Р Е Ш Е Н И Е
№ III-25, 13.02.2020 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен
състав в открито заседание на четвърти февруари две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росен Парашкевов
Членове: Кремена Лазарова
мл. съдия
Красен Вълев
при секретаря Жанета Граматикова, като
разгледа докладваното от младши съдия Красен Вълев в.гр.д.№16 по описа за 2020
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение №2472 от 11.10.2019 г. по гр.д. № 1520/2019г. Бургаският районен съд е
отхвърлил исковете на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ 25, ет.2,
офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев против С.С.М., ЕГН **********
от гр.Б., ул.“Х. Б.“ **, ет.*, ап.* за
приемане за установено по отношение на ответника, че в качеството му на
кредитополучател по договор за паричен заем от 25.04.2017г. дължи на ищеца
сумата от 2000 лева /две хиляди лева/ главница, сумата от 383.68 лева /триста
осемдесет и три лева и шестдесет и осем стотинки/ договорна лихва за периода от
12.05.2017г. до 27.04.2018г., сумата от 18 лева /осемнадесет лева/ такса разходи,
сумата от 1773.80 лева /хиляда седемстотин седемдесет и три лева и осемдесет
стотинки/ неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
12.05.2017г. до 27.04.2018г., сумата от 220.21 лева /двеста и двадесет лева и
двадесет и една стотинки/ обезщетение за забава за периода от 13.05.2017г. до
07.12.2018г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, които вземания са предмет на заповед за
изпълнение № 4651/11.12.2018г. на БРС по ч.гр.дело № 9092/2018г. на БРС.
С
решението „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, е осъдена да заплати на С.С.М.,
сумата от 600 лева /шестстотин лева/ съдебно-деловодни разноски.
Постъпила
е въззивна жалба от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с която се обжалва
Решение №2472 от 11.10.2019 г. по гр.д. № 1520/2019г. на Бургаският районен
съд, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.
На
първо място се твърдят пороци във връзка със съставения от съда доклад по чл.
146 от ГПК. Твърди се, че съдът не е указал на страните за кои от твърдените от
тях факти не сочат доказателства, като този пропуск не е отстранен и в
проведеното открито съдебно заседание. Твърди се и нарушение на разпоредбата на
чл. 161 от ГПК, като първоинстанционният съд, задължавайки “Агенция за събиране
на вземания” ЕАД да предостави документ,
удостоверяващ съгласието на заложния кредитор за извършената цесия, не е посочил
фактите, които ще приеме за доказани, в случай, че страната създава пречки за
проверката на тези факти.
Изложена
е юридическа характеристика на договора за цесия и се изразява несъгласие с
извода на районния съд относно приложението на разпоредбата на чл. 17 от ЗОЗ.
Иска
се отмяна на решението и постановяване на ново такова по съществото на спора.
Не
се въвеждат искания по доказателствата.
Претендират
се разноски.
В
срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил
отговор от ответната страна по жалбата С.С.М., ЕГН **********, с който се
оспорва въззивната жалба като неоснователна и неаргументирана.
Твърди
се, че в жалбата не се сочат пороци на решението, а опитът да се посочат такива
се обяснявало с процесуалното поведение на ищеца-въззивник. Твърди се, че
цитирания от въззивника договор за цесия
е от 2010 г. и съответно не може да се прилага по едно несъществуващо към този
момент облигационно отношение, а именно договор за паричен заем от 2017 г.
Твърди
се, че във въззивната жалба не се навеждат аргументи за реално уведомяване по
чл. 99 от ЗЗД.
Не
се въвеждат искания по доказателствата.
Претендират
се разноски.
В съдебно заседание
въззивника „Агенция за събиране на вземания” ЕАД не изпраща представител.
Въззиваемият С.М., редовно
призован, не се явява.
Постъпила е
молба-становище с рег. индекс и дата 1913/29.01.2020 г. от „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД чрез юрисконсулт Благоева, с която се поддържа въззивната
жалба и се оспорва изцяло депозирания отговор на жалбата. Излагат се подробни
съображения по същество. Молят съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното първоинстанционно решение на Районен съд – Бургас като неправилно и
незаконосъобразно. Моли се за присъждане на разноски и юрисконсултско
възнаграждение. Приложени са пълномощно и списък с разноските по чл.80 от ГПК.
Постъпила е молба с
рег. индекс и дата 2093/31.01.2020 от С.М. чрез адвокат Черногорски, с която се
сочи, че въззивната жалба е неоснователна и неаргументирана. Поддържа се подаденият
отговор на въззивната жалба и моли същия да бъде приет като писмена защита по
делото. Моли съда да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно
и законосъобразно. Моли за присъждане на разноските направени по делото,
съгласно приложен списък с разноските. Приложени са договор за правна защита и
съдействие с пълномощно.
Бургаският окръжен
съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Депозираната въззивна жалба е допустима -
подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията
на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.
Предмет на въззивно обжалване е Решение №2472 от
11.10.2019 г. по гр.д. № 1520/2019г. Бургаският районен съд, като същото се
обжалва изцяло.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Обжалваното решение е допустимо и валидно, доколкото е постановено от надлежен
съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.
Пред Районен съд Бургас е предявен иск с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.99 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
На 07.12.2018г. „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК срещу С.С.М. за заплащане на сумата от 2000 лева главница, сумата от
383.68 лева договорна лихва за периода от 12.05.2017г. до 27.04.2018г., сумата
от 18 лева такса разходи, сумата от 1773.80 лева неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 12.05.2017г. до 27.04.2018г., сумата от
220.21 лева обезщетение за забава за периода от 13.05.2017г. до 07.12.2018г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до
окончателното изплащане.
На 11.12.2018г. е издадена Заповед №14651 по
ч.гр.д. №9092/2018 г. на РС-Бургас за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът С.С.М., да заплати на „Агенция за
събиране на вземанията“ АД следните суми: от 2000 лева като вземане за главница по
договор за паричен заем, сключен с „Изи асет Мениджмънт“ АД от 25.04.2017 г., ,
сумата от 383.68 лева договорна лихва за периода от 12.05.2017г. до
27.04.2018г., сумата от 18 лева такса разходи, сумата от 1773.80 лева неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за периода от 12.05.2017г. до
27.04.2018г., сумата от 220.21 лева обезщетение за забава за периода от
13.05.2017г. до 07.12.2018г., лихва върху главницата от дена на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК -07.12.2018 г.
до окончателното изплащане и сумата от 137.91 лева съдебноделоводни
разноски.
С Разпореждане №710 от 10.01.2019г.,
районният съд е констатирал, че заповедта е връчена на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК и е указал на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника, за което е издадена
горепосочената заповед по чл. 410 от ГПК. Заявителят е предявил иск по реда на
чл. 422 от ГПК в едномесечния срок.
С исковата молба се претендира да се приеме
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед
№14651 по ч.гр.д. №9092 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по сключен договор за паричен заем № 2796936/25.04.2017г. Претендират се
направените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство, както и тези
направени в хода на исковото производство.
Твърди се, че на 25.04.2017 г. между „Изи
асет Мениджмънт“ АД и С.С.М. е сключен договор за паричен заем №
2796936/25.04.2017г., по силата на който заемодателят предоставя на заемателя
сумата от 2000 лева, а договора има силата на разписка. Кредитът е трябвало да
се върне на 26 вноски, до 27.04.2018г. Начислени са такса за разходи и
неустойка, дължима за неизпълнение на задължението да се даде обезпечение по
договора, чрез ангажирането на поръчител. Сочи се, че срокът на договора е
изтекъл с падежа на последната вноска, а
именно на 27.04.2018 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.
Твърди се в исковата молба, че на 01.03.2018г.
е подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен, между „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАСД и „Изи асет Мениджмънт“ АД, по силата, на който вземанията на
„Изи асет Мениджмънт“ АД, срещу С.С.М. са прехвърлени в полза на „Агенция за
събиране на вземанията“ ЕАД, изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, както и всички лихви. Твърди се, че „Изи асет Мениджмънт“ АД е
упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да уведоми от името на
цедента всички длъжници за извършената цесия. Твърди се, че до длъжника е било
изпратено уведомително писмо, както и повторно такова, но ответникът не е бил
намерен, като писмата са се върнали като недоствени. Излагат се твърдения за
надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия от страна на
упълномощения цесионер. Към исковата молба се прилагат копия от уведомителните
писма за извършената цесия, които да бъдат връчени от съда, заедно с исковата
молба. Цитирана е практика на ВКС, съгласно която, ако към искова молба, подадена
от цесионера е приложено уведомление за извършена цесия, същото уведомление,
достигнало до длъжника с връчване на исковата молба, съставлява надлежно
съобщаване на цесията. Твърди се, че фактът кога и на кого е връчено
уведомлението за цесия, не е от значение за основателността на иска, след като
по делото се установи, че претендираното задължение не е погасено. Позовава се
на съдебна практика на ВКС в този смисъл.
Исковата молба е редовно връчена на
ответника, който в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал отговор, с който предявените искове се оспорват като
неоснователни. Твърди се, че ответникът не дължи претендираните суми. На първо
място се посочва, че липсва валидно извършена цесия, тъй като не е отразено
прехвърлянето на конкретни индивидуализирани по вид и размер вземания. На
следващо място се оспорва уведомяването на длъжника за извършената цесия, като
се твърди, че уведомяване не е налице и цесията не е породила действие спрямо
длъжника. Твърди се, че вземанията не са обявени за предсрочно изискуеми от
цесионера и не може това обявяване да се извърши с исковата молба. На следващо
място се твърди, че договорът за кредит и договорът за допълнителни услуги са
недействителни, нищожни и съдържащи неравноправни клаузи.
По делото е представено копие на договор за
паричен заем № 2796936/25.04.2017г., сключен между „Изи асет Мениджмънт“ АД –
заемодател, и С.С.М. – заемател, което е заверено от процесуалния представител
на ищеца като вярно с оригинала. Процесният
договор № 2796936 е представен и в оригинал/вж.л.59-62 от гр.д.
№1520/2019 на РС-Бургас/.
Съгласно договора заемодателят е предал на
ответника заем в размер на 2000лв., които последният се е съгласи да върне при
следните параметри и условия: срок на заема – 52 седмици; брой вноски – 26;
размер на двуседмична погасителна вноска – 91,68 лв.; изброени са датите на
всички погасителни вноски с първа посочена на дата 12.05.2017 г. и последна на 27.04.2018г..;
фиксиран годишен лихвен процент по заема – 35 %, лихвен процент на ден, приложим
при отказ от договора до 14-тия ден – 0,10 %; обща сума дължима от заемателя – 2 383,68
лв.; годишен процент на разходите по заема – 40,90 %.
Не е спорно по делото получаването на сумата от ответника. В чл. 3 от
договора изрично е посочено, че с подписването му заемателят удостоверява, че е
получил заемната сума, като договорът има силата на разписка.
Съгласно чл. 4, ал. 1 на договора за заем, заемателят се е задължил в
3-дневен срок от подписването му да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения: 1/ Две физически лица- поръчители, всяко от което да отговаря на
следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер ма
трудово възнаграждение; нетния размер на
осигурителния му доход да е над 1 000 лв; да работи по безсрочен трудов
договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем,
сключен с „Изи асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени
осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и
финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една
година назад а е със статус не по-лошо от 401 „Редовен“ или 2/ банкова гаранция с бенефициер- заемодателя за
сумата, дължима от заемателя по договора за заем, със срок на валидност- 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора.
В чл. 4, ал. 2 от договора е предвидено, че в случай на неизпълнение на
задължението по чл. 4, ал. 1, на заемателя се начислява неустойка за
неизпълнение в размер на 1827,80 лв., която се разсрочва на равни части, като
всяка част е платима на съответната падежна дата и е в размер на 70,30 лв.
В чл. 14, ал. 1 от договора заемателят заявява, че е
уведомен за учреден върху вземането по договора особен залог вписан в ЦРОЗ към
МП: 1) Първи по ред особен залог върху всички вземания по кредитни продукти:
Изи Кредит (Easy
credit) за регион „Юг-Запад“, регион
„Юг-Център“ и регион „Юг-Изток“, учреден по силата на Договор за залог на
вземания от 30.10.2012 г. в полза на „Токуда Банк“ АД, вписан в ЦРОЗ под
№2012121200584 и допълнен с допълнително вписване към него под № 2013080501170,
съгласно Анекс от 25.07.2013 г. към договора за залог на за залог на вземания
от 30.10.2012 г.; 2) Първи по ред особен залог върху всички вземания по
кредитни продукти: Изи Месец (Easy month), вписан в ЦРОЗ под №2013080200091, учреден по силата на договора за залог
на за залог на вземания от 25.07.2013 г. в полза на „Токуда Банк“ АД; 3)Първи
по ред особен залог върху всички вземания по кредитни продукти: Изи Кредит (Easy
credit) за регион „Север-Запад“,
регион „Север-Център“ и регион „Север-Изток“, учреден по силата на Договор за
залог на вземания от 03.09.2012 г. в полза на „Сибанк“ ЕАД, вписан в ЦРОЗ под
№2012092600257 и допълнен с допълнително вписване към него под № 2015122101551,
съгласно Анекс №2 от 10.12.2015 г. към Договор за залог на вземания от
03.09.2012 г; 4) Първи по ред особен залог върху съвкупност от настоящи и
бъдещи вземания – портфейл от вземания по продукт “Easy Max”, учреден по силата на Договор за учредяване на особен залог върху вземания
от 10.12.2015 г. в полза на „Сибанк“ ЕАД, вписан в ЦРОЗ под №2015122101465.
Съгласно чл. 14, ал. 2 от процесния договор за заем,
уведомлението по чл. 14, ал. 1 се счита за съобщение по чл. 17 от ЗОЗ и
заемателят декларира, че е съгласен и приема всички произтичащи правни
последици от залога на вземането по договора за паричен заем.
Представено е копие на Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 16.11.2010 г., сключен между
„Изи асет Мениджмънт“ АД–цедент и „Агенция за събиране на вземания“ ООД
-цесионер, с който продавачът се е задължил да прехвърля на купувача срещу
заплащане на покупна цена свои ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания,
произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени с физически лица,
които вземания ще бъдат индивидуализирани в Приложение № 1, представляващо
неразделна част от договора, като всяко следващо Приложение № 1 ще има силата и
значението на допълнително споразумение към рамковия договор. Съгласно чл. 4.1
от рамковия договор за цесия, вземанията на продавача се считат за валидно
прехвърлени в момента на потвърждаване приемането на съответното Приложение №1
в електронната информационна система на купувача.
Видно от представен заверен препис от Приложение № 1/01.03.2018 г. към
горепосочения договор за цесия под № 71 фигурира вземане по договор за кредит №
2796936 от 15.04.2017 г. с длъжник С.С.М., с отпусната главница в размер на 2000
лв., общо дължимо по кредита – 4 211,48 лв. и остатък на дължима сума към
датата на продажбата – 4 237,28 лв. Цената на вземането е 61, 80 лв.
Така извършената цесия на описаните в Приложение № 1/01.06.2015 г.
вземания е потвърдена от цедента с нарочно писмено потвърждение, препис от
което е приложен по делото.
Представено е пълномощно, с което цедентът „Изи асет Мениджмънт“ АД е
упълномощил цесионера „Агенция за събиране на вземания” АД да уведоми от името на цедента всички
длъжници по всички вземания на дружеството, които то е цедирало съгласно Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г.
По делото са представени и две уведомителни писма – първото от 06.03.2018г.,
с адресат - ответника М., от „Изи асет Мениджмънт“ АД чрез „Агенция за
събиране на вземания” АД , с които
заемодателят го уведомява за извършеното на 01.03.2018г. в полза на „Агенция за
събиране на вземания” ООД прехвърляне на вземанията си по договора за паричен
заем. Видно от приложена обратна разписка писмото е върнато с отбелязване, че
пратката не е потърсена от получателя
Второто уведомително писмо е от 31.01.2019 г., също с адресат - -
ответника М., от „Изи асет
Мениджмънт“ АД чрез „Агенция за събиране на вземания” АД, с които заемодателят
го уведомява за извършеното на 01.03.2018г. в полза на „Агенция за събиране на
вземания” ООД прехвърляне на вземанията си по договора за паричен заем. Видно
от приложена обратна разписка към товарителница, писмото е върнато от куриера с
отбелязване че няма никой на адреса и телефоните са изключени.
Уведомителните писма са връчени ведно с исковата молба и останалите
приложения към нея на ответника.
Районният съд е допуснал и приел съдебно-счетоводна експертиза, вещото
лице по която е установило, че ответникът е платил само една погасителна вноска
по процесния договор
Вещото лице сочи, че към датата на цесията, са останали неплатени
задължения в общ размер от 4237,28 лв.,
от които 2000 лв. – главница, 383,68 лв. – възнаградителна лихва, 1 773,80
лв. – неустойка, 18 лв. – разходи за събиране на просрочени задължения и 61,80
лв. лихви до 28.02.2018 г.
Съгласно наведените във въззивната жалба възражения първият спорен въпрос
поставен за разглеждане пред настоящия съд е относно установяването на
качеството кредитор на ищеца спрямо ответника.
С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето лице. За да е налице
сключен договор за цесия и вземането да премине върху третото лице е достатъчно
постигане на съгласие между него и кредитора. Приемането на цесията от длъжника
и неговото участие при сключването на договора не е необходимо. За да породи
действие по отношение на длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен
от предишния кредитор - чл. 99, ал. 3 и ал.4
от ЗЗД. Установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на
цедента има за цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Уведомяването създава достатъчна
сигурност за длъжника за извършената замяна на стария кредитор и гарантира
точно изпълнение на задължението му спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл.
75, ал. 1 от ЗЗД. Това не означава, че предишният кредитор няма право да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника, като негов
пълномощник, каквото е налице в настоящия случай, предвид приложените към
договорите пълномощни. Съгласно разпоредбата на
чл. 36 от ЗЗД представителната власт възниква по волята на
представлявания, като нейният обем се определя според волеизявлението на
упълномощителя /чл. 39 от ЗЗД/ и не са предвидени никакви изрични ограничения
посредством императивни правни норми на тази власт, свързани с уведомяването за
цесията. По силата на принципа за свобода на договаряне няма пречка старият
кредитор да упълномощи новия за извършване на уведомлението. Това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4
от ЗЗД. Предвид изложеното, установеното в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на
цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за
цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е.
срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Ненадлежното
уведомяване или липсата на такова, за прехвърляне на вземането, би имало
значение, само при условие, че ответникът е платил своето задължение по
договора за кредит. В случая, няма твърдение че ответникът е платил преди
връчване преписа от исковата молба на различно от цесионера-ищец лице.
Уведомителните писма за извършената цесия в разглеждания случай не са
достигнали до длъжника, видно от известията за доставяне, но същите са
приложени към исковата молба и са получени от особения представител, с връчване
на книжата по делото. Не се твърди по делото да е извършено плащане на стария
кредитор /цедента/, в който случай неуведомяването на длъжника за извършената
цесия би имало значение.
В процесният случай цедираното вземане е заложено по реда на ЗОЗ, като е
учреден особен залог, вписан в ЦРОЗ.
Със Закона за изменение и допълнение на Закона за особените залози (обн.
- ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г) са приети промени свързани с
реда за разпореждане със заложено имущество. Съгласно § 49, ал. 2 от ПЗР на ЗИД
на ЗОЗ (обн. - ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г) вписаните преди
влизането в сила на този закон залози запазват действието си. Съгласно ал. 2 този
закон се прилага и за залозите, вписани преди влизането му в сила. Ето защо е
неоснователно възражението на въззивника, че спрямо процесното вземане
разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ЗОЗ (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от
30.12.2016 г.) не е приложима, а е следвало да се приложи редакцията и към бр.
101 от ДВ от 28.12.2010 г.
Съгласно разпоредбата на чл.8, ал. 3 от ЗОЗ за извършване на
разпоредителни сделки със заложеното имущество, извън посочените в чл. 7, е
необходимо изрично съгласие на заложния кредитор, вписано в Централния регистър
на особените залози и в съответния друг регистър. В процесния случай
фактическия състав на цесията на вземане е разширен и извън всички описани
по-горе факти, за да бъде завършен е необходимо и изрично съгласие на заложния
кредитор, вписано в ЦРОЗ.
Разпоредбата на ал. 4 на чл. 8 от ЗОЗ не намира приложение при
разпореждане с вземания, обременени с особен залог, доколкото действа
специалната норма на чл. 17, ал. 3 от ЗОЗ. В процесния случай съдът не може да приеме,
че независимо от липсата на съгласие на заложния кредитор приобретателят
придобива правата върху заложеното имущество, обременени със залог. В мотивите
към законопроекта на ЗИД на ЗОЗ (обн. - ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от
30.12.2016 г) са изложени съображения, че залогът на вземане е най-рисковото
обезпечение за кредитора със залог по ЗОЗ, защото докато кредиторът пристъпи
към изпълнение, залогодателят може да се разпореди с вземането. Посочено е, че
с предлагането изменение на чл. 17, ал. 3 се предвижда забрана за залогодателя
да се разпорежда със заложеното по този закон вземане и да го залага повторно
без съгласието на заложния кредитор.
От мотивите на законопроекта се извежда императивния характер на
разпоредбата на чл. 17, ал. 3, въвеждащ законова забрана за извършване на
разпоредителни сделки със вземания, обременени с особен залог. При липса на
съгласие на заложен кредитор за разпореждане с процесното вземане,
цесията, предмет на Приложение №
1/01.03.2018 г към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.11.2010 г., сключен между „Изи асет
Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, е нищожна.
Ето защо жалбоподателят „Агенция за събиране на вземания” ЕАД няма
качеството кредитор по отношение на ответника. Само на това основание
предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Неоснователни са и възраженията за процесуални нарушения при разпределяне
на доказателствената тежест. Още с доклада в тежест на ищеца е възложено да
докаже валидното прехвърляне на договора в полза на цесионера. Указано е и на
ищеца да представи доказателство за дадено съгласие от заложния кредитор,
поради усложнения фактически състав на цесията на заложено по реда на ЗОЗ
вземане. Същото не е сторено от ищеца
Като взе предвид, че направените от страна на настоящата инстанция
фактически и правни изводи съвпадат с тези, които е направил районния съд в
атакуваното първоинстанционно решение, Бургаският окръжен съд намира, че то
следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
следва да бъде уважено искането на ответната страна по въззивната жалба – С.С.М. и да му бъдат
присъдени и направените по делото разноски в размер на 600 лева, представляващи
възнаграждение за един адвокат, платено при подписване на сключения между
страните Договор за правна защита и съдействие /л. 44 от делото/.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното
Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2472 от 11.10.2019 г.,
постановено по гр.д. № 1520/2019 г. на Бургаският районен съд.
ОСЪЖДА “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Д-р
Петър Дертлиев“ 25, ет.2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев
да заплати на С.С.М., ЕГН ********** от гр.Б., ул.“Х. Б.“ **, ет.*, ап.* сумата от 600 лева /шестстотин лева/
съдебно-деловодни разноски, сторени пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Председател:
Членове:
1.
2.