Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. К., 19.06.2018 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
на седемнадесети май две
хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР И.ОВ
Секретар: Ангелина Господарска
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1654 по описа за 2017 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.127, ал.2 от СК, вр. с чл. 59 и чл. 143 СК и чл. 149 СК, предявени от И.И.А.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, комплекс „*****“ бл.5, вх.А, ет.5, ап.15, чрез
адв. П. - К. против В.С.Г., ЕГН: ********** ***, площад „В.Л.“ №3.
ИЩЦАТА твърди, че с ответника нямали брак, но живели няколко години на
съпружески начала, което продължило до 2010 г. Имали две деца: И.В.Г., роден на
*** г. и С.В.Г., родена на *** г., които след фактическата им раздяла останали
при нея и за които се грижела изцяло тя.
Твърди, че по време на съвместния им живот ответникът не проявявал
никаква загриженост към децата, не участвал в тяхното отглеждане и възпитание,
често оставал без работа и без доходи, а в редките случаи, когато изкарвал
някакви пари от частна дейност, ги харчел само за себе си, без да се интересува
с какво ще поемат разходите в семейството. Не можела да разчита на негова
подкрепа за нищо, тъй като бил пасивен и безотговорен. Проявявал егоизъм, бил
сприхав и невъздържан, позволявал си да ѝ вдига скандали без тя да му
давала какъвто и да било повод, както и да я удря, включително и пред децата,
които преживявали тежко всичко това. Не можел да контролира емоциите си и
понякога проявявал спрямо нея жестокост. Живеели под напрежение и в страх от
поредния тормоз – психически, емоционален, физически. При един такъв случай на
нанесен побой и закани спрямо нея, тя взела решение и го напуснала, за да
отдели децата от тази среда и начин на живот, които ги травмирали и ощетявали.
След раздялата им ответникът почти не поддържал контакти с децата.
Понякога им се обаждал по телефона, за да ги попита как са, с което се
изчерпвала неговата загриженост. През целия им съвместен живот, а и след
раздялата им, ответникът не се бил занимавал с тях – да ги заведе на разходка,
екскурзия, кино и др. забавления, да ги почерпи, да им помогне в подготовката
за училище, да ги заведе на почивка и др. Между него и децата липсвали нормални
отношения, изградени на основата на уважение, обич и привързаност.
Понастоящем ищцата живеела с децата на адрес: гр. С., комплекс „*****“
бл.5, вх.А, ет.5, ап.15 в жилище под наем, в което имало всичко необходимо за
отглеждането им, разполагали със самостоятелна стая, обзаведена по начин да
осигури нужните удобства както за живеене, така и за подготовка за училище,
като разполагали и с компютър и интернет. В жилището ползвали кабелна
телевизия, за която заплащала месечна такса в размер на 15 лв. През зимния
период заплащали за ел. енергия месечно около 350 лв., а през лятото – 50-60
лв..
Дъщеря им била ученичка в шести клас в СУ „И.В.“ – гр. С., а синът им –
в пети клас в ОУ „******“ – гр. К.. За тази учебна година ищцата твърди, че
направила разходи за подготовката им общо за около 500 лв.: за закупуване на
дрехи, обувки, спортни екипи, маратонки, учебни пособия и помагала, за охрана,
застраховки и др. Децата ползвали мобилни телефони с месечна такса общо 30 лв.
Закупувала им витамини и хранителни добавки, за които заплащала месечно около
50 лв. И двамата посещавали занималня. Всеки ден им давала по 2-3 лв. на дете
за храна и напитки. За сина си закупувала месечна карта за пътуване с автобус
между гр. С. и гр. К., която била на стойност 10 лв. В края на миналата учебна
година бил на зелено училище, за което заплатила 250 лв. Най-малко два пъти в
годината двамата ходели на училищни екскурзии, за които заплащала средно около
50 лв. За тези и други разходи искала от ответника да я подпомага финансово, но
той ѝ отказвал с оправданието, че няма пари.
