Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 25.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Враца, V граждански
състав в публичното заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Калин Тодоров
при секретаря М. Богданова, като разгледа докладваното от
съдия Тодоров гр. дело № 5116 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
предявени обективно съединени положителни установителни искове по чл. 422, ал.
1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 97,
ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за съществуване на вземания по
договор за продажба на електрическа енергия.
В исковата молба ищецът „ЧЕЗ
Електро България" АД, гр. София твърди, че е доставчик на електрическа
енергия на обособена територия, определена в Приложение № 1 към Лицензия за
доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013
г. Поддържа, че с ответника И. *** са се намирали в облигационни
правоотношения, които се регулират от Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България" АД, които са общоизвестни и
са публикувани в редица издания на периодичния печат и съгласно чл. 98а от
Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да
е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Сочи, че
съгласно тях е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия за
периода от 17.01.2017 г. до 17.03.2018 г. до адрес гр.Враца, ***********, ИТН
310213349532, а ответника не е изпълнил задължението си да заплати доставената
електрическа енергия по издадени от дружеството фактури на обща стойност 493,94
лева: 1. Фактура №
*********/25.02.2017 г. на стойност 79,46 лева за периода от 17.01.2017 г. до
15.02.2017 г.; 2.
Фактура № *********/27.03.2017 г. на стойност 95,52 лева за периода от
16.02.2017 г. до 17.03.2018 г.; 3. Фактура № *********/27.04.2017 г. на стойност 36,10 лева за
периода от 18.03.2017 г. до 15.04.2017 г.; 4. Фактура № *********/27.05.2017 г. на стойност
21,64 лева за периода от 16.04.2017 г. до 16.05.2017 г.; 5. Фактура № *********/27.06.2017
г. на стойност 16,99 лева за периода от 17.05.2017 г. до 15.06.2017 г.; 6. Фактура №
*********/26.07.2017 г. на стойност 6,42 лева за периода от 16.06.2017 г. до
15.07.2017 г.; 7.
Фактура № *********/25.11.2017 г. на стойност 7,61 лева за периода от
17.10.2017 г. до 15.11.2017 г.; 8. Фактура № *********/27.12.2017 г. на стойност 37,97 лева за
периода от 16.11.2017 г. до 16.12.2017 г.; 9. Фактура № *********/26.01.2018 г. на стойност
41,82 лева за периода от 17.12.2017 г. до 16.01.2018 г.; 10. Фактура №
*********/25.02.2018 г. на стойност 68,16 лева за периода от 17.01.2018 г. до
15.02.2018 г.; 11.
Фактура № *********/27.03.2018 г. на стойност 82,25 лева за периода от
16.02.2018 г. до 17.03.2018 г. Твърди, че задълженията в описаните фактури са
станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България" АД е следвало да се
заплатят от абоната в десетдневен срок. Поддържа, че е начислил лихва забава,
считано от падежа на всяка фактура до датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – за периода от 13.10.2017 г. до 26.07.2018
г. в общ размер 30,15 лева. Сочи, че по подадено от него заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е образувано ч. гр. д. № 3591/2018 г. на
PC - Враца,
по което в негова полза е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл.410 ГПК и след дадените му от съда указания е депозирал искова
молба, по която е образувано настоящото производство. Моли съда, след като
установи изложеното, да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника И.Ч.Б., че същият му дължи следните суми: 493,94 лева –
главница, представляваща стойност за ползвана ел. енергия за периода от
17.01.2017 г. до 17.03.2018 г. за имот на адрес: гр. Враца, ***********, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на заявлението –
06.08.2018 г. до изплащане на вземането и 30,15 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 13.10.2017 г. до 26.07.2018 г., за които
суми е издадена Заповед № 2277/09.08.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3591/2018 г. по описа на РС – гр.
Враца. Претендира и присъждане на сторените в заповедното и в настоящото
производство разноски.
Ответникът И. ***, чрез
назначения му особен представител адв. М.Л. ***, в писмения отговор по делото в
срока по чл.131 от ГПК, оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че
по делото не са ангажирани доказателства, че за целия процесен период
ответникът е бил потребител на ел. енергия за обект, находящ се на адрес: гр.
Враца, ***********. Твърди, че ОУ на ищеца свързват качеството потребител на
ел. енергия със собствеността или вещното право на ползване върху захранвания с
ел. енергия обект, а не са ангажирани доказателства ответникът да притежава
правото на собственост или вещно право на ползване върху процесния имот.
Поддържа, че ответникът бил настанен в общинско жилище за срок до 27.05.2014 г.
и няма доказателства жилището действително да му е било предоставено, както и
че е бил с регистриран постоянен адрес ***. Изтъква, че в Заявление за
отсрочване/разсрочване на задължения вх. № **********/10.10.2017 г., подадено
от ответника, е посочена сумата от 840 лева, без да е посочено за какво точно е
тази сума и за кой период е. Заявява, че не са ангажирани доказателства относно
действителното количество електроенергия и че СТИ са преминали метрологична и
последващи периодични проверки. Оспорва верността на частните свидетелстващи
документи: счетоводна справка за консумация без дата, справка – извлечение за
задължения без дата, 12 бр. фактури и кредитно известие от 12.10.2017 г. Иска
постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства и заключенията на вещите лица по назначените и
изпълнени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, намери за
установено от фактическа страна, следното:
Установи се
по делото, че на ищцовото дружество "ЧЕЗ Електро България" АД,
гр.София е издадена лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик
от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013 г. от Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране (л. 33 по делото).
В приложената на лист 20
справка за консумация на клиенти за клиент с име И.Ч.Б., е отразено, че има
клиентски № 310213349532, за обект **********, намиращ се на адрес: гр. Враца, ***********.
В справката са отразени отчетени показния на електромер (СТИ) № 50145063 за
периода 01.07.2016г. – 16.10.2018г. и издадените през посочените периоди
фактури.
По делото (на л.124) е
представено и удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 04.03.4110
за статичен електромер за активна енергия, еднофазен, двутарифен тип Daizy IVEL
xxx, издадено на 05.03.2004г. със срок на валидност до 05.03.2014г.
От протокол за проверка №
3168979/02.10.2014г. (л.125) се установи, че в лаборатория за проверка на
електромери – гр. Тетевен е извършена последваща след ремонт проверка на еднофазен
статичен електромер електромер тип IVEL 3С9, фабр. № 50145063 и е установено,
че същия съответства на изискванията за одобрения тип електромери.
По делото са представени и 11 бр.
фактури, издадени от "ЧЕЗ Електро България" АД с получател И.Ч.Б. с клиентски
№ 310213349532 за обект гр. Враца, ***********, както следва: 1. Фактура №
*********/25.02.2017 г. на стойност 79,46 лева за периода от 17.01.2017 г. до
15.02.2017 г.; 2.
Фактура № *********/27.03.2017 г. на стойност 95,52 лева за периода от
16.02.2017 г. до 17.03.2018 г.; 3. Фактура № *********/27.04.2017 г. на стойност 36,10 лева за
периода от 18.03.2017 г. до 15.04.2017 г.; 4. Фактура № *********/27.05.2017 г. на стойност
21,64 лева за периода от 16.04.2017 г. до 16.05.2017 г.; 5. Фактура №
*********/27.06.2017 г. на стойност 16,99 лева за периода от 17.05.2017 г. до
15.06.2017 г.; 6.
Фактура № *********/26.07.2017 г. на стойност 6,42 лева за периода от
16.06.2017 г. до 15.07.2017 г.; 7. Фактура № *********/25.11.2017 г. на стойност 7,61 лева за
периода от 17.10.2017 г. до 15.11.2017 г.; 8. Фактура № *********/27.12.2017 г. на стойност
37,97 лева за периода от 16.11.2017 г. до 16.12.2017 г.; 9. Фактура №
*********/26.01.2018 г. на стойност 41,82 лева за периода от 17.12.2017 г. до
16.01.2018 г.; 10.
Фактура № *********/25.02.2018 г. на стойност 68,16 лева за периода от
17.01.2018 г. до 15.02.2018 г.; 11. Фактура № *********/27.03.2018 г. на стойност 82,25 лева за
периода от 16.02.2018 г. до 17.03.2018 г.. Стойността
на всички фактури възлиза общо на 493.94 лева.
Видно от кредитно известие № **********
от 12.10.2017г. към фактура № ********** от 26.07.2017г. е, че е извършена
корекция на консумирана електрическа енергия.
Представена
е по делото също и справка-извлечение за възникнали вземания и извършени
плащания на името на ответника И.Б..
Представено
е и копие от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия
на "ЧЕЗ Електро България", одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-059 от
07.11.2007 г., изменени и допълнени с решение № ОУ-03 от 26.04.2010 г.
Със Заповед
№ 325 от 25.02.2014г. на Кмета на Община Враца ответника И.Ч.Б. е настанен в
общинско жилище.
С
декларация от наемодател при смяна на партида от 28.02.2014г., адресирана до
"ЧЕЗ Електро България", Община Враца, в качеството си на собственик
на недвижим имот, намиращ се на адрес гр. Враца, ***********, е декларирала, че
е съгласна правата и задълженията й като потребител на ел. енергия да бъдат
упражнявани от И.Ч.Б..
Със
заявление за продажба на ел. енергия за битови нужди от 04.03.2014г.,
адресирано до "ЧЕЗ Електро България" АД, И.Ч.Б. е заявил продажба на
ел. енергия за адрес гр. Враца, ***********. Като документ за правата върху
имота заявителят е посочил Заповед № 325 от 25.02.2014г. Заявителят е
декларирал, че е влязъл във владение и ползва имота, считано от 04.03.2014г.
Със
заявление за отсрочване/разсрочване на задължения от 10.10.2017г., адресирано
до "ЧЕЗ Електро България" АД, И.Ч.Б. с клиентски № 310213349532 и с
постоянен адрес ***, е поискал да му бъде разрешено отсрочено/разсрочено
плащане на дължимите от него суми за консумирана ел. енергия на обща стойност
840 лева.
Установи се
също, от приложената на л. 48 по делото справка за предоставяне на данни по
реда на Наредба № 14/18.11.2009г., че адресът, на който се намира жилището, в
което е доставяна ел. енергия - гр. Враца, ***********, съвпада с регистрирания
постоянен и настоящ адрес на ответника.
Със Заповед
№ 2277/09.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 3591/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, И.Ч.Б. е осъден да заплати на
"ЧЕЗ Електро България" АД следните суми: 493,94 лева – главница,
представляваща стойност за ползвана ел. енергия за периода от 17.01.2017 г. до
17.03.2018 г. за имот на адрес: гр. Враца, ***********, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на депозиране на заявлението – 06.08.2018 г. до
изплащане на вземането, 30,15 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 13.10.2017 г. до 26.07.2018 г., както и сумите 25 лв.
държавна такса и 58 лева адвокатско възнаграждение.
От заключението на вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съда
приема като обективно, професионално и пълно, се установи, че счетоводството на
,,ЧЕЗ Електро България” АД е водено редовно в съответствие с изискванията на
счетоводната отчетност за хронологично, систематично и текущо документиране на
счетоводната операция - продажба на ел. енергия на купувач И.Ч.Б.. Според
заключението посочените в исковата молба фактури са отразени в счетоводството
на ,,ЧЕЗ Електро България” АД като задължение за плащане, като ,,дължими суми”.
Вещото лице е установило също, че към 23.07.2019 г. (датата на изготвяне на
справката от ищцовото дружество) има извършено плащане от страна на ответника
по Фактура № *********/25.02.2017 г. Общата стойност на фактурата е сума в
размер 159.25 лв. На 07.12.2017 г. ответникът е заплатил част от стойността на
фактурата - сума в размер на 79.79 лв. и е останала дължима сума по фактурата от
79.46 лв. За дължимата сума от 79.46 лв. по Фактура № *********/25.02.2017 г. и
по останалите процесни фактури, посочени в исковата молба, няма извършено
плащане от страна на ответника. От заключението се установява също, че в
счетоводството на ,,ЧЕЗ Електро България” АД има открита партида на името на
ответника И.Ч.Б., в която са отразявани по отчетни периоди количеството
предоставена и консумирана ел.енергия от ответника. За отчетните периоди
ищцовото дружество е издавало съответната фактура. В счетоводството на ,,ЧЕЗ
Електро България” АД има данни за предходни плащания по издадени от дружеството
фактури. Вещото лице е установило и размера на дължимите суми от ответника по
делото по всяка една от процесните фактури, издадени от ,,ЧЕЗ Електро България”
АД, както следва: по ф-ра № *********/12.10.2017 г. - няма задължения; по ф-ра №
*********/26.07.2017 г. - 6.42 лв.; по ф-ра № *********/25.11.2017 г. - 7.61 лв.;
по ф-ра № *********/27.06.2017 г. - 16.99 лв.; по ф-ра № *********/27.05.2017 г.
- 21.64 лв.; по ф-ра № *********/27.04.2017 г. - 36.10 лв.; по ф-ра № *********/27.12.2017
г. - 37.97 лв.; по ф-ра № *********/26.01.2018 г. - 41.82 лв.; по ф-ра №
*********/25.02.2018 г. - 68.16 лв.; по ф-ра 0 *********/25.02.2018 г. - 79.46
лв.; по ф-ра № *********/27.03.2018 г. - 82.25 лв. и по ф-ра № *********/27.03.2018
г. - 95.52 лв. Общият размер на задължението за главница е 493.94 лв. Вещото
лице е изчислило и размера на дължимата лихва за забава по всяка една фактура
за периода от настъпване на изискуемостта до датата на издаване на справката за
възникнали задължения - 26.07.2018 г. и е изчислило общия размер на законната
лихва за забава на 23.09 лв.
От заключението на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, което съда
приема като обективно, професионално и пълно, се установи, че в клиентската
информационна система на ,,ЧЕЗ Електро България” АД И.Ч.Б. има открита партида
за продажба на електрическа енергия с клиентски номер 310213349532 за обект на
адрес: гр. Враца, ул. ,,Васил Кънчов” № 2, вх. Б, ап. 13. За процесния период
17.01.2017г. - 17.03.2018г. отчитането на консумираната от потребителя ел.
енергия е ставало посредством СТИ тип IVEL 3С9 с фабр. № 50145063. За
изразходената ел. енергия са издадени фактури със съответните количества
отчетена ел. енергия по тарифни зони и цени валидни за потребителя. Според
заключението отчитането на ел.енергия през процесния период за имота на
ответника е извършено в съответствие с нормативната уредба и монтираното в
имота на ответника СТИ е годно за процесния период и отговаря на метрологичните
и технически характеристики.
За заплащане на сумите по
фактурите по делото не са представени никакви доказателства от ответника.
При така изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от
правната страна на спора:
Предявени са обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове по
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД,
вр. чл. 97, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Производството се
развива след връчване на заповедта за изпълнение на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК и съгласно разпоредбата на чл.
422 ГПК за ищеца е налице правен интерес от търсената съдебна защита.
С иска по
чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане, реализирано
по реда на заповедното производство в хипотезите на подадено възражение от
страна на длъжника или когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК или когато съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение (чл.415, ал.1 ГПК). В това производство по същество се установява
дали вземането съществува и дали е изискуемо. Искът е положително установителен
и съгласно разпределяне на доказателствената тежест при условията на пълно и
главно доказване ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му
и размера на последното. Целта на предявяването на установителен иск по чл. 422 ГПК е да се установи със сила на присъдено нещо, че ищецът има вземане срещу
ответника, като заповедта за изпълнение на паричното задължение и решението по
иска по чл. 422 ГПК съставляват двете кумулативни предпоставки за издаването на
изпълнителен лист.
За уважаването на предявения иск по чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл.
97, ал. 1 ЗЕ ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване
следните кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта
и размера на претендираните от него вземания, т.е. че страните са били
обвързани от действителен договор за продажба на електрическа енергия при общи
условия, че в изпълнение на този договор дружеството е доставило на потребителя
в посочения в исковата молба имот за процесния период отразеното във фактурите
количество електрическа енергия, което е отчетено при изправност на
сертифицирано средство за търговско измерване, че доставеното количество ел.
енергия се равнява на процесната сума по одобрените от ДКЕВР цени за ел.
енергия, както и че съобразно одобрените и приети общи
условия фактурираното количество ел. енергия, съответства на доставеното и
потребено количество електроенергия и изискуемостта на вземането.
При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника, съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, е да докаже
недължимост на претендираните суми (главница и/или обезщетение за забавено
плащане) изцяло или отчасти, като установи изпълнение на задълженията си по
договора или да докаже наличието на правопогасяващи, правоизключващи,
правоунищожаващи или правоотлагащи факти и обстоятелства.
В настоящото производство не
се спори между страните, че ищецът „ЧЕЗ Електро България” АД е краен снабдител на
електрическа енергия по смисъла на чл. 92, т. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ)
и като такъв продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни
общи условия - чл. 98а ЗЕ. С решение на ДКЕВР № ОУ-059 от 07.11.2007 г. са
одобрени Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
"ЧЕЗ Електро България" АД, изменени и допълнени с решение № ОУ-03 от
26.04.2010 г., същите са публикувани в централен и в местен всекидневник и са
действали в процесния период, за който ищецът твърди, че е доставял услугите по
снабдяване на ответника с електрическа енергия. В изпълнение на задълженията си
на краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката и съгласно общите
условия ищецът е длъжен да снабдява с електрическа енергия всеки клиент, чието
съоръжение е присъединено към електроразпределителната мрежа.
С оглед възраженията на
ответника, спорен на първо място е въпроса дали в процесния период, за който е
начислена ел. енергията - от 17.01.2017 г. до 17.03.2018 г. с доставчик
ищцовото дружество, страните са били обвързани от валидна облигационна връзка,
в която ответника е имал качеството „потребител на електрическа енергия за
битови нужди”.
Съгласно
чл. 4, ал. 2 от представените по делото Общи условия (ОУ), потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно
действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството
си. Съгласно чл. 4, ал. 3 от ОУ правата и задълженията на потребител на
електрическа енергия за битови нужди може да упражнява и друго лице при
условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота е
представил изрично писмено съгласие, дадено пред продавача или пред нотариус с
нотариална заверка на подписа, това лице да бъде потребител на електрическа
енергия за определен срок .....
В случая,
по делото се установи, от представените от ищеца писмени доказателства, че в
процесния период ответникът И.Ч.Б. е живял под наем, считано от 04.03.2014г.
въз основа на Заповед № 325 от 25.02.2014г. на Кмета на Община Враца и договор
за наем, в общинско жилище с адрес гр. Враца, ***********, на който адрес е бил
регистриран. Установи се също, че посоченият апартамент е бил присъединен към
разпределителната мрежа на ЧЕЗ и е бил захранван от мрежата на ЧЕЗ. В
съответствие с изискванията на чл. 4, ал. 3 от ОУ на ищцовото дружество,
собственикът на апартамента Община Враца е представил пред продавача ЧЕЗ изрично
писмено съгласие правата и задълженията му като потребител на ел. енергия да
бъдат упражнявани от И.Ч.Б. (декларация от наемодател при смяна на партида от
28.02.2014г.). Последният от своя страна със заявление от 04.03.2014г. е заявил
пред ищцовото дружество продажба на ел. енергия за битови нужди за адрес гр.
Враца, ***********.
С нормата на чл. 98а от ЗЕ
се въвежда нов принцип спрямо определени сделки, сключени при т.н. Общи
условия, различен от този по чл. 16 от ЗЗД и чл. 298 от ТЗ, а именно:
публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител без
да е необходимо изричното им приемане, като в срок до 30 дни след влизането в
сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да
внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в
което да предложат специални условия (ал.4 и 5). Следователно, от момента, в
който общите условия бъдат публикувани, същите стават задължителни за всеки
клиент, чийто обект е присъединен към електроразпределителната мрежа, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от него и за валидността им не е
необходимо подписването на изричен договор или друг формуляр.
Изложеното
налага извода, че в процесния период ответникът И.Ч.Б. е упражнявал правата и
задълженията на потребител на електрическа енергия за битови нужди, по смисъла
на чл. 4, ал. 3 от ОУ, с клиентски № 310213349532 и е бил в облигационни
правоотношения с ищеца „ЧЕЗ Електро България” АД по договор за продажба и
доставка на електрическа енергия при общи условия. В подкрепа на този извод е и
подаденото от ответника до ищцовото дружество заявление за
отсрочване/разсрочване на задължения от 10.10.2017г., с което е поискал да му
бъде разрешено отсрочено/разсрочено плащане на дължимите от него суми за
консумирана ел. енергия в жилище на адрес гр. Враца, ***********, както и
констатацията на вещото лице в съдебно-счетоводната експертиза, че в
счетоводството на ,,ЧЕЗ Електро България” АД има данни за предходни плащания от
ответника по издадени от дружеството фактури.
Предвид гореизложеното,
съдът приема за установено по делото, че по силата на договора за продажба и
доставка на електрическа енергия при общи условия ищецът-снабдител по смисъла
на чл. 98а ЗЕ е доставял електрическа енергия на ответника, упражняващ правата
и задълженията на потребител през процесния период (17.01.2017 г. -17.03.2018
г.) в жилище на адрес гр. Враца, ***********, която последният е ползвал.
Установи се също, че ищецът е
извършил процесните доставки на ел. енергия и мрежови услуги, като цената на
фактурираната от него ел. енергия съответства на утвърдената от регулаторния
орган КЕВР. За извършените доставки ищецът е издал процесните 11 броя фактури,
които са редовно осчетоводени при него и са включени в дневниците му за
продажби. Това дава основание на съда да приеме, че съгласно чл. 13, т. 1 от
ОУ, ответникът дължи на ищеца плащане на доставените му ел. енергия и мрежови
услуги.
Поради това съдът приема, че
главният иск е доказан по основание.
Видно от заключението на
съдебно-техническата експертиза отчитането на ел.енергия през процесния период
за имота, ползван от ответника, е извършено в съответствие с нормативната
уредба и монтираното в имота СТИ е годно за процесния период и отговаря на
метрологичните и технически характеристики. От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за процесния период дължимите
суми за електрическа енергия са правилно и законосъобразно начислени,
задълженията на ответника към ищеца за този период са в размерите, претендирани
с исковата молба, като сумите продължават да са дължими.
Следователно искът за съществуването на вземането за
главницата е основателен и доказан в претендирания размер от общо 493, 94 лв. за
процесния период и следва да бъде уважен в този размер.
Предвид изхода на делото и
направеното искане върху присъдения размер на главницата се дължи и законна
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 06.08.2018г.
до окончателното изплащане на сумата.
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг и
момента на настъпване на неговата изискуемост, както и размера на претендираното
обезщетение за забава.
По делото се доказа
наличието на главен дълг в размер общо 493, 94 лв.
В чл. 35 от Общите условия е
предвидено, че за забавено плащане на дължими суми за използваната електрическа
енергия, потребителят дължи на продавача обезщетение за забава в размер на
законната лихва за забава за всеки просрочен ден, т. е. от датата на падежа по
всяка от фактурите до депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, която сборна
лихва в случая според заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза възлиза на 23.09 лв. Следователно, претенцията на ищеца за
мораторната лихва е основателна до този размер, а за разликата над тази сума до
претендирания размер от 30, 15 лева искът е неоснователен и следва да се
отхвърли.
На основание т.12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г.
по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се разпредели отговорността
за разноските в заповедното производство, съобразно изхода делото. Поисканите и
присъдените със заповедта за изпълнение разноски по ч.гр.д. № 3591/2018 г. по
описа на съда са 83 лв. Съобразно уважената част от исковете същите следва да
се коригират, като ответникът бъде осъден да заплати на ищцовото дружество
разноски за заповедното производство по съразмерност в размер 81,88 лв.
Разноските в исковото производство по чл. 422 ГПК
следва да се разпределят както следва:
Ищецът е
извършил общо разноски в исковото производство в размер 672 лева, от които 75
лв. държавна такса, 87 лв. адвокатско възнаграждение, 150 лв. за възнаграждение
на особен представител на ответника, 180 лв. за възнаграждение на вещото лице,
изготвило съдебно-счетоводната експертиза и 180 лева за възнаграждение на
вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза, поради което, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответника, съобразно уважената част от исковете,
следва да му заплати разноски за исковото производство в размер 662, 94 лв.
Ответникът не е извършил
разходи за адвокат или други деловодни разноски, поради които не следва да му
се присъждат такива, независимо, че искът за обезщетение за забава против него е
отхвърлен частично.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването
на вземането на „ЧЕЗ Електро България" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Младост, бул. "Цариградско
шосе" № 159, бл. БенчМарк Бизнес Център, представлявано от Леон Връшка и
Карел Крал - граждани на Република Чехия, срещу И.Ч.Б. с ЕГН ********** ***, по
заповед № 2277 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 09.08.2018
г. по ч.гр.д. № 3591/2018 г. на Районен съд – Враца за сумата 493, 94 лв.,
представляваща сбор от главниците за неизплатени суми по издадени 11 броя фактури
за доставена и консумирана електрическа енергия за периода 17.01.2017 г. - 17.03.2018
г.; за законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаването на
заявлението - 06.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението; както и
за сумата 23,09 лв., представляваща мораторна лихва върху неизплатената главница
за периода от падежа на всяко от вземанията до 26.07.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения
положителен установителен иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
обезщетение за забава в размера над установения от 23,09 лв. до присъдения със
заповедта за изпълнение и претендиран в настоящото производство размер от 30,
15 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И.Ч.Б. с ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЧЕЗ Електро България" АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район Младост, бул. "Цариградско
шосе" № 159, бл. БенчМарк Бизнес Център, представлявано от Леон Връшка и
Карел Крал - граждани на Република Чехия, съразмерно на уважената част от исковете,
направените в заповедното производство по ч. гр. д. № 3591/2018 г. на РС - Враца
разноски от 81,88 лв., и разноските в настоящото производство от 662, 94 лв.
Решението може да се обжалва чрез Районен съд - Враца пред Окръжен съд - Враца
в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
След влизане в сила на решението
да се докладва ведно с ч.гр. дело № 3591/2018 г. година за произнасяне по
чл.416 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: