Р Е Ш Е Н И Е
Номер 25 04.02.2020г. град Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският Районен
съд наказателен състав
На тринадесети януари
през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в
следния състав :
Председател:
Мартин Кючуков
Секретар Велислава
Ангелова
Прокурор
като разгледа докладваното от Съдията
А.н.дело 1253 по описа за 2019 година
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление №19-1253-000476/11.10.2019г. на Началник сектор ПП
при ОД-МВР-град Хасково, с което за нарушения по чл.20 ал.2 от ЗДвП, по чл.174
ал.3 от ЗДвП, по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и по чл.100 ал.1 т.2 на С.А.Т. ЕГН **********
*** са наложени съответно следните административни наказания – на осн.чл.179
ал.2 предл.1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лв.; на осн.чл.174 ал.3 от ЗДвП –
глоба в размер на 2 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от
24 месеца; и на осн.чл.183 ал.1 т.1 предл.1,2 от ЗДвП – глоба в размер на 10
лв. и на осн.чл.183 ал.1 т.1 предл.3 – глоба в размер на 10 лв., като на основание
Наредба №1з-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.
Недоволен
от така наложеното наказание е останал жалбоподателя С.Т., поради което го
обжалва в срок. НП било издадено в нарушение на закона. Констатациите в АУАН и
НП не отговаряли на обективната истина. Жалбоподателят твърди, че изобщо не бил
управлявал той МПС-то. Автомобилът се намирал на черен път, действително се бил
ударил в земен скат, но не при обстоятелствата, описани в АУАН. Ударът бил
челен – не страничен и отдясно и се случил след като отказала спирачната
система, докато жалбоподателят се спускал по пътя, водещ от язовира в землището
на с.Криво поле към път 505. ПТП се случило в следобедните часове на деня и
причината колата да се намира още на място била, че жалбоподателят не могъл да
организира изтеглянето й със специална техника.
Иска
от съда да отмени изцяло НП, тъй като нямал вина.
Ответникът
по жалбата – ОД на МВР-Хасково не оспорват и не изпращат представител.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
На
28.08.2019г. жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Фолксваген голф“ с
рег.№Х 93 15 ВК на път 505 от с.Криво поле в посока към с.Корен, като се движел
с несъобразена скорост. В резултат на това обстоятелство загубил контрол върху
автомобила, излязъл от пътното платно в дясно по посока на движението, влязъл в
канавката и се ударил в земен скат отстрани на пътя. На място били изпратени
св.Т.П. и св.Ж.И.. Заварили Т. вътре в автомобила, на шофьорското място и
същият се опитвал да излезе от канавката, като движел автомобила напред –
назад, но не успявал.
Мл.автоконтрольорите
св.П. и св.И. поискали документите на Т. за проверка. Последният не носел у
себе си СУМПС и Контролен талон към него. Освен това не носел у себе си и
Свидетелство за регистрация на МПС, което управлява /малък отрязък/.
След
това св.П. и св.И. поискали да изпробват Т. с Дрегер за употребата на алкохол.
Жалбоподателят отказал да бъде тестван за употреба на алкохол, както и отказал
да даде кръвна проба.
При
тези обстоятелства св.П. и св.И. съставили АУАН серия GA
№93509/28.08.2019г. в
присъствието на Т. и връчен лично.
Въз
основа на АУАН е било издадено и атакуваното НП.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Министерството
на вътрешните работи, чрез своите органи е длъжно да осъществява цялостен
контрол и kогато се установи, че нарушителят е
извършил деянието виновно, наказващият орган издава наказателно постановление,
с което налага на нарушителя съответно административно наказание в съответствие
с разпоредбата на чл. 53 от ЗАНН.
Съдът
даде вяра на показанията на св.П. и св.И., които ясно сочат, че макар и да не
са възприели непосредствено настъпването на самото ПТП, в момента, в който са
пристигнали на място са завари Т. сам в автомобила на шофьорското място и
опитваш се с движения напред- назад да извади автомобила си от канавката. Според
съда жалбоподателят е управлявал МПС. Според Постановление №1 от 17.I.1983 г.
по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС в понятието "управление" на МПС се
включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на
моторните превозни средства или машини, както и задължителните разпореждания на
оправомощено лице, независимо дали превозното средство или машината е в покой
или в движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на
съставомерни последици. Дори запалването на двигателя без движение на МПС е
вече „управление“ по смисъла на закона.
Ориентацията
на автомобила на Т. е била странично /успоредно/ на пътя, а не перпендикулярно
на пътното платно, което ясно индицира движението по пътното платно и излизането
от него в канавката, в следствие на движението с несъобразена скорост и
загубата на контрол.
Версията,
която защитата лансира чрез показанията на св.Е. Б. е малко вероятна – че жалбоподателят е бутал
автомобила от язовира – към пътя през пресечен терен – нива с люцерна, половин
километър и ориентацията на автомобила била перпендикулярна на пътя и МПС не
било ударено.
Бутането
на автомобил с тегло тон и двеста до тон и петстотин килограма /Фолксваген
Голф/ в продължение на половин километър по пътно платно е предизвикателство дори за спортист. Още
по-сериозно би било ако това се прави през пресечен терен / нива с люцерна/ и
би отнело няколко часа.
За
това съдът не даде вяра на показанията на св.Е. Б. и прие отразената в АУАН и НП фактическа
обстановка.
Съгласно
чл.20 ал.2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.
Жалбоподателят
се е движил със скорост, която не му е позволила да спре, излязъл е от пътното
платно, влязъл е в канавката на пътя и се е ударил в земен скат. Това означава,
че същият се е движел със несъобразена скорост и така е нарушил задължението си
по чл.20 ал.2 от ЗДвП.
Съдът
прие за установено извършването на това административно нарушение.
За
него чл.179 ал.2 предл.1 от ЗДвП предвижда, че който поради движение с
несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако
деянието не съставлява престъпление.
Това
е точният квалификационен текст. Наказанието е в твърд размер и няма възможност
за индивидуализация.
Съдът
счете НП за правилно и законосъобразно в тази му част.
По
делото се установява, че жалбоподателят е отказал да бъде тестван за употреба
на алкохол.
В
тази връзка чл.174 ал.3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта
и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв.
Това
е точният текст от закона. Размерите на двете кумулативно предвидени наказания
са твърди и няма възможност за индивидуализация.
Съдът
счете НП за правилно и законосъобразно в тази му част.
На
последно място се установява, че жалбоподателят Т. е нарушил и задължението за
носене по чл.100 от ЗДвП. Независимо че то обхваща няколко различни документа,
се касае за 1 задължение за носене, което ще е изпълнено само ако лицето носи
всички документи по чл.100 от ЗДвП.
Ако
лицето не носи 1 документ нарушава задължението по чл.100 от ЗДвП. Но и ако не
носи 2 или 3 документа, пак нарушава 1 задължение за носене.
Съдът
счита, че жалбоподателят е нарушил задължението за носене само веднъж, като не
е носил у себе си СУМПС, Контролния талон и Свидетелството за регистрация на
МПС, което управлява.
За
това е следвало с оглед чл.183 ал.1 предл.1,2,3 да бъде санкциониран само
веднъж с глоба от 10 лв.
В
едната част за едната глоба от 10 лв. съдът счита НП за незаконосъобразно и
като такова НП следва да бъде отменено.
Предвид изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№19-1253-000476/11.10.2019г. на Началник сектор ПП при ОД-МВР-град Хасково, с
което за нарушения по чл.20 ал.2 от ЗДвП, по чл.174 ал.3 от ЗДвП, по чл.100
ал.1 т.1 от ЗДвП и по чл.100 ал.1 т.2 на С.А.Т. ЕГН ********** *** са наложени
съответно следните административни наказания – на осн.чл.179 ал.2 предл.1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лв.; на осн.чл.174 ал.3 от ЗДвП – глоба в размер
на 2 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца; и на
осн.чл.183 ал.1 т.1 предл.1,2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв. и на
осн.чл.183 ал.1 т.1 предл.3 – глоба в размер на 10 лв., като на основание
Наредба №1з-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки, в частта, в която за нарушение по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП на
осн.чл.183 ал.1 т.1 предл.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №19-1253-000476/11.10.2019г. на Началник сектор ПП при
ОД-МВР-град Хасково в останалите му
части.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред АС-Хасково, в 14-дневен срок от съобщаването му.
Районен съдия: /п/
не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.