Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 05.11.2018 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СтарозагорскиЯТ районен
съд ІІ наказателен
състав
На 4 октомври Година:
2018
В публичното заседание, в следния
състав:
Председател: ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: М.Пенева
разгледа докладваното от съдията
Димитър Гальов
АНД № 2310 по описа за 2018
година
и за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 1016 от 10.11.2017г. на Зам.кмет на Община Стара
Загора /Упълномощен със Заповед № 10-00-2512/23.11.2015г. на Кмета на Община Стара
Загора/, с което на жалбоподателя П.Х.П., с адрес: ***, била наложена „глоба” в размер на 1500.00 лева, за
нарушение по чл.17 от Наредба за обществения
ред в Община Стара Загора/ наричана за краткост Наредбата/. Иска се
цялостна отмяна на НП по изложени в жалбата съображения. На първо място, според
жалбоподателя, жалбата следвало да се приеме за допустима, тъй като
наказателното постановление не било влязло в законна сила, поради неправилно
прилагане хипотезата на чл.58, ал.2 от ЗАНН, въпреки, че научил за
съществуването на обжалваното постановление, след направена справка в портала
за електронни услуги на приходната администрация, където следва да фигурират
само влезли в законна сила санкционни актове, подлежащи на принудително
изпълнение. На следващо място, по същество излага доводите си за нарушение на
материалноправни и процесуални разпоредби още със съставя-не на акта и издаване
на НП. Накратко, оспорва се наличието на изискуемото от закона описание на
нарушението, дата и място на извършването му, като се твърди и
доказателствената му необоснованост. Не ставало ясно в качеството на какъв му
се повдига обвинение и за какво е наказан, дали като подбудител, извършител или
допустител. Не се съдържали доказателства за осъществено нарушение, а
изложените факти били объркани и
противоречиви и не могъл да разбере в какво се състои противоправното му
поведение. От процесуалноправна страна, най-същественото нарушение се
изразявало в неспазване изискването на чл.43 от ЗАНН относно присъствие на
нарушителя при съставянето на акта, респективно в присъствие на съответните
свидетели, при което действие жалбоподателят не участвал. Липсвал подпис на
нарушител, поради което при липса и на подпис на свидетел, присъствал при отказ
на нарушителя да подпише акта, съществено било нарушено правото му на защита,
тъй като производството се развило изцяло без негово знание и присъствие и в
разрез с изискванията на законодателя. В съдебно заседание, жалбоподателят не
се явява, но се представлява от упълномощен процесуален представител- адвокат,
който поддържа жалбата и пледира за цялостна отмяна на атакувания санкционен
акт, като незаконосъобразен.
Въззиваемата
страна- Община Стара Загора изпраща представител в съдебно заседание, който оспорва
жалбата и моли НП да бъде потвърдено изцяло, като законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните доказателства,
ведно с доводите и становищата на страните и служебно изцяло провери
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, независимо от
изложеното в жалбата, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна
страна – санкционирано
лице, което има правен
интерес от оспорването и е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. По отношение на срока, в който била
подадена, следва да се отбележи следното:
От приложеното по делото заверено
копие на обжалваното НП се установява, че длъжностно лице от общинската
администрация удостоверило, че считано от 26.01.2018г. постановлението влязло в
законна сила, при което и в съответствие с този извод, очевидно били предприети
действия за събиране на глобата, както сочи жалбоподателя, с изпращането му на
компетентните органи по принудително изпълнение на наложеното административно
наказание- глоба. В случаят, както сочи и жалбоподателя, за да се приеме, че
този санкционен акт е влязъл в законна сила, следва или да бъде връчен лично на
нарушителя и в законния седмодневен срок от връчването да не бъде обжалван или
да бъде връчен при хипотезата на чл.58, ал.2 от ЗАНН, при която фикция, след
изтичане на седмодневния срок, считано от това връчване, отново при липса на
жалба срещу НП, същото се счита за влязло в сила с произтичащите от това
законни последици, включително по събиране на вземането по предвидения законов
ред. Обаче, за да бъде приложена законосъобразно процедурата по връчване на НП
по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, законодателят поставя някои задължителни
изисквания, които следва да са налице кумулативно и да са удостоверени от
органа, издал санкционния акт.
На първо място, съгласно указаното от
законодателя в нормата на чл.58, ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери
на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият
орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено
от деня на отбелязването. Следователно, след изтичане на седмодневния срок
за обжалване на постановлението същото следва да се счита за влязло в сила. В
настоящият случай, не се и твърди такова отбелязване да било направено, нито
съдът констатира подобно отразяване върху съдържанието на наказателното
постановление, заверен препис от което било приложено по делото. В този смисъл,
изводът на въззиваемата страна, че считано от 26.01.2018г. санкционният акт бил
в сила, което било посочено в съответната графа на постановлението бил напълно
необоснован и направен в разрез със законовите изисквания за подобно връчване. Освен
това, в хода на съдебното производство бе изискана информация от съответния
пощенски оператор „Български пощи” ЕАД- О П С- Стара Загора, относно начина
и времето на евентуалното връчване на процесното НП, но видно от постъпилия
отговор по делото, на 02.01.2018г. пратката, изпратена от Община Стара Загора и
адресирана до жалбоподателя П.Х.П., била върната от оператора на подателя й,
поради факта, че след двукратно изпратено известие за получаването й адресатът
не се явил и не била получена и съобразно общите условия на договора с
потребителите на универсалната пощенска услуга, след изтичането на 20-дневен
срок от получаване на пратката в съответната пощенска станция, ако същата не бъде
получена се връща на подателя й. Тези констатации обаче не могат да обосноват
извода, че нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, съответно, че
новият му адрес бил неизвестен. Такъв извод не може да се направи най-напред
поради обстоятелството, че актът бил съставен в отсъствие на нарушителя и той
очевидно не бил посочил адрес за кореспонденция на съответните органи. Също
така, утвърдената съдебна практика и в региона сочи, че поначало връщането на
пратка, която не била потърсена от адресата, след изпращане на известие за
доставяне, не следва да се приравнява на неоткриване на лицето- адресат на
известния му адрес.
В заключение, не се събраха доказателства
противопоставими на твърдението на жалбоподателя, че научил за съществуването
на обжалваното НП едва на 14.08.2018г., поради което при неспазване на
процедурата, предвидена в чл.58, ал.2 от ЗАНН и при липса на редовно връчване
на нарушителя, срещу подпис, по реда на чл.58, ал.1 от ЗАНН, следва да се
приеме, че в седмодневен срок от узнаването, жалбоподателят подавайки жалбата
си на 15.08.2018г. направил оспорването и в законния срок за обжалване на
постановлението пред компетентния съд.
Обобщено, при наличие на всички изискуеми положителни процесуални
предпоставки за ДОПУСТИМОСТ и редовност на жалбата, съдът намира, че са налице условията
за разглеждането й по същество.
При обсъждане
основателността на жалбата, съдът намери следното:
С обжалваното НП,
издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 22123/ 1016 от 26.10. 2017год.,
жалбоподателят бил санкциониран, на основание чл.29, ал.1 от Наредбата за обществения
ред в Община Стара Загора – („За нарушаване
на Наредбата се налагат глоби в размер до 5 000 лв;), изразяващо се в това,
че на 04.10.2017 год. в 14.20 часа в гр.Стара Загора, кв.”Железник”, на ул.„Темида”
№ 1, /УПИ ІІ от кв.718/, магазин „ЕЛ маркет”, при извършена проверка било
установено, че лицето П.Х.П., в качеството си на съдружник във фирма „ЕЛГРУП”
ООД, разпоредил поставянето на метални ограждения върху около 234 кв.м публична
общинска площ, като по този начин ограничил достъпа до тази площ, без правно
основание за ползването й.
Фактическите
констатации, отразени в акта за установяване на административното нарушение /за краткост АУАН/ и възпроизведени в
наказателното постановление /наричано за
краткост НП/, се основават на възприятията на актосъставителя Й.М. и
свидетелите, вписани в акта- М.Х. и Т.Н.. Не се опровергават констатациите на
общинските служители относно факта, че някое лице или лица неправомерно са
завзели публична общинска площ. Дори да се приеме, че същата е точно в
указаната площ от 234 кв.м, то това е единственото точно установено
обстоятелство. Сочи се, че площта била заградена, за дейността на магазин „ЕЛ
маркет” и стопанисващият го жалбоподател П.П.. Твърди се, че същият бил
съдружник във фирмата, стопанисваща обекта и той разпоредил заграждането на
тази общинска площ, но същевременно се сочи, че така конкретизираното лице с
имената П.Х.П. не представил никакви документи, дори избягал от мястото и не
бил установен след това. Не става ясно, как се приема, че именно жалбоподателят
разпоредил заграждането на обекта с описаните метални ограждащи елементи, нито
кога станало това. Сочи се, че проверката била извършена на 04.10.2017г., по
повод отдавна получена информация за завземане на публична общинска
собственост, но не става ясно от кога общинската администрация разполагала с
тази информация, респективно какви действия били предприети, с оглед
индивидуализацията на вмененото деяние по време и начин на извършване. Никой от
свидетелите извършили проверката не е видял санкционираното лице да загражда лично
посоченото място, нито се представиха конкретни данни за получена информация от
конкретни други лица, че именно наказаното физическо лице разпоредило заграждането
на обекта. Както се установява от гласните и писмени доказателства, събрани по
делото, обектът, около който била заградена общинската площ, представлява
магазин, но не се съдържат конкретни доказателства, установява-щи връзката
между този обект и посочената фирма, чийто съдружник бил жалбоподателят. Не
става ясно и защо точно този съдружник бил подведен под отговорност, ако се
твърди, че повод за завземането на площта била осъществяваната от търговското
дружество дейност и защо именно жалбоподателят в качеството на физическо лице- съдружник
следва да носи административно-наказателна отговорност, а не юридическото лице,
стопанисващо обекта или евентуално неговият законен представител- управителя. Отделен
е въпроса и за формата на вмененото деяние, което при така очертаната
фактология също не може да се приеме за еднозначна. Не става ясно дали субектът
на отговорност е извършител на деянието лично или чрез опосредствено
извършителство на друго административнонаказателно неотговор-но лице,
респективно дали е подбудител, а разликата между различните субекти на
отговорност е разграничена ясно от законодателя в нормата на чл.10 от ЗАНН. В
този смисъл, напълно неясни и необосновани остават констатациите на
проверяващите лица относно авторството на деянието и субектът на отговорността,
извод за който може да се направи само чрез верига от предположения. Както е
известно в административнонаказателният процес, доказателствената тежест лежи
върху органът наложил административното наказание, който следва да установи и
фактите и обстоятелствата, на които основава своите констатации, респективно
изводи. Ангажираните в процеса гласни доказателства- свидетелските показания на
общинските служители и приетите по делото писмени доказателства, установиха по
несъмнен начин само факта, че около описания магазин има пространство от публична
общинска площ, заградено с метални ограждения, но не се установиха никакви
конкретни факти относно времето на извършване на деянието, както и субекта на
отговорността. Извеждането на подобни изводи посредством съвкупност от
предположения е недопустимо и води до извода, че наложеното административно
наказание действително било определено при една неизяснена фактическа
обстановка и при липса на конкретни доказателства установяващи дори самоличността
на което и да било лице, осъществило виновно деяние. В случаят, наказанието
било наложено на физическо лице поради което такова може да се определи само
въз основа на конкретни доказателства, установяващи виновно поведение. При
положение, че такова поведение не бе доказано, още по-малко да било извършено
от конкретното физическо лице, което дори не представило документи за
самоличност, обосноваване на извод за виновно поведение на санкционирания
субект и установяване на неговата конкретна роля е невъзможен. В заключение,
обосновава се извода за липса на връзка между направените от общинските
служители изводи за авторството на деянието и констатациите им още в
констативния протокол, а след това и в акта за установяване на нарушение,
поради което вмененото на жалбоподателя деяние действително страда от
доказателствена необоснованост. Наред с това, винаги неясното и лишено от
конкретни обстоятелства обвинение съществено нарушава правото на защита на
санкционираното лице да разбере естеството на повдигнатото му обвинение и да се
защити срещу него, поради което направените тук констатации водят до извода, че
освен нарушение на материалния закон са допуснати и съществени процесуални
нарушения, при неспазване императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН
досежно съдържанието на НП и на чл.42, т.3-4 от ЗАНН относно реквизитите на
акта.
Действително, допуснато е и неотстранимото в
тази фаза на процеса съществено
процесуално нарушение, още със съставяне на акта за установяване на
нарушение, който видно от неговото съдържание не бил предявен по съответния ред
на нарушителя. Този извод са базира именно на констатацията, че липсва подпис
на нарушителя, нито се твърди, че бил предявен, но нарушителят отказал да го
подпише, с изрично удостоверяване на това обстоятелство от подписа на нарочен
свидетел. Не се твърди от страна на наказващия орган да било изпълнена и
процедурата по чл.43, ал.6 от ЗАНН, с оглед неоткриване на нарушителя при
провеждане на щателно издирване, нито са налице подобни отбелязвания върху акта,
с данни за спиране на производството
до издирване на лицето, срещу което бил съставен. Очевидно, актът останал
непредявен, нито са удостоверени причините за това. Следователно, изложените в
жалбата аргументи за такива съществени нарушения на процесуалните правила,
допуснати при съставянето на АУАН и издаването на НП, са изцяло основателни и
като резултат обуславят отмяната на последното, като незаконосъобразно, както
поради нарушаване на материалния закон, така и предвид допускането на няколко
съществени процесуални нарушения, неотстраними в хода на съдебното производство
по обжалване на издаденото НП.
Ето защо и на
основание чл.63, ал.1, предл.3 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно
постановление № 1016 от 10.11.2017г.
на Зам.кмет на Община Стара Загора /Упълномощен
със Заповед № 10-00-2512/23.11.2015г. на Кмета на Община Стара Загора/, с
което на жалбоподателя П.Х.П., с адрес: *** била наложена „глоба” в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд – град Стара Загора,
по реда на Глава Дванадесета от АПК, на основанията предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: