Решение по дело №334/2024 на Административен съд - Габрово

Делото е образувано по жалба с вх. № СДА-01-1957 от 29.08.2024 г., подадена от О. Д. чрез кмета на същата, с упълномощен процесуален представител – адвокат Г. Д. В., против Решение № BG05M9OP001-2.062-003/41 от 12.08.2024 г. на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 г. за верификация на постъпило искане за окончателно плащане.

С процесното решение, въз основа искане за плащане № 6 от ИСУН 2020 с отчетен период 01.01.2021 г. – 01.09.2022 г., относно проект „Център за социална рехабилитация и интеграция за лица с психични разстройства и умствена изостаналост“, се определя общ размер на верифицираните средства за плащане: 30 047.10 лв. и се отклонява искане за плащане в размер на 3 172.28 лв. за непреки разходи поради наличието на предпоставки за недопустимост по чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. Също така на основание чл. 75, ал. 1 от ЗУСЕФСУ и във вр. с Решение за определяне на финансова корекция рег. № BG05M9OP001-2.062-003/39 от 26.07.2024 г. е се извършва финансова корекция в размер на 76 355.81 лв. по сключен договор № 164 от 10.05.2021 г. със „Строй Контрол Инвест“ ЕООД, отчетени с фактура № 118 от 03.09.2021 г., като разходите се разпределят в искания за плащане, съответно, № 2 – 61 084.65 лв. и № 6 – 15 271.16 лв. Определена е сума за възстановяване в общ размер от 31 037. 55 лв. – размера на верифицираните разходи по внесеното ИП № 6, от което е приспадната извършената ФК по отчетени разходи в ИП № 2 /61 084.65 лв./.

Решението е връчено по електронен път на адресата на 13.08.2024 г., видно от комуникация, приложена по делото на електронен носител. В съпроводителното писмо, с което жалбата и преписката са изпратени в АСГ, е посочено, че жалбата е депозирана в УО на 26.08.2024 г., в рамките на законния срок за обжалване, поради което съдът приема, че тя е подадена в срок и от заинтересована страна – адресат на процесния ИАА.

В процесното решение е посочено, че ИП № 6 не е окончателно такова, въпреки че бенефициерът го е въвел в системата на ИСУН като такова. С него О. Д. предявява повторно разходи, които са вече отказани за верификация от УО в предходно административно производство, предявени с ИП № 2 от 29.12.2021 г., по което е налице произнасяне от страна на УО с влязъл в сила като необжалван акт – Решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане № BG05M9OP001-2.062-0003/7 от 29.12.2021 г.

По отношение на повторно предявени разходи на стойност 45 318.26 лв. е налице развито друго допълнително административно производство по определяне на ФК, приключило с Решение за определяне на финансова корекция /ФК/ № BG05M9OP001-2.062-0003/9 от 22.03.2022 г., частично отменено по съдебен ред. Спрямо част от същите разходи УО е провел нова процедура по определяне на ФК, в резултат на която е постановено Решение № BG05M9OP001-2.062-0003/39 от 26.07.2024 г. /приложено към административната преписка по делото/.

При преценката за допустимостта на предявените за плащане 48 490.54 лв. УО намира, че с частичната отмяна на Решението от 22.03.2022 г. съдът не постановява дължимост на заявените от бенефициента суми. Съдебната проверка е по отношение законосъобразността на наложената ФК, а не върху допустимостта на заявените за възстановяване разходи. Тези разходи са били вече отказани за плащане в предходно производство, но поради различни причини, с влязъл в сила административен акт.

Относно заявената сума от 45 318.26 лв. разходите са отказани с т. 2 от Решението за верификация от 29.12.2021 г. по ИП № 2, което е влязло в сила като необжалвано.

Относно сумата от 30 047.10 лв. /за придобиване на материални и нематериални активи/ съдът е счел, че бенефициентът не е допуснал нарушения при възлагане на обществените поръчки, поради което и УО потвърждава допустимостта на тези разходи за тази стойност в т. 1 от процесното Решение.

Относно разходите за СМР на стойност 15 271.16 лв. същите са допустими, но за тях е определена ФК.

Разходите на стойност 3 172.28 лв. са недопустими, като по отношение на тях е вече определена недопустимост с влязъл в сила ИАА от 29.12.2021 г. и повторна верификация не може да се направи, съгл. т. 2 от процесния ИАА. Предявените повторно разходи представляват единна ставка, която се определя като процент към преките допустими разходи, като не е предвидена законова възможност за такова повторно предявяване, освен в хипотезата на чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, но такива предпоставки не са налице. По тези причини УО намира, че е налице отрицателна процесуална предпоставка по чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, която определя ИП за в тази му част за недопустимо, поради което органът не следва да се произнася по него.

В т. 2 от Решение № BG05M9OP001-2.062-0003/39 на същия административен орган от 26.07.2024 г. е определена ФК в размер на 25% върху сумата от отчетените като допустими разходи, засегнати от допуснати нарушения по договора с доставчика, като към датата на издаване на процесния ИАА това решение е връчено, но не е влязло в сила, поради висящо обжалване по съдебен ред. Решението е издадено след направено плащане и ФК следва да се направи чрез доброволно изпълнение от бенефициера. В ИП № 6 от 13.06.2024 г. са предявени разходи за 15 271.16 лв. по бюджетен ред VI.7.1. /разходи за СМР/, които са допустими. В ИП № 2 от 11.10.2021 г. са предявени разходи на стойност 305 423.24 лв. по същия бюджетен ред, като в т. , от Решение за верификация № BG05M9OP001-2.062-0003/7 от 29.12.2021 г. за този ред са верифицирани 290 152.08 лв. Във вр. с решението за определяне на ФК се извършва корекция в размер на 76 355.81 лв., разпределени по двете ИП № 2 – 61 084.65 лв. и № 6 – 15 271.16 лв.

На тези основания се: 1. верифицират разходи от 30 047. 10 лв.; 2. Отклоняват се като недопустими такива за 3 127.28 лв.; 3. Извършва се ФК в размер на 76 355.81 лв. по двете ИП № 2 /за 61 084.65 лв./ и № 6 /за 15 271.16 лв./; 4. Определя се общ размер на сума за възстановяване – 31 037.55 лв.

Решението се оспорва в цялост. Според жалбоподателя предходно издаденото и цитирано по-горе решение на същия УО от 26.07.2024 г. е за налагане на същата ФК, което прави незаконосъобразно процесното такова и е основание за исканото от него спиране на настоящото съдебно производство до изясняване на спора по законосъобразността на това предходно издадено решение. Процесният ИАА незаконосъобразно съдържа както частична верификация на заявени за плащане разходи, така и разпореждане за налагане на ФК, като по този начин се издават два административни акта, с които се налага такава корекция, за една и съща нередност, като процесният се явява втори по реда на издаването си. Не са дефинирани и разграничени ясно в настоящото решение основанията за неверифициране на ИАА и за налагане на ФК. Налице е и противоречие между фактически и правни основания, като фактическите са свързани с преценката за допустимост на извършените разходи, а правните – с твърдения за извършена нередност и определяне на ФК чрез препращане към предходно решение, невлязло до момента в сила. На практика в процесния ИАА не се съдържат ясни основания за издаването му. Цитирането единствено на предходно издаден ИАА е недостатъчно като фактическа обосновка за издаването на процесния такъв, още повече, че първият не е влязъл в сила.

В проведеното по делото о.с.з. жалбоподателят се представлява от адвокат В., който поддържа жалбата.

Ответната страна се представлява от служител в МТСП с юридическо образование в администрацията на Управляващия орган /УО/ Д. Д., който оспорва жалбата.

И двете страни претендират за присъждане на разноски.

В процеса на цялостен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения акт съдът изследва наличието на отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК, вкл. и такива, които не се съдържат в жалбата.

От фактическа и правна страна се правят следните установявания и изводи:

Процесното решение е издадено и подписано от Ц. С. – главен директор на Главна дирекция „ЕФМПП“ и ръководител на УО на ОПРЧР. Със Заповед № РД-03-2/01.12.2020 г. на министъра на МТСП същото лице е определено като изпълняващо функциите на ръководител на УО по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 /ОПРЧР/, с всички произтичащи от това правомощия. МТСП, чрез ГД „Европейски фондове, международни програми и проекти“ е страна по административния договор, сключен с О. Д., в качеството й на бенефициент, по силата на който по процесната ОП са отпуснати средства по приоритетна ос 2: Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване, процедура BG05М9ОР001-2.062-0003 „Център за социална рехабилитация и интеграция за лица с психични разстройства и умствена изостаналост“. С оглед на така изложеното съдът намира, че процесният ИАА е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 73, ал. 1 и чл. 64, ал. 3 от ЗУСЕФСУ.

По делото е приложен административен договор с рег. № BG05М9ОР001-2.062-003 по така посочената програма и проект, сключен между МТСП и О. Д. за финансиране по ОПРЧР 2014-2020, по силата на който на бенефициента се предоставя безвъзмездна финансова помощ /БФП/ в размер на 831 892.25 лв., която сума се изплаща за реализирането на дейностите по т. 2.2. от същия, като дейности № 3 и 4 са по вида си СМР и съставляват, съответно: № 3 – Ремонт на съществуващ сграден фонд и № 4 – Обзавеждане и оборудване на новоизградения център с цел предоставяне на услугите, предвидени за останалите дейности.

Издадено е Решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане от 29.12.2021 г. /л. 140/ по подадено в тази връзка Искане за междинно плащане № 2 с отчетен период 01.01.2021 г. – 30.09.2021 г., на стойност 489 042.78 лв. В него е отразено, че относно процедурата по събиране на оферти с обява за извършването на тези СМР за обект: „Център за социална рехабилитация и интеграция за лица с психични разстройства и умствена изостаналост в съществуваща сграда /поликлиника/, находяща се в УПИ IX от кв. 87 по плана на [населено място], УО е стартирал административно производство по определяне на финансова корекция /ФК/ в размер на 5% върху сумата на отчетените допустими разходи по Договор № 164 от 10.05.2021 г., сключен със „Строй Контрол Инвест“ ЕООД – изпълнител на обществената поръчка.

Също така във връзка с обществена поръчка с предмет „Доставка и монтаж на обзавеждане и оборудване“ и с две обособени позиции, УО е стартирал също административно производство по определяне на ФК в размер на 25% върху сумата на отчетените допустими разходи по договори № 218/15.07.2021 г. на стойност 76 392.00 лв. без ДДС и № 219/15.07.2021 г. на стойност 23 765.00 лв. без ДДС, сключени с „Даниела Каназирева“ ЕООД.

За започналите производства бенефициентът е уведомен и към момента на издаване на процесното Решение те не са приключили с влезли в сила административни актове за налагане на ФК. На това основание и въз основа посочени от УО в процесния ИАА правни норми на чл. 69, ал. 1, във вр. с чл. 73, ал. 1 и 2, във вр. с чл. 64, ал. 1, предл. второ от ЗУСЕФСУ той не следва да верифицира засегнатите с тях разходи. Последната норма предвижда изрично, че в случай, че е започната процедура по администриране на нередност, съответният разход да не се верифицира, като той може да бъде включен в следващо искане за плащане.

Освен това според Решението от 29.12.2021 г. е превишен и размерът на непреките разходи, т.к. е налице превишение на максимално допустимия размер от 7%, определен в Условията за кандидатстване и в Административния договор, равняващ се на 3 172.28 лв.

По тези причини по това Искане № 2 е определен общ размер на сума за изплащане от 440 552.24 лв. Определя се общ размер на неверифицираните разходи на основание чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ – 45 318.26 лв. и общ размер на сума заплащане, равна на верифицираните средства – 440 552.24 лв. поради започнали две производства по налагане на ФК.

Между страните не е спорно, а и по делото не са представени доказателства, че този ИАА е обжалван и не се оспорва твърдението на административния орган, че е влязло в сила. Следователно следва да се приеме, че УО се е произнесъл веднъж с влязъл в сила административен акт, относно недължимостта на сумата от 3 172.28 лв., която не се верифицира, т.к. надхвърля допустимия размер на непреките разходи по договора, поради което при повторното й искане за плащане действително административният орган не дължи произнасяне по същество, т.к. въпросът не подлежи на повторно преразглеждане.

С Решение от 22.03.2022 г. за определяне на ФК се установяват две нарушения, които се квалифицират като нередности по горепосочените два договора на О. Д., сключени със „Строй Контрол Инвест“ ЕООД, върху допустимите разходи на който се определя ФК от 5% и с „Даниела Каназирева“ ЕООД, върху допустимите разходи на който се определя ФК от 25%. Това са нередностите, с оглед на които в Решението от 29.12.2021 г. заради стартирали процедури за налагане на ФК не са верифицирани суми, равняващи се на стойността на предвидените за тях корекции.

С Решение № 61 от 26.07.2022 г. на АС – Габрово Решението на УО е оставено в сила досежно установеното нарушение по първия договор, а по отношение второто нарушение актът на административния орган е отменен. Решението на УО е отменено по отношение наложената ФК от 5% и изменено по отношение на наложената ФК в размер на 25%, като същата е определена на 10%.

С Решение № 6423 от 27.05.20204 г. на ВАС първоинстанционният съдебен акт се обезсилва в частта му, в която съдът се е произнесъл по отношение установяването на нарушения като недопустим. По отношение на наложените ФК първоинстанционното съдебно решение се отменя и Решението на УО от 22.03.2022 г. се отменя досежно наложената ФК в размер на 25% от допустимите разходи по договора с „Дани Каназирева“ ЕООД. В сила като необжалвана пред касационната инстанция остава частта от първоинстанционния съдебен акт, с която се отменя същото Решение на УО за наложената ФК в размер на 5% по договора със „Строй Контрол Инвест“ ЕООД. Или наложените ФК са били отменени като краен резултат преди издаването на процесния ИАА.

С Решение за определяне на ФК от 26.07.2024 г. на ръководител на УО за определяне на ФК, отново във връзка с Искане за междинно плащане № 2 от 11.10.2021 г. по същия проект е констатирано нарушение при провеждането на процедура по ЗОП – незаконосъобразна методика за оценка на офертите. След влизане в сила решението на ВАС и АСГ, цитирани по-горе, е подадено процесното ИП № 6 за сумата от 48 490.54 лв., по което не е било налице произнасяне към 26.07.2024 г. и по което е издаден настоящия ИАА. УО е започнал процедура по определяне на ФК, като с Решението си от тази дата е установил нарушение и на основание чл. 72, ал. 3 от ЗУСЕФСУ е определил ФК в размер 25% от отчетените засегнати допустими разходи по договора със „Строй Контрол Инвест“ ЕООД. Решението на УО е било обжалвано и към датата на издаване на процесния ИАА то не е било влязло в сила. Не са налице данни за започнали други производства по налагането на други ФК, свързани с този договор, нито са налице дори твърдения в тази насока.

От изготвено по делото заключение на СИЕ и приложените по делото доказателства се установява следното: С ИМП № 2 от 11.10.2021 г. са заявени разходи на стойност 489 042.78 лв. като разходи за материални активи /оборудване и обзавеждане на помещения/, за нематериални активи, за услуги, за СМР, както и непреки разходи по единна ставка. Неверифицирани от тях са 48 490.54 лв. /по пунктове № 2 – заради процедура по налагане на ФК и по пункт № 3 – недопустими поради надвишаване на определения лимит на вида разходи/, като след приключване на процедурата по налагането на ФК сумите по пункт № 2 могат да се верифицират, в случай, че те бъдат отменени. Искане за плащане № 6 от 13.06.2024 г. е за окончателно плащане и е подадено за период 01.01.2021г. – 01.09.2022 г. /същия като периода по ИП № 2/ за сумата от 48 490.54 лв., като към него е приложен финансов отчет № 5 по бюджетни редове, в които са посочени направените от О. Д. допустими разходи, които представляват неверифицираните разходи по ИП № 2 от 11.10.2021 г. Предявените за възстановяване суми са тези, които не са верифицирани след подаване на ИП № 2.

На 13.06.2024 г. О. Д. предявява за плащане с ИП № 6 направени разходи, по отношение на които УО се е произнесъл с Решение № BG05M9OP001-2062-003/7 от 29.12.2021 г. и Решение № BG05M9OP001-2062-003/9 от 22.03.2022 г. – т.е. това са разходи, които не са верифицирани след подаване на ИМП № 2. След отмяната на двете ФК, наложени с Решение за определяне на финансова корекция от 22.03.2022 г. с влезли в сила съдебни актове преди датата на постановяване на процесното Решение на УО, правилно и логично жалбоподателят е подал ново искане за плащане /ИП № 6/ досежно сумите, които не са били верифицирани в пункт № 2 от Решението от 29.12.2021 г. на стойност 45 318.26 лв., т.к. към 12.08.2024 г. въпросът за налагането на ФК е бил вече решен с влезли в сила съдебни актове /решенията на АСГ и на ВАС, цитирани по-горе/ и тези финансови корекции са били отменени.

В т. 3 от процесното Решение от 12.08.2024 г. за верификация на постъпило искане за окончателно плащане обаче се „извършва финансова корекция в размер на 76 355.81 лв. по сключения договор № 164/10.05.2021 г. със „Строй Контрол Инвест“ ЕООД, отчетени по фактура № 118/03.09.2021 г.“, а такава ФК е вече определена като 25% от отчетените засегнати допустими разходи по същия договор с Решение за определяне на ФК от 26.07.2024 г. поради допуснато нарушение при възлагане на ОП /л. 147/. С настоящия ИАА сумата може би по-скоро е следвало да не се верифицира, т.к. по отношение наложената ФК все още е бил налице правен спор по повод незавършената към този момент процедура по администриране на нередност, за която корекцията е наложена. Вместо това с процесния ИАА е наложена ФК при липса на описание на конкретно нарушение и нередност. На практика за едно и също нарушение, един и същ разход и на едно и също основание с двата ИАА от 2024 г. се налага една и съща ФК, което е недопустимо, съгл. нормата на чл. 71, ал. 4 от ЗУСЕФСУ. „Нарушението на изискванията на чл. 72, ал. 4 от ЗУСЕФСУ е съществено и води до отмяна на оспореното решение.“ - Решение № 5465 от 7.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12360/2023 г., VII о.

Неясно е и по каква причина така наложената обща ФК по т. 3 от процесното Решение е разпределена в такова съотношение по двете ИП №№ 2 и 6, в тази насока актът не съдържа никакви мотиви. Не е посочено, дали по ИП № 2 е налице плащане, ако е налице – то каква сума е изплатена, кога и с кой платежен документ. Тези обстоятелства следва да са ясни от съдържанието на самия административен акт или от документ, към който той изрично препраща.

В случай, че административният орган действително е искал да наложи ФК, както и посочил в диспозитива на акта си, то не е спазена процедурата за това, не е описан сигнал за нередност, установено конкретно нарушение, съставляващо такава нередност, поради което липсват каквито и да било фактически и правни мотиви за налагане на такава корекция.

Действително в случая административният орган е смесил процедурите по налагане на ФК и верификация на допустими разходи, като вместо да не верифицира сумата, той налага повторно ФК, веднъж вече наложена с предходно издадено Решение, поради което т. 3 от процесното Решение следва да бъде отменена.

С т. 2 от процесния ИАА е „отклонено искането“ за плащане на разходи в размер на 3 172.28 лв. от бюджетен ред VII.8.1 „Непреки разходи, поради наличието на предпоставката за недопустимост с чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК /Административният орган проверява предпоставките за допустимостта на искането и за участието на заинтересованите граждани или организации в производството по издаването на индивидуалния административен акт: липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни/. Тази сума съставлява част от предявени за плащане непреки разходи с ИМП № 2. За тях ръководителят на УО сочи, че са повторно предявени за плащане от бенефициента, но са недопустими съгл. т. 3 от влязлото в сила Решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане от 29.12.2021 г., което съответства на установеното и от съда. В тази си част решението на УО от 2021 година не е оспорено и е влязло в сила. По отношение на този разход жалбоподателят нито твърди, нито доказва, че е налице някоя от предпоставките за повторното му предявяване по чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ: 1. нито представя нови документи /доказателства, за неговата допустимост, 2. нито по отношение на него е налице развила се процедура за установяване на нередност. В Решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане от 29.12.2021 г. тази сума не се верифицира на друго основание – тя съставлява непреки разходи, които са отчетени като такива поради превишаване на максимално допустимите в размер на 7% от общия верифициран размер на преките разходи по проекта. В настоящото производство не може въпросът за това, дали тези непреки разходи са допустими, да се преразглежда, поради наличието на влязъл по този въпрос в сила ИАА – Решението от 2021 г., в частта му в пункт № 3. По тези съображения съдът споделя становището на административния орган за това, че сумата не следва да се верифицира. Диспозитивът по т. 2 относно същата е „отклонявам искането за плащане на разходи в размер на 3 172.28 лв.“, т.е. оставя го без разглеждане като недопустимо, на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, т.к. по него вече е налице влязъл в сила административен акт и в тази му част съдът намира процесното Решение за мотивирано и законосъобразно.

С оглед необходимостта от отмяна на ИАА по отношение т. 3 от същия следва да се отменят и т. 1 и т. 4 от него, т.к. с тях се предвижда общ размер на сума за възстановяване към УО от 31 037.55 лв. и, съответно, сума, която следва да се верифицира, а те зависят от размера на неверифицираните суми.

На основание чл. 9, ал. 2 от Наредба№ Н-3/2018 г. на МФ размерът на сумата по т. 4 е определен като от размер на верифицираните разходи по ИП № 6 /30 047.10/ е приспадната сумата за извършване на финансова корекция по ИП 2 /61 084.65/. Тази сума съставлява част от всички предявени за плащане разходи по Договор № 164/10.05.2021 г. с дружеството – изпълнител на СМР, като за нея е налице издадено Решение за налагане на ФК от 26.07.2024 г., но тя все още не е отказана за верифициране с надлежен ИАА, поради което не подлежи на възстановяване към момента на издаване на процесното Решение от 12.08.2024 г., с оглед на което същото следва да се отмени и в тази му част. За да се счита сумата като недължимо платена и да се иска нейното възстановяване, то съответният разход трябва да е установен като недопустим и за него да се издаде акт, с който се отказва верификацията му /чл. 64, ал. 4 и чл. 64а, ал. 1 от ЗУСЕФСУ/. Освен това в процесния ИАА не е налице нито твърдение, нито препратка към конкретен документ, от който да е видно дали по ИП № 2 и/или 6 е налице плащане в полза на бенефициента и ако е налице такова – то на каква стойност е направено то, кога и с кой документ е изплатено, както бе отразено и по-горе. А за да се иска възстановяване на сума, то следва първо да се установи, че тя е платена, както и че плащането е недължимо – в случая, че конкретен разход е недопустим и не е верифициран като такъв.

Въз основа на гореизложеното административният орган е определил неправилно и сумата, която се верифицира, като е верифицирал по-малка по размер такава, т.к. ИП № 6, въз основа на което се издава процесното Решение, е за обща сума от 48 490.54 лв. и не е налице отказ от верификацията на такава сума, разликата с която да даде сумата по т. 1 от процесния ИАА.

С оглед изхода на делото, а именно – частично уважаване на жалба досежно пунктове № 1, 3 и 4 и оставянето й без уважение досежно пункт № 2, съдът следва да присъди пропорционално и деловодни разноски, поискани от страните. Стойността на сумите по четирите пункта е 140 612.74 лв., като отменената част съставлява 98%, респективно жалбата се оставя без уважени за 2% от стойността. Сторените разноски от жалбоподателя са, както следва: държавна такса – 636.22 лв.; 7 450.00 лв. договорено и заплатено по банков път адвокатско възнаграждение, което съдът не намира за прекомерно с оглед размера на имуществения интерес, вида, обема и сложността на правния спор. В о.с.з. от 18.02.2025г. процесуалният представител на ответната страна също моли за присъждане на деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение и заплатено възнаграждение за вещо лице в размер на 400.00 лв. Съответно в полза на жалбоподателя следва да се присъди сума от 7 924.50 лв., а в полза на ответната страна– 10.00 лв.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с чл. 1 и чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 27 от ЗСФСУ, Административен съд Габрово

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по Жалба вх. № СДА-01-1957 от 29.08.2024 г. на О. Д. пунктове №№ 1, 3 и 4 от Решение № BG05M9OP001-2.062-0003/41 от 12.08.2024 г. на ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 г. – главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ при Министерство на труда и социалната политика, за верификация на постъпило искане за окончателно плащане № 6 от ИСУН 2020 с отчетен период 01.01.2021 г. – 01.09.2022 г.

ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО на същия административен акт в останалата му част като неоснователно.

ОСЪЖДА Министерство на труда и социалната политика да заплати на Община Дряново деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция на стойност 7 924.50 /седем хиляди деветстотин двадесет и четири/ лв., съобразно уважената част на жалбата, съставляващо платена държавна такса и адвокатско възнаграждение;

ОСЪЖДА Община Дряново да заплати на Министерство на труда и социалната политика деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 10.00 /десет/ лв., съставляващи пропорционална част от оставената без уважение жалба – юрисконсултско възнаграждение и платено възнаграждение за вещо лице.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България, подадена чрез Административен съд Габрово.

Препис от решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи по реда на чл. 137 от АПК.