№ 29296
гр. София, 02.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА
ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20221110147099 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Тринадесета ГПК – чл. 310, ал. 2 ГПК.
При извършена проверка във връзка с чл. 140 ГПК съдът намира следното.
Производството по делото е образувано по предявени от С. С. Д. против „****“
ЕООД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ за признаване на
уволнението, извършено със заповед № 672/28.06.2022 г., за незаконно и неговата
отмяна и за заплащане на сумата от 833,54 лв. – обезщетение за периода от 02.08.2022
г. до 31.08.2022 г., в който е останала без работа, ведно със законната лихва върху тази
сума считано от завеждане исковата молба в съда – 31.08.2022 г., до погасяване на
вземането. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че на 01.06.2020 г. е сключила трудов договор с ответника с
номер 700, по силата на който е назначена на длъжност „Търговски представител“
НКПД ***, като е постъпила на работа при ответника „****“ ЕООД на 04.06.2020 г.
Сочи, че в периода 11.01.2022 г. – 09.07.2022 г. /събота/ е ползвала отпуск поради
временна неработоспособност, за което е представила на работодателя девет болнични
листа, последният от които с номер *** за 28 календарни дни. Излага в исковата молба
и уточняващата молба от 14.09.2022 г. на л. 23, че на 22.06.2022 г. /докато е бил
действащ последният болничен лист/ чрез приносител е входирала две молби при
ответника. Първата с вх. № 2121 е за използване на платен годишен отпуск за 2021 г. в
размер на 10 дни, отложен за използване през 2022 г., като ищцата – служител е
уведомила работодателя на осн. чл. 176, ал. 3 КТ, че ще използва десет дни отпуск
считано от 11.07.2022 г. /понеделник/ до 22.07.2022 г. Ищцата твърди, че ответникът не
е взел отношение по молбата. Втората входирана молба се твърди да е с вх. №
2128/22.06.2022 г. и с нея ищцата е прекратява трудовото правоотношение с
предизвестие на осн. чл. 326 КТ. Ищцата оспорва дисциплинарното уволнение,
сторено със заповед № 672/28.06.2022 г., като незаконосъобразно. Твърди, че тази
заповед й е връчена на 02.08.2022 г. докато е била в платен годишен отпуск на осн. чл.
1
176, ал. 3 КТ, поради което е налице закрила по чл. 333 КТ; сочи, че е подала молба по
чл. 326 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение. Сочи, че трудовото й
възнаграждение за м. 07.2022 г. е 833,54 лв.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор. Оспорва
исковете. Не спори ищцата да е била страна по трудов договор за неопределен срок №
700/01.06.2020 г. и да е постъпила на работа. Не спори и да са му представени девет
болнични листа за периода 11.01.2022 г. – 09.07.2022 г. /събота/, както и да са
входирани на дата 22.06.2022 г. с входящи номера 2121 и 2128 две молби, с които
съответно ищцата се е позовала на чл. 176, ал. 3 КТ и е уведомила ответника, че ще
ползва платен годишен отпуск в периода от 11.07.2022 г. /понеделник/ до 22.07.2022 г.
и е отправила предизвестие за прекратяване на трудовия договор по нейна инициатива.
Оспорва обаче исковете. Излага, че ищцата е била наета на длъжност „Търговски
представител“ НКПД ***, като част от трудовите й задължения е било да приема
поръчки и да събира плащания от клиенти, като след това отчита сумите на
дружеството. Сочи, че за периода м. 11.2021 г. – м. 12.2021 г. ищцата не е отчела
приети от клиенти суми в размер на 7 328,92 лв., които не са постъпили в дружеството.
За липсващите суми ответникът – работодател твърди да е узнал на 10.01.2022 г.,
когато клиент се обадил на ответника и уведомил, че е платил сума, която се оказало,
че не е налична у ответника. Ответникът изпратил писмено запитване до всичките си
клиенти и по този начин установил неотчетената сума. С процесната заповед №
672/28.06.2022 г. прекратил трудовото правоотношение на ищцата на осн. чл. 330, ал.
