№ 22123
гр. С., 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско
дело № 20251110116747 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано е по исковата молба на „Е. М.“
ЕООД, с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени положителни
установителни искове срещу К. В. К. с правно основание чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ,
вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД с искане да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4321,44 лева (четири
хиляди триста двадесет и един лева и 44 стотинки), представляваща главница
по Договор за потребителски паричен кредит № ******** от 24.01.2023 г.,
ведно със законна лихва за период от 07.10.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата 104,96 лева (сто и четири лева и 96 стотинки), представляваща
договорна лихва за период от 21.09.2023 г. до 24.08.2024 г., сумата 237,97 лева
(двеста тридесет и седем лева и 97 стотинки), представляваща мораторна
лихва за период от 21.09.2023 г. до 07.10.2024 г., за които суми на 19.11.2024 г.
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 67068/2024г. по
описа на СРС, 178 състав.
Ищецът твърди, че на 24.01.2023 г. бил сключен Договор за потребителски
паричен кредит № ******** между „У. К. Ф.“ ЕАД и К. В. К., по силата на
който Кредиторът предоставил на кредитополучателя паричен кредит в размер
на 5120 лв. (петхиляди сто и двадесет лева). Кредитополучателят се задължил
да погаси задължението си на 36 месечни анюитетни вноски, с краен срок за
погасяване - 21.01.2026 г. След усвояване на кредита, кредитополучателят
погасил част от месечните си вноски, след което преустановил плащанията си,
като останало непогасено задължение по кредита в размер на 4664.37лв.
/четири хиляди шестстотин шестдесет и четири лева и тридесет и седем
стотинки/, от които: главница - 4321.44лв., договорна лихва - 104.96лв. и лихва
за забава - 237.97лв. Поради неплащане на две последователни погасителни
вноски по кредита /главница и лихви/, кредитът станал предсрочно изискуем,
което на основание чл.12 (2) от договора породило правния интерес на ищеца
от предявяване на настоящите искове. Длъжникът бил уведомен с нарочно
уведомление за предсрочната изискуемост на задължението на 24.08.2024 г.
1
На 10.04.2024 г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) между „У. К. Ф.“ ЕАД и ищеца, по силата на който задължението на К.
В. К., произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит № ********
от 24.01.2023 г. било изкупено от ищцовото дружество. В изпълнение на
императивните разпоредби на чл. 99 ЗЗД, длъжникът бил уведомен, че
считано от датата на получаване на уведомлението за цесия кредитор спрямо
него по отношение гореописаното парично вземане е „Е. М.“ ЕООД. Съгласно
приложено пълномощно „И. и Д.- Адвокатско дружество“ било
упълномощено от „У. К. Ф.“ ЕАД, да извършва уведомяване на длъжниците от
името му и за негова сметка. В случая разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от Закона
за задълженията и договорите - „прехвърлянето на вземане има действие
спрямо третите лица и спрямо длъжниците от деня, когато то бъде съобщено
от предишния кредитор“ била изпълнена. На длъжника било връчено
уведомление за цесия и за предсрочна изискуемост на 24.08.2024 г. С връчване
на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото, ответникът,
получил уведомлението, изходящо от „У. К. Ф.“ ЕАД (стар кредитор) за
извършеното прехвърляне на процесиите вземания, като стават надлежно
уведомени за извършената цесия. Ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК за
сумата от 4664,37 лв. /четири хиляди шестстотин шестдесет и четири лева и
тридесет и седем стотинки/, от които: главница – 4321,44 лв., договорна лихва
– 104,96 лв. и лихва за забава – 237,97 лв., ведно със законна лихва за забава
върху главницата от подаването на заявлението до окончателно събиране на
сумата, въз основа на което било ч. гр. д. № 67068/2024г. по описа на СРС и
издадена заповед за изпълнение за прендираната сума. Срещу издадената
заповед ответникът подал възражение, за което ищецът бил уведомен със
съобщение, надлежно връчено на 24.02.2025 г. Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата
молба по чл. 131 ГПК
С възражение по чл. 414 ГПК ответникът е оспорил претенциите на ищеца.
По делото е постъпила молба с вх. № 259601/29.07.2025 г. от ответника,
съгласно която поради постигнато извънсъдебно споразумение с ищеца по
делото, моли да се приеме молбата като признание на исковата претенция.
По делото е постъпила молба с вх. № 265332/05.08.2022 г. от ответника, с
която е направено искане за постановяване на решение при признание на иска.
В изпълнение на указанията на съда ищецът е депозирал молба с вх. №
262892/01.08.2025 г., в която е посочено, че се претендира договорна лихва в
размер на 470,15 лв. за периода от 21.09.2023 г. до 24.08.2024 г.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира следното от фактическа страна:
Въз основа на заявление от 07.10.2024 г., подадено от „Е. М.“ ЕООД срещу
К. В. К. е образувано ч. гр. д. № 5822/2024 г. по описа на РС -П., препратено
по подсъдност на Софийски районен съд, по описа на който е образувано ч. гр.
д. № 67068/2024 г. по описа на 178 състав, по което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 19.11.2024 г. за сумата
от 4321,44 лв., представляваща главница по Договор за потребителски
паричен кредит № ******** от 24.01.2023 г., заедно със законната лихва от
07.10.2024 г. до изплащането на вземането, договорна лихва в размер на
104,96 лв. за периода от 21.09.2023 г. до 24.08.2024 г., лихва за забава в размер
2
на 237,97 лв. за периода от 21.09.2023 г. до 07.10.2024 г., както и разноски в
размер на 93,29 лв. за държавна такса и 240 лв. за възнаграждение на адвокат.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение срещу заповедта за
изпълнение от длъжника, като в законовия срок по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът е
предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
Съгласно възприетото в съдебната практика /
Решение № 152 от 28.04.2014 г. по гр. д. № 7541/2013 г. на ВКС, ІV г.
о., Решение № 171 от 24.04.2012 г. по гр. д. № 801/11 г. на ВКС, ІV г.
о., Решение № 50 от 29.06.2012 г. по гр. д. № 716/11 г. на ВКС, ІV г.
о., Решение № 412 от 05.02.2014 г. по гр. д. № 2190/13 г. на ВКС, ІV г. о. и др./,
правен интерес от предявяване на иск по чл. 422 ГПК има само кредитор,
който ще установява съществуването на вече оспорено в заповедното
производство вземане. Целта е с решението по този иск да се признае или
отрече същото право, за което е издадена заповедта за изпълнение. Съдът е
длъжен да извърши преценка за идентичност на претендираното материално
право и я прави въз основа на неговата индивидуализация, въведена от ищеца
по иска за съществуване на вземането. Вземането се индивидуализира чрез
посочване на източника му /на правопораждащите правото факти/, чрез
посочване на неговия вид, размер, както и на период на претенцията. Липсата
на идентичност на вземането по издадената заповед за изпълнение и предмета
на предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск води до липса на правен
интерес от предявяване на установителен иск и обуславя недопустимост на
производството по делото.
Предвид изложеното съдът намира за недопустима исковата претенция
само в частта за сумата над 104,96 лв. до размера от 470,15 лв. или разликата
от 312,19 лв., представляваща договорна лихва за периода от 21.09.2023 г. до
24.08.2024 г. Както бе посочено, за допустимостта на установителния иск по
чл. 422 ГПК е необходимо да е налице пълен идентитет на претенциите,
заявени в двете производства - по основание, размер и период, доколкото
в исковото производство се установява дължимостта именно на тези вземания,
за които е образувано заповедното производство и за които е
издадена заповед за изпълнение.
С оглед констатираното несъответствие между вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение и подадения установителен иск, съдът
намира, че производството по дело следва да бъде прекратено като
недопустимо на основание чл. 130 ГПК, във вр. 422 и чл. 415 ГПК в частта, с
която е предявен иск за договорна лихва за разликата над сумата от 104,96 лв.
до пълния размер от 417,15 лв. за договорна лихва за периода от 21.09.2023 г.
до 24.08.2024 г.
По делото не се спори и видно от представения Договор за потребителски
паричен кредит № ******** от 24.01.2023 г., сключен между „У. К. Ф.“ ЕАД и
К. В. К., че негова в полза е предоставен кредит в размер на 5000 лв., при
уговорена годишна фиксирана лихва в размер на 18,08 %, такса за разглеждане
на кредита – 120 лв. и ГПР в размер на 24,92 %. В договора е посочено, че
общо дължимата сума от заемополучателя е в размер на 6923,37 лв. /от която
сума главница в размер на 5120 лв./, платима на 36 месечни вноски, в размер
на 192,56 лв. всяка, с падеж на първата вноска – 21.02.2023 г. Договорът
съдържа подпис на клиента.
Представен е Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
3
информация за потребителски кредити от 24.01.2023 г. и Общите условия за
отпускане на потребителски кредит с фиксиран лихвен процент в евро или
лева, подписани от кредитополучателя.
По делото не се спори и е представен Индивидуален договор за
прехвърляне на вземания (цесия) от 10.04.2024 г., сключен между „У. К. Ф.“
ЕАД /цедент/ и „Е. М.“ ЕООД /цесионер/, с който в полза на цесионера са
прехвърлени вземанията, индивидуализирани в Приложение № 1, което е
неразделна част от договора.
Представено е извлечение от Приложение № 1 към договора, в което е
отразено под № 337 задължение в размер на 4321,44 лв., с длъжник К. В. К..
Като доказателство по делото е представено Потвърждение за сключена
цесия, с което на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът потвърдил извършената
цесия на вземания, прехвърлени в полза на цесионера „Е. М.“ ЕООД,
произхождащи от договори за потребителски кредит, изрично посочени в
Приложение № 1 към Индивидуален договор за прехвърляне на вземания
(цесия) от 10.04.2024 г.
С пълномощно цедентът е упълномощил цесионера да уведоми съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД длъжниците за сключения договор за
прехвърляне на вземания.
Представено е уведомление за извършено прехвърляне на вземания,
връчено на ответната страна на 24.08.2024 г., видно от известие за доставяне
на л. 35 от делото.
По делото изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която настоящия
съдебен състав възприема изцяло на основание чл. 202 ГПК като обосновано,
обективно и компетентно изготвено. Съгласно заключението първоначалният
кредитор превел по банкова сметка на ответника паричен кредит в размер на
5000 лв. Уговорената такса за разглеждане на кредит от 120 лв. е включена в
главницата на кредита, заедно с която усвоената сума по кредита възлиза на
5120 лв. Според заключението до датата на обявената предсрочна
изискуемост /24.08.2024 г./ за погасяване на задълженията по кредита е
изплатена сума в общ размер на 1381,68 лв., а след тази дата са изплатени
суми в общ размер на 4600 лв. Общият размер на погасените задължения по
кредита възлиза на 5981,68 лв. Към датата на последното извършено плащане
– 30.09.2025 г. непогасеният размер на задълженията по кредита възлиза в
размер на 1051,07 лв. за главница. Съгласно заключението дължимата лихва
към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК е в размер на 42,54 лв.
върху непогасената главница за периода от 12.09.2024 г. до 07.10.2024 г., а
размерът на възнаградителната лихва за същия период е 386,48 лв., които
съгласно отговорът на задача 3 от заключението са погасени чрез плащане на
30.09.2025 г. от длъжника (табл. на стр. 4 от заключението). Съгласно
заключението размерът на ГПР е в размер на 23,16%, като в този процент е
включен като компонент и застрахователната премия, като посоченият в
договора ГПР е по-висок /24,92 %/ от изчисления от експерта. Върху
застрахователната премия не е начислявана възнаградителна лихва. Съгласно
заключението няма постъпили плащания от застрахователя по договора -
„Кардиф Животозастраховане“ клон България.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
формира следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД е
4
необходимо при условията на пълно и главно доказване ищецът да установи,
че между първоначалния кредитор /цедент/ и ответника е възникнало
валидно облигационно отношение по договор за кредит, по което
кредитодателят е предоставил на ответника паричен кредит в посочения
размер, а последният се е задължила да го върне в посочения срок, ведно с
възнаградителна лихва в уговорения размер, както и че вземанията са
прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия, за
което длъжникът е бил надлежно уведомен.
От съвкупната преценка на представените писмени доказателства съдът
намира, че по делото се установява наличието на облигационно отношение по
Договор за потребителски паричен кредит № ******** от 24.01.2023 г.,
сключен между „У. К. Ф.“ ЕАД и К. В. К., както и че паричния кредит в размер
на 5000 лв. е получен от ответника по делото.
Задълженията по процесния договор са валидно прехвърлени в полза на
ищеца по делото, като длъжникът е уведомен за цесията на 24.08.2024 г.
Нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД постановява, че прехвърлянето има действие
спрямо третите лица и спрямо длъжника, от деня, в който е то бъде съобщено
на последния от предишния кредитор. Връчването на уведомлението по чл.
99, ал.3 ЗЗД няма характер на лично и незаместимо действие, поради което и
няма правна пречка то да бъде извършено от пълномощник на цедента. По
делото е представено пълномощно, с което ищецът е надлежно упълномощен
да уведоми длъжника от името на цедента за извършените прехвърляния на
вземането. Следователно цесията на осн. чл. 99, ал. 4 ЗЗД е породила своето
действие спрямо кредитополучателя и ищецът има качеството кредитор
спрямо ответника.
В настоящия случай договорът за кредит е сключен за срок от 36 месец, с
краен срок на договора – 21.01.2026 г. Ищецът се позовава на обявена
предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда. Изявлението на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем (л. 32) е надлежно връчено на ответника на 24.08.2024 г., което е и
безспорно по делото.
Процесният договор за кредит е сключен между физическо лице, което
използва заетата сума за лични нужди, поради което кредитополучателят има
качеството потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП. С оглед на това
обстоятелство съдът намира, че следва да извърши служебна проверка за
наличието на неравноправни клаузи по процесния договор за кредит, към
който намира приложение ЗПК (обн., ДВ, бр. 18/5.03.2010 г., в сила от
12.05.2010 г.).
Процесният договор е сключен в писмена форма съгласно чл. 10, ал. 1
ЗПК и има изискуемото от закона съдържание – чл. 11, ал. 1 ЗПК.
При спазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, в годишния
процент на разходите по кредита е включена застрахователната премия, в
каквато насока е заключението на вещото лице. Поради това съдът не следва
да извършва преценка дали застрахователното правоотношение се явява
необходима предпоставка за отпускане на кредита, при съдържащите се в него
условия, доколкото посоченият разход е включен в ГПР при спазване на
изискванията на ЗПК.
Съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
5
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съгласно §1, т. 1 ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
Съдът намира за незаконосъобразно извършеното включване на сумата от
120 лв., представляваща „такса за разглеждане на кредита“, към задължението
за главница (ССчЕ). В тази връзка следва да се посочи, че тази такса следва да
бъде включена към общият размер на разходите съгласно цитираната по-горе
дефиниция. Съгласно практиката на СЕС, изразена в решения по дело № С-
686/19 и дело С-377/14, в общият размер на кредита не може да се включва
никоя от сумите, съставляващи общ разход по кредита за потребителя. В
настоящия случай таксата по кредита е осчетоводена като част от дължимата
главница и изрично в договора е посочена общата сума от 5120 лв., като по-
този начин общият размер на кредита е на по-висока стойност, която ще се
олихвява. С оглед дадените вече разяснения съдът приема, че тази такса
представлява разход по кредита и следва да бъде включена в общите разходи, а
не към общия размер на кредитната сума. Необходимо е да се посочи, че
клаузите за възнаградителна лихва и за ГПР са съществени елементи от
договорното съдържание на кредитни сделки, сключвани с потребител, и
посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи по кредита,
лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение и го поставя в невъзможност да прецени икономическите
последици от сключения договор, което съставлява нарушение на чл. 143, ал.
2, т. 19 ЗЗП. Изложеното обуславя извод, че посоченият ГПР не е точен,
доколкото в неговият размер не е включена таксата за разглеждане на кредита,
като задължителен компонент. Следователно налице е нарушение на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК /така и Определение № 2719 от 21.10.2024 г. по т. д. № 1264/2024
г. на ВКС, II т. о. и др./, а съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
Предвид установената недействителност на процесния договор за
потребителски кредит, на осн. чл. 23 ЗПК чистата стойност на кредита възлиза
в размер на главницата от 5000 лв.
Въз основа на заключението на ССчЕ по делото се установи, че всичко
платените суми по кредита от длъжника са в общ размер на 5891,68 лв. в т. ч.
платените до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК и след тази
дата (отговор на задача 2 от заключението). От изложеното следва извод, че
ответникът е платил по сума в по-голям размер от дължимата главница от
6
5000 лв. по договора за кредит.
При съобразяване на заключението, даващо отговор на постъпилите
доброволни плащания, то предявеният иск за главница се явява изцяло
неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответната страна.
Ответникът не претендира разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „ Е. М.“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „М. *“, ул. „Б. п.
С." № *, бл. **, вх. *, ет. *, срещу К. В. К., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. П., ул. „С." № ***, вх. *, ет. *, искове с правно основание чл. 430,
ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4321,44 лева
(четири хиляди триста двадесет и един лева и 44 стотинки), представляваща
главница по Договор за потребителски паричен кредит № ******** от
24.01.2023 г., ведно със законна лихва за период от 07.10.2024 г. до изплащане
на вземането, сумата 104,96 лева (сто и четири лева и 96 стотинки),
представляваща договорна лихва за период от 21.09.2023 г. до 24.08.2024 г.,
сумата 237,97 лева (двеста тридесет и седем лева и 97 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 21.09.2023 г. до 07.10.2024 г., за
които суми на 19.11.2024 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 67068/2024г. по описа на СРС, 178 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото на основание чл. 130 ГПК, вр.
422 ГПК по предявения установителен иск по чл. 430, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД
В ЧАСТТА за сумата от 312,19 лв., представляваща разлика над сумата от
104,96 лв. до пълния предявен размер от 417,15 лв. за договорна лихва за
периода от 21.09.2023 г. до 24.08.2024 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7