Р Е Ш Е Н И Е
№……………….…
6.7.2020 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 15-ти състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети май
две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Антоанета П., като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 9482 по описа
за 2019 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предмет на разглеждане е предявен иск с
правно основание чл. 226 ал.1 от Кодекс за застраховането - КЗ (отм.) и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД).
Ищецът Н.И.Д. твърди, че на 27.09.2015 г.
е пострадал от ПТП, настъпило в гр. София, ул. „Оборище“ с посока на движение
от ул. „Проф. Иван Златарев“ към бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“. Твърди се
вина за ПТП да има водача на л.а. „Мерцедес“ с рег. № *******, която в
нарушение на правилата за движение при извършване на маневра „ляв завой“ не е
пропуснала пресичащия на пешеходна пътека на зелен сигнал на светофарна уредба
ищец. След удара водачът на автомобила не спряла, за да окаже помощ на
пострадалия. В резултат на процесното ПТП ищецът получил травматични
увреждания: скъсване на ставния хрущял на коляното, пълна руптура на латералния
мениск, частична руптура на медиалния мениск, на пателарния ретинакулум и на
LCL и фемурален травматичен остеит, синдром на Хофа, синовит и бурсит. На ищеца
била поставена гипсова имобилизация, но на 02.10.2015 г. постъпил за оперативно
лечение на дясна колянна става, при което било установена руптурата на
латералния мениск. Оздравителния процес бил продължителен, ищецът трудно
преодолявал стреса, страхувал се да излиза навън, не спял спокойно. Оплаквал от
болки в гърба, кръста, дясна колянна става, бърза уморяемост и непълноценност. Посочва,
че отговорността на виновния водач на л.а. „Мерцедес“ е застрахована от
ответното дружество. Претендира заплащане на обезщетение за претърпени болки и
страдания в резултат на деликта в размер на 50000 лв., ведно със законната
лихва, считано от настъпване на ПТП до окончателното изплащане на дължимата
сума.
В отговор на исковата молба ответникът не
оспорва, че е застраховател на отговорността на водача на л.а. „Мерцедес“.
Твърди контузията да е получена при падане върху твърда повърхност непричинено
от процесното ПТП. Оспорва механизма и причинените увреждания. Твърди
съпричиняване поради внезапно навлизане на пътното платно без да се огледа и
без да съобрази разстоянието до приближаващия автомобил.
Съдът като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори, че на 27.09.2015 г. около
18:30 часа в гр. София, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ и ул. „Оборище“ е
осъществено ПТП между Н.И.Д. (в качеството му на пешеходец) и л.а. „Мерцедес“ с
рег. № *******. Свидетелката Н.Г., водач на лекия автомобил, сочи, че
пешеходецът е бързал да пресича. Тя е навлязла в втората от три ленти за
движение по бул. „Евлоги Георгиев“ и с лявото огледало леко е „закачила“ якето
на пешеходеца. Не е разговаряла с него. Спряла 10-тина метра по-надолу пред
Музикалното училище, а на излизане я чакал пешеходецът, ведно с жена му и сина
му, твърдейки, че го е ударила с автомобила.
Към датата на процесното ПТП гражданската
отговорност на водача на процесния автомобил е била застрахована от ответното
дружество.
Анализирайки събраните писмени и гласни
доказателства вещото лице по приетата и неоспорена Автотехническа експертиза инж.
А.А. сочи следния механизъм на ПТП. Автомобилът е навлязъл в кръстовището с
бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ по време на зелен за него сигнал на светофара.
В същото време по левия тротоар на ул. „Оборище“, в зоната на моста, вляво от
автомобила и в същата посока се е движел пешеходецът. Водачът на лекия
автомобил е потеглил нормално с плавно ускорение, за да завие наляво и да
навлезе в средна пътна лента на платното за движение на бул. „Евлоги и Христо
Георгиеви“ посока театър „Зад канала“. Малко след навлизане в платното за
движение по булеварда, около 3 секунди след потегляне на автомобила, движещият
се пешеходец по левия тротоар е предприел пресичане на пътното платно за
движение косо под ъгъл 30°, със спокойно тичане. Според експерта водачът на
автомобила не е реагирал своевременно и пешеходецът се е блъснал в лявата страна
на автомобила. Инж. А. сочи, че през цялото време пешеходецът е бил видим за
водача на автомобила и последният е могъл да отреагира при движение на
пешеходеца със спокоен до бърз ход, както и при спокойно тичане. При бързо
тичане автомобилът не би имал техническа възможност да спре преди мястото на
удара и да предотврати настъпването на ПТП. На свой ред пешеходецът също е имал
възможност да се огледа преди да предприеме пресичането и да види навлезлия
вече преди него в платното за движение лек автомобил, както и да съобрази
опасността от предприетото пресичане.
Представени са болнични листове за
временна неработоспособност на ищца за времето от 29.09.2015 г. – 6.11.2015 г.
По делото е приета и неоспорена
Съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице Р.Д.. Вещото лице
посочва, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил телесни увреждания с
травматичен характер: контузия на дясна колянна става и контузия в областта на
лумбалния отдел на гръбначния стълб. Проведено е комплексно лечение в болнични
и домашно-амбулаторни условия. Ищецът е хоспитализиран в болница „Вита“ гр.
София, където на 02.10.2015 г. му е извършена операция на дясна колянна става.
Възстановителният период след операцията е продължил 39 дни до 06.11.2015 г. Понастоящем
ищецът се оплаква от периодични болки в дясното коляно и кръста. Естеството на
получените увреждания е такова, че не се очакват невъзстановени увреди. За в
бъдеще пострадалият може да продължи да има оплаквания от болки и дискомфорт в
областта на дясното коляно и кръста при натоварване и промени във времето,
поради налични възрастови промени в същите области. Самата контузия води до
обостряне на вече съществуващи промени в същите области.
Вещите лица по приетата и неоспорена
Комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза клиничен психолог А.А.
и д-р А.П. сочат, че в резултат на процесното ПТП ищецът е преживял силен гняв,
а впоследствие – тъга и страх. Събитието е с травматичен характер и към
настоящия момент има характера на непреработена травма. Ищецът е изпитал
неприятни емоционални преживявания, търпял е болки и страдания. Въпреки
възстановяването на нормалното ежедневно функциониране и липсата на състояния,
свързани с актуална депресия, липсата на посттравматично стресово разстройство
и други болестни изменения, са налице данни за непреработено травматично
преживяване, което повишава уязвимостта на индивида към бъдещи стресогенни
събития, както и е предпоставка за отключване на соматични и/или психични заболявания/проблеми
от различно естество.
В съдебно заседание експертите допълват,
че травмата у ищеца е непраработена. Налице е травматичен спомен, който все още
касае емоционалното му състояние. Травмата се преработва с терапия и по-скоро
може да се очаква, че изходът би бил различен, че би се справил със ситуацията.
От събраните гласни доказателства чрез
разпит на свидетелката Д.Т.М.-Д., съпруга на ищеца, се установява, че след ПТП
и завръщането в дома си ищецът се оплаквал от силни болки в коляното и кръста,
не можел да ходи. Бил прегледан в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, след това е
опериран в болница „Вита“ и „започнали мъките му“. Не можел да стане, накуцвал,
оплаквал се от болки в коляното, поставяли му инжекции и му изписали
болкоуспокояващи. След инцидента ищецът станал сприхав, дразнел се, че не може
да ходи. Не е посещавал психиатър. Върнал се на работа, като за около
седмица-две ползвал бастун.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
За да бъде успешно проведен прекият иск по
чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) следва да бъдат установени елементите на
фактическия състав на института на непозволеното увреждане, включващ
кумулативно: 1. деяние (действие или бездействие), 2. противоправност на деянието,
3. вреда, реално претърпяна, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната
вреда и деянието, 5. вина на дееца, която се предполага до доказване на
противното, както и наличието на валидно, действително застрахователно
правоотношение по договор за застраховка на риска "гражданска
отговорност", сключен за МПС, с което е причинено процесното ПТП.
Въз основа на така събраните по делото доказателства съдът приема, че в
срока на действие на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” е
настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск по нея. Между страните
няма спор процесното ПТП да е настъпило по вина на водача, застрахован при
ответника. По аргумент от §§ 22 ПЗР КЗ приложима е уредбата, касаеща
отговорността на застрахователя при действието на отменения КЗ.
Съдът кредитира частично събраните по делото гласни доказателства чрез
разпит на свидетелката Н.Г.. Показанията на свидетелката са едностранчиви и
концентрирани към защита на собственото й поведение като водач на лек автомобил,
с който е причинено процесното ПТП. Твърди да не помни дали на кръстовището е
имало пешеходна пътека, при навлизане в платното за движение на бул. „Евлоги
Георгиев“ да е подминала ищеца и да е направила завой, движейки се в средната
лента за движение, същевременно не помни да е забелязала движението на ищеца
преди навлизането му на платното за движение. Ето защо за установяване
механизма на ПТП съдът основава изводите си на приетата и неоспорена съдебна
Автотехническа експертиза. Експертът е категоричен, че водачът на лекия
автомобил е могла да забележи наличието на пешеходеца и навлизането му на
платното за движение, освен ако последният се е движел с темпо бързо бягане, в
който смисъл не се събраха доказателства. Нещо повече, установява се, че от спряло
положение водачът на автомобила е предприела маневра ляв завой, била е първа
кола на светофара и е могла и дължала да съобрази евентуалното наличие на
пешеходци, ползващи се с предимство пред извършващите маневра „ляв завой“ леки
автомобили. Непропускането на ищеца, в качеството му на пешеходец, е нарушение
на правилото на чл. 119, ал. 4 ЗДвП и чл. 116 ЗДвП, задължаващ водачите на
автомобили да бъдат внимателни към пешеходците. Съобразявайки приетата
експертиза съдът намира за основателно възражението за съпричиняване.
Установява се, че преди сблъсъка лекият автомобил е бил навлязъл в платното за
движение на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ и се е намирал пред пресичащия
пешеходец. Последният е могъл да възприеме неговото движение и да съобрази
поведението си с наличната опасност, респ. да спре и изчака преминаването на
автомобила съобразно чл. 113, ал. 1 ЗДвП. По тази причина и ударът е настъпил в
лявата част на автомобила към огледалото и шофьорската врата, а пешеходецът не
е ударен с предната част на автомобила. По изложените съображения на ищеца
следва да бъде определено 50% съпричиняване на вредоносния резултат.
Причинените в резултат на ПТП увреждания на ищеца съдът намира за
установени от събраните гласни доказателства и изводите на вещото лице съдебен
медик.
Относно размерът, съдът съобрази указанията дадени с Постановление №
4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС.
Съдът отчита, че причинените увреждания са били съпроводени с интензивни
болки в първите седмици след увреждането и претърпяната оперативна интервенция,
ищецът е бил на легло и се е нуждаел от помощта на трети лица за поддържане на
хигиена и други необходими грижи. В периода от увреждането на 27.09.2015 г. до
06.11.2015 г. ищецът е ползвал отпуск за временна неработоспособност, след
което се е завърнал на работа. Няма данни за невъзстановени увреди и такива не
се очакват, съобразно заключението на вещото лице.
Макар съдът да кредитира събраните гласни доказателства
по отношение претърпените от ищеца болки и страдания следва да се отчете, че
наличната у ищеца непреработена травма и с днешна дата е поради пасивността на
ищеца. По делото не се твърди и не се установява ищецът да е потърсил помощ от
специалист (психолог или психиатър), като вещите лица сочат по-вероятна
оптимистична прогноза при подобна помощ травмата да би била преодоляна с днешна
дата. В този смисъл бездействието на ищеца да се погрижи за собственото си
психологическо здраве не следва да ангажира отговорността на ищеца с днешна
дата, извън обичайно съпътстващите подобно преживяване болки и страдания,
страх, изнервеност и ограничаване на социалните контакти за период, близък до
травматичното увреждане и в рамките на възстановителния период.
Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и
характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на
увреждане, както и ефектът, който оказват върху начина на живот на ищеца за
времето, за което лечението е било необходимо, съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата от 25000.00
лева. При отчитане на определения процент съпричиняване на вредоносния резултат
искът се явява основателен за сумата от 12500 лв. по отношение на претенцията
за неимуществени вреди.
По разноските.
С оглед изхода на настоящото дело право на разноски имат и двете страни.
Ищецът не е освободен от заплащане на държавна такса и разноски, а
сторените такива са в общ размер 3300 лв. Съобразно уважената част от иска
(0,25%) на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 825 лв. На
основание чл. 38 ЗАдв. на адв. О. следва да се заплати адвокатско
възнаграждение в размер на 609 лв. с ДДС (2436 лв. с ДДС х 0,25).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи да заплати на ответника
разноски съобразно отхвърлената част от иска в общ размер 1710 лв.
(2280*0,75%), в това число депозит за експертиза и адвокатски възнаграждение.
Внесеният от ответника депозит за свидетел не е изплатен и подлежи на връщане.
При тези мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******да заплати на Н.И.Д.,
ЕГН **********:
- на основание чл. 226 от КЗ (отм.): сумата от 12500,00 лева – застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания в следствие на претърпяно застрахователно събитие, настъпило на 27.09.2015
г. по причина на противоправното поведение на водача на лек автомобил „Мерцедес"
с peг. № *******, ведно със законната лихва, считано от 27.09.2015 г.
до окончателното й изплащане КАТО
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата до пълния предявен размер от 50000,00
лева;
- на основание чл.
78, ал. 1 ГПК: сумата от 825 лв.
- държавна такса и разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******да заплати на адв. В.В.О.
на основание чл. 38 ЗАдв. адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото в размер на 609 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА Н.И.Д., ЕГН ********** да
заплати на З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата
от 1710 лева – разноски за първоинстанционното разглеждане на делото
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
СЪДИЯ: