РЕШЕНИЕ
№ 426
гр. Гоце Делчев, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесет и
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стоян Г. Хаджиев
при участието на секретаря Магдалена В. Агова
като разгледа докладваното от Стоян Г. Хаджиев Гражданско дело №
20241220101026 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на Т. С. П. с ЕГН: **********, с адрес: с. ******, общ.
*******, обл. ******, ул. „*******” № *, против Заповед № ****/***** година на Кмета на
Община Сатовча. Жалбоподателят е починал и съда е конституира като жалбоподател по
настоящия процес В. С. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Г. Д., ул. „************“ № **.
С оспорената заповед е одобрен Протокол от ********* г. на техническата служба на
Община С., с който на основание чл. 11, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ) е определено, че от имот с пл.
№ 917 от кв. 63, местност „***********“ с обща площ 2590 кв.м., могат да бъдат
възстановени 1616,93 кв.м., като за останалите 973,07 кв.м. собствениците следва да бъдат
обезщетени по реда на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Жалбоподателят претендира, че заповедта е незаконосъобразна, издадена при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с
материалноправните разпоредби, тъй като целият имот е свободен от застрояване по
смисъла на § 1в от Допълнителните разпоредби на ППЗСПЗЗ. Иска се отмяна на заповедта и
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – Кметът на Община С., чрез процесуален представител, оспорва жалбата като
неоснователна и моли съда да я остави без уважение.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА СЪДЪТ УСТАНОВИ СЛЕДНОТО:
Жалбоподателят е наследник на С. Т. П., на когото с решение по гр. д. № ***/*** г. на РС
1
Гоце Делчев е възстановено правото на собственост върху нива с площ от 2,585 дка (2585
кв.м.) в м. „*********“, представляваща имот № *** по помощния кадастрален план.
Производството пред общинската администрация е образувано по искане на жалбоподателя
за издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 3, 4 и 5 от ЗСПЗЗ с цел приключване на
реституционната процедура. След множество предходни административни актове и съдебни
производства, на ******** г. е издадена атакуваната Заповед № ****/***** г., с която се
одобрява протоколът на техническата служба, ограничаващ възстановяването на имота до
1616,93 кв.м., поради наличие на „застрояване“ за останалата част от 973,07 кв.м. По делото
е приета Съдебно-техническа експертиза (СТЕ), изготвена от вещото лице С. К., както и
заключенията от предходни дела (адм. д. № ***/**** г.), които установяват: Имотът на
наследодателя е с площ 2654.73 кв.м. (по ЕТК от 1964 г.). На територията на имота е
съществувала стара стопанска сграда (краварник), която след 1992 г. не се ползва и в
резултат на амортизация е съборена. Вещото лице категорично заявява, че към момента на
издаване на заповедта няма реализирано ново строителство по смисъла на § 1в от ДР на
ППЗСПЗЗ. Новото строителство (бетонова основа и завършена конструкция на нова сграда с
277.26 кв.м. ЗП) е изградено едва към ***** г., т.е. след издаването на оспорената заповед.
Теренът се е ползвал като обработваем земеделски имот, а не като застроена площ.
ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ СЛЕДНОТО:
Жалбата е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от
оспорването. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
спорената заповед е издадена от компетентен орган – Кметът на Община С., в кръга на
правомощията му по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Целта на това производство е единствено да
се определи технически застроената, съответно свободната от застрояване площ от имота,
претендиран за възстановяване в границите на урбанизирана територия.
Ключовият въпрос е дали имотът е застроен по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, което е
единствената пречка площта да се счита за свободна. Съгласно § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ,
застроени площи са тези, върху които има законно изградени сгради, постройки или
съоръжения, които не подлежат на премахване. Съдът приема заключението на СТЕ, според
което към датата на издаване на заповедта (********* г.) липсва реализирана строителна
дейност по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Предишната стопанска сграда е била
съборена, а новата е започната едва през 2024 г. Следователно, фактическите констатации на
техническата служба, одобрени със Заповед № ***/****** г., че значителна част от имота е
ограничена от възстановяване поради застрояване, не отговарят на действителното
фактическо положение към момента на издаване на акта. Заповедта е издадена въз основа на
неправилна преценка на фактическата обстановка и е в противоречие с материалния закон.
Съдът намира, че Кметът на Община С. е превишил правомощията си. Произнасянето
относно формата на обезщетяване (реално възстановяване срещу обезщетение по чл. 10б, ал.
1 от ЗСПЗЗ) е изключителна компетентност на Общинската служба по земеделие (ОСЗ) в
последващото производство по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Кметът, чрез техническата служба,
има право само да определи технически свободните и застроените площи, но не и да
2
предопределя решението на ОСЗ за начина на обезщетяване. Като е включил извод за
обезщетяване за останалите 973,07 кв.м., Кметът е навлязъл в правомощията на друг орган.
Поради изложеното, оспорената Заповед № *****/***** г. се явява незаконосъобразна и
подлежи на отмяна. След отмяната на заповедта, Общинската администрация следва да
издаде нов акт, съобразен с изводите на съдебно-техническата експертиза и законовите
разпоредби, като отрази действителната свободна площ.
На основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски в размер на 3023,90 (три хиляди двадесет и три лева и
деветдесет стотинки) лева, съгласно представения списък.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № *****/**** година на Кмета на Община С., с която е одобрен
Протокол от ******** г. на техническата служба на Община Сатовча, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ВРЪЩА административната преписка на Кмета на Община С. за ново произнасяне при
съобразяване с мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Община С. да заплати на В. С. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр.**********, ул.
„************“ № **, сумата от 3023,90 (три хиляди двадесет и три лева и деветдесет
стотинки) лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Благоевград в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
3