Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 19.01.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на осми февруари две
хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при секретаря Галина Стоянова, разгледа
търговско дело № 3096 по описа за 2017г. и взе предвид следното:
Производството
е по предявени от „Н.е.к.“ ЕАД срещу „К.У.П.“ АД при условията на обективно
кумулативно съединяване: 1) осъдителен иск с правно основание чл. 91, ал. 3 ЗЕ,
вр. чл. 155, ал. 9 ПТЕЕ за сумата 3 558 841,51 лв. – разходи, дължими
от ответника за балансираща енергия на производителите, включени в специалната
балансираща група на ищеца за периода м. 10.2014г. – м. 07.2015г.; 2)
осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата
943 599,22 лв. – лихви за забава, изтекли върху главните вземания за
балансираща енергия в периода 20.11.2014г. – 09.11.2017г.
Ответникът
оспорва исковете с възражения, че подзаконовите разпоредби на ПТЕЕ, които
регламентират участието му в специалната балансираща група на ищеца,
противоречат на чл. 23, т. 3, 4 и 5 ЗЕ и разпоредбите на ЗЕВИ за насърчаване на
производството на електрическа енергия от възобновяеми източници, както и с
възражения, че общите принципи за разпределение на небалансите в
специализираната балансираща група на ищеца и методиката за разпределяне на
задълженията за небаланси в групата са едностранно приети от ищеца и не
обвързват ответника, освен това са нищожни в частта им, с която са
регламентирани задължения за подаване на производствени графици от ответника,
възможност за коригиране на графиците от ищеца и задължения на ответника към
ищеца за плащане на разходи за небаланси в размери, които не са съответни на
разходите на ищеца за покриване на небалансите на групата, тъй като
задълженията имат невъзможен предмет, а правилата на методиката противоречат на
закона и добрите нрави и представляват злоупотреба на ищеца с господстващо
положение на пазара на балансиране на производители на електрическа енергия от
ВЕИ.
Безспорно
е между страните, че ответникът е производител на електрическа енергия от
вятърна електроцентрала „Калиакра“ с обща инсталирана мощност 35 мВ, построена
в землището на с. Българево, общ. Каварна, че между ищеца и ответника е сключен
договор №ЕП-103/2007г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
процесната електроцентрала, както и че ответникът няма сключен договор за участие
в балансираща група в периода м. 10.2014г. – м. 07.2015г., поради което и в
посочения период е включен в специалната балансираща група на ищеца съгласно
чл. 56, ал. 5 ПТЕЕ (в редакцията, обн. ДВ, бр. 39 от 2014г., приложима в
процесния период от м. 10.2014г. до м. 07.2015г.).
В
противовес на възраженията на ответника нито разпоредбите на чл. 23, т. 3, 4 и
5 ЗЕ, нито разпоредбите на ЗЕВИ за насърчаване на производството на
електрическа енергия от възобновяеми източници не изключват приложение на
правилата относно функционирането на балансиращия пазар на електрическа
енергия, включително на правилото на чл. 56, ал. 5 ПТЕЕ за включване на производителите
на електрическа енергия от ВЕИ в специализираната балансираща група на ищеца в
случай, че не са сключили договор за участие в балансираща група с друг
координатор.
Съгласно
чл. 155, ал. 9 ПТЕЕ (в редакцията на разпоредбата, обн. ДВ, бр. 39 от 2014г.,
приложима в процесния период от м. 10.2014г. до м. 07.2015г.) изчисляването и
разпределянето на разходите от образуваните небаланси се извърша съобразно
принципите за тяхното разпределяне, разписани в общите условия на координатора
на балансираща група, като производителите на електрическа енергия, включително
от възобновяеми източници и високоефективно комбинирано производство, заплащат
разноски за покриване на небаланси в съответната балансираща група, на която са
членове, само в случай на разлика в подадените от тях графици и реалното
производство, а когато производителят не подава график за производство, координаторът
на съответната балансираща група го изготвя от негово име.
За
разпределяне на разходите от небаланси в специалната балансираща група на ищеца
с решение на съвета на директорите на дружеството е приета методика, чието
съдържание също не е предмет на спор между страните, като в раздел III регламентира
общи правила за разпределяне на небалансите на групата между нейните членове, а
в раздел IV регламентира допълнителни специални правила за
разпределение на небалансите на членовете на групата, които са производители на
електрическа енергия от възобновяеми източници или от централи с комбиниран
цикъл на производство, чиято енергия ищецът изкупува в качеството му на
обществен доставчик.
Независимо,
че методиката представлява едностранен акт, приет от ищеца в изпълнение на
задълженията му на координатор на специалната балансираща група, същата
обвързва ответника в качеството му на член на групата, възникнало в пряко
приложение на чл. 56, ал. 5 ПТЕЕ, вр. чл. 91, ал. 3 ЗЕ и с оглед
обстоятелството, че ответникът не е сключил договор с друг координатор на
балансираща група.
Същевременно
правилата на методиката обвързват ответника и останалите участници в
специалната балансираща група на ищеца именно и само в частта им, която
регламентира разпределяне на разходите за небаланси на групата за постигане на
основната цел на формирането на балансиращи групи по чл. 56, ал. 1, т. 4 ПТЕЕ
(агрегиране на небалансите на търговските участници и смекчаване на
икономическите последици от цените на балансиращата енергия), не и в частта им,
която регламентира плащания с различно основание, нито в частта им, в която
разпределението на разходите за небаланси е регламентирано в пряко противоречие
с разпоредби на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове по приложението му,
включително ПТЕЕ.
Регламентираните
в раздел III на методиката на ищеца правила за разпределение на
небалансите на участниците в специалната балансираща група чрез разпределяне на
последиците от общия небаланс на групата от излишък или недостиг в реално
произведените количества енергия и количествата по прогнозните графици
съобразно тежестта и посоката на небаланса на всеки от участниците в групата за
съответния период на сетълмент не противоречат на нормативни разпоредби,
напротив – същите обективно са от естество да осигурят изпълнение на целта,
регламентирана в чл. 56, ал. 1, т. 4 ПТЕЕ.
От
заключението на съдебно-техническата експертиза по делото се установява, че прогнозирането
на точния обем на електрическата енергия, която ще бъде произведена от вятърна
електроцентрала, съобразно заложените в методиката параметри обективно е
невъзможно, но в противовес на възраженията на ответника това обстоятелство не
може да обуслови нищожност на методиката и в частност на правилата в раздел III,
като достатъчно в тази връзка е да се посочи, че нормативните правила за
разпределение на разходите от небаланси поначало не регламентират санкция на
неправомерно поведение на производителите на електрическа енергия (в който
случай може да бъде от значение въпросът за обективната възможност за подаване
на точни графици от производителите), а правила за минимизиране и разпределение
на имуществените последици, произтичащи от небалансите между заявена и
действително произведена енергия, като по отношение на електроцентрали като
процесната, при които точното прогнозиране е обективно невъзможно, тези
имуществени последици представляват част от стопанския риск на инвестицията за
изграждане и управление на електроцентралата.
Регламентираните
в раздел IV на методиката правила, обаче, по съществото си не
представляват правила за разпределение на разходите от небаланси на групата,
защото: 1) предвидено е, че се прилагат след разпределение на небалансите по
правилата на раздел III, тоест след осъществяване и
изчерпване на правомощията на ищеца като координатор на специалната балансираща
група, а и след постигане на целта, за която със ЗЕ и ПТЕЕ е регламентирано
създаването на балансиращи групи; 2) предвидено е, че се прилагат само по
отношение на част от участниците в групата, определени по признак, който няма никаква
връзка с критериите за разпределяне на небалансите, регламентирани с правилата
на чл. 155 ПТЕЕ; 3) регламентират задължения на производителите на електрическа
енергия от възобновяеми източници за плащания с основания и в размери, които не
касаят разпределянето на разходите за небаланси при недостиг, респективно
разпределянето на приходите от получена цена на балансираща енергия при излишък
в балансиращата група, а изкупуването от ищеца на енергията от възобновяеми
източници на преференциални цени в изпълнение на задълженията му на обществен
доставчик; 4) приложението им има за крайна последица получаване на приходи от
ищеца, които надхвърлят разходите му за плащания към независимия преносен оператор
за покриване на небалансите на специалната балансираща група, на която е
координатор (от заключението на счетоводната експертиза по делото се
установява, че за процесния период м. 10.2014г. - м. 07.2015г. ищецът е
начислил на участниците в балансиращата група суми за небаланси в общ размер
88 797 561,03 лв. без ДДС, същевременно за същия период независимият преносен
оператор е начислил на ищеца като координатор на групата разходи за недостиг на
групата в общ размер 30 641 854,27 лв. без ДДС).
Следва
неизбежният извод, че макар и включени в методиката за разпределение на
небалансите в специалната балансираща група на ищеца, правилата на раздел IV
не регламентират правоотношенията по разпределение на разходите за небаланси на
групата, а друг тип правоотношения, поради което и по съображенията по-горе не могат
да произведат действие спрямо участниците в тази група в приложение на чл. 56,
ал. 5 и чл. 155, ал. 9 ПТЕЕ, но също и защото правилата на раздел IV от
приетата от ищеца методика се явяват нищожни съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
поради противоречие с разпоредбите на чл. 56, ал. 1, т. 4 ПТЕЕ и чл. 155, ал. 9
ПТЕЕ, а и съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД поради липса на законово или
договорно основание за предвидените в тях задължения с едностранния акт на
координатора на балансиращата група.
От
заключенията на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи по
делото се установява, че начислените от ищеца на ответника разходи за
балансираща енергия в общ размер 3 558 841,51 лв. за процесния период
м. 10.2014г. - м. 07.2015г., за които са издадени представените с исковата
молба десет фактури, са изчислени въз основа на издаваните от независимия
оператор месечни сетълменти за периода, небалансите в произведената от
ответника енергия за същия период (но определени не въз основа на подаваните от
ответника графици, а въз основа на коригирани от ищеца графици) и съобразно
правилата на раздел III и IV от
методиката на ищеца.
По
съображенията по-горе, обаче, правилата на раздел IV от
методиката са неприложими в отношенията между страните, освен това основателни
са и възраженията на ответника, че ищецът в процесния период няма право да
коригира подаваните от ответника производствени графици за процесната вятърна
електроцентрала, тъй като подобно право не произтича нито от качеството му на
обществен доставчик, който съгласно чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ дължи да изкупи цялото
количество електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, нито от
качеството му на координатор на специалната балансираща група, който съгласно
изричния текст на чл. 155, ал. 9 ПТЕЕ (в редакцията, действала в процесния
период от м. 10.2014г. до м. 07.2015г.) определя и начислява разходи за
небаланси на производители на електрическа енергия от възобновяеми източници
само в случаи на разлики в подадените от тях графици и реалното производство, а
има правомощие да подава график за производство вместо тези производители само
в случаите, при които производителят не е подал график.
От
заключението на съдебно-техническата експертиза по делото се установява, че в
целия процесен период ответникът е подавал производствени графици, поради което
и по изложените съображения липсва основание за изменение на подадените графици
от ищеца, респективно основание за изчисляване на сумите за небаланси въз
основа на променените графици, но освен това се установява, че между подаваните
от ответника графици и реалното произведената енергия от процесната вятърна
електроцентрала в процесния период м. 10.2014г. - м. 07.2015г. също са били
налице разлики.
Второто
обстоятелство предпоставя възникнало право (а и задължение) на ищеца в
качеството му на координатор на специалната балансираща група, в която е
включен ответникът, при разпределение на небалансите на групата за процесния
период да определи и имуществените последици за ответника, произтичащи от разликите
между заявената и реално произведената електрическа енергия от процесната
електроцентрала в същия период, но съществено за спора между страните по
предявените в настоящото производство осъдителни искове е, че тези имуществени
последици съгласно нормативните разпоредби на ЗЕ и ПТЕЕ относно функционирането
на балансиращия пазар на електрическа енергия, а включително и съгласно
конкретните правила, предвидени в раздел III
от методиката на ищеца за разпределяне на небалансите в специалната балансираща
група, на която е координатор, не винаги представляват възникнали задължения на
производителя на електрическа енергия за плащане на разходи за покриване на
небаланси за съответния месечен период на сетълмент, за който съгласно
разпоредбите на чл. 177 и 178 ПТЕЕ се изчисляват сумите за балансираща енергия,
а в определени случаи тези имуществени последици могат да се изразяват и във
вземания на производителя за цена на произведена в излишък енергия за
съответния период.
Това
е така, защото задълженията на координатора на балансиращата група за
разпределение на имуществените последици от общия небаланс на групата, освен разпределяне
между участниците в групата на разходите за покриване на недостига на ниво
група, дължими към независимия преносен оператор, включат и разпределяне на цената
на балансираща енергия, платена от независимия преносен оператор при излишък на
групата, освен това съгласно правилата в раздел III
от методиката на ищеца вземане на участник в групата за произведена в излишък
енергия възниква и в случаите, при които този излишък намалява общия недостиг
на групата.
Разпределението
на небалансите представлява именно компенсиране на имуществените последици от двата
вида небаланси, поради което и по необходимост включва и компенсиране на двете
групи вземания между координатора на балансиращата група и участниците в нея
към края на отчетния период по чл. 177 и 178 ПТЕЕ, съобразно вида небаланси за
този период, реализирани общо за балансиращата група и индивидуално от всеки от
участниците в нея в същия период.
От
заключението по задача 6.1 на съдебно-счетоводната експертиза по делото се
установява, че имуществените последици от небалансите на ответника в процесния
период м. 10.2014г. - м. 07.2015г. съгласно правилата на раздел III от
методиката на ищеца (приложими по съображенията по-горе в отношенията между
страните по разпределение на небалансите) предпоставят възникнали вземания на
ищеца към ответника за разходи за недостиг на балансираща енергия в общ размер
772 853,80 лв. без ДДС и възникнали вземания на ответника към ищеца за
приходи от излишък на балансираща енергия в общ размер 904 343,62 лв. без
ДДС, като не е предмет на спор по делото, но изрични в този смисъл са и
констатациите в експертизата, че плащания от страните в пълно или частично погашение
на някое от двете групи вземания не са извършвани.
Посочените
изчислени от счетоводната експертизата общи размери обаче не са действителните
размери на възникналите насрещни вземания между страните по делото за процесния
десетмесечен период, за който ищецът претендира вземания за разходи за
балансираща енергия, тъй като съгласно чл. 177 и 178 ПТЕЕ сумите за балансираща
енергия се отчитат и фактурират от независимия преносен оператор и
координаторите на балансираща енергия за всеки месечен период на сетълмент, а
както се посочи по-горе разпределението на имуществените последици от
небалансите включва и компенсирането на сумите за разходи за недостиг и приходи
от излишък за балансираща енергия за същия отчетен период, тоест като последица
от осъществяване на правоотношенията по разпределение на небалансите на специалната
балансираща група на ищеца за съответния месец, регулирани от разпоредбите на
ПТЕЕ и методиката на ищеца в приложимата й част извън правилата на раздел IV
от същата методика, в края на месеца може да възникне вземане само за една от
страните по правоотношението, а именно - вземане на координатора на балансиращата
група към участник в групата за възстановяване на разходи за балансираща
енергия или вземане на участника в групата към координатора за приходи от
балансираща енергия според съотношението между разходите и приходите за
балансираща енергия, изчислени за съответния месец.
От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза и по-конкретно от данните в
таблица 14 в заключението се установява, че само в три от месеците в процесния десетмесечен
период от м. 10.2014г. до м. 07.2015г., за който са предявени
осъдителните искове по делото, салдото между разходите за недостиг и приходите
от излишък на енергията, произведена от електроцентралата на ответника, изчислени
съгласно правилата на раздел III от методиката на
ищеца и съобразно небалансите на ответника и общите небаланси на
специалната балансираща група в този период, предпоставя възникнали вземания на
ищеца към ответника за плащане на разходи за цена на балансираща енергия.
Това
са м. 10.2014г., м. 05.2015г. и м. 07.2015г., за които от данните в
експертизата се установяват задължения на ответника към ищеца за разходи за
балансираща енергия в размер 15 915,81 лв. без ДДС за м. 10.2014г., в
размер 6 196,78 лв. без ДДС за м. 05.2015г. и в размер 45 634,24 лв.
без ДДС за м. 07.2015г., тоест вземания на ищеца към ответника в общ размер 67 746,83
лв. без ДДС или 81 296,20 лв. с включен ДДС.
От
заключението на счетоводната експертиза се установява, че правоотношенията
между страните по делото по разпределение на небалансите на ответника, произтичащи
от участието му в специалната балансираща група на ищеца, в останалите месеци
от процесния период от м. 10.2014г. до м. 07.2015г. не са породили задължения, а
вземания на ответника към ищеца в размерите, посочени в колона 4 в таблица 14
от заключението на експертизата.
Общият
размер на тези вземания на ответника към ищеца надхвърля общият размер на
вземанията на ищеца към ответника, но изявление на страните за извънсъдебно
прихващане на описаните насрещни вземания, възникнали в края на всеки от
месеците в процесния период, не се установяват, а не се и твърдят от страните,
а изявление за съдебно прихващане на вземанията също не е направено в хода на образуваното
исково производство, поради което установените насрещни вземания на ответника не
предпоставят погасяване на установените вземания на ищеца.
По
изложените съображения предявения осъдителен иск за разходи, дължими от
ответника за балансираща енергия за периода м. 10.2014г. – м. 07.2015г., се
явява доказан по основание и следва да бъде уважен до сумата 81 296,20
лв., като за разликата до пълния му предявен размер от 3 558 841,51
лв. искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
В
издадените от ищеца фактури за месечни разходи за балансираща енергия за
процесния период е определен срок за изпълнение на задълженията до 20-то число
на следващия месец, поради което и съгласно чл. 84 ЗЗД в забава по отношение на
задълженията ответникът изпада на посочената дата и съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД
дължи мораторна лихва върху тях от тази дата до изплащането.
Лихвите
за забава, изтекли върху главното вземане на ищеца за разходи за балансираща
енергия за м. 10.2014г. в установения му по делото размер 19 098,97 лв. с
включен ДДС в периода от 20.11.2014г. до 09.11.2017г. (датата на подаване на
исковата молба), изчислени по реда на чл. 86, ал. 2 ЗЗД, вр. ПМС №100 от
29.05.2012г. и ПМС №426 от 18.12.2014г., възлизат на сумата 5 766,06 лв.
Лихвите
за забава, изтекли върху главното вземане на ищеца за разходи за балансираща
енергия за м. 05.2015г. в установения му по делото размер 7 436,14 лв. с
включен ДДС в периода от 20.06.2015г. до 09.11.2017г., възлизат на сумата 1 806,48
лв., а лихвите за забава, изтекли върху главното вземане на ищеца за разходи за
балансираща енергия за м. 07.2015г. в установения му по делото размер 54 761,09
лв. с включен ДДС в периода от 20.08.2015г. до 09.11.2017г., възлизат на сумата
12 373,74 лв.
Предявеният
осъдителен иск за лихви върху главните вземания, изтекли в периода до подаване
на исковата молба, се явява основателен и следва да бъде уважен за сумата
19 946,28 лв., като за разликата до пълния му предявен размер от
943 599,22 лв. подлежи на отхвърляне.
В
забава по отношение на главните вземания, ответникът продължава да бъде и след
датата на подаване на исковата молба, поради което и с оглед заявената от ищеца
претенция по реда на чл. 214, ал. 2 ГПК следва да му бъде присъдена и законната
лихва след тази дата.
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78,
ал. 1 и 3 ГПК всяка от страните дължи да възстанови част от разноските, които
другата страна е направило за производството по делото, съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „К.У.П.“ АД с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на „Н.е.к.” ЕАД с ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление *** на основание чл. 91, ал. 3 ЗЕ, вр. чл. 155, ал. 9
ПТЕЕ сумата 81 296,20 лв. – разходи за балансираща енергия, дължими за
периода м. 10.2014г. – м. 07.2015г., ведно със законната лихва от 09.11.2017г.
до изплащането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 19 946,28 лв. –
лихви за забава, изтекли върху главните вземания в периода от 20.11.2014г. до
09.11.2017г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 4 094,21 лв. – съдебни
разноски, като ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Н.е.к.” ЕАД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** срещу „К.У.П.“
АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** осъдителен иск с
правно основание чл. 91, ал. 3 ЗЕ, вр. чл. 155, ал. 9 ПТЕЕ за разликата над 81 296,20
лв. до предявения размер от 3 558 841,51 лв., а осъдителният иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 19 946,28 лв. до
предявения размер от 943 599,22 лв.
ОСЪЖДА „Н.е.к.” ЕАД с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на „К.У.П.“ АД с ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 58 551,12
лв. – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: