№ 764
гр. С., 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря Виктория Цв. Каменова
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110166824 по описа за 2021 година
З.” е предявило срещу ответника З. иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от
1396,63 лева - заплатено застрахователно обезщетение за отстраняване на вреди по лек
автомобил марка „Ш.” с peг. № ., настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 20.09.2019г.
в гр. П., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда - 24.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 20.09.2019г. в гр. П., на път 8604 при надлез „Р.", водачът на
МПС марка „Ф." с peг. № . - Й. Ц. се движил с несъобразена с пътните условия скорост и
поради неспазване на необходимата дистанция, реализирал по негова вина
пътнотранспортно произшествие с движещия се пред него автомобил марка „Ш." модел „О."
с peг. № ., водачът на който намалил скоростта, за да премине безпрепятствено през
неравности на пътя. За ПТП бил съставен двустранен протокол за ПТП.
Към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие за МПС марка
„Ш." модел „О." с peг. № . имало сключена застраховка „Каско" в З."- полица № .. След
подадено уведомление при ищеца била образувана щета № ., във връзка с която на
автосервиза, извършил ремонта на увредения автомобил, била изплатена сума в размер на
1381,63 лева с платежно нареждане от 05.11.2019г.
Към момента на ПТП отговорността на виновния водач, управлявал МПС марка „Ф."
с peг. № ., била застрахована с валидна застраховка „Гражданска отговорност" при
ответното дружество.
Ищецът моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 1396,63 лева, от които
1381,63 лева - заплатено обезщетение във връзка с възстановяване щетите на увредения
автомобил и 15 лева - ликвидационни разходи по щета. Претендира присъждането на
1
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът З. е подал отговор на ИМ, в който оспорва същата
по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, като твърди липса на
доказателства в тази насока. Оспорва виновното поведение на водача Й. Ц.. Претендира
съпричиняване от страна на другия водач. Оспорва размера на претенцията, като счита
същата за завишена. Не оспорва наличието на сключена застраховка „Гражданска
отговорност” за водача на лек автомобил „Ф." с peг. № .. Не оспорва извършеното плащане
от страна на З.” в полза на „Е. в размер на 1381,63 лева. Оспорва наличието на валидно
сключена застраховка „Автокаско” за лек автомобил марка „Ш." модел „О." с peг. № . при
ищцовото дружество. Претендира присъждането на разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства намира следното:
По иска по чл. 411 КЗ:
Съобразно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
"Гражданска отговорност". Обхватът на регресното право зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования.
Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди –
необходимите средства по пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество в
състоянието му отпреди деликта.
От представената по делото застрахователна полица № .г. /л. 8 и л. 64 от делото/ се
установява, че на същата дата ищецът З.“ АД и „Е. са сключили в законоустановената
писмена форма договор за имуществена застраховка “Каско” за МПС – лек автомобил „Ш.”
с номер на рама ТМВ1GBNE3J0369761 с клауза „Пълно Каско“, съобразно общите правила
на застрахователя, приложени по делото. Страните по имуществената застраховка
договорили застрахователна сума от 20228 евро и период на покритие на застраховката от
00:00ч. на 26.09.2018г. до 24:00ч. на 25.09.2019г. Видно от представения по делото
регистрационен талон на МПС /л. 14 от делото/, в което е описан номер на рама,
съответстващ на посочения в застрахователната полица, с нея е било застраховано именно
процесното МПС – „Ш.” с рег. № ..
Видно от застрахователната полица /л. 64 от делото/, същата съдържа подписи на
страните по договора, поради което възраженията на ответника в тази връзка се явяват
2
неоснователни.
От писмените доказателства по делото – двустранен констативен протокол за ПТП от
20.09.2019г., уведомление за щети по МПС, опис на щета, калкулация – ремонт контролен
списък, фактура № ********** от дата 31.10.2019г., приемо-предавателен протокол от
04.10.2019г. и доклад по щета, се установява, че в срока на застрахователното покритие, а
именно на 20.09.2019г. в гр. П., на път 8604 при надлез „Р., водачът на застрахования лек
автомобил „Ш.” - свидетеля Л. Б. намалил скоростта, предвид наличието на ремонтни
дейности и спрели поради тази причина пред него други МПС, когато бил ударен в задната
част от движещият се зад него лек автомобил „Ф.” с рег. № ., управляван от свидетеля Й. Ц..
Съдът счита, че така разглежданите доказателства кореспондират помежду си и
безпротиворечиво сочат за настъпване на механизма на ПТП. В тази връзка съдът ще
посочи, че кредитира и се довери изцяло на показанията на свидетеля Л. Б., който се явява
трето незаинтересовано от изхода на настоящото дело лице. Твърденията му относно
механизма на ПТП намират подкрепа и в заключението на АТЕ, която сочи именно
механизма, описан от свидетеля. Така, в съответствие със заявеното от разпитания свидетел,
вещото лице сочи като причина за настъпване на ПТП именно виновното поведение на
водача на движещия се зад увреденото МПС автомобил – „Ф.” поради неспазена дистанция
от движещия се пред него лек автомобил „Ш.”.
Показанията на свидетеля Л. Б. намират подкрепа и в приобщеното по делото писмо
от Община П., Общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта”, с
приложени към него заповеди на кмета на общината – 3 броя /л. 96-98 от делото/, от които се
установява, че в периода от 29.05.2019г. до 20.09.2019г. в района на гр. П., на път 8404 при
Надлез „Р.” е била въведена временна организация на движението /без спирането му/,
именно поради извършване на ремонтни дейности, в какъвто смисъл са и показанията на
свидетеля.
Именно поради това, съдът даде вяра на показанията на свидетеля Б., и отхвърли от
друга страна твърденията на свидетеля Й. Ц., в частта, в която същият отрича наличие на
ремонтни дейности в процесния пътен участък към момента на настъпване на ПТП,
правейки опит да омаловажи именно своето неправомерно поведение, и да прехвърли
вината за ПТП на другия водач, вменявайки му рязко спиране. В тази насока съдът съобрази
и противоречието, което се установява между твърденията на двамата свидетели и по
въпроса дали преди лекия автомобил „Ш.” е имало спрели автомобили или не, като
свидетелят Ц. отрича този факт, докато свидетелят Б. твърди, че наличието на спрели преди
него автомобили, са го мотивирали да намали и съответно да спре поради препятствия по
пътя, свързани с извършвани СМР.
Явно е, че показанията на свидетеля Ц. се опровергават в посочената част както от
показанията на свидетеля Б., така и от заключението на САТЕ, а също и от писмените
доказателства, в частност – коментираното по-горе писмо от Община П.. Ето защо, съдът
дискредитира тези негови твърдения.
3
Що се отнася до представения от ответната страна към отговора документ, съдът не
кредитира същия, доколкото не съдържа подпис на неговия автор. Отделно, представлява и
недопустимо доказателствено средство по ГПК.
С оглед на изложеното възраженията на ответника за липса на вина на свидетеля Ц.,
или за наличие на съпричиняване, се явяват недоказани при така събраните доказателства.
Изложеното до тук от друга страна, мотивира съда да кредитира приобщения по
делото двустранен протокол за ПТП, макар в същия данните на виновния водач и
управлявано от него МПС да са описани в дясната част, а данните на свидетеля Б. в лявата.
Действително по правилата за попълване на двустранните протоколи, данните на виновния
водач се описват именно в лявата страна „превозно средство А”, като явно е, че в случая е
станала грешка. Механизмът, обаче, отразен в скицата, съдържаща се в протокола, отговаря
именно на механизма, описан от свидетеля Б., съгласно който вина за настъпване на ПТП
има единствено свидетеля Ц..
В причинна връзка с противоправното поведение на водача Ц., съобразно
заключението на изслушаната по делото САТЕ, настъпили и отразените в двустранния
констативен протокол за ПТП вреди на лек автомобил „Ш.” с рег. № ., конкретизирани в
представената преписка по щета на ищцовото дружество /опис на щети/.
Съдът кредитира изцяло заключението на САТЕ, като съобрази, че вещото лице е
отговорил в пълнота и обективно на поставените въпроси.
Съгласно заключението:
Видимостта за водачите на пътното платно в процесния участък е ограничена от
завия до 60-70 метра, като тя обаче е достатъчна при скорост на МПС в града 50 км.ч. при
дистанция 13,62 метра. Опасната зона за спиране на лек автомобил „Ф.” при липса на АВС е
13,10 метра.
Т.е., при така даденото заключение на вещото лице, следва да се приеме, че за водача
на „Ф.”, движещ се след лек автомобил „О.”, ударът е бил предотвратим, респективно, че
причина за настъпване на ПТП е субективното поведение на водача, който не е спазил
необходимата дистанция.
Вещото лице дава заключение, че стойността на ремонта на процесния увреден
автомобил в официален сервиз е 1381,63 лева, като изрично сочи, че предвид
обстоятелството, че автомобилът е бил в гаранция, същият е следвало задължително да бъде
отремонтиран в официален сервиз. Точно такава клауза е налице и в застрахователната
полица, като видно от нея, договореният начин на ликвидация на щети е обвързан с право на
ползване на Официален сервиз за марката.
Наличието на гаранция на увредения автомобил към релевантния период се
установява и от приобщеното по делото удостоверение от управителя на „Е. – оторизиран
дилър на Ш., съгласно което процесният автомобил „Ш.” с рег. № . е предаден на клиента на
02.10.2018г. /начало на гаранцията/ и е разполагал с удължена гаранция от 5 години или
150 000 км, което от двете настъпи по-рано.
4
Вещото лице дава стойност на ремонта на автомобила по средни пазарни цени /не в
официален сервиз/ - 601,07 лева, а с алтернативни части – 586,07 лева.
С оглед на така установеното, съдът счита, че действителните разходи за
възстановяване на увредения автомобил са тези сторени при ремонта на автомобила в
официален сервиз, които съгласно представената фактура № ********** от дата 31.10.2019г.
възлизат в размер на 1381,63 лева.
Видно от приобщеното по делото превозно нареждане /л. 25 от делото/, на
05.11.2019г. по сметка на заинтересованото лице „Е. е била заплатено обезщетение по
посочената фактура. Това плащане не се оспорва от ответника.
Към сумата от 1381,63 лева, следва да бъде добавена и сумата от 15 лева –
ликвидационни разноски, или общото дължимо обезщетение е в размер на 1396,63 лева,
какъвто размер на главницата се претендира и в настоящото производство.
От представената по делото и неоспорена справка от сайта на Гаранционен фонд, а и
безспорно между страните, съдът приема за установено, че към датата на ПТП застраховател
по застраховка “Гражданска отговорност” на делинквента бил ответникът по делото. Този
факт също беше обявен за безспорен между страните.
При доказателствена тежест за ответника да установи в процеса положителния факт
на погасяването на дълга в общ размер 1396,63 лева, доказателства за това не са ангажирани
по делото.
Ето защо, предявеният иск по чл. 411 КЗ следва да бъде изцяло уважен за сумата
1396,63 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба в съда –
24.11.2021г. до окончателното погасяване.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Същите съдът определя в
общ размер на 889,18 лева, от които 55,87 лева – внесена държавна такса, 150,00 лева – за
САТЕ, 40 лева за свидетел; 10,00 лева за съдебни удостоверения и 633,31 лева за адвокатско
възнаграждение с включено ДДС.
Съдът не счита, че така заплатеното адвокатско възнаграждение е завишено с оглед
защитавания правен интерес и фактическата и правна сложност на делото, което наложи
събирането на допълнителни доказателства. Допълнително заплатеният хонорар на
основание чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения също е адекватен, доколкото производството по делото е продължило общо
четири заседания.
С оглед на това, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски пред СРС в размер на 889,18 лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА З. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д. да
заплати на З.” с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С., на основание
чл. 411 КЗ, сумата 1396,63 лева /хиляда триста деветдесет и шест лева и 0,63ст/,
представляваща обезщетение за нанесени щети на лек автомобил марка „Ш.” с peг. № .,
настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 20.09.2019г. в гр. П., ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 24.11.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА З. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д. да
заплати на З.” с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 889,18 лева /осемстотин осемдесет и девет лева и 0,18ст/ –
разноски по делото, сторени в производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6