Р Е Ш Е Н И Е
№ /16 април Година 2010 гр.
Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 05 февруари 2010 година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ХРИСТОВ
СЕКРЕТАР: Х.З.
като разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ
Т. д. № 372
по описа за 2009 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са от “Е.” ООД три
обективно съединени иска, първият от които е установителен -
иска с правно
основание чл. 71 от ТЗ за установяване на акционерно участие, с който се иска
от съда да признае по отношение на
тримата ответници – “Д.” АД, Б. ООД и Д.П.К.,
че “Е.” ООД като акционер в “Д.” АД, е притежател на акциите от капитала на “Д.”
АД с поредни номера от 14001 до 17000, придобити от “Е.” ООД по правоприемство
от предишния акционер Д. ООД. Вторият обективно съединен иск е конститутивен, с
правно основание чл. 71 от ТЗ, предявен срещу ответника “Д.” АД с искане да
бъде задължен този ответник да извърши
дължимо действие: да впише в Книгата на акционерите си “Е.” ООД като акционер,
притежаващ акции с номера от 4201 до 6480, от 6481 до 8000 и от 14001 до 20000,
което акционерно участие съставлява 49% от капитала на дружеството. Третият
обективно съединен иск е осъдителен, предявен против третия ответник – Д.П.К.,
при условията на евентуалност, в случай че не бъде уважен първият обективно
съединен иск по чл. 71 ТЗ – да бъде осъден този ответник да заплати на ищеца
сумата от 300 000 лева, представляваща стойността на 3000 броя акции, с които
неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца.
Ищецът твърди в исковата си
молба, че е придобил правата върху акции от капитала на “Д.” АД с номера от
14001 до 17000 по правоприемство от “Д.” ООД, гр. Стара Загора, в резултат на
сключена с това дружество сделка и чрез джиро в негова полза, положено върху
временно удостоверение с № 8/09.04.2004 г., представено с исковата му
молба и прието като доказателство по
делото. Със същото временно удостоверение ищецът придобил общо 8400 броя акции
с номера от 4081 до 6480 и от 14001 до 20 000. От своя страна “Д.” ООД било
придобило тези акции на оригинерно основание – чрез записването им при
извършено през 2003 година увеличение на капитала на “Д.” АД. Така придобитите акционерни права върху 8400
броя акции, измежду които и спорните 3000 броя акции, заедно с правата върху
други 1520 броя акции с номера от 6481 до 8000, придобити по правоприемство от “Д.”
ООД, което от своя страна ги е придобило от “Е.” ООД, ищецът бил упражнявал
необезпокоявано и активно от придобиването им през 2003 година до ноември 2008
година, като в този период акционери в “Д.” АД били единствено ищеца и Б. ООД.
През ноември 2008 година била заведена нова книга на акционерите и били
издадени нови временни удостоверения. В новата акционерна книга участието на
ищеца било занижено с 3000 броя, като било отразено прехвърляне от “Е.” ООД на Д.П.К.
на 3000 броя акции, но с номера от 8001 до 11000 (каквито
номера обаче ищеца не бил придобивал съгласно посоченото в притежаваните от
него временни удостоверения), а също така били погрешно посочени номерата на притежаваните от
ищеца акции. Твърди, че единственото разпореждане, което е правил, е било за
120 броя акции с номера от 4081 до 4200 в полза на “Б.” ООД на 18.08.2004
година. Правата върху останалите след това 9800 броя акции притежавал и до
днес. В новата Книга на акционерите
било налице вписване, според което акции с номера от 14007 до 17000 са
притежание на Б.ООД до 19.11.2008 година,
с която дата е вписано прехвърляне на тези акции от Б.ООД на Д.П.К. с джиро
върху издадено за целта временно удостоверение. Както вече бе посочено, ищецът счита тези
акции за свои, тъй като те са материализирани в притежаваното от него временно
удостоверение № 8. Претендира за разноските по делото.
Ответниците “Д.” АД – гр. С.,
“Б.” ООД – гр. К. и Д.П.К. ***, чрез процесуалния си представител адв. Х., оспорват
исковете като твърдят, че “Д.” АД има нова заведена през 2008 година Книга на
акционерите, в която ищецът не е записан, като притежател на тези акции.
Твърдят, че първоначалната книга на акционерите е анулирана, тъй като не била
своевременно предадена на новия изпълнителен директор при извършена смяна в
ръководството на дружеството “Д.” АД, а и в нея
имало множество грешки и неверни вписвания. Твърдят, че представеното от ищеца временно
удостоверение с № 8 е неистинско, оспорвайки автентичността на подписите върху него и датата му, както и че номерата
на акциите в него са подменени, а истинското удостоверение се съдържало по
фирменото дело на “Д.” АД и съгласно посоченото в него, “Е.” ООД е придобил
акции с други номера, различни от тези, посочени в представяното от него
удостоверение. От това истинско временно
удостоверение – за акции с номера от 4081 до 6480 и от 8001 до 14000, ищецът
бил прехвърлил 120 броя акции с номера от 4081 до 4200 на Б.ООД и още 3000 броя
акции на Д.П.К. с номера от 8001 до 11000 с джиро върху временно удостоверение
№ 10 от 18.07.2007 година. Твърдят, че
1520 броя акции били спорни и собствеността върху тях щяла да се решава
отделно, но едновременно с това твърдят, че истинското разпределение на акциите
между акционерите било надлежно отразено в новата книга на акционерите на
дружеството “Д.” АД, която била заведена по решение на Съвета на директорите.
Завеждането на новата книга се било наложило, защото в първата имало хаос от
припокривания и грешки създадени от А.Х.– управител на ищеца, а преди това –
дълги години изпълнителен директор на “Д.” АД
и защото същият Христозов отказал да предаде старата книга на Съвета на
директорите, избран през м. май 2008 година.
Молят съда да отхвърли предявените
искове, като им присъди направените по делото разноски.
От събраните по делото
доказателства, преценени ведно със становищата и доводите на страните, съдът намира за установено следното:
“Д.” АД е акционерно
дружество, първоначално учредено под наименование “Д.С.М” АД от три юридически
лица “Б.” ООД, “Е.” ООД и “Д.” ООД на учредително събрание, състояло се на 25.09.2003 година, с
капитал от 800 000 лева, разпределен в 8000 броя поименни акции с номинална
стойност 100 лева всяка една. Видно от протокола от учредителното събрание, “Е.”
ООД е записало 1520 броя акции, “Д.” ООД е записало 2400 броя акции и “Б.” ООД
е записало 4080 броя, като в този протокол липсва по-подробна индивидуализация
на записваните акции, посредством посочването на техните номера или по друг
начин. С решение от 08.10.2003 година
по фирмено дело № 1484/2003 на Старозагорския окръжен съд, учредяването на
дружеството е вписано в търговския регистър на съда. Със същата дата –
08.10.2003 година са извършени първите вписвания в първоначалната Книга на
акционерите на “Д.” АД, според които на посочената дата “Б.” ООД е придобило
4080 броя акции от капитала на дружеството с номера от 1 до 4080, за които му е
издадено временно удостоверение с № 1, “Д.” ООД е придобило 2400 броя акции от
капитала на дружеството с номера от 4081 до 6480, за които му е издадено
временно удостоверение с № 2 и “Е.” ООД е придобило 1520 броя акции от капитала
на дружеството с номера от 6481 до 8000, за които му е издадено временно
удостоверение с № 3. Вписванията са удостоверени с подписите на съответните
притежатели, които подписи не бяха оспорени от страните.
Капиталът на дружеството “Д.”
АД е увеличен до сегашният му размер с решение на Общото събрание на акционерите
в това дружество от 21.11.2003
година чрез записването на нови 12000
броя акции, всяка по 100 лева от двама от акционерите: “Б.” ООД -
6000 броя и “Д.” ООД - 6000 броя.
Увеличението на капитала е вписано в търговския регистър с решение 3604 от
25.11.2003г по ф.д. 1484/2003 година. Акциите, записани при това увеличение на
капитала са описани в първоначалната книга на акционерите на редове 4 и 5,
където на ред 4 е записано, че “Б.” ООД е придобило на 25.11.2003 година
допълнително 6000 броя акции с номера от 8001 до 14000, за които му е издадено
временно удостоверение № 4 и на ред 5 е записано че “Д.” ООД е придобило
допълнително 6000 броя акции с номера от 14001 до 20000, за които му е издадено
временно удостоверение № 6. Тези вписвания също са удостоверени с подписите на
посочените притежатели (на лицата, които ги представляват), които
подписи не бяха оспорени от страните.
Описаните до тук вписвания в
книгата на акционерите изчерпват записванията, отнасящи до първично възникнали акционерни
права и до първоначалното разпределение на акциите между записалите ги
акционери. Всяко от тези вписвания е удостоверено с подписа на акционера
притежател и никой от положените подписи не бе оспорен от страните по делото.
Оспорени бяха вписванията на
ред 4 в шестата графа „№ на акциите”, където според ответниците невярно били
посочено, че акции от 8001 до 11000 са на “Б.” ООД и като доказателство за тази
невярност се сочи съществуването на временно удостоверение № 10/ 12.07.2007
година, подписано от А. Х., според което тези акции са собственост на “Е.” ООД.
Оспорва се и верността на записа, според който акции с номера от 14001 до 17000
са собственост на “Д.” ООД с аргумент, че е налице временно удостоверение с № 11 от 18.07.2007 година, според което
тези акции принадлежат на “Б.” ООД.
Поддържаните от ответниците оспорвания съдът намира, че следва да бъдат
оценявани с оглед всички събрани по
делото доказателства. Временните удостоверения, на които се позовават ответниците,
са с дати, последващи с четири години датата на вписванията в книгата на
акционерите и съдържащите се в тях данни не биха могли да бъдат критерии за
вярност на по-рано извършени записвания. Като такъв критерии обаче, наред с
наличието в книгата на акционерите на удостоверяващи подписи от всички
тогавашни акционери, следва да бъде ценен и текста на протокол от Общо събрание
на акционерите в “Д.” АД (тогава Д.С.М АД), провело се на 08.04.2004
година, видно от който всички тогавашни акционери са приели решение “Д.” ООД да прехвърли притежаваните от това
дружество 8400 броя акции с номера от 4081 до 6480 и от № 14001 до 20000 на “Е.”
ООД. Текста на този протокол, подписан от всички акционери, кореспондира
напълно със записите, направени в първоначалната книга на акционерите относно
разпределението на номерата на акциите при първоначалното им придобиване. Предвид това, съдът намира, че записванията в
първоначалната Книга на акционерите на “Д.” АД
на редове от 1 до 5 са автентични и верни, отговарят на действителното
разпределение на акциите по номера между акционерите. Действително, в
последващите вписвания са налице разминавания и несъответствия, както и са
налице впоследствие издавани временни удостоверения, данните по които не кореспондират
с тези първоначални вписвания. Като неверни обаче следва да бъдат определени
последващите вписвания и данни, освен ако не са налице представени доказателства за извършени
разпоредителни сделки, водещи до промяна в титуляра на едни или други акции.
Във всички тези случаи следва да е налице проследима и непрекъсната поредица от
джира от първоначалния титуляр, посочен в първоначалната книга на акционерите
до лицето, което понастоящем претендира да е собственик на съответните акции. Предвид това, между представените по делото
временни удостоверения с № 8 съдът намира за вярно това, което е представено
като доказателство от ищеца с исковата му молба и според което Д. ООД е
притежавало акции с номера идентични с номерата, с които този акционер е бил
записан в книгата на акционерите и идентични с номерата на акциите, които се
притежават от този акционер според Протокола на ОС на акционерите в “Д.” АД от
08.04.2004 година. Освен това, с оглед на извършената и приета по делото
съдебно – графологична експертиза, съдът намира, че подписите положени върху
този документ, както на лицевата страна, така и под изписаното на гърба му
джиро, са автентични и принадлежат на посочените в документа лица. Що се отнася до достоверността на датата на
този документ, съдът намира, че показанията на разпитаните по делото свидетели С.Ч.
и Д.К., подкрепят твърдяното от ищеца, че това временно удостоверение е
съставено и джиросано през 2004 година, известно време след като съставеното
преди него временно удостоверение със същия номер /копие от което е
представеното по фирменото дело/, е било първо джиросано с джиро с нотариална
заверка на подписите, а след това – унищожено.
Установяването на точната дата на това удостоверение е без значение за
настоящия спор, затова защото от една страна то има характера на частен
документ, а от друга страна - датата му
в конкретния случай няма значение за преценяване на удостоверените и
прехвърлени с него права. Това е така, защото безпротиворечиво и еднозначно се
установява съгласно изложеното по-горе, че “Д.” ООД е придобило на оригинерни
основания всички посочените в това временно удостоверение акции (в това число и
спорните с номера от 14001 до 17000) и
единственото извършено разпореждане с тях е в полза на “Е.” ООД. Обстоятелството, че временните
удостоверения до № 9 включително са
издавани само с един подпис – този на изпълнителния директор на дружеството,
съдът не намира за опорочаващо ги само по себе си, затова защото с оглед
изискванията на Търговския закон, подписа на едно лице е достатъчен за
валидността на временното удостоверение, стига то да е упълномощено да ги
издаде. По делото липсва пряко писмено
доказателство за изрично упълномощаване на А.Х.да издаде и подпише сам временни
удостоверения от името на “Д.” АД (Д.С.М АД), но е несъмнено установено, че
в един продължителен период от време
всички временни удостоверения са издавани по този начин със знанието и без
противопоставянето на всички акционери в дружеството, чиито представители като
физически лица са и формирали съвета на директорите на дружеството. Последното
само по себе си означава, че е било налице в една или друга форма овластяване
на А.Х.да издава и подписва временните удостоверения. Не се установи датата, на която е положен
втори подпис под временно удостоверение № 9, но това обстоятелство в случая
няма правно значение.
Предвид изложеното до тук,
съдът намира, че временно удостоверение № 8, представено от ищеца, е автентичен
и верен документ, върху който валидно е положено джиро в полза на ищеца, както
и че по силата на това джиро, по правоприемство от “Д.” ООД, ищеца е придобил
акциите, материализирани в това временно удостоверение и посочени в него с
конкретните си номера, измежду които и акции от 14001 до 17000. “Б.” ООД не е
придобивало на първично или производно основание акции измежду акциите с номера
от 14001 до 17000, тъй като не се легитимира като притежател на тези акции от
първичните вписвания в книгата на акционерите, нито твърди да ги е придобило от
техния легитимиран притежател. Простото съставяне на временно удостоверение, в
което по една или друга причина, волно или неволно са посочени погрешни данни
относно лицата и акциите, за които това удостоверение се отнася, не води до
пораждане на права, нито до тяхното прекратяване. Ето защо “Б.” ООД нито е
притежавало спорните акции с номера от 14001 до 17000, нито е могло да ги
прехвърли валидно на Д.К., и с оглед на
това първият главен обективно съединен иск се явява основателен и доказан по отношение
и на тримата ответници, поради което следва да бъде уважен.
Съдът намира, че следва да
бъде преценено цялото акционерно участие
на ищеца, като освен изложеното по-горе относно първия главен обективно
съединен иск, следва да бъдат взети
предвид данните и доказателствата относно останалите претендирани от ищеца акции. Според становището на “Д.”
АД, безспорно е притежаването от ищеца на 5280 броя акции. Това било така, защото ищеца бил прехвърлил
3000 от своите акции на Д.К. с джиро върху временно удостоверение № 10 с дата
18.07.2007 година, в което “Е.” ООД е посочено като собственик на 3000 броя
акции с номера от 8001 до 11000. Предвид това, че е установено, че “Е.” ООД не
притежава и никога не придобивало права върху никоя от акциите измежду акции с
номера от 8001 до 11000, съдът счита че “Е.” ООД не би могло да намали
акционерното си участие като резултат от джиросването на това временно
удостоверение. Това е така, защото никой не може да прехвърли права, които не
притежава и с оглед предмета на правния спор, не следва да бъдат обсъждани
доводите относно съществуването, валидността и основанието на сделката, в
изпълнение на която е положено това джиро, както и относно валидността на
самото джиро.
С придобиването на временно
удостоверение № 8 ищецът е придобил акционерно участие - общо 8400 броя акции с
номера от 4081 до 6480 и от 14001 до 20 000.
120 броя акции с номера от 4081 до 4200
ищецът прехвърлил в полза на “Б.” ООД на 18.08.2004 година и не се
разпореждал с други измежду тези акции в полза на трети лица. Следователно, ищецът е легитимиран с временно
удостоверение № 8 притежател на 8280 акции с номера от 4201 до 6480 и от 14001
до 20 000
Съдът намира, че с оглед
обстоятелствата по делото и събраните доказателства, ищецът е легитимиран
притежател на още 1520 броя акции от
капитала на “Д.” АД с номера от 6481 до 8000, първоначално записани от “Е.”
ООД, впоследствие прехвърлени на “Д.” ООД с джиро от 31.12.2003г върху временно
удостоверение № 6 и придобити от ищеца по правоприемство от “Д.” ООД. Представено е временно удостоверение № 7,
което точно отразява придобитите от “Д.” ООД по правоприемство от “Е.” ООД и
притежавани на това основание от това дружество акции, а върху гърба на
удостоверението е налице надлежно положено джиро в полза на ищеца. Други джира
в полза на трети лица не се твърдят и не
са установени от доказателствата по делото.
Ответникът по този иск
оспори притежаването на тези акции от ищеца с изявлението, че те били спорни и
собствеността върху тях тепърва щяла да се установява, но без да сочи каквито и
да е доказателства във връзка с това си твърдение. Съдът намира, че не следва
да се обсъждат подробно доводите и възраженията по тези акции на ответниците “Б.”
ООД и Д.К., тъй като единствения ответник по този втори съединен иск е “Д.”
АД. Възражението на тези ответници – че
при прехвърлянето извършено с дата 31.12.2003 година не било налице спазване на
чл. 12 ал. 2 от Устава на дружеството и това правело сделката нищожна, не може
да бъде споделено. Текста на чл. 12 ал. 2 от Устава на дружеството, сам по себе
си, въвеждайки изискване за предварително предлагане на акциите на останалите
акционери, не предвижда какви са последиците от неизвършване на това
предлагане, както и не предвижда ред, начин и форма, в които предлагането
следва да се осъществи. Съдът счита, че евентуалното неспазване на това
изискване би довело до относителна недействителност на извършената в нарушение
сделка, на която би могло да се позовава само лицето, по отношение на което е
извършено нарушението. В конкретния случай този текст на Устава следва да се разглежда като създаден
в защита на акционера “Б.” ООД, който, в случай че не е бил поканен да закупи,
е могъл да се позове на Устава и да поиска да придобие акциите при същите
условия, при които акциите са прехвърлени на трето лице. По делото няма приети
писмени доказателства, установяващи уведомяване на този акционер за бъдещата
сделка и не противопоставянето му на нейното извършване. Наличието на съгласие
със сделката и липсата на желание тези акции да бъдат придобити, се установява
от приетите по делото писмени доказателства – протоколи от общи събрания на
акционерите в “Д.” АД, провеждани в продължение на шест години, първото от
които на 14.04.2004 година, в които ищецът и втория ответник участвали като единствени акционери,
притежаващи общо 100% от акциите на “Д.” АД. Следователно, дори такова съгласие
да не е било предварително налице, Б. ООД е имало възможност в дадения му от
Устава срок да упражни правото си да придобие тези акции при същите условия.
Като не е сторил това, сделката следва да се счита валидно извършена и
противопоставима и на този акционер. От друга страна, точно оспорваните на това
основание акции, с посочване на техните номера, са записани като притежавани от
ищеца и в новата, сега действаща Книга на акционерите, водена от ответника “Д.”
АД и представена от този, а и другите ответници, като единствена вярна.
Предвид изложеното до тук и
на основание чл. 179 от ТЗ съдът намира, че следва да задължи ответника “Д.” АД
да впише точно обстоятелствата относно притежаваните от ищеца общо 9800 броя
акции, като посочи точно техните номера в книгата, която води за своите акционери,
а именно: от 4201 до 8000 и от 14001 до 20000. По тези съображения съдът
намира, че и вторият иск е основателен и доказан, поради което следва да бъде
уважен.
По третият иск, който е предявен при условията на евентуалност само срещу
ответника Д. К., съдът намира, че не
следва да се произнася, с оглед на това,
че се уважава първият иск, който се явява обуславящ спрямо евентуално
предявения.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски,, за
което той е представил и списък съгласно
чл. 80 ГПК, включващи изплатена
държавна такса, възнаграждение за адвокатска защита, депозит за свидетели и
изплащане на съдебно-графологична
експертиза общо в размер на 32 726 лв.
Водим от изложеното и на
осн. чл. 71 от ТЗ, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на “Д.” АД, гр. С., ул.
“С. ш.” № *, ЕИК ***********, “Б.” ООД – гр. К., ул. “Т. Б.” № **, ЕИК ********* и Д.П.К. ***,
ЕГН **********,*** Г., О.- А., ЕИК **********, като акционер в “Д.” АД – С., ул.
“С.” №* , ЕИК ************ е
притежател на акциите от капитала на това дружество с поредни
номера от 14 001 до 17 000, придобити
по правоприемство от предишния акционер “Д.” ООД - С. З.
ЗАДЪЛЖАВА “Д.” АД, гр. С., ул. “С.” № *, ЕИК ********** да впише в
акционерната си книга “Е.” ООД -
гр. Загора, кв. К. Г.,
Околовръстен път- Административна сграда, ЕИК ***********, като притежател на
акции с номера от 4 201 до
6 480, от 6 481
до 8 000 и от 14 001 до 20 000, представляващи 49 % от
капитала на дружеството.
ОСЪЖДА ““Д.” АД, гр. С., ул. “С. ш.” № *, ЕИК ***********, “Б.” ООД – гр. К., ул. “Т. Б.” № **, ЕИК ********* и Д.П.К. ***,
ЕГН **********,*** да заплатят на “Е.” ООД -
гр. С. З., кв. К. Г., О.- А., ЕИК
************* сумата 32 726 лв. /тридесет и две хиляди седемстотин двадесет и шест/ - направени разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъда обжалвано в двуседмичен срок от получаване
на съобщението до страните, че е изготвено пред ПАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: