медицинска комисия и епикриза, от които се установява, че същият е претърпял
исхемичен мозъчен инсулт, поради което за периода от 16.01.2019 г. до
14.07.2019 г. е бил в отпуск по болест.
С Доклад № БТГ-ЧР-ДЗ-319/14.11.2018 г. на
Изпълнителния директор на ответното дружество до Управителния съвет на същото е
направено предложение за редица промени в организационната структура и щатното
разписание на Централното управление на дружеството. Посочено е, че причината е
необходимост от оптимизиране. В т. 1, бук. „с“ е предложено регионалното звено
в Ботевград да бъде разформировано, като на негово място се създадат две нови
звена. Съгласно предложението следва да се запазят трудовите правоотношения на
всички служители в новообразувания отдел „Проектиране и конструкции“, да се
прехвърлят 12,5 щатни бройки във функционалното звено „Производствено
експлоатационен цех“, а останалите щатни бройки следва да бъдат съкратени, като
се проведе конкурс между служителите с еднакви или близки длъжности и
задължения в СЗЕР Ботевград. Видно от Протокол УС № 303/14.11.2018 г. на УС на
„*****“ ЕАД, предложените промени в структурата и щатните разписания са
одобрени, а на Изпълнителния директор е възложено да предприеме необходимите
действия във връзка с изпълнението на решенията.
По силата на Заповед № БТГ-ЧР-Зап. 3/31.01.2019 г.,
считано от 01.02.2019 г. се закрива РБ „Ботевград“, като всички длъжности по
действащото щатно разписание в сила от 01.11.2015 г. се съкращават.
Съгласно Удостоверение изх. № 24-00-2013/12.11.2019
г., последният пълен отработен месец на ищеца преди уволнението е м. септември
2019 г., като брутното му трудово възнаграждение за същия месец възлиза на
5481,99 лв. В удостоверението е посочено също, че на ищеца е изплатено
обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на 5481,99 лв. и обезщетение по
чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 9521,35 лв.
При представяне на трудовата книжка на ищеца се
констатира, че последното трудово правоотношение, което е вписано, е това с
ответното дружество, прекратено на 01.10.2019 г. Следва вписване на ТД на НОИ –
София област от същата дата, като последващи вписвания на нови трудови
правоотношения не са налице.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Тежестта на
доказване, т. е. задължението за установяване законността на уволнението, носи
ответникът по настоящото дело. Ответникът следва да установи наличие на
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, посочено в заповедта
за уволнение.
Ищецът
следва да проведе пълно и главно доказване на следните факти: времето на
оставане без работа поради незаконното уволнение и размера на претендираното
обезщетение.
По делото не се спори, че страните са били в трудово
правоотношение, което впоследствие е прекратено с Акт за прекратяване № БТГ-ЧР-
Изх. 69/30.09.2019 г. на Изпълнителния директор на ответното дружество, считано
от 01.10.2019 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ, поради отхвърляне на
отправено предложение за преназначаване на свободна щатна длъжност
„Чертожник/технически изпълнител“ при запазване на същите условия на ТПО (вкл.
трудово възнаграждение) и последвала от това обективна невъзможност за
изпълнение на трудовия договор.
В настоящия случай са
извършени структурни преустройства в рамките на ответното дружество, като този
извод следва от съвкупния анализ на доклада на Изпълнителния директор до Управителния
съвет, приетите във връзка със същия решения и щатното разписание. По –
конкретно, на мястото на обособената структурна единица Регионално звено
ремонтна база (РЗРБ) – Ботевград са създадени две нови звена: 1.) отдел
„Проектиране и конструкции“ и 2.) функционално звено „Производствено
експлоатационен цех“ с ранг на отдел. По отношение на отдел „Проектиране и
конструкции“ се сочи, че всички служители запазват трудовото си правоотношение
и местоработата, като единственото, което се променя е йерархичната и административна
подчиненост, а именно звеното преминава на пряко подчинение на централното
управление. По отношение на второто функционално звено „Производствено експлоатационен цех“ се
прехвърлят 12,5 щатни бройки, като единствено останалите щатни бройки се
съкращават. В обобщение дейността на структурното звено не е преустановена, а е
преминала към новосъздадените две подзвена, заедно със значителна част от
служителите, които са запазили своите длъжности и функции. Ето защо в случая се
касае за съкращаване на щата на ищеца, което е действителното основание за
прекратяване трудовото му правоотношение.
Вместо реалното
основание за прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят и в
отправеното предизвестие, и в акта за прекратяване е посочил различно основание
за уволнението - отхвърляне на отправено
предложение за преназначаване на свободна щатна длъжност „Чертожник/технически
изпълнител“ при запазване на същите условия на ТПО (вкл. трудово
възнаграждение) и последвала от това обективна невъзможност за изпълнение на
трудовия договор. Поначало обективната невъзможност в съдебната практика и в
правната доктрина се свързва с причини, които стоят извън волята на страните (Решение
№ 342/04.10.2011 г. по гр. д. № 11/2011 г. на ВКС, IV г. о.). В настоящата
хипотеза невъзможността няма обективен, а субективен характер, тъй като
първопричината за нея е волята на работодателя да преструктурира регионалното
звено, като съкрати щатните длъжности, които счита за неефективни.
Обстоятелството, че
работодателят е предложил на ищеца да заеме друга длъжност при същото
заплащане, не санира допуснатите пороци на уволнението. Чл. 118 и чл. 119 от КТ
съдържат забрана за работодателя едностранно да изменя трудовото правоотношение
(в този смисъл - решение № 290 от 11.07.2012 г. по гр. д. №
882/2011 г. IV г. о. ВКС и решение № 329 от 13.07.2011 г. по гр. д. № 1073/2010
г. IV г. о. ВКС). В Решение
№168/10.6.2014 г. по гр.д.№5342/2013 г. по описа на ВКС, ІV г.о., е прието че едни и същи трудови
задължения по длъжностна характеристика могат да съдържат същностни различия в
зависимост от съответната длъжност, от
йерархичното й място в структурата на предприятието, от предмета на дейност
и организацията на предприятието. При преценката за идентичност на трудовите
задължения следва да се изхожда от естеството на работата, от свойствените
задължения за длъжността – от това има ли съществена разлика в трудовите
функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността. В
настоящия случай на ищеца е предложено да премине от ръководна длъжност, на
изпълнителска такава. Видно от последната длъжностна характеристика на ищеца
(л. 296), същият, като ръководител на цялото регионално звено, е имал задължения
с подчертано организационно и контролно естество – ръководство на цялата
конструктивна дейност, обезпечаване на трудовия процес, внедряване на
прогресивни методи, обезпечаване утвърждаването на техническата документация,
защитаване на разработените от подчинените му изделия проекти и др. Дори самото
наименование на новата длъжност, която му се предлага, „Чертожник/технически
изпълнител“, предполага пряка дейност по изпълнение, каквато ищецът в
продължение на години не е извършвал. Ето защо се касае за съществено изменение
на характера на работата, за което ищецът няма задължение да даде съгласие.
Тъй като действителното основание,
станало причина за прекратяване трудовото правоотношение на ищеца попада в
хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, а не се касае за обективна
невъзможност по чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ, то работодателят е имал задължение
по чл. 333, ал. 1 от КТ да изпрати представените от служителя медицински
документи на съответната трудово – експертна лекарска комисия за мнение. Това
негово задължение произтича от факта, че ищецът е декларирал, че страда от
исхемична болест на сърцето, която попада сред изчерпателно изброените в чл. 1,
ал. 1 от Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях,
имат особена закрила по чл. 333, ал. 1 от КТ. Наред с това се представени
медицински документи, ЕР на ТЕЛК, протокол за медицинска комисия и епикриза, в
които се сочи, че ищецът е преживял исхемичен инсулт, вследствие на тромбоза на
церебрални артерии, както и има изострена хронична сърдечна недостатъчност.
Така подадената предварителна информация от ищеца поражда задължение за
работодателя съгл. чл. 3 от Наредбата да изиска компетентното мнение на ТЕЛК –
органа, който единствен има специалните знания и правомощия да прецени дали се
касае за заболяване от кръга на посочените в чл. 1, ал. 1 от Наредбата.
Подменяйки реалното основание за уволнение и позовавайки се на различно
фактическо и правно основание в предизвестието и акта за прекратяване,
работодателят е избегнал процедурата по чл. 333, ал. 2 от КТ.
Предвид всичко гореизложено, главният иск
по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ следва да се уважи като основателен.
По иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ
Предвид изхода на спора по главния иск, на уважаване
подлежи и акцесорният такъв по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, като ищецът следва
да бъде възстановен на заеманата преди уволнението работа на длъжност „Ръководител
РЗ Ремонтна база - Ботевград“.
По иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ
Предвид акцесорния си характер и обусловеността си от
решението по главния иск, основателен се явява и искът по чл. 344, ал. 1, т. 3
във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ. След допуснато изменение на иска, ищецът
претендира обезщетение в размер на 32 891,94 лв. за максималния
шестмесечен срок, считано от уволнението, ведно със законната лихва. Чрез
направената констатация на трудовата книжка ищецът е доказал оставането си без
работа за периода от 01.10.2019 г. (датата на уволнението) до 05.12.2019 г.
(датата на приключване на устните състезания), т.е. за 2 месеца и 4 дни. Последният
пълен отработен месец преди уволнението е м. септември 2019 г., като за него
брутното трудово възнаграждение възлиза на 5481,99 лв., видно от представения
фиш за заплата. Искът се явява доказан за периода от 01.10.2019 г. до
05.12.2019 г. и за сумата от 11 146,71 лв.
Ответникът е направил възражение за прихващане в
случай на уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ. В съдебната практика (решение №
37/07.04.2016 по
дело №3853/2015 на ВКС, ГК, IV г.о., решение
№ 623/24.06.2002 г. по гр.д.№ 933/2011 г. На ВКС, III г.о.,решение №
271/17.10.2012 год. по гр.д.№ 409/2011 г. на ВКС,ІІІ г.о и решение №
1083/2.12.1999 год.по гр.д.№ 1232/1999 г. на ВКС,ІІІ г.о.) е прието, че възражение за прихващане, което е
надлежно упражнено от работодателя, може да се уважи безусловно само между
обезщетение при незаконно уволнение (чл. 225, ал. 1 и 2 КТ) и обезщетенията при
уволнение, поради неспазено предизвестие (чл. 220, ал. 1 КТ) и това по чл. 222, ал. 1 КТ. Съдебна
компенсация на вземането на работодателя с вземане на работника или служителя
по чл. 225, ал. 1 КТ е
допустима, когато са налице процесуалните и материалноправни предпоставки за
прихващане. Съдебната компенсация е допустима и основателна и при условие, че
насрещните вземания или едното от тях са неликвидни. Това е така, защото
съдебната компенсация погасява насрещните вземания занапред. В случая
ответникът е доказал, че е изплатил на ищеца сумата от 5481,99 лв. -обезщетение
по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазеното предизвестие. Съдебната практика
е категорична, че обезщетенията по чл. 220, ал. 1 от КТ и чл. 222, ал. 1 от КТ
и това по чл. 225, ал. 1 от КТ е недопустимо да се кумулират, тъй като покриват
една и съща обезвреда. Ето защо възражението за прихващане на ответника е
основателно, като след извършената съдебна компенсация искът се явява
основателен за сумата от 5664,72 лв., а за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 32 891,94 лв. следва да се отхвърли като недоказан.
По
разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 3 ГПК и двете страни в производството имат право на разноски, ищецът -
съобразно уважената част от исковете, а ответникът – съобразно отхвърлената. Ищецът
претендира разноски за адвокатски хонорар в размер на 800 лв., за които
представя доказателство, че са реално заплатени. Предвид уважаването на два от
исковете изцяло и на третия иск частично, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 579,23 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът
претендира юрисконсултско възнаграждение, което съгласно чл. 23, т. 1 от НЗПП
следва да е между 100 лв. и 300 лв. В конкретния случай на ответника следва да
се присъдят разноски в размер на 83,33
лв., съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Ботевград дължимите държавни
такси по делото в размер на 386,59 лв.
Решението подлежи на предварително изпълнение на
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК в частта относно присъденото обезщетение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ по иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението на Ц.И.И. с ЕГН: **********,
адрес: ***, извършено с Акт за прекратяване № БТГ-ЧР-изх. 69/30.09.2019 г. на
Изпълнителния директор на „*****“ ЕАД с ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление гр. София, *****.
ВЪЗСТАНОВЯВА по иск с правно основание 344, ал. 1, т. 2 от КТ Ц.И.И.
с ЕГН: ********** на заеманата преди уволнението му, извършено с Акт за
прекратяване № БТГ-ЧР-изх. 69/30.09.2019 г., работа - на длъжност „Ръководител
РЗ Ремонтна база - Ботевград“ в „*****“ ЕАД с ЕИК: *****.
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във
вр. с чл. 225, ал. 1 КТ „*****“ ЕАД с ЕИК: ***** да заплати на Ц.И.И. с ЕГН: **********
сумата от 5664,72 лв. (пет хиляди шестстотин
шестдесет и четири лева и седемдесет и две стотинки), представляваща
обезщетение за времето на оставане без работа поради незаконното уволнение за
периода от 01.10.2019 г. до 05.12.2019 г., ведно със законната лихва, считано
от 14.10.2019 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над сумата от 5664,72 лв.
до пълния предявен размер от 32 891,94 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „*****“ ЕАД с ЕИК: *****
да заплати на Ц.И.И. с ЕГН: ********** сумата от 579,23 лв. (петстотин седемдесет и девет лева и двадесет
и три стотинки), представляваща сторени в производството разноски за
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Ц.И.И. с ЕГН: **********
да заплати на „*****“ ЕАД с ЕИК: ***** сумата от 83,33 лв. (осемдесет и три лева и тридесет и три стотинки), представляващи
сторени в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение, съобразно
отхвърлената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „*****“ ЕАД с ЕИК: *****
да заплати по сметка на Районен съд – Ботевград дължимите държавни такси по
делото в размер на 386,59 лв. (триста
осемдесет и шест лева и петдесет и девет стотинки), както и 5 (пет) лв. за
служебно издаване на изпълнителен лист в случай на принудително изпълнение.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на
решението в частта относно присъденото обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 във
вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от връчването.
Преписи
от решението да се изпратят на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ :