№ 2665
гр. София, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110206794 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Х. Г. Х. с ЕГН **********, от гр. Несебър, ул.
„********“ № 22, срещу наказателно постановление № 22-4332-005456 от
05.04.2022 г., издадено от началник сектор при отдел „ПП“ към СДВР, с което
са му наложени следните административни наказания: 1. за нарушение на чл.
5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева; 2. за
нарушение на чл. 104а от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв.; и 3. за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1
и 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
10 лв.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят,
която обжалва същото и моли съда да го отмени като неправилно и
незаконосъобразно. Изразява несъгласие с твърдението на наказващия орган,
че управляваното от него МПС към момента на проверката е спряно от
движение. Не оспорва, че на 25.02.2022 г. автомобилът е бил спрян от
движение поради пукнато челно стъкло „до отстраняване на неизправността“,
но 04.03.2022 г. тази неизправност била отстранена, като стъклото било
сменено, поради което счита, че към инкриминираната дата 21.03.2022 г.
автомобилът вече не е спрян от движение. Представено е копие от фактура и
фискален бон относно смяната. Сочи още, че посочената дата на спиране от
1
движение на автомобила 08.03.2022 г. не отговаря на истината, тъй като това
се случило на 25.02.2022 г.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не се представлява.
Въззиваемата страна – началник сектор при отдел ПП към СДВР в
съдебно заседание не се представлява и не взима становище по жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна
страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и
в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
На 21.03.2022 г., около 15:57 часа, жалбоподателят управлявала лек
автомобил „Фолксваген Фаетон“ с рег. № В **** НТ, собственост на „****“
ООД, в с. Бусманци, по ********** с посока на движение от ул. Фармапарк
към ул. Средно ливаде. Автомобилът бил спрян за проверка от полицейски
екип, част от който е свид. Н., тъй като последният видял водача да използва
мобилен телефон по време на движение на МПС без устройство, позволяващо
употребата му без участие на ръцете. При проверката жалб. Х. не представил
СУМПС и контролен талон към него. При извършената проверка свид. Н.
установил, че МПС-то е спряно от движение от 08.03.2022 г. по чл. 171, т. 2,
б. А от ЗДвП.
При тези обстоятелства свид. Н. съставил на жалбоподателя Х. АУАН
серия ГА № 496319 от 21.03.2022 г., за това, че: на 21.03.2022 г. в 15:57 часа, в
с. Бусманци, по ********** с посока на движение от ул. Фармапарк към ул.
Средно ливаде управлява лек автомобил „Фолксваген Фаетон“ с рег. № В
**** НТ, собственост на фирма „****“ ООД, като при извършена проверка се
установило, че 1. Водачът управлява автомобила след като е спрян от
движение от 08.03.2022 г. по чл. 171, т. 2, б. А. 2. Водачът използва мобилен
телефон по време на движение на МПС без устройство, позволяващо
употребата му без участие на ръцете. 3. Водачът не представя контролен
талон и СУМПС. С описаното в АУАН свид. Н. приел, че жалбоподателят е
нарушил разпоредбите на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, чл. 104А от ЗДвП и чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, която при
подписването му заявил, че има възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалб. Х. не подал допълнително
писмено възражение срещу съставения АУАН. Въз основа на съставения
АУАН началникът на сектор в отдел „ПП“ към СДВР издал оспореното
наказателно постановление, в което възпроизвел фактическите и правни
констатации по АУАН, като на Х. Г. Х. за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от
ЗДвП му е наложено на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП
административно наказание „глоба” в размер на 100 лева; за нарушението по
чл. 104А от ЗДвП му е наложено на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП
„глоба” в размер на 50 лева и за нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
2
му е наложено на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП „глоба” в
размер на 10 лева. Словесното описание на нарушението и възприетата за
него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат
по признаци.
Видно от заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи началникът на сектор АНП в отдел ПП към СДВР е
оправомощен да издава наказателни постановления.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по
делото доказателства, а именно: документите, съдържащи се в
административно наказателната преписка, както и показанията на
свидетелите: П. Н. Н. – актосъставител.
При постановяване на настоящето решение съдът кредитира изцяло
събраните по делото писмени доказателства, както и показанията на
разпитаните по делото свидетели, които намира за логични, последователни и
кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл. 59, ал. 2, пр. 1 от
ЗАНН. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, по следните
съображения:
Административно наказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от
НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е
длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото
закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на
неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В конкретния случай съдът намира, че наказателното постановление е
издадено от компетентен орган - началник на сектор АНД в отдел ПП към
СДВР, който е бил оправомощен да издава НП, видно от приложената
Заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице
– мл. автоконтрольор към ОПП - СДВР, който безспорно е длъжностно лице
на службите за контрол, предвидени в ЗДвП, и който по силата на чл. 189, ал.
1 от ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.
Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок.
3
Както вече бе посочено, производството е от административно
наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е
деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл.6
от ЗАНН, ако да - същото извършено ли е от посоченото в акта лице и
извършено ли е виновно, които предпоставки са абсолютни.
В конкретния случай, не се спори, че на посочените в АУАН дата и
място жалб. Х. е управлявал описания автомобил, собственост на посоченото
юридическо лице.
По отношение на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП:
В АУАН и НП се твърди, че посоченият автомобил е спрян от движение
на 08.03.2022 г. по чл. 171, т. 2, б. А от ЗДвП, като не е цитиран акта, с които
това се е случило. След като от съда беше изискан този акт, от страна на
въззиваемата страна постъпи писмо от началник сектор ПП – ОДМВР Бургас,
в което продължава да се поддържа, че автомобилът е бил спрян от движение
на 08.03.2022 г., като същевременно е приложено заверено копие от ЗППАМ
№ 22-4332-000896/28.02.2022 г., с която е наложена на фирмата-собственик на
автомобила ПАМ „Временно спиране от движение на МПС до отстраняване
на неизправността“. Тази заповед е връчена на представляващия дружеството
на 29.04.2022 г. Тя подлежи на обжалване в 14-дневен срок от датата на
получаването й. По делото не са събрани доказателства дали ЗППАМ е била
обжалвана и съответно кога е влязла в сила, т. е. най-ранната дата, на която
може да е влязла в сила е 14.05.2022 г., в случай, че не е била обжалвана.
Отделно от изложеното, не става ясно защо се твърди, че автомобилът е
спрян от движение на 08.03.2022 г. и възраженията в жалбата в тази насока са
резонни – техническата неизправност е била установена на 25.02.2022 г.,
ЗППАМ е била издадена на 28.02.2022 г. и връчена на 29.04.2022 г. Няма
данни за друго спиране от движение на процесния автомобил.
И отново съвсем самостоятелно, жалбоподателят твърди, че е отстранил
неизправността на 04.03.2022 г., като е представил писмени доказателства за
това. Този факт нито се оспори, нито се обори от въззиваемата страна. В тази
връзка, дори да се приеме, че е имало спиране от движение на автомобила
поради посочената в цитираната ЗППАМ техническа неизправност – спукано
предно стъкло, то доколкото ПАМ е до отстраняване на неизправността, а тя е
била отстранена на 04.03.2022 г., очевидно към датата на твърдяното
нарушение – 21.03.2022 г. неизправността вече е била отстранена и
действието на ПАМ е било преустановено.
В конкретния случай, не само че АНО е нарушил разпоредбата на чл.
53, ал. 1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно
поведение от страна на соченото като нарушител лице, което обуславя и
неправилно приложение на материалния закон, тъй като на въззивника е
наложено наказание за нарушение, които не е безспорно доказано, че е
извършил от обективна и субективна страна. Липсват каквито и да е данни за
умисъл у жалб. Х. при извършване на твърдяното нарушение. Дори и да се
приеме, че същото е осъществено от обективна страна, то категорично липсва
4
субективната такава, като от една страна собственикът на автомобила не е
уведомяван по никакъв начин, че автомобилът е спрян от движение към
датата на твърдяното нарушение, а от друга ПАМ е била изтекла, доколкото
техническата неизправност, която е била причина за спиране от движение, е
била отстранена преди датата на процесното нарушение, т. е. действието на
ПАМ вече е била преустановено. И в двата случая се установява, че към
датата на твърдяното нарушение автомобилът не е бил спрян от движение, т.
е. нарушение не е било извършено.
Предвид изложеното и след като не се установи по делото
жалбоподателят да е извършил виновно вмененото му нарушение по чл. 5, ал.
3, т. 2 от ЗДвП, респ. АНО не е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 и
чл. 53 от ЗАНН, поради което е постановил неправилно и незаконосъобразно
наказателно постановление в тази част, което следва да бъде отменено.
По отношение на нарушението по чл. 104А от ЗДвП:
В тази част НП е законосъобразно както от процесуална страна, така и
от материалноправна гледна точка. Твърдяното нарушение е изчерпателно
описано в акта за установяване на административно нарушение, по идентичен
начин е описано и в наказателното постановление, подведено е правилно под
съответната норма на материалния закон (чл. 104А от ЗДвП), като безспорно
на посочената дата и място жалб. Х. е използвал мобилния си телефон по
време на управление на автомобила без да използва устройство, позволяващо
употреба на телефона без участието на ръцете. Това се установи от
свидетелските показания на свид. Н., а по същество не се и оспорва от
жалбоподателя. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно,
съдържа всички относими факти към вмененото нарушение по чл. 104а от
ЗДвП, като цитираната правна норма се явява правилна и съответна на
описаната фактология. Санкционната разпоредба - чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП
се явява законосъобразна, съответна на описаното нарушение по чл. 140а от
ЗДвП, а наказанието в нея е фиксирано – глоба от 50.00 лв., поради което
няма как да бъде изменено. Ето защо съдът прие, че в тази част НП следва да
бъде потвърдено.
По отношение на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП въвежда задължение за
водачите на МПС да носят свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него. Установи се
от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят като водач на л.а.
към датата на проверката не е носел със себе си свидетелството си за
управление на МПС и контролния талон към него. Жалбоподателят не
оспорва това нарушение всъщност, поради което съдът намира, че
жалбоподателя е извършил твърдяното нарушение и правилно е ангажирана
неговата отговорност, предвид събраните по делото гласни доказателствени
средства.
Санкцията за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е предвидена в
разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като размерът на наложеното
5
наказание от 10 лева е съобразен с посочената санкционна разпоредба,
същият е фиксиран, поради което и правилно е определен. Предвид
изложеното, съдът намира атакуваното наказателно постановление в частта
му, касаеща нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което е наложена
санкция на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП за правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено и в тази му част.
Липсват искания за присъждане на разноски, няма данни такива да са
сторени.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 1 и 5, ал. 3, ал. 5 и
ал. 9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-005456 от 05.04.2022
г., издадено от началник сектор при отдел „ПП“ към СДВР г., в частта по т. 1,
с която за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1,
т. 4, пр. 1 от ЗДвП на Х. Г. Х. е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 100 лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-005456 от
05.04.2022 г., издадено от началник сектор при отдел „ПП“ към СДВР г., в
частите по т. 2 и 3, с които за нарушение на чл. 104а от ЗДвП на основание чл.
183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП на Х. Г. Х. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50 лв. и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София град на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административно процесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6