Р Е Ш Е Н И Е  №

гр. Русе, 21.04.2020 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         Русенският  Районен съд, четвърти наказателен състав в публично заседание на пети март две хиляди и двадесета година в състав :

 

                                              Районен съдия: Венцислав Василев

                                     Съдебни заседатели :

 

 

при секретаря Мирослава Пенева……………………………………………….………………………………

и в присъствието на  прокурора.……………………………………………..….………………………………

         като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело №  251/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

         Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

         Постъпила е жалба от С.А., чрез процесуален представител до  Русенския  Районен съд  против наказателно постановление № 38-0000092/24.01.2020 г. на Началника на ОО ”АА” гр.Русе, в която се иска съдът да го отмени, като незаконосъобразно.

         Жалбоподателят редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата, вместо него се явява процесуален представител, който поддържа жалбата в съдебно заседание, но само на процесуалните основания, посочени в нея.

Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

         Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

         Жалбоподателят е турски гражданин. На 24.01.2020 г. около 00,50 часа управлявал т.а. „Рено Премиум“, категория № 3, с рег. № *** с прикачено полуремарке в района на ГКПП „Дунав мост” по маршрут на движение Република Турция – Република Румъния, извършвайки международен обществен превоз на товар. В този район бил спрян за проверка от служители на ОО”АА” гр.Русе относно спазване на Закона за автомобилните превози и нормативните актове по прилагането му. При извършената проверка и направената компютърна разпечатка на дигиталната карта на водача се установило, че жалбоподателят не спазва изискванията на чл.8 § 2 изр.2  от АЕТR  вр. чл.78 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози вр. чл.2 § 3  от Регламент (ЕО) 561/2006г. , като не е спазил изискванията за намалена дневна почивка, като намалението е над 2 ч. – 2 ч. и 51 м., като същото касаело периода от 05,43 ч. до 23,34 ч. на 14.01.2020 г., който общо е от 17 ч.  и 51 м. Също така в хода на проверката се установило, че не е въвел ръчно, автоматично или по друг начин необходимите данни, когато е бил извън превозното средства и не е бил в състояние да използва тахографа от 13,50 ч. на 19.12.2019 г. до 09,20 ч. на 02.01.2020 г. Отделно от това, не изпълнил и разпорежданията на актосъставителя да спре камиона на охраняем паркинг, като по този начин и затруднил движението към ГКПП “Дунав мост“. За констатираните нарушения бил съставен АУАН от св. Ю.С.. В хода на производството бил назначен преводач, който прочел на турски език съставения АУАН. Впоследствие в присъствие на назначения преводач му било прочетено издаденото наказателно постановление, с което му били наложени наказания „глоба“ за нарушения по чл.93б ал.7 т.3 от ЗАПр в размер на 1 500 лв., за нарушение по чл.93в ал.11 от ЗАПр в размер на 1 500 лв. и за нарушение по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП в размер на 200 лв. и ЛПУМПС за срок от три месеца.

  

                 

         Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на производството доказателства.

 

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, което има право на това и срещу подлежащ на съдебно обжалване акт и в този смисъл е допустима.     

        

Разгледана по същество е неоснователна.

   

   В административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и  правилно е приложен  материалния закон.

        

   Съдът намира, че нарушенията са доказани по безспорен и несъмнен начин. Доказателства за това се съдържат в приложените по делото извлечения от картата на водача и показанията на актосъставителя в съдебно заседание. Същевременно в жалбата по никакъв начин се оспорва нарушението. Същото не е оспорено от жалбоподателя при връчването на АУАН, което е извършено в присъствието на преводач от турски на български език. Също така в жалбата няма възражения относно авторството или доказаността на обвинението, съответно такива не се правят и в съдебно заседание.

         Основното възражение, което се прави от защитата се състои в това, че правото на защита на жалбоподателя било нарушено, тъй като в хода на производството не е назначен  преводач от български на турски език и съответно на жалбоподателя не са преведени нито АУАН, нито НП. Това възражение е напълно неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. На първо място по делото безспорно се установява, че в административнонаказателното производство е имало назначен преводач от български на турски език и обратно за което към преписката е приложен и нарочно съставен акт в тази насока (л.9). Преводачът е бил назначен както при връчване на АУАН, въз основа на който е образувано същото, така и при връчване на наказателното постановление. Отделно от това по делото има писмена  декларация от преводача, че е превел всеки от двата процесуални документа на наказаното лице на турски език, т.е. същите са му преведени от български език. Също така в декларацията на преводача е посочено както и времето през което е извършена съответна дейност, така също и  изрично е декларирано,че му е разяснена наказателната отговорност по чл.290 ал.2 от НК. При това положение съдът намира, че правото на защита на жалбоподателя по никакъв начин не е нарушено и същият е разбирал по ясен и недвусмислен начин, както съставения против него АУАН,така също и издаденото наказателно постановление. По този начин съдът намира, че АНО е изпълнил задълженията си по чл.21 ал.2 и чл.142 ал.1 и ал.3 вр. гл. ХХХа  от НПК, като е осигурил и гарантирал пълно спазване на процесуалните права на наказаното лице. Очевидно така му е предоставена възможност в пълен обем да се възползва от правото си на защита, разбирайки процесуалните действия с него участие. Не е съществено нарушение на процесуалните правила обстоятелството, че не му е връчен препис от АУАН и НП на турски език, съобразно чл.55 ал.3 от НПК, защото това не му нарушава правото и възможността да разбере в какво точно е обвинен и съответно за какво точно му е наложено административно наказание. В този смисъл съдът намира, че дори и да е допуснато нарушение на процесуалните правила в аспекта на чл.55 ал.3 от НПК същото е от категорията на несъществените и същото по никакъв начин не е основание за отмяна на обжалваното НП. Не е нарушена разпоредбата на чл.44 ал.4 от ЗАНН, тъй като след като АУАН е бил преведен на  нарушителя от преводача на турски език и преди да бъде предоставен на наказващия орган  жалбоподателят не е направил никакви възражения и по този начин съдът намира, че той се е съгласил с фактическите констатации в него. Чл.44 ал.4 от ЗАНН е специална разпоредба по отношение на чл.44 ал.1 от ЗАНН и като такава я дерогира, което произтича и от разпоредбата на чл.52 ал.1 изр.2 от ЗАНН, съгласно, която в случаите по чл.44 ал.4 от ЗАНН АНО се произнася в деня на получаване на преписката.

           В случая няма допуснати нарушения на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, тъй като нарушенията са описани ясно и с всичките им признаци от обективна и субективна страна и то по начин, който дава пълна възможност на нарушителя да разбере в какво точно е обвинен, съответно за какви конкретни нарушения му се налагат административни наказания.  При използваният подход става напълно ясно за нарушителя с оглед възможността му да разбере не само кога, но и какви конкретни нарушения е извършил, доколкото са описани законово установените признаци от обективна страна на всяко от нарушенията за които е наказан. Нарушителят безусловно следва да бъде информиран не само кой законов текст е нарушил, но и състава на кое административно нарушение е осъществил на първо място с описание на фактическата му страна. Съставът  на санкционната норма определя кръга на релевантните факти, които следва да бъдат установени и посочването им, както в случая, охранява правото на защита на жалбоподателя.  Използваният подход от актосъставителя при съставяне на АУАН и от АНО при издаване на наказателното постановление е законосъобразен, защото по никакъв начин не се нарушава правото на защита на наказаното лице с оглед възможността му да разбере в какво е обвинен и съответно наказан.

        

         Предвид изложеното съдът намира, че издаденото наказателно постановление е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

 

Мотивиран така  и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН ,съдът :

 

 

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

        

         ПОТВЪРЖДАВА наказателно  постановление № 38–0000092 / 24.01.2020 г. на Началника на ОО ”АА” гр.Русе с което на С.А., турски гражданин са му наложени наказания „глоба“ за нарушения по чл.93б ал.7 т.3 от ЗАПр в размер на 1 500 лв., за нарушение по чл.93в ал.11 от ЗАПр в размер на 1 500 лв. и за нарушение по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП в размер на 200 лв. и ЛПУМПС за  срок от три месеца.

 

         Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя.  

        

         Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

                                                                         Районен съдия :