Р Е Ш Е Н И Е №…
гр.Козлодуй, 20.05.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в
публично заседание на 13.05.2019 година, в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
при секретаря Валентина Гъркова
като разгледа докладваното от съдията А.Добрева гражданско дело №
1360 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е
образувано по искова молба на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление:***, п.к. 1606, управител Радослав Велчев, с която е предявил против
С.С.К., с адрес: *** искове по чл. 79, ал.1 вр. чл.240 ЗЗД, чл.86, ал.1 и чл.99 ЗЗД, за заплащане на сумата от 434,46 лева, от които 350.00 лева главница и
84.46 лева наказателна лихва, както и законната лихва върху главницата.
В съдебни
заседания ищецът не изпраща представител.
Ответника
не се явява и също не изпраща представител, нито е подал писмен отговор на
исковата молба.
По делото са събрани писмени доказателства,
които преценени от съда поотделно и в тяхната съвкупност, установяват от фактическа
страна следните обстоятелства:
Видно от
събраните по делото писмени доказателства е, че на 18.08.2015г. между „4финанс“ ЕООД,
опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и ответника
С.С.К. е сключен Договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР от
разстояние. Договора за кредит фигурира
в системата на „Вивус“ под № ********** и е първи по ред договор за кредит с
ответника. В заявката си ответника С.С.К. заявява желание да му бъде отпусната
сума в размер BGN 350,00 лева. Кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с
падежна дата - 17.09.2015г., като съгласно заявката ш условията по договора,
сумата е отпусната от кредитора на кредитирания в касата на Изипей на същия ден
- 18.08.2015г. С настъпване на падежа по договора - 17.09.2015г.,
кредитополучателят не е изпълнил задължението си по договора, да върне на
кредитора дадената му в заем сума, с което е изпаднал в забава. Съгласно
клаузите на договора и т. 13.3 от Общите условия, от 18.09.2015г.(денят,
следващ падежа), „4финанс“ ЕООД (Вивус) започва да начислява наказателна лихва,
формирана от сбора на лихвения процент, определен в специалните условия по
кредита, с добавяне към него на наказателен лихвен процент за просрочие,
определен, съгласно условията на т.13.3.(а).
След като изпада в забава до
длъжника С.С.К. са изпратени три броя напомнителни писма, в които се съдържа детайлна
информация за просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни
просрочие, начислена наказателна лихва. Писмата, съгласно т. 13.5. от Общите
условия към Договор за кредит № ********** се таксуват по BGN 10,00 (десет
лева) за всяко и са за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател.
Въпреки отправените покани, ответникът не е изпълнил задълженията си по
договора, като не е погасил кредита и допълнително дължимите уговорени с
договора суми – лихви и разноски.
На 01.02.2018г. „4финанс“ ЕООД,
в качеството си на цедент, сключва с „К.Б.“ ЕООД, в качеството си на цесионер,
Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018- 005/01.02.2018г., по силата на
който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор № **********, както
следва: главница - BGN 350,00 лева; наказателна лихва - BGN 84.46 лева за
периода 18.09.2015г. до 31.01.2018г.; отписани такси за събиране (3 бр.
изпратени писма) - общо BGN 30,00 (тридесет лева). Посочените вземания са
подробно описани в Приложение № 1, което е неразделна част от Договора за
прехвърляне на вземания. По силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и
Приложенията към него, цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника
от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно
предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
„К.Б.“ ЕООД изпраща уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка
посредством „Български пощи“ ЕАД, която е върната с отметка, че адресатът е в чужбина.
Във връзка с предходното, към настоящата искова молба прилагам уведомление за
извършената цесия.
В изпълнение на Договора за
прехвърляне на вземания и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, „4финанс“ ЕООД предоставят на „К.Б.“
ЕООД потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018г. От сключването на
договора за цесия до настоящия момент длъжникът не е погасил своите задължения.
Предвид изложеното ищеца „К.Б.“
ЕООД претендира вземане срещу ответника С.С.К. за главница от 350,00 лева, наказателна
лихва в размер на 84.46 лева за периода от 18.09.2015г. до 31.01.2018г., отписани
такси за събиране общо 30,00 лева, както и законна лихва върху главницата, от
подаване на искова молба до окончателно изплащане на вземането.
Ответника не оспорва фактите
изложени от ищеца и писмените доказателства приложени в делото доказващи
твърдяните факти, нито взема становище по делото.
С
оглед установената фактическа обстановка и доводите на страните, и като
съобрази закона, съдът приема от правна страна следното:
Предмет на спора
е осъдителен иск за изпълнение на договорно задължение с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Претенцията
на ищцовото дружество е допустима. Правният интерес е обоснован от вида на
търсената защита. Предявеният иск има за предмет изпълнение на задължение на
ответника към ищеца да върне сумите получени по договор за кредит. Така според
общото правило на чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ищеца е да установи основанието,
от което произлиза вземането му, т.е. валидно сключен договор за кредит с
ответника, а ответникът - че е платил или основанието, поради което счита, че
не дължи процесната сума т.е възраженията си срещу вземането. Уважаването на
тази претенция предполага доказване кумулативното наличие на няколко
предпоставки, а именно: между страните през процесния период да е съществувало
валидно правоотношение; ищецът, като страна по последното, да е изпълнил
поетите задължения; ответникът да не е извършил дължимата насрещна престация;
същият да е изпаднал в забава, за която да дължи на ищеца обезщетение.
В
процесния случай между „4финанс“
ЕООД, още „Вивус“ и ответника С.С.К. е сключен Договор за кредит № **********,
по реда на чл. 6 от ЗПФУР от разстояние. Съгласно законодателната дефиниция договор
за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Сключеният договор е
оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата
по сключването на договора за кредит е подробно описана в Общите условия на
„4финанс“ ЕООД и е в съответствие със ЗПФУР и приложимото законодателство, като
процедурата е следната: кредитополучателят подава заявка за отпускане на
кредит, след регистрация в системата на „Вивус“ на интернет страницата на
кредитодателя - www.vivus.bg. На
посочената страница „Вивус“ предоставят Общите си условия, които
кредитополучателят трябва да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата
преддоговорна информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки
изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора
за кредит се предоставя на кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус“.
Кредитополучателят трябва да подпише договора, ако го приеме, като това се
извършва чрез натискане на бутона „Подпиши“. С натискането на бутона „Подпиши“
от кредитополучателя се счита, че се подписват всяка страница от договора и
приложимите Общи условия. С подписването на договора за кредит,
кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема условията на Договора за
кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи
договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата
по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***.
По делото
няма спор, че ответника е сключил такъв договор за заем и е получил в заем
сумата от 350.00 лева, която се е задължил да върне на 17.09.2015г. Няма спор и
по факта, че на падежа той не е върнал заетата сума, с което е изпаднал в
забава. Така задължението му е за главница 350.00 лева. С договора е уговорена
и наказателна лихва, която изчислена е в размер на 84.46 лева и е дължима за
периода от 18.09.2015г. до 31.01.2018г., както е дължима и такса от 30.00 лева
за събиране на вземането, или общо дължимата сума от ответника по договора за
кредит е 434,46 лева. Доколкото ответника не оспорва този факт – на съществуващ
договор за стоков кредит, и на факта, че не е изпълнил изцяло задълженията си,
съда счита за ненужно да излага доводи в този смисъл. Не е налице спор и
досежно валидното съществуване на договор за цесия, по силата на който ищеца е
получил и встъпил в правата на кредитор спрямо ответника длъжник по същия
договор за заем.
При това положение, в тежест на ответника
е да установи плащане на погасителните вноски или наличието на други правоунищожаващи,
правоотлагащи или правопогасяващи възражения. Ответникът не твърди погасяване в
срок на задължението за главница и лихви по договора за кредит от разстояние и
не оспорва претендирания като главница техен размер, нито твърди условията по
погасяване на кредита да са променени по взаимно съгласие на страните и на това
основание – евентуално да се приеме тяхната недължимост.
С оглед на така
изложеното, съдът намира, предявеният иск за доказан и основателен, поради което
следва да осъди ответника да изпълни задължението си по договора за кредит.
С оглед изхода
от спора в полза на дружеството ищец следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски - платена държавна такса от 100.00 лева и
юристконсулско възнаграждение в размер на 100.00 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА на
основание чл. 79, ал.1 вр. чл.240 ЗЗД и чл.86, ал.1 и чл.99 ЗЗД С.С.К., с адрес
*** да заплати на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***,
п.к. 1606, управител Радослав Велчев, сумата от 434,46 лева, от които 350.00
лева главница;
наказателна лихва в размер на 84.46 лева за периода 18.09.2015г. до
31.01.2018г., отписани такси за събиране на главницата в размер на 30.00 лева и
законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението на 14.09.2018 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, С.С.К., с адрес *** да заплати на
„К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, п.к. 1606,
управител Радослав Велчев направените по делото разноски – платена държавна
такса от 100.00 лева и юристконсулско възнаграждение в размер на 100.00 лева.
Решението
подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от
връчването на преписи.
Районен съдия: