О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./03.05.2018г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на трети май две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
Като разгледа
докладваното т.дело №1480/2017г. по описа на съда и взе
предвид извършената размяна, намира следното:
Производството е по реда на глава 32
от ГПК.
Производството е инициирано по искане на ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, София срещу В.М.Я., ЕГН **********,*** и КОНСТАТНТИН
Е.Я., ЕГН **********,***, за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на
ищеца дължими суми по Договор за потребителски кредит №HL 37648/03.06.2008г. в общ размер от 109 108.50 шв.франка,
представляващи предсрочно изискуема сума – главница, част от общо дължима
остатъчна главница в размер на 130 206.60 шв.франка, ведно със законната
лихва върху претендираната главница, считано от датата на исковата молба на
27.10.2017г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и
сторените по делото разноски.
С исковата молба банката твърди, че има вземане от
ответниците, възникнало въз основа на договор за кредит и обявена предсрочна
изискуемост на цялото вземане с нотариални покани, отправени до двамата
съдлъжници. Твърдят се извършени в интервала от сключване на договора до
обявяване на предсрочната му изискуемост две цесии с вземането, а именно: 1. Договор
за цесия, сключен между Юробанк И Еф Джи България АД и Бългериън Ритейл
Сървисиз АД от 15.07.2008г. По време на действие на този договор са подписани
няколко допълнителни споразумения към договора за кредит – допълнително
споразумение от 29.04.2009г., от 05.05.2010г., от 19.03.2011г., от
26.04.2012г., от 04.06.2013г. и допълнително спорадзумение от 23.01.2014г. С
всяко едно от споразуменията се твърди, че страните са уговаряли облекчени
условия за погасяване на кредита – обикновено нови шестмесечни периоди на
облекчено погасяване, фиксирана лихва в шв.франкове. Твърди се подписване и на 2.
договор за цесия от 12.06.2017г., между Бългериън Ритейл Сървисиз АД и
Юробанк И Еф Джи България АД, с който всички вземания ведно с принадлежностите
им и обезпеченията са прехвърлени отново на банката, настоящ ищец. Твърди се
обявяване на договора за кредит за предсрочно изискуем поради неизпълнение на
задължения за заплащане на договорни лихви в периода от 10.11.2015г. до
10.05.2016г. и за договорни лихви и главница в периода от 10.06.2016г. до
10.07.2017г., на основание чл.18, ал.1 от Договора за кредит, на
13.07.2017г. /дата на обявена предсрочна изискуемост/ С нотариални
покани на нотариус Ил.Маджунова, през м.08.2017г. е обявена на страните
предсрочната изискуемост като е даден 1 седмичен срок за доброволно изпълнение.
Твърди се, че към датата на исковата молба съдлъжниците не са изпълнили задължението
си по договора за кредит, поради което е налице интерес от съдебно предявената
претенция за част от главницата ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до изплащане на дълга както и сторените разноски.
С уточняваща молба от 21.11.2017г. банката уточнява
характера на претендираната с исковата молба сума от 109 108.50 франка
като част от предсрочно изискуема главница в общ размер от 130 206.60
шв.франка.
В
срока за отговор са постъпили становища по предявения иск от ответниците К.Е.Я.
и от В.М.Я., за оспорване на иска по основание и размер.
Първия ответник К.Я. оспорва и допустимостта
на иска като твърди, че втората извършена цесия през м.06.2017г. не е подписан
от представляващите банката, при липса на взето решение за извършване на
цесията, от лице без представителна власт спрямо дружеството. Твърди се
нищожност на договора за цесия поради липса на съществени реквизити. Оспорва се
отделно и представителната власт на лицата, представляващи банката и конкретно
на изп.директор Д. Шумаров. Поради това се прави довод, че банката не е
процесуално легитимирана да предявява иска за вземането.
Ответникът Я. оспорва да е уведомен за извършената
цесия през 2017г. от Бългериън Ритейл Сървисиз АД. Поради това оспорва
уведомяването си за цесията и изпадането си в забава на 26.07.2017г. Твърди че
е узнал за цесията едва с връчване на препис от исковата молба. Оспорва се
уведомяване за обявената предсрочна изискуемост както и се твърди, че
подписалото я лице Д.Д. няма представителна власт спрямо банката. Отделно се
оспорва и размера на предявения иск като се твърди, че е погасена по-голяма
част /около 80 000 лева/ от размера на дълга. Оспорва се подписването на
погасителния план от ответника Я. като същия твърди, че към този момент е бил в
чужбина. Оспорва се получаване на сумата в шв.франкове като се твърди, че
сумата по кредита е усвоена в лева. Според договора за кредит, длъжникът
твърди, че е предоставена сумата от
150 000 лева като е уговорено и връщането на сумата в лева. Претендира се
отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.
С допълнителен отговор Я. поддържа
възраженията за неоснователност на иска, вкл. нищожност на клаузите от договора
и допълнителните споразумения като неравноправни и нищожни. Оспорва
претендираната валута на кредита като твърди, че същия е предоставен в лева.
Оспорва и заплащане на погасителни вноски от другата ответница В.Я. като
твърди, че всички погасителни вноски са заплащани от него. Оспорва валидността
на извършената в полза на банката втора цесия от БРС АД като твърди, че този
договор за кредит не фигурира в цесионното основание.
Със
становище от 28.12.2017г. втория ответник В.Я. чрез адв.Д.Д. от САК оспорва предявения иск. Твърди се, че кредитът е
предоставен и усвоен в лева от длъжника като за обезпечение на дълга е учредена
договорна ипотека върху имот на стойност 150 000 лева. По договора за
кредит ответницата е заплатила 97 877.04 лева, поради което се твърди, че
очевидно договорът за кредит не е основание за вземане на банката в размер на
общо главница 130 206.60 шв.франка, които са с левова равностойност от
218 931.98 лева. Твърди се, че от представената справка по чл.366 ГПК не
става ясно при какъв лихвен процент са изчислени вземанията за лихви от
18 008.20 шв.франка. Оспорва се, че процесния договор за кредит е бил
предмет на извършената първа по ред цесия на 15.07.2008г. тъй като не е посочен
в него. Не са ангажирани доказателства за начина на уведомяване на длъжниците
за извършената цесия, а от друга страна допълнителните споразумения са
подписани в офис на банката. Твърди се, че на 19.04.2016г. ответницата Я. е
сезирала СРС с иск за установяване недължимост на част от вземането по договора
за кредит в размер на 10 133.63 лева, за периода от 09.05.12г. до
10.04.2014г., по който е образувано гр.дело №21479/2016г. на СРС, 142 състав,
неприключило към момента. Поради това се претендира основание за спиране на
производството по реда на чл.229, т.1 ГПК до приключване на спора пред СРС. По
това дело съдът ще се произнесе със СПН относно дължимостта на конкретно
предявената сума, валутата на задължението и неравноправността на клаузата на
чл.6, ал.2 от договора.
Отделно от това, ответницата оспорва основателността
на вземането по договора за кредит. Според ответницата поради липса на
направени уточнения в договора и допълнителните споразумения /ДС/, липса на
приложени към исковата молба погасителни планове съобразно уговорките по ДС, не
може да се установи уговореният, погасеният и дължимият размер на вземанията по
пера за периода от 29.04.2009г. до момента, а това от своя страна – остатъка по
договора за кредит.
Твърди се нищожност на договора за кредит на няколко
отделни основания: пълна неяснота относно предмета на договора за кредит –
каква сума е предоставена, как се погасява, как се отнасят дължимите плащания,
в каква валута; нищожност на клаузата на чл.6, ал.2 от договора поради нейната
неравноправност съгласно чл.143 ЗЗП, евентуално нищожна на основание чл.26,
ал.2, пр.2 ЗЗД тъй като няма уговорен конкретен размер на кредита и на
месечните вноски в шв.франкове, евентуално нищожна на основание предложение
четвърто тъй като кредит в шв.франкове не е отпускан, усвоен и ползван и на
основание чл.26, ал.1, пр.1 вр.чл.430 ТЗ поради противоречие със закона.