2, т. 6 КТ поради следните нарушения на трудовата дисциплина – неопазване на
повереното имущество, нелоялност и злоупотреба с доверие. Заповедта била връчена
по следния начин. В периода 11.01.2022 г. – 09.07.2022 г. /събота/ ищцата представила
девет болнични листа и била в отпуск по болест. Ответникът твърди да е обжалвал
част от тях и те са отменени от ТЕЛК. Ответникът твърди, че ищцата се укривала и
избягвала връчването на заповедта за уволнение. Ответникът извършил множество
опити за връчване – чрез куриер с обратна разписка и чрез ЧСИ. В крайна сметка
заповедта ответникът твърди да е връчена лично на 16.07.2022 г. с известие за
доставяне PS 1362 000JRB E; като на сочената от ищеца дата 02.08.2022 г. й е връчен
друг документ – покана за представяне на трудовата книжка. Ответникът е подал
сигнал до ПРБ. Твърди, че уволнението е законосъобразно, понеже е спазена
процедурата за това и ищцата е извършила сочените нарушения. Излага, че е поискал
даването на обяснения с покана от 18.03.2022 г., изпратена чрез ЧСИ и връчена по реда
на чл. 47, ал. 5 ГПК на 11.05.2022 г. след посещения на адреса; било изпратено и писмо
по пощата с покана за даване на обяснения на 07.03.2022 г. Позовава се на чл. 193, ал. 3
КТ. Сочи, че е спазен срокът по чл. 194, ал. 1 КТ, понеже ищцата е била в отпуск по
болест. Излага, че заповедта съдържа всички реквизити и нарушението тежко, а
наказанието – съразмерно. Оспорва считано от 11.07.2022 г. /понеделник/ до
22.07.2022 г. ищцата да е била в платен годишен отпуск на осн. чл. 176, ал. 3 КТ,
понеже: за 2021 г. ищцата е имала 7, а не 10 дни платен годишен отпуск, които да са
неизползвани; ищцата считано от 11.01.2022 г. е била в отпуск по болест и не е искала
2
разрешение да използва платен годишен отпуск; ответникът не е отказвал използването
на отпуск. Ответникът твърди, че подаването на молба от 22.06.2022 г. по чл. 176, ал.
3 КТ и за предизвестие съставлява злоупотреба с право. Молбите били донесени на
ръка при ответника от адвокат, но без пълномощно. Оспорва и втория иск по
аргументи, че поради евентуалното прекратяване на трудовото правоотношение на
22.07.2022 г. след изтичане на срока за предизвестие е прекъсната причинно-
следствената връзка между уволнението и оставането на ищцата без работа.
По така предявените искове страните не спорят, че са били в трудово
правоотношение по силата на Трудов договор № 700/01.06.2020 г., по силата на които
ищецът бил назначен за неопределено време на длъжност „Търговски представител“
НКПД ***, като част от трудовите й задължения е било да приема поръчки и да събира
плащания от клиенти, като след това отчита сумите на дружеството; че брутното
трудово възнаграждение на ищцата за м. 07.2022 г. е в размер на 833,54 лв.; че в
периода 11.01.2022 г. – 09.07.2022 г. /събота/ ищцата е ползвала отпуск поради
временна неработоспособност, за което е представила на работодателя девет болнични
листа, последният с номер *** за 28 календарни дни; че при ответника са входирани на
22.06.2022 г. с входящи номера 2121 и 2128 две молби, с които съответно ищцата се е
позовала на чл. 176, ал. 3 КТ и е уведомила ответника, че ще ползва платен годишен
отпуск в периода от 11.07.2022 г. /понеделник/ до 22.07.2022 г. и е отправила
предизвестие за прекратяване на трудовия договор по нейна инициатива; че ищцата е
получила с обратна разписка писмо/пратка от ответника на дата 02.08.2022 г.; че
ищцата живее на адрес: ***
По исковете в тежест на ищеца е да докаже, че: трудовото правоотношение е
прекратено именно с процесната заповед на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ –
дисциплинарно уволнение; че именно вследствие на прекратяването на трудовото
правоотношение от ответника ищецът е останал без работа за периода от 02.08.2022 г.
до 31.08.2022 г.; размера на брутното трудово възнаграждение на ищцата за месеца,
предхожащ месеца, в който е получила заповедта за уволнение, или по-предходен
месец, който е пълно отработен от ищцата, като съдът указва на ищеца на осн. чл. 146,
ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за това обстоятелство; твърденията си, че с
молбата от 22.06.2022 г. е уведомила работодателя най-малко 14 дни предварително, че
определя време за използване на платен годишен отпуск от 10 дни за 2021 г. в периода
11.07.2022 г. – 22.07.2022 г., като този отпуск е: 1. Отложен за използване от 2021 г. за
2022 г. поради важни производствени причини или по искане на работника; 2. Този
отпуск към 22.06.2022 г. е бил именно в размер на 10 дни; 3. Че ищецът е поискал
ползването му и работодателят е отказал това/ не е осигурил използването му до шест
месеца считано от края на 2021 г. Указва на ищеца на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК, че не
сочи доказателства по т. 2 и т. 3, които обстоятелства ответникът оспорва; останалите
си твърдения.
По исковете в тежест на ответника е да докаже: че уволнението е законно -
ищецът е извършил сочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина; че е
изискал обяснения от работника или го е изслушал или е налице хипотеза, в която
3
обясненията не са били изслушани/дадени по вина на работника/служителя;
наказанието на наложено в законоустановените срокове, вкл. че ответникът е узнал за
липсващите суми на 10.01.2022 г., както и че така наложеното наказание отговоря на
тежестта на допуснатото от ищеца нарушение; че заповедта за уволнение е връчена на
16.07.2022 г. със сочената разписка; точното съдържание на писмата, изпращани на
ищеца по сочените от ответника начини; че част от болничните листи са отменени по
жалба от ответника от ТЕЛК с влезли в сила актове на ТЕЛК; останалите си твърдения
и възражения.
По линията на насрещното доказване в тежест на ответника е да докаже, че
ищецът е работил в сочения период след прекратяване на трудовото правоотношение.
Във връзка с чл. 140 ГПК делото следва да бъде насрочено в о.с.з. на първата
ВЪЗМОЖНА ДАТА.
По тези мотиви и на основание чл. 140 ГПК, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 19.12.2022 г. /понеделник/ от 10,30 часа, за която дата и
час да се призоват страните.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК в едноседмичен срок от
връчване на настоящото да посочи с молба по делото с препис за ответника размера на
брутното трудово възнаграждение на ищцата за месеца, предхожащ месеца, в който е
получила заповедта за уволнение, или по-предходен месец, който е пълно отработен
от ищцата.
УКАЗВА НА ОТВЕТНИКА, че част от приложенията към отговора на
исковата молба, който е изпратен по и-мейл на съда, не могат да се разпечатат, поради
което приложения № 7, 11 и 12 не са приложени по делото – те или изцяло липсват
/болничните листи/ или съдът не може да установи дали са в цялост / № 7 и № 12/. Дава
възможност на ответника да ги представи с препис за ищеца. УКАЗВА на ответника
на осн. чл. 102з, ал. 3 ГПК към настоящия момент дължи на осн. т. 19, б. „в“ от
ТАРИФА № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от
съдилищата,прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието
сумата от 4 лв. за изготвянето на фотокопие от отговора исковата молба и наличните
доказателства, за ищеца. При представяне на доказателства по електронен път се
дължат за разпечатване за ищеца по 10 ст. на страница или ответникът може да ги
представи на хартия.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца ответникът да бъде задължен
да представи цялото лично трудово досие; дава възможност на ищеца да уточни кои
точно документи желае да бъдат изискани.
4
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца СУ, по силата на което да се снабди от НОИ с
информация има ли регистрирани за лицето С. С. Д. ЕГН ********** трудови
договори в периода 02.08.2022 г. до 31.08.2022 г., както и след 28.06.2022 г. до
31.08.2022 г.
По искането на ответника за разпит на свидетел – куриер съдът ЩЕ СЕ
ПРОИЗНЕСЕ в о.с.з.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на трима
свидетели при режим на довеждане от ответника за сочените от него обостоятелства.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че в едноседмичен срок от получаване на
определението могат да вземат становище по доклада и да предприемат съответните
процесуални действия, включително представяне на доказателства, като в противен
случай губят възможността да сторят това по-късно.
УКАЗВА на ищцеца/ищците, че че на основание нормата на чл. 40 ГПК
страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да
посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение
имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато
лицата не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени. На основание нормата на чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. (2) При неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има
характер на ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по смисъла на чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК,
който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито
съдебно заседание може да бъде обявен за окончателен доклад на делото по реда на чл.
146 ГПК.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях
ред за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6