От малко повече от година била безработна. Инцидентно извършвала частна
дейност и реализирала някакви доходи. Подпомагана била от родителите си както в
отглеждането на децата, така и финансово.
Твърди, че многократно канила ответника да се споразумеят по въпросите,
свързани с децата им, в т. ч. и за издръжката им, която да им заплаща, но той
не оказвал никакво съдействие и не плащал издръжка, поради което за ищцата бил
налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.
МОЛИ съда да постанови решение, с което:
- да осъди ответника да ѝ заплаща, в качеството на майка и законен
представител на малолетните им деца, месечна издръжка, както следва: за С.В.Г.
– 180 лв., а за И.В.Г. – 170 лв., считано от датата на подаване на исковата
молба – 25.10.2017 г., до настъпване на законна причина за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от
падежа ѝ до окончателното плащане;
- да осъди ответника да ѝ заплати в качеството ѝ на майка и
законен представител на малолетните им деца, издръжка за минало време, както
следва: за С.В.Г. – 180 лв., и за И.В.Г. – 170 лв., за една година назад от
датата на подаване на исковата молба – 25.10.2017 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
- да определи на основание чл. 59, ал. 3 от СК режим на лични отношения
между ответника и малолетните им деца всяка втора и четвърта събота и неделя от
месеца, без приспИ.е, от 10.00 часа до 18.00 часа , както и 15 дни през лятото,
които да не съвпадат с отпуска на майката.
Претендират се и разноските по делото.
ОТВЕТНИКЪТ представляван от адв. П.К., намира предявения иск за
допустим, но неоснователен. Оспорва изцяло изложените в исковата молба
твърдения и обстоятелства.
Не било вярно, че проявявал егоизъм, че бил сприхав и невъздържан, че
вдигал скандали и посягал на ищцата, и че я подлагал на физически, психически и
емоционален тормоз. Това били твърдения, които не отговаряли на истината и не
били свързани с премета на спора. Ако ищцата имала някакви претенции спрямо
него по отношение на тормоз във всичките му разновидности, то следвало да си
търси правата по специалния закон – ЗЗДН.
Не било вярно и това, че не издържал децата си до фактическата раздяла
през 2010 г., след това, както и към настоящия момент и че не подържал контакти
с тях. Той и до фактическата раздяла, след това, и към настоящия момент давал
пари на децата си за закупуване на дрехи, учебници и учебни пособия, обувки,
спортни дрехи и др., както и полагал грижи в гледането и издържането на децата
им, в размер на 500.00лв. за двете деца. Давал им преди раздялата, след това, и
към настоящия момент по 10.00лв – 20.00 лв. за закуска и за други ежедневни
разходи. През лятото ги вземал при себе си и се грижел за тях през цялото време,
докато били при него. През останалото време децата също били идвали при баща
си, като той поемал всички техни разходи по гледането и издържането им. Водил
ги на екскурзии и им давал пари за такива, когато ходели от училище.
От 2008 г. до 2015 г., ищцата работела на частно /гледала деца/ в К. и в
П.и по цял ден отсъствала от вкъщи. Поради това ответникът поел изцяло грижите
за децата, като им осигурявал всичко необходимо. Ищцата не влагала средства в
семейството, само ответникът се грижел за децата. Счита, че и тяхната майка
също следвало да поеме част от разходите по отглеждането, издръжката и
възпитанието на децата им, защото била в работоспособна възраст.
Не било вярно също така, че жилището в което живеела ищцата под наем
имало всички необходими условия за отглеждане на децата и че обстановката била
нормална за тяхното правилно развитие и възпитание, защото: жилището се
състояло само от две стаи, като в него живеела не само ищцата и децата им, но и
нейният приятел, както и болния ѝ баща, за който тя се грижела до
неговата смърт през месец ноември 2017 г.. Обстановката била напрегната и не
позволявала на децата да имат необходимата самостоятелност и не водела до
правилното им възпитание, обучение и издръжка. Децата живеели в една стая с
бащата на ищцата, но след като ответникът разбрал това, казал на ищцата, че ще
сигнализира в ОЗД и тя преместила баща си и оставила стаята на децата. Още
повече, че бащата на ищцата бил болен от рак и това водело до утежняване на
обстановката в жилището и се отразявало негативно върху психиката на децата.
Никога ищцата не била предлагала да водят преговори и да се споразумеят
във връзка с отглеждането, възпитанието и издръжката н децата им.
Неоснователно било искането на ищцата за предоставяне на родителските
права върху децата им И.Г. и Венелина Г.. Оспорва по размер и искането за
издръжка, тъй като бил прекомерно завишен.
С оглед изложеното моли съда да остави исковата молба без уважение, като
претендира разноските по делото и предявява насрещен иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК, вр. с чл. 59 и чл. 143 СК, с
който моли съда:
- да предостави на него родителските права по отношение на детето И.В.Г.;
- да осъди ответницата И.И.А. да плаща месечна издръжка на детето И.В.Г.
в размер на 200.00 лв. чрез него, в качеството му на баща и законен
представител, считано от датата на подаване на насрещния иск – 27.11.2017 г.,
до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска.
- да определи следния режим на свиждане на детето И.В.Г. с неговата
майка И.И.А.: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, без преспИ.е,
от 10.00 часа до 18.00 часа, както и петнадесет дни през лятото, когато това не
съвпада с отпуска на бащата.
Ответницата (ищца по първоначалния иск) оспорва насрещния иск.
Оспорва следните обстоятелства: че ищецът издържал децата до
фактическата раздяла с ответницата през 2010 г. и след това; че давал пари за
закупуване на учебници и учебни помагала, обувки, спортни екипи и др.; че
помагал в тяхната издръжка със средства в размер на 500 лева; че през целия
период бил давал по 10-20 лева за закуска и други ежедневни разходи на децата;
че ги водел на екскурзии и давал пари за училищни такива; че полагал през
лятото грижи за тях; че в периода 2008 - 2015 г. ответницата отсъствала по цял
ден от дома им и той е полагал грижи за децата, като поемал и разходите за тях;
че в жилището на ищеца имало всички удобства за живеене, за отглеждане,
възпитание и обучение на децата; че в жилището на майката в гр. С. нямало
необходимите условия за тяхното отглеждане, че психическата обстановка не била
нормална за правилното им развитие и възпитание, че тя била напрегната; че
докато бил жив бащата на ответницата, който бил болен, децата били под стрес и
че неговото състояние се отразявало негативно върху психиката им.
Оспорва претенцията на ищеца по насрещния иск за предоставяне на него
упражняването на родителските права върху малолетното дете И.В.Г., както поради
факта, че същият не притежавал достатъчни родителски качества, така и поради
недопустимостта да бъдат разделени двете деца, които от раждането им до момента
живеели все заедно и никога не се били разделяли. Връзката между тях била много
силна и всяка раздяла щяла да доведе до сериозни негативни последици за тяхната
неукрепнала психика и развитие.
Оспорва предявения иск за издръжка на детето, както по основание, така и
по размер. Счита претендирания размер на издръжката от 200 лв. за прекомерно
завишен, несъобразен с критериите за нейното определяне съгласно чл. 142, ал. 1
от СК.
Оспорва предявения иск за режим на лични отношения, който бил силно
ограничен.
Обстоятелствата, на които основава възраженията си, били следните:
От фактическата раздяла между страните през 2010 г. до момента ищецът по
насрещния иск предоставил на децата чрез баща си единствено сумата от 200 евро,
за да си купят каквото е необходимо. Други суми за тяхната издръжка и
материално осигуряване не бил предоставял. Преди раздялата ищецът бил в
затвора, а след раздялата същият лежал една година в затвор в У., като във
връзка с първия случай ответницата заплатила гаранция със свои средства. От
раждането на първото дете до момента ищецът почти не бил работил на постоянен
договор. След раздялата ответницата заплатила 1000 лв. негови задължения към „
Виваком“.
Ищецът по насрещния иск си позволявал многократно и пред децата да
нанася побой на ответницата, както и да ѝ се заканва с физическа
саморазправа. За физическия и психически тормоз била издадена заповед за защита
от домашно насилие.
През целия период на фактическа раздяла ищецът завел децата на море само
едно лято.
През периода, когато са живели заедно, независимо трудовата заетост на
ответницата, тя водила и взимала децата от детска градина, а когато е била
възпрепятствана, това правели нейни приятелки.
През лятото на 2017 г. децата били при ищеца за 2-3 седмици, като
основното им занимание било игра на компютъра.
Жилището му се състояло от две стаи и кухня, в което живеел със своя
баща, който бил пенсионер по болест. До 2015 г. същото не разполагало с баня.
Понастоящем имало такава, построена на двора. Когато децата били при баща си, С.спяла
на походно легло в стаята, която се обитавала от дядо ѝ, а И.– в хола при
баща си. В дома на ищеца нямало добри условия за живеене на децата.
Понастоящем майката живеела с децата в жилище в гр. С. – апартамент,
състоящ се от спалня, хол и кухня, като спалнята била пригодена за детска стая
с всички удобства за живеене. Бащата на ответницата живял в дома ѝ два
месеца преди смъртта си на 21.11.2017 г., тъй като поради заболяване имал нужда
от грижи. Същият бил собственик на апартамент в гр. К., който понастоящем бил
лична собственост на ответницата. Между него и децата съществували изключително
добри и сърдечни отношения, като те често го посещавали в дома му. Неговото
пребиваване при тях по никакъв начин не причинило стрес или други негативни
последици, както се твърдяло в насрещната искова молба, а напротив – децата
имали желание и по всякакъв начин помагали на майка си при обгрижването му, а
самото решение и действия на майката да помогне на своя родител в нужда имало
високо възпитателно въздействие върху тях, като по този начин те се учели на
уважение и милосърдие.
С оглед горното моли съда да отхвърли изцяло насрещния иск, като уважи
предявените с първоначалната искова молба обективно съединени искове и ѝ
присъди разноските по делото
При условията на евентуалност, ако уважи предявения иск за предоставяне
упражняването на родителските права върху детето И.В.Г. на бащата, моли съда да
определи месечна издръжка за него в размер на 150.00 лева, както и режим на
лични отношения между майката и детето, както следва: всяка първа, трета и
четвърта събота и неделя от месеца, с приспИ.е, от 9.00 часа на първия ден до
18.00 часа на втория ден, един месец през лятото, който да не съвпада с отпуска
на бащата, както и половината от времето на коледните, великденските и другите
училищни ваканции, половината от времето на официалните празници и по време на
личните празници на майката – рожден ден и имен ден, и личните празници на
двете деца.
Доколкото исковата молба и насрещният иск се основават на едни и същи
фактически обстоятелства, то съдът намира, че по така
предявените искове може да се произнесе с едни и същи мотиви.
От събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Страните не спорят, а и се
установява от представените удостоверения за раждане, че са родители на
малолетните деца И.В.Г., роден на *** г., ЕГН: ********** и С.В.Г., родена на ***
г., ЕГН: **********.
Безспорно е също така, че децата
към датата на подаване на исковата молба живеят заедно с майката в жилище под
наем на адрес: гр. С., комплекс „*****“ бл.5, вх.А, ет.5, ап.15.
От представените служебна
бележка с изх. № УР-08-645/11.10.2017 г. на ОУ „******“ – гр. К. и
удостоверение № УР-08- 005/11.10.2017 г. на СУ „И.В.“ – гр. С. е видно, че през
учебната 2017-2018 г. детето И.В.Г. е ученик в пети клас, а С.В.Г. е ученичка в
шести клас.
Представени са в препис
медицински свидетелства №106/21.06.2008 г. и №4/09.01.2012 г., в които е отразено, че И.И.А.
са нанесени травматични увреждания по лицето и тялото. По данни на
пострадалата, нараняванията са причинени от мъжа ѝ, като според
медицинското заключение същите могат да се получат по начин и време, както тя
съобщава.
От приложената по делото
преписка №ВЯ/К-1865/2013 г. по описа на
РУ К. се установява, че същата е образувана по жалба на И.И.А. срещу В.С.Г..
Според жалбоподателката, В.Г., с когото преди това живели на съпружески начала,
е влязъл в жилището ѝ и е нарязал и повредил нейни вещи. Преписката е
прекратена поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер, а
на В.Г. е съставен предупредителен протокол по ЗМВР.
От приложената по делото преписка №ВЯ/К-5054/2013 г. по описа на РУ К. се
установява, че също е образувана по жалба на И.И.А. срещу В.С.Г.. Според
жалбоподателката, тя била подлагана на постоянен психически и физически тормоз
от В.Г., а на 10.07.2013 г. изхвърлил дрехите ѝ през терасата на
апартамента, в който тя живеела. Преписката е прекратена поради липса на данни
за извършено престъпление от общ характер, а на В.Г. е съставен предупредителен
протокол по ЗМВР.
Приложено е като доказателство
по настоящото дело гр. д. №15/2012 г. по описа на РС К., образувано по молба на
И.И.А. срещу В.С.Г. за издаване на заповед за защита по ЗЗДН. На 10.01.2012 г.
е издадена заповед за незабавна защита, а впоследствие производството по делото
е прекратено поради оттегляне на молбата.
От изисканата справка за
съдимост на В.С.Г. се установява, че през 2003 г. е осъден от Военен съд – П.за
систематически отклонения от изпълнение на задълженията си, като не се е явявал
на работа, а през 2009 г. е осъден от РС К. за това, че е придобил и държал
огнестрелни оръжия.
От изготвения по делото социален
доклад на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. К., се установява, че след
раздялата на родителите, грижи за двете деца полага тяхната майка, но децата
всеки петък и събота гостуват и на баща си в дома му в гр. К.. Условията и в
двете жилища са подходящи за отглеждането им, като на малолетните е осигурено
всичко необходимо. Пред социалните работници децата споделили, че се чувстват
по-добре в дома на майка си, макар да им харесва и при баща им. Майка им
живеела с мъж, с когото се разбирали добре, както и с баба си по майчина линия.
И.А. споделя, че от началото на м. февруари 2018 г. работи във фирма „С.“ –
завод за производство на обувки в с. В., с трудово възнаграждение 460.00 лева. В.Г.
заявил, че създал собствена фирма за разработване и разпространение на софтуер
за бизнес оборудване, като месечните му доходи били около 600.00 лева.
Изслушан лично в съдебно
заседание, малолетният И.Г., на 11 години, заявява, че е ученик в пети клас в СОУ
„******“ – гр. К.. След като родителите му се разделили, живял първоначално при
баба си и баща си, а след това заживял постоянно в гр. С., заедно с майка си,
сестра си и приятеля на майка си. Живеели в апартамент, който не бил голям, но
условията били добри. Той и сестра му спели на двуетажно легло в хола, който
бил преграден на две половини с рафтове. От другата страна на стаята спели
майка му и приятеля ѝ, с когото се разбирали добре. Преди да почине, дядо
му по бащина линия също живял при тях. Грижели се за него, защото бил тежко
болен. Това обаче не плашело свидетеля, защото все пак той му бил дядо и бил
кръстен на него. Двамата му родители се държали еднакво добре, но ако зависело
от него, щял да продължи да живее с майка си, защото при нея му харесвало
повече, а и не искал да се разделя със сестра си.
Изслушана лично в съдебно
заседание, малолетната С.Г., на 12 години, заявява, че е ученичка в шести клас
в СОУ „И.В.“ – гр. С.. Живеела в апартамент в гр. С. заедно с брат си, майка си
и приятеля на майка ѝ Р.. Предстояло им да се местят в гр. К. в жилище,
което било приписано от дядо ѝ на майка ѝ. Апартаментът в гр. С. не бил голям, но имало
всичко необходимо. С брат си спели от едната страна на хола на двуетажно легло,
а от другата страна, която била преградена с шкафове, спели майка ѝ и Р..
Р. живеел от около две години с тях. Държал добре, помагал им, включително и с
пари, защото не им стигали. Преди смъртта на дядо ѝ, той също живял при
тях, тъй като бил болен и се грижели за него. Той не им пречел и след смъртта
му ѝ било мъчно за него. При баща си ходели през почивните дни, заедно с
брат си, посещавали го и през учебните ваканции. Майка им ги пускала и им
разрешавала да се срещат често с него. Искала да продължи да живее с брат си и
ако той отидел за постоянно при баща им, щяло да ѝ бъде мъчно.
От показанията на свидетелката Р.И.
М.се установява, че ищцата е нейна приятелка. Двете ѝ деца живеели заедно
с нея, а бащата В., откакто свидетелката ги познавала, не ѝ било известно
да има някакви доходи. Той нямал постоянна работа и от разговорите си с ищцата
свидетелката знаела, че с нищо не помагал финансово на семейството. Напротив,
наложило се преди години ищцата да му плаща гаранцията, защото бил задържан от
полицията. След раздялата им, В. лежал около една година и в затвор извън
България. Миналата или по-миналата година ответникът завел децата на море.
Ищцата ѝ споделила, че от 2011 г. досега ответникът не бил купил нищо на
децата, а и те самите не били споделяли нищо такова с нея. Всички разходи за
отглеждането им се поемали от ищцата. Тя се грижела добре за тях, осигурила им
всичко необходимо и никога не им създавала пречки да посещават баща си.
От показанията на свидетеля С.Г.Г.
се установява, че е баща на ответника. Твърди, че откакто се събрали, синът му
и ищцата заживели в неговото жилище в гр. К.. След раждането на децата
продължили да живеят там, докато В. и И. не се разделили. Тогава тя отишла в
гр. С. с дъщеря си, а В. *** със сина си И.. Впоследствие и И.отишъл при майка
си. Според свидетеля, докато майката работела в П., той и сина му ходели да
вземат децата от детската градина. Тя отсъствала по цял ден – нямало я нито за
вечеря, нито за закуска. Грижи за децата се полагали и от двамата родители, не
само от майката. В. също им купувал дрехи и подаръци, давал им пари и ги водел
на море и на разходки в гр. П.. Сега сина му имал собствен бизнес компютри и
работел от вкъщи. Вярно било, че преди години
бил задържан в У., но като свидетел на катастрофа. Всеки петък, събота и
неделя двете деца оставали с преспИ.е при баща си в гр. К..
Съдът, изграждайки вътрешното си
убеждение прави следните изводи от правна страна:
Относно родителските права:
По отношение на малолетната С.В.Г.
съдът намира, че следва да бъде постановено детето да живее при своята майка. По
тези въпроси становището на ответника съвпада с желанието на ищцата и с
преценката на съда.
Относно родителските права по
отношение на И.В.Г. – с оглед доказателствата по делото съдът счита, че детето
трябва да живее при майка си. За да достигне до този извод съдът отчита
най-напред факта, че ищцата доказа посредством свидетелските показания и
приетия по делото социален доклад, които в това отношение са непротиворечиви и
еднозначни, че притежава необходимия родителски капацитет, качества и
възможности да се грижи за детето. Установи се по несъмнен начин, че същата е
грижовен родител, който полага усилия и старание да задоволява нуждите на
децата си и да ги възпитава. Осигурени са подходящи битови условия и е налице
желание и от мъжа, с когото съжителства съпружески, да ѝ оказва
необходимата помощ. Самото дете, при изслушването му по реда на чл.15, ал.1 от
ЗЗДетето, също изразява желание да продължи да живее с майка си. Същевременно,
съдът отчита и факта, че бащата, който също претендира за родителските права, е
осъждан в България и отделно от това е бил задържан и в затвор в У.. Това
поставя под въпрос неговия родителски капацитет и възможностите му да полага
адекватни грижи за сина си. Родителските качества на бащата се поставят под
съмнение и от установените по делото случаи на упражнен физически и психически
тормоз от негова страна по отношение на другия родител. Самият той не отрича –
видно от социалния доклад, че е упражнявал физическо насилие спрямо ищцата,
докато са живели заедно, като при последния такъв случай е настъпила и
раздялата им.
На следващо място, съобразно
константната съдебна практика, децата следва да живеят при единия от
родителите, без да се разделят, като разделянето им е допустимо само по
изключение и когато важни причини налагат това. Съгласно Постановление №1/74 г.
на Пленума на ВС., раздел ІІІ „За да се постанови такова разделяне, е
необходимо да са налице сериозни причини, като например голямата разлика във
възрастта и липса на взаимни интереси и привързаност, продължително разделено
живеене, напластена омраза спрямо единия родител и т. н. Когато децата живеят и
растат заедно и след развода, у тях се развиват чувства на привързаност и
взаимопомощ”. В конкретния случай не се установяват причини за разделяне и отделно
живеене на децата, напротив – децата имат силна емоционална връзка помежду си,
поради което настоящият съдебен състав счита, че не следва да бъдат разделени.
Едновременно с това в Раздел ІІ на цитираното постановление ВС постановява „Когато родителят не желае децата или само
едно от тях, не може да се очаква правилно изпълнение на родителския дълг. В
такъв случай децата се предоставят на родителя, който е в състояние да ги
гледа”.
С оглед изложеното съдът следва
да постанови детето И.Г. да живее със своята майка, на адреса ѝ по
местоживеене и да предостави упражняването на родителските права на нея.
Относно режима на лични
отношения между бащата и детцата и размера на издръжката, която той следва да
плаща:
На бащата следва да бъде
определен режим на лични отношения с всяко от децата, както следва: всяка първа
и трета събота и неделя от месеца, с приспИ.е, от 10.00 часа на първия ден до
18.00 часа на втория ден, един месец през лятото, който не съвпада с отпуска на
майката, половината от училищните ваканции, официалните празници и личните
празници на всяко дете – рожден ден и имен ден, както и по време на личните
празници на бащата – рожден ден и имен ден.
С исковата молба се претендира
заплащане на издръжка за С.В.Г. – 180 лв., а за И.В.Г. – 170 лв. По делото не
са ангажирани доказателства за нужди на малолетните над обичайните такива за тяхната
възраст. Отчитайки присъщите им нужди и с оглед възрастта им, съдът намира,
че претендираните суми отговарят на
техните потребности и материалните възможности на бащата. Ето защо следва да
осъди ответника да заплаща месечна издръжка в размер на 180 лв. за С.В.Г. и 170
лв. за И.В.Г., чрез тяхната майка и законен представител И.И.А., считано от
датата на подаване на исковата молба – 25.10.2017 г., до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска от падежа ѝ до окончателното плащане.
По отношение на издръжката за
минало време, съдът намира иска за основателен и доказан. Безспорно се
установи, че през 2017 г. бащата е водил децата на море и че през времето от
петък до събота всяка седмица, докато са при него, той полага необходимите
грижи. Тези грижи обаче настоящият съдебен състав не счита, че представляват
издръжка по смисъла на чл.143 и чл.149 СК, а се явяват морален дълг, който
следва да се изпълнява от всеки родител. Ето защо, и доколкото се установи, че
грижите за двете деца през последната една година преди датата на завеждане на
исковата молба са полагани от майката, ответникът следва да бъде осъден да
заплати издръжка за минало време в размер на 180 лв. месечно за С.В.Г., или
общо 2160.00 лева и 170 лв. месечно за И.В.Г., или общо 2040.00 лева
По отношение на разноските –
такива се претендират от двете страни. Съдът намира следното:
Като предоставя упражняването на
родителските права върху детето на единия родител и определя мерките за лични
отношения с другия, съдът администрира граждански правоотношения. Касае се за
акт на спорна съдебна администрация на тези отношения - относно начина за
осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни права,
който не засяга (не отрича и не признава) съществуването им. Видно от
разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК, ако родителите не постигнат споразумение
по ал.1 – член 127 от СК, спорът се решава от районния съд. Производствата на
спорна съдебна администрация са част от уредените в ГПК производства, наред със
защитно-санкционните и охранителните относно
характера на производството, но при разглеждането им не следва автоматично
приложението на разпоредбите на член 78 от ГПК. Условно в случая е определянето
на страните – родители на малолетни деца, като ищец и ответник, както и
безусловно нито една от страните – родители, не може да се определи като
такава, на която иска е уважен. Ето защо
искането за разноски следва да се отхвърли, като неоснователно и такива не
следва присъждат.
На основание чл.78,
ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда държавна такса върху
присъдените издръжки в размер на общо 672.00 лв.
Съгласно чл. 242,
ал.1 от ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато
присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно
предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
Водим от горното,
съдът:
Р Е
Ш И
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по отношение на децата И.В.Г., ЕГН: **********
и С.В.Г., ЕГН: ********** на майката И.И.А., ЕГН: **********, с адрес: ***,
комплекс „*****“ бл.5, вх.А, ет.5, ап.15.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето
на децата И.В.Г., ЕГН: ********** и С.В.Г., ЕГН: ********** при майката И.И.А., ЕГН: **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на
лични отношения на бащата В.С.Г., ЕГН: ********** ***, площад „В.Л.“
№3 с децата И.В.Г., ЕГН: ********** и С.В.Г., ЕГН: **********, както следва: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, с приспИ.е, от 10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на
втория ден, един месец през лятото, който не съвпада с отпуска на майката,
половината от училищните ваканции, официалните празници и личните празници на
всяко дете – рожден ден и имен ден, както и по време на личните празници на
бащата – рожден ден и имен ден.
ОСЪЖДА В.С.Г., ЕГН: ********** да заплаща на детето И.В.Г., ЕГН: **********, чрез
неговата майка и законен представител И.И.А., ЕГН: **********, месечна издръжка
в размер на 170.00 лв. (сто и седемдесет лева), считано от датата на подаване
на исковата молба – 25.10.2017 г., до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска от падежа ѝ до окончателното плащане.
ОСЪЖДА В.С.Г., ЕГН: ********** да заплаща на детето С.В.Г., ЕГН: **********, чрез
неговата майка и законен представител И.И.А., ЕГН: **********, месечна издръжка
в размер на 180.00 лв. (сто и осемдесет лева), считано от датата на подаване на
исковата молба – 25.10.2017 г., до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска от падежа ѝ до окончателното плащане.
ОСЪЖДА В.С.Г., ЕГН: **********, да заплати на детето И.В.Г., ЕГН: **********, чрез
неговата майка и законен представител И.И.А., ЕГН: **********, издръжка за
минало време, а именно – за периода от 25.10.2016 г. до 25.10.2017 г. в размер
на 170.00 лева месечно или общо 2040.00 лв. (две хиляди и четиридесет лева).
ОСЪЖДА В.С.Г., ЕГН: **********, да заплати на детето С.В.Г., ЕГН: **********, чрез
неговата майка и законен представител И.И.А., ЕГН: **********, издръжка за
минало време, а именно – за периода от 25.10.2016 г. до 25.10.2017 г. в размер
на 180.00 лева месечно или общо 2160.00 лв. (две хиляди и сто и шестдесет лева).
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.С.Г., ЕГН: ********** против И.И.А., ЕГН: **********
насрещен иск с правно основание чл.127, ал.2 СК, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска на страните за
присъждане на основание чл.78, ал. 1 и чл. 78, ал. 3 от ГПК на направените от
тях разноски по делото, като
неоснователен.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – П.в двуседмичен срок от връчване на съобщението до
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Сн.Д.