Ответникът цитира решение С-186/2016 на съдът на ЕС относно неравноправността
на клаузи от договора за кредит в шв.франкове. Твърди се, че размерът на
главницата в шв.франкове е завишен допълнително от банката въз основа на
нищожни клаузи от ДС, с които се постига анатозицъм – чл.IV от допълнително споразумение от 29.04.2009г.; чл.III от допълнително споразумение от 05.05.2010г.; чл.3 и чл.5 от
споразумението от 19.03.2011г.; чл.3 и чл.5 от споразумението от 2012г.; чл.3,
чл.4, ал.2 и чл.5 от допълнителните споразумения от 2013г.; чл.3, чл.4, ал.2 и
чл.5 от ДС от 23.01.2014г. Клаузите, с които е уговорена лихвата по кредита
като цена на финансовата услуга също се твърди, че са нищожни като
неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП, евентуално на основание чл.26, ал.1,
пр.1 от ЗЗД и чл.58 от ЗКИ поради противоречие със закона. /както в договора,
така и в допълнителните споразумения/ Прави се довод, че договорът за кредит не
може да се прилага без нищожните клаузи по смисъла на чл.146, ал.5 от ЗЗП тъй
като последните уреждат неговия предмет. Нищожните клаузи не могат да бъдат
заменени от повелителни разпоредби на закона по смисъла на чл.26, ал.4, пр.1 от ЗЗД. /цит.практика на съда на ЕС/ Съдът няма правомощие да изменя обявените за
нищожни клаузи от потребителските договори. Твърди се, че размера на главницата
и лихвата по кредита са толкова съществено изменени, че не може да се
предположи, че сделката би била сключена и без недействителните клаузи по
смисъла на чл.26, ал.4, пр.2 ЗЗД. Поради изложеното се прави довод, че банката
претендира едно неоснователно вземане спрямо длъжника. В евентуалност, ако
съдът приеме, че е налице нищожност само на отделни клаузи от договора, то се
оспорва размера на процесното вземане поради следното:
Оспорва се предоставяне на процесния кредит във
валута на шв.франкове като се твърди, че същия е предоставен в лева, усвоен по
банкова сметка ***. Размерът на кредита във валутата, в която е уговорен, е
съществен елемент от договора за кредит, част от предмета му, поради което при
липса на яснота, не е налице валидна уговорка. Оспорва се препращането към
приложение №1 към договора относно наличието на съгласие от съдлъжниците
относно валутата и датата на курса купува на шв.франк към лева. Оспорва се
правната сила на представеното приложение №1 като се твърди, че същото е с
поправки, добавки и не отразява действителната воля на кредитополучателите,
които са го подписали преди нанасяне на поправките. Посочената сума на
кредитния лимит в приложението не съответства на останалите документи. Твърди
се, че след сключване на договора /и усвояване на сумата от 150 000 лева/,
банката едностранно е променила неговия предмет в друга, произволна сума в
шв.франкове. Твърди се, че към договора не е подписан първоначално погасителен
план за да са ясни погасителните вноски по размер и валута. Твърди се, че
длъжникът не е получавал сумата по кредита в шв.франкове като се позовава и на
чл.2, ал.3 от договора за кредит. Поради това се твърди, че именно в лева
длъжникът дължи погасяване на предоставения кредит по смисъла на чл.240 ЗЗД.
Клаузата на чл.6, ал.2 от договора за кредит възлага на потребителя всички
неблагоприятни последици от промяната в курса на шв.франк. Длъжникът не дължи
увеличението на кредита в превалутирания размер от банката тъй като не е
получавал и не е уговарял връщане на кредита в тази валута. Поради това
клаузата на чл.6 попада в специалната хипотеза на чл.143, т.9 ЗЗП, а така също
и на чл.143, т.10 от ЗЗП. Банката е действала недобросъвестно като е предложила
на непрофесионалисти кредитен продукт без да предупреди за сериозния валутен
риск, който потребителите поемат при предоставени в различна от лева и евро,
валута. Договорните клаузи не отговарят на изискването на чл.147 ЗЗП да са ясни
и на разбираем език за потребителите. При липса на тези данни в договора за
кредит, за потребителите е напълно невъзможно да изчислят цената на заема както
и останалите съществени икономически последици, което е още едно основание за
неравноправност на клаузите от договора. Твърди се, че кредиторът е увеличил
главницата чрез едностранно капитализиране на възнаградителна лихва, който
олихвява повторно със същия вид лихва. По този начин се достига до анатоцизъм,
който е забранен от закона. Всички допълнителни споразумения към договора за
кредит са сключени от небанкова институция, поради което БРС АД не може да се
ползва от правата, които законът и наредбите на БНБ предоставят а банковите
институции. В случая, не се прилага изключението за търговци по чл.294, ал.2 ТЗ, а чл.10, ал.3 ЗЗД с оглед качеството на потребителите. Евентуално, би
следвало да се приложат по-изгодните за потребителя клаузи съгласно пар.1 от ДР
на ЗЗП.
Ответницата въвежда в т.9 от становището си
възражения за нищожност на клаузите относно възнаградителната лихва – твърди
се, че уговорките относно лихвения процент по договора за кредит са
неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП, респ. нищожни съгласно чл.146 ЗЗП.
Промяната на БЛП от страна на банката не почива на ясни и обективни предпоставки,
поради което тези уговорки са във вреда на потребителя по смисъла на чл.143,
т.10 и т.12 ЗЗП. Тези клаузи противоречат и на чл.58, ал.1, т.2 от ЗКИ.
Възниква въпрос е чий БЛП се прилага при положение, че допълнителните
споразумения са подписани от небанково дружество БРС АД.
В евентуалност, ответникът въвежда възражение за
унищожаемост на договора за кредит, на основание чл.29 вр.чл.32, ал.3 от ЗЗД
поради въвеждане в заблуждение на потребителя относно размера и вида на
валутата, в която се дължи връщане на кредита. Потребителят е бил въведен в
заблуждение, че сключва договор за кредит за сумата от 150 000 лева, които
следва да върне ведно с възнаградителната лихва за ползването на ресурса.
Подведен е бил, че сключва стандартен договор за кредит, без предварителна
информация за високия финансов риск на избрания вид кредит.
Отделно от това, ответникът оспорва изискуемостта на
вземането по чл.18 от договора като твърди, че претендираните просрочени
главници и лихви не отговарят на действителното положение.
Евентуално, ответникът въвежда възражение за
прихващане на основание чл.104, ал.1, изр.2 ЗЗД със следните суми,
представляващи:
-
23 250.87 лева, недължимо платени валутни разлики съобразно съответния курс лева –
шв.франк в периода от 03.06.08г. до 27.10.2017г. Тази разлика произтича от
събиране на сумите от банковата сметка на длъжника вместо в лева, чрез
праволутиране както и при отчитане нищожността на преизчисляването в
шв.франкова.
-
3 075.12 шв.франка, представляващи разлика между дължимата лихва при увеличен лихвен
процент за посочения период 03.06.08г. до 27.10.2017г. Тези суми се твърди, че
са недължимо платени от потребителя като се претендират във валутата, в която
банката ги е усвоила.
В заключение, ответникът изразява становище по доказателствените
искания на ищеца. Прилага писмени доказателства.
С допълнителна искова молба от 05.02.2018г. банката поддържа претенцията си изцяло като оспорва възраженията на
ответниците. На първо място банката оспорва твърдението за липса на процесуална
легитимация на банката по иска като твърди, че с цитираните две нотариални
покани на нотариус Ил.Маджунова е извършила надлежно уведомяване и на двамата
длъжници както за цесията от юни 2017г., така и за обявяване на предсрочната
изискуемост на задължението по договора за кредит. Поради това възражението на
ответника за недопустимост, е неоснователно. Евентуално, ищецът твърди, че
уведомяване може да се извърши и е извършено и с исковата молба. Поддържа се
настъпване на основанието за обявяване на предсрочната изискуемост на
задължението по чл.18, ал.1 от договора за кредит.
С втори отговор от 26.02.2018г.
по становището на втория ответник В.Я., банката заявява, че са налице основания
за спиране на производството до приключване на спора по гр.дело на СРС,
съобразно изложеното от ответника на основание чл.229, т.4 ГПК. Налице е
основание и с оглед на направените от ответника възражения за прихващане по
чл.104 ЗЗД.
С допълнителен отговор ответникът В.Я. поддържа всички възражения, твърдения и правни доводи. В
допълнение към твърденията за нищожност на клаузите от договора съгласно
чл.146, ал.5 от ЗЗП, сочи допълнително постановено решение на съда на ЕС.
След изчерпване процедурата по размяна на книжа,
съдът съобразно чл.374 ГПК пристъпва към насрочване на делото в съдебно
заседание.
Съдът намира направените от страните доказателствени
искания за допустими и относими към предмета на спора, вкл. поисканата от
страните ССЕ, която следва да бъде допусната по формулираните от съда въпроси.
По повод направеното от ответника Я. искане за
спиране на производството до приключване на спора по гр.дело №21479/2016г. на
142 състав на СРС, на основание чл.229, т.4 от ГПК, съдът намира следното:
От твърденията на ответника Я., неоспорено от
насрещната страна, а така също и от приложените писмени доказателства към
отговор вх.№36408/28.12.2017г., се установява, че пред СРС е било образувано по
иск на ответницата В.Я. срещу настоящия ищец ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, гр.дело
21479/2016г., на основание чл.55 ЗЗД, по иск за връщане на недължимо платена
сума в размер на 10 133.63 лева, получена от банката при начална липса на
основание в периода от 2012 до април 2014г. По това дело са въведени идентични
възражения за нищожност на клаузите от договора за кредит и допълнителните
споразумения към него. С оглед идентичността на страните, както и направеното с
отговора на исковата молба възражение за прихващане със сумата от
23 250.87 лева, недължимо платени на банката в интервала от 2008г. до
м.10.2017г.както и сумата от 3 075.12 шв.франка, представляващи недължимо
заплатени на банката суми за същия период, съдът намира че е налице
преюдициалност на спора по цитираното по-горе гр.дело спрямо настоящия иск.
Решението по цит.гр.дело №21479/2016г. на 142 състав на СРС ще формира сила на
пресъдено нещо относно подлежащата на връщане сума, представляваща част от
направеното възражение за прихващане в настоящото производство.
Силата на пресъдено нещо
се формира по отношение на спорното право, индивидуализирано чрез основанието и
петитума на исковата молба. Предмет на силата на пресъдено нещо не е само
субективното материално право, откъснато от конкретния юридически факт, въз
основа на който то се претендира. В основанието на иска се включват всички
факти, очертани в хипотезата на правната норма, въз основа на която се поражда
претендираното материално право с всички негови характеризиращи белези
/правопораждащ факт, съдържание, носители/. В този смисъл, със сила на
пресъдено нещо се ползват съдебно установените общи правопораждащи факти,
доколкото индивидуализират спорното право чрез основанието и петитума на иска.
Според чл.297 ГПК влязлото в сила решение е задължително не само за страните и
техните правоприемници, но и за всички съдилища, учреждения и общини в Република
България, при което всеки от посочените органи при упражняване на служебната си
дейност е длъжен да зачете постановеното с влязлото в сила съдебно решение, без
да има право да пререшава въпросите, разрешени със сила на пресъдено нещо,
когато същите следва да бъдат съобразени при последващ правен спор между
страните. Забраната за пререшаемост / чл. 299 ГПК / е приложима за всяко
отделно правоотношение, обхванато от предмета на делото. Когато между едни и
същи страни са възникнали няколко спора, основани на едни и същи правопораждащи
факти, и по някои от споровете има вече влязло в сила решение, следва да се
приеме, че относно общите правопораждащи факти съдът се е произнесъл
окончателно. В отношенията между страните е формирана сила на пресъдено нещо по
тези въпроси, която следва да бъде зачетена при всеки последващ спор. В
последващ процес по предявен иск на различно основание или за различно искане,
но произтичащ от материално право, чието съществуване е установено с влязло в
сила съдебно решение, от съдебната проверка са изключени фактите, обхванати от
преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо. В решение
№115/10.01.2012г. по т.д.№883/2010г., I т.о. на ВКС е посочено още, че
преклудирани са фактите, представляващи основания за нищожност на правните
сделки, за погасяване на вземанията или пораждащи права за унищожаване или
разваляне на сделки, на които се основава съдебно признатото право. Следва да
се имат предвид и разясненията в мотивите по т.5 от ТР № 7/2014 г. от
31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според които
идентичност в предмета на делата, е налице и не само при пълно субективно и
обективно тъждество, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси,
включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. В
този случай, предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си този на
обуславящото дело и въпреки различието в спорните предмети, между диспозитивите
на двете решения възниква съотношение по силата, на което предметът на единия
диспозитив имплицитно се включва в предмета на другия диспозитив. С оглед на
горното съдът намира искането за спиране, направено от единия ответник въз
основа на висящ преюдициален спор, за основателно.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ
АД, ЕИК *********, София срещу В.М.Я., ЕГН **********,*** и КОНСТАТНТИН Е.Я.,
ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.430 ТЗ вр.чл.79 и чл.86 от ЗЗД,
за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищеца дължими суми по
Договор за потребителски кредит №HL
37648/03.06.2008г. в общ размер от 109 108.50 шв.франка,
представляващи предсрочно изискуема сума на осн.чл.18, ал.1 от договора,
а именно част от общо дължима остатъчна главница в размер на
130 206.60 шв.франка, ведно със законната лихва върху претендираната
главница, считано от датата на исковата молба на 27.10.2017г. до окончателното
изплащане на задължението.
ПРАВНО
ОСНОВАНИЕ чл.430 вр.чл.79 и чл.86 ЗЗД.
НЕ
СЕ СПОРИ относно подписването на договор за кредит между
страните от 03.06.2008г.
СПОРНИ
СА ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ ТВЪРДЕНИЯ И ФАКТИ.
-
ПРИЕМА своевременно направеното
с отговора на исковата молба ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ, предявено от ответника В.М.Я.,
ЕГН **********, чрез адв.Д. Д. от САК, което се поддържа в евентуалност при
преценка на съда за неоснователност на възраженията за нищожност/унищожаемост
на договора за кредит, до размера на: 23 250.87 лева,
недължимо платена сума, представляваща валутни разлики съобразно съответния
курс лева – шв.франк в периода от 03.06.08г. до 27.10.2017г., която произтича
от събиране на сумите от банковата сметка на длъжника вместо в лева, чрез
праволутиране както и при отчитане нищожността на преизчисляването в
шв.франкове; 3 075.12 шв.франка, представляващи разлика
между дължимата лихва при увеличен лихвен процент за посочения период
03.06.08г. до 27.10.2017г., на основание чл.104, ал.1, изр.2 от ЗЗД.
Тези суми се твърди, че са недължимо платени от
потребителя като се претендират във валутата, в която банката ги е усвоила.
В
ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да установи наличието на валидно
правоотношение по договор за кредит за претендираната сума и в претендираната
валута; валидността на извършените цесии и съобщаването им на ответниците -
съдлъжници, настъпване основанието за обявяване предсрочната изискуемост на
задължението по договора както и уведомяване на длъжниците за това.
В
ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИЦИТЕ е да установят извършените по
договора за кредит плащания, основанието и размерът им; въведените основания за
нищожност на клаузи от договора и от допълнителните споразумение към него,
въведеното основание за унищожаемост на договора поради измама както и всички
останали възражения срещу иска, вкл. възражението за прихващане.
ДОПУСКА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба
документи, по чието приобщаване съдът ще се произнесе в съдебно заседание.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца да представи в преписи за насрещната страна писмените
доказателства на л.23 до 31 вкл. поради нечетливост.
ЗАДЪЛЖАВА
ищеца да представи в съдебно заседание оригинал на
договора за кредит и договорите за цесия ведно с приложенията към тях; да
представи в заверен от него препис приложенията към договор за цесия от
15.07.2008г.; да представи погасителния план към договора за кредит HL
37648 от 03.06.2008г. –приложение №2 към същия, на
осн.чл.190 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА
ищеца с писмена молба с преписи за насрещната
страна да уточни претендираната главница от 109 108.50 франка дали
представлява сбор от анюитетни вноски съобразно погасителен план или единствено
главница; да уточни дали представените погасителни планове са подписани от
длъжниците или само от един от тях –В.Я., респ. дали ще се ползва от
представените погасителни планове, на осн.чл.101 ГПК.
УКАЗВА на ответника К.Я. в 1 седмичен срок от уведомяването да уточни подписите
и представителната власт на кои лица оспорва – на Юробанк България АД или на
БРС АД и в кой акт; да уточни кои подписи, върху кои погасителни планове оспорва
като твърди, че не са негови – да посочи времето, през което твърди, че е бил в
чужбина.
ЗАДЪЛЖАВА
ищеца да представи по делото платежния документ,
въз основа на който банката е изплатила на каса сумата по кредита в размера по
договора за кредит от 150 000 лева, на кредитополучателите - К.Е.Я. и/или В.М.Я.,
на осн.чл.190 ГПК.
УКАЗВА на ищеца, че непредставянето на документа ще бъде ценено от съда
съгласно чл.161 ГПК – т.е. съдът може да приеме за доказан факта, относно който
страната е създала пречки за събиране на допуснато доказателствено средство.
ДОПУСКА
СЪДЕБНО - СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА, по искане на страните, по която вещото лице
след преглед на материалите по делото, счетоводствата на банката /евентуално
страните, да посочи:
Какъв е размерът на дължимата неплатена главница,
лихви и такси по договора към 19.09.2017г. и към датата на изготвяне на
заключението;
Вещото лице да обясни как е извършвано
превалутирането на кредита и погасителните вноски по него съобразно
договора;
Какви непогасени просрочия /с какви падежи и размер/
са били формирани по договор за банков кредит към 13.07.2017г. /датата на
обявена предсрочна изискуемост/;
Колко шв.франка е събрала банката от сметка на
ответницата Я. за погасяване на кредита /поотделно да се посочат главница,
договорна лихва, наказателна лихва, такси и др./ за периода от 03.06.2008г. до
27.10.2017г. и каква е левовата им равностойност към датата на усвояване на
кредита 09.06.2008г., към датата на плащане и понастоящем; какви суми е
заплатила В.Я. за погасяване на кредита /главница, лихви, разноски, такси и
др./ за същия период и как са осчетоводени платените суми при банката
/кредитора/, съобразно извлечение от банковата сметка, по която се обслужва
кредита и по какъв курс са осчетоводени; каква е разликата между платеното по
първа точка и втора точка от експертизата; каквъ лихвен процент е прилаган по
кредита за периода от сключване на договора до 27.10.2017г. и как е променян с
посочване и на основанието за това; каква сума е събрала банката под формата на
лихви по кредита за периода от 03.06.2008г. до 27.10.2017г.; каква сума е
събрала банката в резлутат на увеличаване на лихвата по кредита в периода от
03.06.2008г. до 19.03.2011г. , представляваща разлика между платената лихва и
дължимата от 6.15%; каква сума и в каква валута банката е изплатила на каса на
кредитополучателя за целта на кредита – текущи нужди и може ли титуляр на
блокирана банкова сметка ***; има ли задължителни изисквания тъм търговските
банки по какъв начин и в какви граници да определят търговските си валутни
курсове „купува” и „продава” за различните валути; вещото лице да посочи при
посочване извършеното по договора плащане /погасителни вноски/ - от кой от
длъжниците какви суми са заплащани /падежи, главница, лихви, такси и др./, на
какво основание и в какъв глобален размер поотделно за всеки от двамата
длъжници; вещото лице да посочи в каква валута е усвоен кредита, извършвано ли
е превалутиране на сумата от 150 000 лева и как е извършвано погасяването,
съответ. В каква валута са начислени погасителните вноски и извършвала ли е
банката превалутиране при плащане в лева/или в шв.франкове, при депозит в
размер на 300 лева, вносими от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД и 300 лева, вносими поравно
от двамата съдлъжници В.Я. и К.Я. /по 150 лева от всеки от тях/.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице РАДОСЛАВ СТАНЧЕВ, който следва да бъде уведомен за
изготвяне на заключението след внасяне на депозита.
УКАЗВА
на вещото лице задължението да представи
заключението в срока по чл.199 ГПК както и депозирането своевременно на молба
за отвод или оттегляне при наличие на основания за това.
ЗАДЪЛЖАВА
ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД да окаже съдействие на вещото
лице при осигуряване на достъп при поискване и при извършване преглед на
счетоводната документация относно спора, като при неизпълнение, установено с
декларация на вещото лице, съдът ще има основание да приложи санкцията на
чл.161 ГПК, отделно имуществена санкция по чл.89 ГПК.
ИЗИСКВА незабавно справка от СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, съответно СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД /при пренасяне на производството пред въззивен съд/, относно страни,
основание и резултат по гр.дело №21479/2016г. на 142 състав, образувано по
искова молба вх.№8008863/19.04.2016г. на В.М.Я., ЕГН **********,*** като ведно
със справката следва да бъдат изпратени и преписи от постановени съдебни актове
с данни вкл. за влизането им в сила.
Справката е необходима във връзка с преценка на ВОС,
ТО по образувано пред него т.дело №1480/2017г. на основанията за спиране на
производството по чл.229, т.4 ГПК до приключване спора пред СРС.
С
оглед изчакване справката от СРС по обуславящото дело, съдът
НАСРОЧВА
производството по делото в съдебно заседание на 25.06.2018г. от 10.30 часа, ЗА
КОЯТО ДАТА И ЧАС ДА СЕ УВЕДОМЯТ СТРАНИТЕ, евентуално вещо лице.
С
призовката за съдебното заседание на страните да се връчат преписи от
определението на съда ведно с указания за възможността да постигнат доброволно
уреждане на спора чрез спогодба или чрез медиация. На ищеца да се връчат
преписи от допълнителните отговори.
Центърът за медиация е реализиран съвместно от Окръжен и
Районен съд във Варна. Инициативата цели да насърчи използването на медиацията,
като метод за решаване на съдебни спорове. За съдействие към Центъра могат да
се обърнат страни по неприключили граждански, частни наказателни и търговски
дела, разглеждани в съдилищата от съдебния район на Окръжен съд Варна. Центърът
предоставя безвъзмездно възможност на страните по делата да разрешат правния
спор доброволно, посредством медиация и със съдействието на медиатор.
Центърът е разположен на 4 етаж в сградата, в която
се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр.
Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12.
Координатор за дела на Окръжен съд
Варна: Нора Великова, тел.052 623 362.
СЪДИЯ: