РЕШЕНИЕ
№ 293
гр. Монтана, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тридесет и
първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Елизабета Кралева
при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20221600500292 по описа за 2022 година
Въззивното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на
Ю.Б.АД, с предишно наименование БПБ, подадена чрез пълномощник адвокат С. З. срещу
решение на РС *№ 164 от 03.06.2022г. , постановено по гр. дело № 2262/2021г. по описа му
в частите, с които съдът е отхвърлил като неоснователни предявените от жалбоподателя по
реда на чл. 422 от ГПК срещу Ц. М. от гр. *установителни искове за за установяване
съществуването на вземания за сумата от 140.37лева - договорна лихва за периода
14.03.2017г. – 30.03.2017г., 118,58 лв. – мораторна лихва за периода от 14.03.2017г. до
12.03.2020г. и за такси за периода 14.03.2017г. до 17.05.2021г. в размер на 765,44 лв. по
договор за издаване на кредитна карта „E.“ от 30.06.2005г. , за които е издадена заповед за
изпълнение като неоснователни и в тежест на жалбоподателя са възложени за плащане
разноски в размер на 150 лева.
С въззивната жалба се поддържа неправилност и необоснованост на решението, както
и постановяване му в нарушение на процесуалните правила с доводи, че в противоречие със
закона и установените по делото обстоятелства съдът е приел, че вземанията за лихви са
погасени по давност, съответно е допуснато процесуално нарушения, като не е указал на
ищец, че исковата му претенция за заплащане на сумата 765.44 лева такси е нередовна, с
което е нарушено правото му на защита . В жалбата са изложени подробни съображения за
твърдените пороци на обжалваното решение . Иска се отмяна на решението в обжалваните
части и уважаване на предявения иск, ведно със законните последици.
1
Въззиваемата страна Ц. М., представляван в процеса от адв. Н. К., при връчен препис
от жалбата на 02.08.2022г. , не е подала отговор.
В насроченото съдебно заседание страните не се явяват и не вземат становище по
съществото на спора.
При въззивното разглеждане на делото не са искани и допускани доказателства.
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата, като обсъди събраните в производството
доказателства, предвид становищата на страните и въз основа на закона, приема следното:
Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано лице, имащо
правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт.
Решението на РС *е валидно, а в обжалваните части и допустимо постановено по
установителни искове с правно основание чл. 79,ал.1 ЗЗД във връзка с чл. 422 ГПК.
Установено е по делото, че на 28.05.2021г. е подадено заявление от Ю.Б. АД за
издаване заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу Ц. М. от гр. *за сумите 558,23лв.
главница, 140,37 лв. договорна лихва за времето от 14.03.2017-30.03.2021г., 118,58-
мораторна лихва от 14.03.2017-17.05.2021г. и 765,44 лв.-такси с основание договор за
издаване на кредитна карта BG E. от 30.06.2005г. , сключен между длъжника и заявителя с
обявена предсрочна изискуемост 30.03.2021г. .
В образуваното по заявлението ч. гр. д. № 1079/ 2021 г. на РС *е издадена на
31.05.2021г. заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК на парично
задължение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя / ищеца/ сумите по
заявлението , ведно със законната лихва, считано от 28.05.2021г., както и разноски от 31.65
лева платена държавна такса и 360 лева адвокатско възнаграждение, като е постановено
незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист. Заповедта е връчена на длъжника ,
който в срок е подал възражение, поради което на основание чл. 415,ал.1 ГПК на заявителя е
указано да предяви иск за установяване съществуването на вземанията по заповедта за
изпълнение. Исковата молба е подадена в указания срок, като за ищеца е налице правен
интерес да установи по реда на чл. 422 от ГПК съществуването на вземанията си по
издадената срещу ответницата заповед за изпълнение, поради което и предявените искове са
допустими за разглеждане.
С исковата молба ищецът е поискал от съда да установи съществуването на
вземанията му към ответника , за които е издадена заповедта за изпълнение, произтичащи от
неизпълнение на договора за издаване на кредитна карта от 30.06.2005г. ., като за
претендираните вземания за договорна лихва, мораторна лихва и такси се е позовал на
общите условия, приложими към договорите за издаване на кредитна карта.
С обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна , че страните са в
договорни отношения, като вземането на ищеца за главница е основателно, поради което и
го е уважил. В тази част решението като необжалвано е влязло в сила.
2
По отношение претенциите за лихви съдът е приел, че същите са периодични
плащания и се погасяват с кратката тригодишна давност, поради което и към датата на
подаване на заявлението са погасени по давност. Относно иска за заплащане на сумата
765.44 лева такси по договора е приел, че не е установено как е формирана и какви такси
касае, за да се прецени дължимостта им, поради което и е отхвърлил исковете за заплащане
договорна лихва, мораторна лихва и такси.
Установено е предвид влязлото в сила решение относно дължимата главница , че
страните са в облигационни отношения, породени от сключен на 30.06.2005г. договор за
издаване на кредитна карта EUROLINE, по който на ответницата е предоставена за ползване
кредитна карта, съответно сключен е договор за банков кредит.
Липсват доказателства обаче за условията , при които се дължи от ответницата
договорна лихва, мораторна лихва, както и какви такси и при какви условия се дължат за
ползване на кредита чрез ползване на кредитната карта. За установяване дължимостта на
претендираните лихви и такси ищецът в исковата молба се позовава на общите условия за
издаване и използване на E.кредитна карта. Същите са приложени по делото , но са със
шрифт, който не позволява нормалното им четене. Изрично първостепенният съд е указал на
ищеца с определение № 355 от 23.03.2022г. да представи по делото приложените с исковата
молба писмени доказателства годни за четене с шрифт 14, както и такива за размера на
кредитния лимит, респективно отпуснатия такъв и погасените месечни вноски. В
изпълнение на това определение ищецът е представил със съответния шрифт писмените
доказателства, включително и общите условия, но не и доказателства, установяващи
разрешения на картодържателя кредитен лимит и ползваните от същия парични средства,
които съгласно чл. 9 от ОУ следва да се установят с месечно извлечение за движението по
сметката. Срока за плащане задълженията съгласно чл. 10 от ОУ също е посочен в
месечното извлечение. Видно от тази разпоредба лихва е дължима за теглена на пари в брой,
като по делото не е установено дължимата по договора главница как е използвана от
картодържателя , за да се прецени дължима ли е лихва. Липсват доказателства налице ли е
превишаване на кредитния лимит, нито такива за дължима минимална месечна вноска при
изплащане задължението на части . Конкретният начин на ползване на кредитната карта не е
установен по делото, поради което и съдът не е в състояние да прецени кои разпоредби от
ОУ са приложими към сключения между страните договор, съответно налице ли са условия
за обявяване задълженията за предсрочно изискуеми и възникнали ли са валидно
задължения на ответника за плащане на договорна лихва, мораторна лихва и такси,
последните посочени само като обща сума без яснота на какво основание са начислени.
Заключението на вещото лице, прието по делото , е основано единствено на приложените
по делото доказателства, без извършена проверка за усвоени, съответно погасени суми по
сключения между страните договор.
Дори и първостепенният съд да е допуснал соченото във въззивната жалба
процесуално нарушение относно иска за заплащане на такси , то във въззвината жалба тази
претенция отново не е конкретизирана, съответно не е направено искане за събиране на
3
доказателства пред въззивния съд при условията на чл. 266,ал. 3 ГПК. В правомощията на
въззивния съд е да отстрани допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения при
надлежно заявено от жалбоподателя съответно искане.
Предвид гореизложеното съдът приема, че по делото не са установени при условията
на главно и пълно доказване от страна на ищеца валидно възникнали и изискуеми
задължения на ответницата за заплащане на претендираните такива с исковата молба
договорна лихва, мораторна лихва, както и такси, поради което и като краен резултат
обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.
От страна на въззиваемата не са направени искания за разноски, поради което и съдът
не присъжда такива с оглед изхода на спора пред настоящата инстанция.
Водим от гореизложените мотиви , Окръжен съд Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 164 от 03.06.2022г. на РС *постановено по гр. дело №
2262/2021г. по описа му в обжалваните части, с които са отхвърлени като неоснователни
установителните искове на “Ю. Б.” АД , ЕИК *против Ц. М. , ЕГН ********** за
установяване съществуването на вземания, предмет на заповед зА изпълнение по ч.гр.дело
№ 1079/2021г. на РС *и в тежест на Ю. Б. са възложени за плащане разноски в размер на 150
лева, като ПРАВИЛНО.
РЕШЕНИЕТО е окончателно .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4