Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №34
гр. ВРАЦА, 10.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско
отделение, в публично заседание на седемнадесети януари, две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Евгения
Симеонова
Членове: Пенка Т.Петрова
Мл.съдия: Магдалена Младенова
при участие на секретаря Миглена Костадинова, като разгледа
докладваното от
съдия Пенка Т.Петрова въз. гр.дело № 727 по описа за 2019 год.,за да се произнесе
взе предвид:
Производството се движи по реда на чл.258 и
сл.ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба от 12.09.2019г.,подадена от "ЧЕЗ Електро България" АД
гр.София,чрез процесуален представител юрисконсулт Ал.В., срещу решение на РС
гр.Козлодуй от 20.08.2019г.,постановено по гр.д.№ 447/2019г.,с което е уважен
предявения против въззивника иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД,и същият е
осъден да заплати на въззиваемия сума в размер на 69,23 лв., получена без
основание, ведно с лихви и разноски,която сума представлява неустойка за
просрочено плащане на задължения на въззиваемия към въззивника.Поддържа се във
въззивната жалба,че решението е необосновано и неправилно – постановено при неправилно приложение на
материалния закон и доказателствата по делото,и при допуснати процесуални
нарушения от първоинстанционния съд.Излагат се подробни доводи и
съображения.Иска се отмяна на обжалваното решение,и вместо него постановяване
на друго,с което се отхвърли претенцията против въззивника.
Противната страна
оспорва въззивната жалба.Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Пред
въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
Въззивната
жалба е процесуално допустима-подадена е от лице с правен интерес,в установения
от ГПК срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт.Разгледана по същество
същата се явява неоснователна.
Въззивникът е подал и частна
жалба против определение №984/03.10.2019 г. ,постановено
по процесното дело, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на същото решение,
в частта за разноските.Поддържа се,че обжалваното определение е
неправилно.Излагат се подробни доводи и съображения.Сочи се съдебна
практика.Иска се отмяна на определението и постановяване на ново от въззивната
инстанция,с което се уважи молбата за изменение на решението в частта относно
разноските,конкретно относно присъденото адвокатско възнаграждение.
Противната страна оспорва
частната жалба.Моли обжалваното определение да бъде потвърдено.
И частната жалба е процесуално
допустима.По основателността и,въззивната инстанция ще се произнесе с крайния
съдебен акт по въззивната жалба.
След анализ на
всички събрани доказателства, поотделно и в пълнота, във връзка с доводите и
съображенията на страните, настоящият състав приема за установено от фактическа
страна следното:
Районен съд – Козлодуй
е сезиран от О.А.Г. ***, чрез пълномощника си адв. М.С. *** с иск с правно основание чл.55 ал.1 ГПК, за връщане
на сумата в размер на 69,23 лв., получена без основание/на част от нея/ и при
отпаднало основание на друга част от ответника.
Ищецът поддържа в исковата молба,
че е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Козлодуй, ул. "9-ти
май" №34,
и като такъв е ползвател на електрическа енергия ,и е титуляр по сметка на
абонатен №**********, с клиентски №300234334376. Сочи се, че на 10.01.2018г.
служители при ответното дружество са извършили проверка на СТИ с фабр. №50412411, открили са несъответствия, и са
съставили констативен протокол №3021780, въз основа на който е издадена фактура
на стойност 1317,90 лв. Твърди се, че е предявил отрицателно установителен иск
срещу "ЧЕЗ Електро България" АД гр.София, било е образувано гр. дело №1533/2018
г. по опис на РС Козлодуй.С решение №22/29.01.2019г. постановено по посоченото
дело, влязло в законна сила на 28.02.2019г., е признато за установено, че не
дължи сумата в размер на 1317,90 лв. за доставена и консумирана ел.енергия,
съгласно фактура №**********/30.07.2018г., във връзка със съставен констативен
протокол №3021780.Поддържа се, че независимо, че ответното дружество е било
уведомено за предявения иск ,то е продължило да начислява законна лихва върху
сумата от 1317,90 лв., която се е актуализирала ежемесечно и по този начин,
тази фактура му стояла за плащане и системата не му е позволила да заплаща
ежемесечната консумация на ел.енергия. Ищецът твърди, че по този начин е бил
принуден да заплати сумата в размер на 69,23 лв., въпреки, че е установено, че
не дължи сумата по главницата в размер на 1317,90 лв.Към исковата молба са
приложени писмени доказателства.
В срока по чл.131 ал.1 ГПК, ответникът "ЧЕЗ Електро България" АД не оспорва, че заплатените лихви не се дължат, тъй
като с влязло в сила съдебно решение е признато за установено, че ищецът не
дължи главницата по данъчна фактура №**********/30.07.2018 г. ,но сочи, че
исковата молба е подадена в противоречие с основно законово положение, което
изисква при търсене отговорност за
вреди правните субекти да упражняват предоставените им процесуални права
добросъвестно и съобразно добрите нрави - чл. 3 от ГПК. Навеждат се доводи, че
с подаването на исковата молба субективното право на ищеца е упражнено
превратно, като се цели да се засегне правната сфера на "ЧЕЗ Електро
България" АД, като формално се действа по правна норма, но в разрез с
изискванията на фактическия контекст, като основание за упражняване на
субективното право. Поддържа се, че е нарушено общото правило за поведение на
чл. 8 ал. 2 предл. второ на ЗЗД, а именно, че лицата не могат да упражняват
тези права в противоречие с
интересите на обществото.Твърди се още, че цел на заведеното исково производство е да се генерира
доход на процесуалния представител на ищеца, като му се присъди адвокатско
възнаграждение, чиито размер предполага да бъде в рамките на установеното с
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения - много над
размера на самата искова претенция, макар че процесуалният представител на
ищеца е следвало да предприеме действия, които са могли далеч по-бързо и
ефективно да разрешат спорните
въпроси между страните. Сочи се, че е
неоснователно искането на процесуалния представител на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38 ал 1 т. 3 от ЗА — ищецът не е близък на адвоката.Видно и от исковата молба по гр.
д. №1533/2018 г. на PC
Козлодуй адвокатът не е посочил
това обстоятелство и евентуалното сближаване на ищеца и адвоката след
завеждането на горепосоченото дело до настоящия момент не попада в разпоредбите
на чл. 38 ал. 1 т. 3 — Висшият адвокатски съвет със сигурност под "близки"
не е визирал сближили се в хода на съдебното производство адвокат и негов
клиент.
Въз основа на събраните по делото доказателства, РС Козлодуй е
приел,че са налице кумулативно предвидените законови предпоставки за уважаване
на иска,и го уважил.
Въззивната
инстанция споделя крайните фактически и правни изводи на първата,и намира,че
решението и е постановено при правилно приложение на материалния закон и наличните/пред
първата инстанция/ доказателства по делото.
От приложените към исковата
молба платежни документи е видно, че ищецът е заплатил в полза на ответника
сумата от 69,23 лв.на три вноски – на 11.01.2019г.,14.02.2019г. и на
08.03.2019г., а от приложеното и прието съдебно решение № 22/29.01.2019г. по
гр.дело № 1533/2019г. на РС Козлодуй,е видно, че първите две вноски са
заплатени като основанието за тяхното заплащане е отпаднало,след влизане в сила
на решението по установителния иск/28.02.2019г./,а третата вноска е платена без
основание-след влизане в сила на решението по установителния иск. С оглед на
това ответникът следва да върне на ищеца
получената без основание и на отпаднало осснование сума ,и иска на ищеца да се
уважи, така както е предявен. Съгласно разпоредбата на чл.
55 ал. 1 от ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Целта на правната
уредба на неоснователното обогатяване е да бъде отстранено едно фактически
съществуващо, но според правния ред необосновано и затова несправедливо
разместване на имуществени блага, довело до обогатяване на едно лице и
обедняване на друго. Без значение е по какъв начин се е стигнало до получаване
на неследваща се имуществена облага и не се изисква противоправност и вина, а
единствено обогатяване и липса на правно основание,или отпадането му. В тежест
на ищеца е да докаже, че ответникът е получил претендираната сума, като
основанието за получаване е отпаднало с обратна сила,или не е било налице
основание за плащането. В конкретния случай, ищецът е доказал безспорно,че не
дължи сумата в размер на 69,23 лв. начислена законна лихва за забава, като от приложеното и прието по делото
съдебно решение № 22/29.01.2019г. по гр.дело № 1533/2019г. на РС Козлодуй е
видно, че основанието за тяхното заплащане е отпаднало ,а последната вноска е
платена без основание. Предвид така изложените съображения, законосъобразно районният съд е
уважил иска.
Към въззивната
жалба е приложена фактура от 20.04.2019г.за дължими суми от въззиваемия за
консумирана ел.енергия за същия имот,от която е видно,че процесните удържани
суми са сторнирани/прихванати/ от задължението на въззиваемия за заплащане на
потребената ел.енергия за периода 14.03.2019г.-11.04.2019г.Т.е.процесните суми
са възстановени на въззиваемия,при
което искът му се явява неоснователен,но въззивникът не е искал прилагане на
тази фактура като доказателство,а и тя не би могла да бъде приета от въззивната
инстанция с оглед забраната на чл.266 ал.1 ГПК и безспорния факт,че същата е
била налична при гледане на делото пред първата инстанция,поради което
въззивната инстанция не я цени като доказателство.
С оглед
изложенто въззивната жалба се явява неоснователна.Като такава следва да се
остави без уважение,а първоинстанционното решение – да се потвърди.
С
постановеното решение, в тежест на ответното дружество са възложени съдебни
разноски. На основание чл.78 ал.1 ГПК, вр. с чл.38 ал.2, вр. с ал.1, т.3/в
решението неправилно посочена т.2/ ЗА в полза на адвокат С. са присъдени 300
лв. адвокатско възнаграждение и сумата в размер на 50 лв. в полза на ищеца за
платена държавна такса.
В срока по чл.248 ГПК, "ЧЕЗ Електро
България"АД е поискало намаляване размера на
присъдените с решение №220/20.08.2019 г. по гр.д. № 447/2019 г. разноски в
полза на пълномощника на ищеца адв. М.С., като се иска, на основание чл.78 ал.5 ГПК, намаляването на адвокатското възнаграждение, съобразно чл.7 ал.2 т.1 от Наредба
за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 11,71
лева.Сочи се, че процесният случай не представлява спор от изключителна
сложност, поради което присъждането на възнаграждение в поискания размер не
било основателно.
Ответникът по молбата и ищец по делото чрез
адвокат М.С. *** е подал писмен отговор, в който изразява становище за
недопустимост и неоснователност на същата.
С определение №984/03.10.2019 г. постановено по процесното дело, РС
Козлодуй е приел молбата за неоснователна и я е отхвърлил. В мотивите си, съдът
е приел, че ищецът,
чрез процесуалният си представител адвокат С. е поискал присъждане на разноски,
и по правилото на чл.78 ал.1 ГПК му се дължат такива, като ответникът следва да
заплати при хипотезата на чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2/неправилно посочена т.2
вместо т.3/ от Закон за адвокатурата.Съгласно чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен материален интерес,
възнаграждението е 300 лева, каквото е присъдено с решение №220 от 20.08.2019г.В
случая, присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. не надвишава
минималният размер по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Подадената частна жалба срещу определението
на РС Козлодуй, постановено по реда на чл.248 ГПК,настоящият състав намира за
частично основателна. Съгласно непротиворечивата съдебна практика на ВКС, за
уважаване на искането за присъждане на възнаграждение, уговорено в хипотезата
на чл. 38 ал. 2 вр. ал.
1, т. 2/и 3/ от ЗА е достатъчно по делото да е била осъществена правна
помощ без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението
по чл.
36 ал. 2 ЗА /в случая в представения по делото договор за правна помощ
изрично е вписано, че същата се предоставя по чл. 38 ал. 2 вр. ал.
1, т. 3 от ЗА/, като преценката за наличие на съответното основание следва
да бъде направена с оглед конкретните данни по делото и при липса на спор между
страните достатъчно доказателство за осъществяване на основанията по чл.
38 ал. 1, т.т. 1-3
ЗА за безплатна правна помощ представляват съвпадащите волеизявления на
страните по договора за правна помощ. Ответната страна в производството, която
по правилата на чл.
78 ГПК следва да заплати направените разноски, разполага с процесуалната
възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ, но
носи и тежестта да установи, че предпоставките за предоставяне на безплатна
адвокатска помощ не са налице. В случая жалбоподателят не е ангажирал никакви
доказателства за липсата на тези предпоставки, поради което тези му доводи са
неоснователни.
С
оглед наведените доводи за прекомерност на присъденото
на адв.С. възнаграждение,обаче,настоящият състав намира частната жалба за
основателна по следните съображения:
Предявеният
иск е за сумата 69,23лв.
Съгласно чл.7
ал.2 т.1 ,във вр. с чл.2 ал.5 от НМРАВ, минималното
адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38
от ЗА за адв.С. в посочения в определението на КРС размер е 300 лв. Този адв. хонорар,според настоящия
състав е прекомерно завишен, а той се определя от съда, с оглед сложността на
делото , поради което може да бъде и под минималния размер определен в НМРАВ
от 2004 г.
При достигане до този извод, настоящият
въззивен съд съобрази практиката на
СЕС,която е част от правото на ЕС ,и е
директно приложима в РБългария,и има
предимство/примат/ при противоречие с
национални норми, каквато е чл.78 ал.5 от ГПК в съобразителната част при
приложение на чл. 36 от ЗА.Тази практика на СЕС е обективирана в 2 български дела С-427/16 и С-428/16, по които СЕС е
постановил решение по преюдициално
питане,и е прието,че Наредбата за
мин. адв. възнаграждения от 2004 г, би могла да ограничи ,и ограничава конкуренцията в рамките на вътрешния пазар на
ЕС, част от който е и българския пазар,като в тази Наредба не са предвидени
ограничаващите конкуренцията последици,които да са присъщи на преследването на
посочените цели ,с оглед упражняването на адвокатската професия.Затова СЕС
постановява, че съдът не следва да се съобрази
при възражение за прекомерност на осн. чл.78 ал.5 от ГПК, с минималния
размер на адв. възнаграждение определен в чл. 36 от ЗА, а да съобрази сложността
на действително извършеното от упълномощения
адвокат по делото и може да намали адв. възнаграждение под минималния
размер съобразно Наредбата за мин. адв. възнаграждения. Това мнение се споделя
и в редица последващи решения и
определения на СГСъд /решение от 22.10.2018 г по въз.гр.д.№1061/18 г, решение
от 07.08.2018 г по ч.гр.д.№9568/2018 г, определение от 30.11.2018 г по
ч.гр.д.№11504/2018 г/.
По
настоящето дело ВОС констатира ,че КРСъд
е разгледал делото в едно съдебно заседание,и,че не е налице фактическа
и правна сложност на делото.В случая интереса ,който търси ищеца с ИМ е един,
тъй като претендираните вземания са
за недължимост на парични суми, които се основават изцяло на
идентични факти .
С
оглед гореизложеното ВОС счита, че адв. възнаграждение за адв. С. на осн. чл.
38 от ЗА следва да бъде в размер на 150 лв.за оказаната безплатна
помощ.Предвид изложеното частната жалба се явява частично основателна.Като
такава следва да се уважи отчасти,като молбата за изменение решението на РС
Козлодуй се отмени в частта,в която молбата не е уважена за разликата от 150
лв.до 300 лв.адвокатско възнаграждение.
Пред настоящата инстанция
въззивникът отново е направил възражение за прекомерност на поисканото
адвокатско възнаграждение.По изложените по-горе съображения,настоящият състав
приема,че на адв.С. следва да се присъди адв.възнаграждение за настоящата
инстанция също в размер на 150 лв.
Водим от горното,Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №220/20.08.2019
год. по гр.дело №447/2019 год. по описа на РС-Козлодуй.
ОТМЕНЯ определение № 984/03.10.2019 г. по
гр.д.№ 447/19 г. по описа на КРС ,в частта в която е отхвърлена молбата на „Чез
Електро България” АД за изменение на горното решение в частта за разноските , за които "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ"АД гр.София е осъдено да заплати
на адв.М.С. на осн.чл. 38 ал.1 т.3 от ГПК , за разликата над 150 лв. до 300 лв.и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решението на РС Козлодуй от 20.08.2019г. по гр.д.№ 447/2019г.в
частта относно разноските, за които "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ"АД гр.София
е осъдено да заплати на адв.М.С. на
осн.чл. 38 ал.1 т.2 от ГПК ,като отменя
същото за сумата над 150 лв. до 300 лв.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
ОСЪЖДА "ЧЕЗ
Електро България" АД, ЕИК *********, гр. София, район Младост, бул.
Цариградско шосе № 159, бл. БенчМарк – Бизнес Център да заплати в полза на адв.
М.С. ***,за осъществено безплатно процесуално представителство на основание
чл.38 ал.2 вр.ал.1 т.3 ЗА на О.А.Г. ***, сумата в размер на 150 лв. разноски за
адвокатско възнаграждение, направени пред въззивната инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.