РЕШЕНИЕ

 

                                                       гр.С., 28.04.2015 г.

 

                                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во Гражданско отделение, 11 състав в публичното засе-дание на двадесет и осми април през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Е.И.

                                                                                                     ЧЛЕНОВЕ:

при секретаря М.Д. и в присъствието на прокурора ...................... като разгледа докладваното от съдията гр.дело N: 3 082 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

             

              При условията на обективно съединяване са предявени искове с правно основа-ние чл.208, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

              В исковата молба на С.Т.Б., гр.С. с уточненията към нея, се твърди, че на 23.07.2012 г. е сключил с ответника застраховка „Автокаско хит” – полица № 12522929300021599 със срок на действие от 29.07.2012 г. до 28.07.2013 г. и застрахователна сума от 29 000,00 лева относно собствения му л.а.”Тойота”, модел „Авенсис” с ДК № *******, който в периода между 04,00 ч. и 07,30 ч. на 18.03.2013 г. е бил откраднат в гр.С.. Поддържа се и че въпреки своевременното уведомяване на съконтрагента му, образуването на щета пред него и представянето на необходимите документи по нея, застрахователят произволно, без каквито и да било мотиви е опреде-лил, че дължимото се обезщетение по образуваната пред него щета по случая е в размер на 19 000,00 лева, която стойност е значително по-ниска от застрахователната и реалната стойност на автомобила; че същият не е отговорил на подаденото възражение от страна на ищеца и отправената от него нотарална покана, както и че за неизпълнението на за-дължението му да заплати дължимото се застрахователно обезщетение в срок от 15 дни от уведомяването за настъпването на събитието, ответното дружество дължи на ищеца и заплащането на лихва за забава върху сумата от 29 000,00 лева за времето от 03.04.2013 г. до датата на подаване на исковата молба в съда в размер на 2 712,09 лева.

              Моли съда да постанови решение, с което да осъди З. „Б.И.” АД, *** да му заплати сумата 29 00,00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие – кражба на собственото му МПС, дължимо на основание сключения между тях договор за застраховка „Автокаско” на 23.07.2012 г. във връзка с настъпилото на 18.03.2013 г. събитие, заедно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й заплащане и направените по делото разноски, както и лихва за забава за времето от 03. 04.2013 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 04.03.2014 г. вкл., в размер на 2 712,09 лева. Представя писмена защита.

              Поради оттегляне на иска с правно основание чл.208, ал.1 КЗ за сумата 10 000,00 лева от страна на ищеца в о.с.з., проведено на 28.01.2015 г., с влязло в сила на 05.02.2015 г. определение, постановено на основание чл.232 ГПК, производството по същия в тази му част е прекратено.

              Ответникът – З. „Б.И.” АД, ***, оспорва изцяло предявените искове – и по основание и по размер. В поддържаната част от подадения писмен отговор в срока по чл.367, ал.1 ГПК навежда съображения, че е налице надзастраховане на процесния лек автомобил или застрахователна измама, при която застрахователната стойност на автомобила е завишена по незаконен начин. Оспорва и размерът на търсеното обезще-тение, като се излагат доводи, че претенцията надвишава действителната вреда, която е максимум до 5 000,00 лева.

              Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

              Не се спори в процеса, че на 23.07.2012 г. между С.Т.Б. с ЕГН ********** – като застрахован и З. „Б.И.” АД – като застраховател, е подпи-сана застрахователна полица № ********** 0021599 за застраховка „Автокаско Хит” относно лек автомобил марка „Тойота”, модел „Авенсис” с ДК № *******, цвят – черен металик, брой места – 4+1, обем на двигателя – 2 231 см.³, година на производство – 2008 г., рама № SB1EB56L00E081605, което се потвърждава и от приетото в произ-водството заверено копие от последната, неоспорено от страните.  

              От визирания документ се констатира и че избраното застрахователно покритие е по клауза „Р 101” със срок на валидност 1 година, с начало: 00,00 ч. на 29.07.2012 г. до 24,00 ч. на 28.07.2013 г. и застрахователната сума в размер на 29 000,00 лева; че дължи-мата се застрахователна премия, определена при условията на авансов бонус по този акт в размер на 978,00 лева, е заплатена при подписването на полицата, както и че рисковете „Кражба“ и „Грабеж на цялото МПС“ не се покриват до поставяне на аларма, извършена пасивна маркировка „Секюри Марк“ и подновяване на информационното обслужване за пасивната маркировка „Секюри Марк“ в пункт, посочен от застрахователя.

              От цитираната полица е видно и че при настъпване на застрахователно събитие задължително се заплаща договорената „застрахователна премия, платима при настъпва-не на застрахователно събитие“ – на стойност от 319 лева + 6,55 лева, както и че застра-хованият е удостоверил в същата, че е запознат, получил е и приема общите условия по тази застраховка.

              Безспорно е в производството, което се потвърждава и от приетите по него заве-рени копия от сметки за вноска № ********** 0021599 от 23.07.2012 г. и от 15.03.2013 г., че всички вноски от определената премия по застрахователния договор са заплатени, както и че процесната застрахователна полица „Атокаско Хит” включва като покрит риск кражбата на цялото моторно превозно средство.

              Съгласно приетия в производството в заверено копие протокол № А9101820/ 2011 г. /неоспорен в процеса/, л.а.„Тойота Авенсис” с ДК № ******* е с фабрична аларма, а с оглед данните от приложената фактура № **********/20.07.2012 г., същото превозно средство във връзка с полица № Б 111 ********** ***“ е било маркирано от фирма „Микамис трейд“ ЕООД на 20.07.2012 г. чрез служителя й П.Цонев – маркировка № В3 00Е081605, както и че собственикът му е възложил на тази фирма информационно обслужване на направената маркировка до 28.07.2013 г.

              С постановление на Софийска районна прокуратура /СРП/ от 24.04.2013 г. – изх. № 9610 от 29.04.2013 г., на основание чл.244, ал.1, т.2 НПК и чл.245, ал.1 НПК  наказа-телното производство по ДП № 806/2013 г. по описа на 09 РУП-СДВР, пр.пр.№ 9 610/ 2013 г. по описа на СРП, образувано на 18.03.2013 г. и водено срещу неизвестен извър-шител за престъпление по чл.346, ал.1 НК за това, че за времето от около 04,00 ч. до 07,30 ч. на 18.03.2013 г. в гр.С., ж.к.”Л.”, ул.„*****“ № ** противозакон-но е отнел чуждо МПС – л.а. марка „Тойота”, модел „Авенсис” с рег.№ *******, собственост на С.Т. Б., от владението на същия без негово съгласие с намерение да го ползва, е спряно, тъй като в срока за разследване, въпреки проведените оперативно-иЗ.ирвателни мероприятия, авторът на деянието не е разкрит.

              На основание чл.55 ЗМВР с разпореждане на полицейски орган, иЗ.адено на 18. 03.2013 г. от служител на 09 РПУ-СДВР гр.С., във връзка с изпълнение на възложе-ните му функции по ООР на ищеца е наредено при откриване на л.а.„Тойота Авенсис” с ДК № ******* да не пипа същия и да не предприема никакви действия по неговото преместване, а незабавно да уведоми най-близкото структурно звено на МВР.  

              Безспорно е в производството, което обстоятелство е отразено и в доклада на съ-да по чл.375, ал.1 ГПК във връзка с чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, че ищецът е заявил в от-ветното дружество настъпването на процесното събитие със застрахованото МПС на 18. 03.2013 г. – обстоятелство, което се потвърждава и от ангажираното в о.с.з. заверено ко-пие от уведомление за щета на МПС, въз основа на което в З. “Б.И.“ АД е била образувана щета № 13300001008292/18.03.2013 г. В анкетната карта към уведомлението е материализирано признание на застрахованото лице С.Б., че към мо-мента на кражбата автомобилът е бил със спукано челно стъкло.

              От неоспорения опис на предадени документи и вещи по щета № **********-8292 за кражба на МПС, се констатира, че на 18.03.2013 г. ищецът е предал на ответното дружество оригиналите на застрахователната полица и регистрационното свидетелство на МПС – големия талон, както и ключовете на л.а. и дистанционните за алармените уст-ройства; на 10.04.2013 г. – документ от РУП, удостоверяващ кражбата на МПС, а на 23. 05.2013 г.: оригинала на малкия талон; постановление за спиране на наказателното про-изводство; писмо с посочена банка и банкова сметка, ***-нието; нотариално заверена декларация и фактура за маркиране.              

              Не се спори в процеса и че образуваната щета е разгледана от застрахователя, който с ликвидационен акт от 18.06.2013 г. /приложен по делото в заверено копие/ е приел, че е в риск „Каско“ по полица № ********** 0021599 и е определил за изплащане на застрахованото лице С.Б. застрахователно обезщетение в размер на 19 000,00 лева. Изразявайки становище, че определеното от застрахователя обезщетение по щетата е изключително ниско, с възражение вх.№ 2351/19.08.2013 г. ищецът е отправил искане до изпълнителния директор на З. „Б.И.“ АД да бъде преразгледано реше-нието по щетата и да му бъде определено обезщетение в размер на 29 000,00 лева.    

              С последваща нотариална покана рег.№ 9309, том 3, № 90 от 20.09.2013 г. по описа на нотариус В.Г., рег.№ 340 на Нот.камара, връчена на ЗД „Б.И.“ АД на 24.09.2013 г. чрез секретар Л.Д., С.Б. е потвър-дил несъгласието си с определеното застрахователно обезщетение по щетата и е отпра-вил искане в 14-дневен срок застрахователят да му заплати застрахователната сума по сключената между тях застраховка в размер на 29 000,00 лева по посочената в поканата банкова сметка.  

              Не се спори в процеса, което е отразено и в доклада по чл.375, ал.1 ГПК във връзка с чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, че застрахователят е извършвал плащане на застрахо-вателно обезщетение във връзка с процесното събитие на 25.04.2014 г. в размер на 10 000 лева, което се потвърждава и ангажираното извлечение от банковата сметка на ищеца в „****” АД от същата дата.

              По искане на ищцовата страна в производството е изслушана и авто-техническа експертиза /АТЕ/, изготвена от вещото лице доц. д-р инж.А.А..

              От приетото заключение на същата, неоспорено от страните, се установява, че средната пазарна цена на л.а.„Тойота Авенсис“, произведен през 2008 г. към датата на кражбата: 18.03.2013 г., е 18 355,00 лева, а тази изчислена по каталог „Шваке“ – 25 452,00 лева. От разглежданото доказателство е видно и че съгласно втория вариант към датата на застраховане – 23.07.2012 г., това МПС е със стойност: 28 933,00 лева.

              Настоящата И.танция не кредитира заключението на АТЕ е частта, в която е извършена корекция на пазарната цена на автомобила с + 7 % с оглед пробега на МПС /67 000,00 лева/, тъй като в тази част вещото лице е ползвало данни от огледа на същия от 01.08.2011 г. – при сключването на предходната застраховка, а не през м.07.2012 г., когато е подписана процесната полица.

              Съгласно дадените от вещото лице пояснения в о.с.з. в първия вариант същият е направил проучване на обявите за продажба и е определил средната пазарна цена; че когато става въпрос за конкретни екстри, сравнени със средната пазарна цена, те не мо-гат да се отчитат, тъй като в намерените обяви има голямо разсейване; че тъй като към настоящия момент не може да се установи техническото състояние на автомобила, пред-вид това, че не е наличен, при този вариант експертът е съобразил марката, модела, мо-дификацията и обема на двигателя, които данни ги има в почти всички обяви, но не и дребните екстри, които не могат да се установят; че същият е направил проучване с как-ви екстри е произведен процесният автомобил и ги е описал в заключението; че дребните екстри не могат да дадат  отклонения от 10 000,00 лева – 15 000,00 лева над цената и че чак такива големи отклонения не могат да съществуват, тъй като пазарът се движи в определени граници.

              Експертът е посочил и че не може да проучи продадените автомобили по обяви-те; че в последните са посочени параметрите: марка, модел, двигател; че всички имат ABS, ЕSР и т.н., поради което са равностойни; че цената по втория вариант е определена по методиката на Наредба № 24/08.03.2006 г. на Комисията по финансов надзор, като ве-щото лице е взело цената в ново състояние на автомобила по „Шваке” и съобразно оста-тъчната стойност в проценти по наредбата е преизчислил стойността на автомобила към двете дати – датата на застраховане и датата на кражбата, като се е ръководил от марка, модел, двигател и допълнителното заводско оборудване, което влиза по „Шваке“; че по „Шваке” се определя цената по остатъчна стойност от цената като нов на същата марка, модел и т.н. автомобил, а какво е било конкретното състояние на автомобила-предмет на спора към датата на застраховката и към датата на кражбата – не може да определи, по-ради липсата на сведения.

              Отразено е и че по делото няма данни за някакви технически проблеми на авто-мобила към 2011 г.; че експертът въобще не се е съобразявал с цената от 5 000 лева, коя-то е посочена в договора за придобиване; че ако е в изправно техническо състояние авто-мобил на 6 г. за 5 000 лева – няма, а ако е ударен – въпросът е друг.

              При така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по делото доказателствен материал, СГС, І-во ГО, 11 с-в намира, че са налице предпоставките за частичното ангажиране отговорността на ответника по предявения срещу него иск с правно основание чл.208, ал.1 КЗ.

              Към момента на причиняването на процесното събитие между страните по спора е налице валиден застрахователен договор по риск „Автокаско”, сключен на 23.07.2012 г., покриващ пълната загуба на застрахованото МПС, причинена от покрития риск „Кражба на МПС“. При действието на този договор застрахователят – съгласно разпо-редбата на чл.208, ал.1 КЗ, има задължението да заплати на застрахования в определения срок: 15 дни от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл.206, ал.1 или ал.2 и чл.207, ал.3 КЗ за представянето на всички необходими и изискани от заст-рахователя документи, свързани със съобщаването и установяването на събитието и раз-мера на вредите и застрахователното обезщетение, съответстващо на размера на вредата към деня на настъпването на събитието /чл.208, ал.3 КЗ/. Безспорно бе доказано в произ-водството, че ищцовата страна е изпълнила задълженията й, касаещи настъпването на застрахователното събитие и неговото установяване, както и че ответното дружество не е изпълнило насрещното си задължение спрямо ищеца да му заплати застрахователно обезщетение за причинената щета на същия на 18.03.2013 г., определена в съответствие с изискванията на чл.208, ал.3 КЗ и чл.203, ал.2 КЗ, както в посочения в чл.208, ал.1 КЗ срок, така и след това – обстоятелство, което обуславя основателността на предявения в процеса иск на визираното основание.

              За да определи конкретния размер на дължащото се обезщетение, съдът взе предвид изчислената от АТЕ действителна стойност на процесното МПС към датата на събитието през м.03.2013 г. по втория вариант на експертизата, съгласно който тази стойност възлиза на сумата 25 452,00 лева. Съдът кредитира заключението на АТЕ в тази му част, тъй като намира, че същата отговаря на установените с цитираните разпоредби на чл.208, ал.3 КЗ и чл.203, ал.2 КЗ предпоставки, предвид обстоятелството, че освен данните относно модел, модификация и година на производство на автомобила, при този вариант е съобразено и допълнително оборудване на същия, което е от значение, както за качеството на застрахованото имущество, така и за неговата стойност.

              От друга страна обаче: с оглед фактите, че към момента на противозаконното му отнемане л.а.”Тойота Авенсис” е бил със спукано предно челно стъкло и че тази повреда се отразява върху неговата пазарна цена в отрицателна насока, от посочената сума след-ва да бъде приспадната стойността на разходите за възстановяване на визираната увреда, включващи цените на труда за демонтиране и монтиране и на самото стъкло, определени при условията на чл.162 ГПК в размер на 1 200,00 лева. От определената стойност следва да се приспадне и сумата по извършеното на 25.04.2014 г. плащане по щетата от страна на ответника в размер на 10 000,00 лева, съобразно което претенцията по чл.208, ал.1 КЗ следва да бъде уважена за сумата 14 252,00 лева, а в останалата й част до пълния предявен размер от 19 000,00 лева същата трябва да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.

             Настоящата И.танция намира за неоснователни и доводите на ответното дру-жество, че в случая е налице надзастраховане или застрахователна измама. До приключ-ване на устните състезания по делото ЗД „Б.И.” АД не ангажира доказателства, с които при условията на пълно и главно доказване да установи тези негови твърдения. Неоснователни са и релевираните от ответника възражения във връзка с обусловеността на размера на обезщетението и цената на лекия автомобил по договора за покупко-продажба от 2011 г. Сумата от 5 000,00 лева, отразена в чл.3 от договора от 16.06.2011 г., е посочена като застрахователна стойност на автомобила, а не като придобивна цена на същия. От друга страна: с оглед установения в нормата на чл.9 ЗЗД принцип, страните могат свободно да определят съдържанието на техните договори, в т.ч. и относно цената на същите, респ. в производството не са представени никакви доказателства, че л.а.”То-йота Авенсис” е имал технически повреди, които да водят до намаляване на неговата пазарна цена до визирания от ответника размер. За да обоснове извода си съдът взе предвид и обстоятелството, че при извършената от вещо лице на застрахователя техни-ческа експертиза на МПС-предмет на спора във връзка със сключването на процесната застраховка от 2012 г., повреди на последното не са установени.

              Обезщетението за несвоевременно изпълнение на парично задължение има акце-сорен характер и възниква от момента на изпадане на длъжника в забава по отношение на главното му задължение. Съгласно императивната разпоредба на чл.208, ал.1, изр.2 КЗ срокът за изплащане на дължимото се застрахователно обезщетение не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълже-нията си по чл.206, ал.1 или ал.2 и чл.207, ал.3 КЗ. От приетите по делото писмени доказателства е видно, че последните документи, необходими за окомплектоването на щетата са представени от ищеца на 23.05.2013 г., с оглед на което законоустановеният срок за доброволното заплащане на застрахователното обезщетение в дадения случай е изтекъл на 07.06.2013 г. /петък/.

              С оглед горното и съобразно установеното в нормата на чл.84, ал.1 ЗЗ. правило, ответникът е изпаднал в забава по отношение на заплащането на дължимото се от него главното задължение към датата на исковата молба от 24 252,00 лева – на 08.06.2013 г., от която дата следва да се присъди и търсеното обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗ.. За да определи стойността на това акцесорно вземане решаващият състав на СГС на основание чл.162 ГПК взе предвид данните относно лихвените проценти на БНБ за срока на заба-вата, съгласно които за времето от 08.06.2013 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 04.03.2014 г. вкл., същата възлиза на сумата 1 822,49 лева, в който размер това искане следва да бъде уважено. В останалата му част до заявената сума от 2 712,09 лева последното трябва да бъде отхвърлено, като неоснователно и недоказано.

              Съобразно приетия изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца и законната лихва върху присъдената като главница сума, считано от 05.03.2014 г. – датата на предявяване на иска, до окончателното й заплащане, както и направените по делото разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК в размер на 620,88 лева – по компенсация с дължащите се на него такива по чл.78, ал.3 ГПК на стойност от 533,32 лева.   

              Предвид постановеното определение по чл.232 ГПК, поради десезирането на съда с вземането-предмет на същото, на ищеца не се дължи присъждането на законна лихва върху него от датата на исковата молба. С оглед обстоятелството, че ответникът е дал повод за завеждане на делото в тази част и не е признал иска за престираната от дружеството сума в подадения отговор, направените от същия разноски във връзка с иска по чл.208, ал.1 КЗ в размер на 10 000,00 лева следва да останат в негова тежест.           

              Водим от горното, Съдът

 

                                                   Р     Е    Ш    И:

 

              ОСЪЖДА ЗД „****” АД със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „****” № **, ЕИК ******* да ЗАПЛАТИ на С.Т.Б. ***, с ЕГН ********** и съдебен адрес:*** – адв.Т.Д., сумата 14 252,00 /четиринадесет хиляди двеста петдесет и два/ лева – по иск с правно основание чл.208, ал.1 КЗ във връзка със застрахователна полица № ********** 0021599 от 23.07.2012 г. и настъпило застрахователно събитие от 18.03.2013 г., заедно със законната лихва, считано от 05.03.2014 г. до окончателното й заплащане, както и по компенсация сумата                   620,88 лева /шестстотин и двадесет лева и осемдесет и осем стотинки/ – разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.208, ал.1 КЗ в остана-лата му част до пълния предявен размер от 19 000,00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

              ОСЪЖДА ЗД „****” АД със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „****” № **, ЕИК ******* да ЗАПЛАТИ на С.Т.Б. ***, с ЕГН ********** и съдебен адрес:*** – адв.Т.Д., сумата 1 822,49 ле-ва /хиляда осемстотин двадесет и два лева и четиридесет и девет стотинки/ – по иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за периода от 08.06.2013 г. до 04.03.2014 г. вкл., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния му предявен размер от 2 712,09 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

             Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните – с въззивна жалба.

 

 

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: