Р Е Ш Е Н И Е
Номер 194 от 17.02.2022г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на двадесети януари две хиляди двадесет и втора година в публично заседание
в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Диана Ганева
2.Галя Русева
при секретаря И. Л. и
прокурор Дарин Х. като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно
наказателно административен характер дело номер 2817 по описа за 2021 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) - София, против
Решение №36/03.11.2021 г. по АНД № 231/2021 г. по описа на Районен съд -
Карнобат, с което е отменено наказателно постановление №7318/28.07.2021г., издадено от началник
отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“,
Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София, с което на основание чл.53, ал.1 от Закона за пътищата
(ЗП), за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от същия закон, във връзка с чл.37,
ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001 год. за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства (обн. ДВ,бр. 65/24.07.2001г.), издадена от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, на Х.Т.И. е наложено административно наказание „глоба” в
размер от 1 000 лева.
В касационната жалба се излагат възражения, че
оспореното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че
мотивите на съда във връзка с неправилната правна квалификация на деянието са
неправилни и некореспондират с доказателствата по делото. Иска се отмяна на
решението и потвърждаване на издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се
представлява от главен експерт М., която поддържа жалбата. Счита,че
решението на РС-Карнобат следва да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъбразно, а наказателното постановление потвърдено.
Ответникът
по касация Х.И., редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото
е постъпило писмено становище от адв.К., в което са изложени подробни
аргументи, че решението на РС-Карнобат е правилно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на
касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХV състав, след
като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение,
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.
Разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата
за основателна. Съображенията за това са следните:
Районен съд – Карнобат е отменил наказателно постановление №7318/28.07.2021г.,
издадено от началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София, с което на
основание чл.53, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП), за
нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от същия закон, във връзка с чл.37, ал.1,
т.1 от Наредба № 11/03.07.2001 година за движение на извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства (обн. ДВ,бр. 65/24.07.2001г.), издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, на Х.Т.И. е наложено административно
наказание „глоба” в размер от 1 000.00 лева.
За да постанови решението си,
съдът е приел, че АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това,
съгласно чл.56 от ЗП. Анализирал е разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от
ЗП. Приел е, че е налице несъответствие между фактическото описание на
нарушението и правната квалификация. Съдът е оценил допуснатото нарушение като
такова от категорията на неотстранимите и е отменил издаденото наказателното
постановление
Така постановеното съдебно
решение е валидно, допустимо, но неправилно.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Настоящият съдебен състав намира, че АУАН е съставено от надлежно упълномощено на основание
чл.56, ал.2, т.1 от ЗП длъжностно лице, видно от представената Заповед
№РД-11-1267/17.10.2019 година на председателя на Управителния съвет на АПИ (л.40-41). Наказателното
постановление също е издадено от компетентен орган. Съгласно нормата на чл.56,
ал.3, т.1 от ЗП наказателните постановления за републиканските пътища се
издават от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния
съвет длъжностно лице от агенцията, съответно от директора на Агенция
"Митници" или от упълномощено от него длъжностно лице от агенцията.
Пред въззивната инстанция е представена Заповед № РД-11-1266/17.10.2019 година (л.39),
видно от която председателят на Управителния съвет на АПИ е упълномощил Виолета
Богданова Асенова – началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“,
при дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към АПИ да издава
наказателни постановления. От това следва, както правилно е приел и РС -
Карнобат, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица.
Касационната
инстанция намира, че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения.
По същество,
настоящата съдебна инстанция намира, че при правилно установена фактическа
обстановка, РС е извел незаконосъобразни правни изводи.
По делото безспорно
е установено, че на 05.07.2021г,. в 12.53, часа на път I-6, км 445+400 на КПП
Бургас в посока гр.Сливен –гр.Карнобат, касационният ответник Х.И. е управлявал и
осъществявал движение на съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси марка „Волво“,
с рег.№ А3883КН и полуремарке с три оси с рег.№ А 0168ЕМ, като е бил спрян за
проверка, при която е установено, че при измерено разстояние между осите 1.32
м, сумата от натоварването на тройната ос на полуремаркето е 28.625 тона, при
максимално допустимо натоварване 24 тона. В хода на проверката, а и
впоследствие И. не е представил изрично разрешение за движение от
администрацията, стопанисваща пътя.
Според чл. 53, ал.1,
т.2 от ЗП, наказват се с глоба от 1 000 до 5 000 лв., ако деянието не
представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25,
чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и
чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности:
движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без
разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.
В случая,
наказващият орган е установил, че ППС, управлявано от И. е извънгабаритно -
тежко, а той – като физическо лице, водач на автомобила – е нарушил забраната
за движение без специално разрешение - разрешително или квитанция, при
надвишаване на максимално допустимата маса на ППС.
Разпоредба на чл.26,
ал.2, т.1, б."а" от ЗП не поставя изискване относно субекта, който
следва да се снабди с разрешение за специално ползване на пътищата, а
единствено за това, че документът следва да е наличен при осъществяването на
движението, защото нормата съдържа единствено забрана за извършване на дейности
по специалното ползване на пътищата чрез движение на тежки и/или извънгабаритни
ППС, без за това да има надлежно издадено разрешение.
Ответникът по
касация е от кръга на субектите на нарушението, още повече, че в мотивите на НП
е посочено, че И. осъществява движение на извънгабаритно превозно средство без
разрешение или квитанция за платена държавна такса, а с оглед коментираната
по-горе норма на чл. 53, ал.1 от ЗП, водачът е измежду
административнонаказателно отговорните лица в това му качество.
Самата разпоредба на чл.37,
ал.1, т.1 от НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001
г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (Загл.
изм. - ДВ, бр. 67 от 2007 г.) гласи: „Във
вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция
"Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в
обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за
земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската
техника, както и съставят акт на водача, на товародателя, на
съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се
установи, че: 1. (изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) движението се извършва без разрешително или
документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3”.
Следователно, изпълнителното деяние по чл.26, ал.2, т.1, б."а" от ЗП – без разрешение
включва всички режими по чл.37, ал.1, т.1 от Наредбата, от което следва да се заключи, че правната квалификация на нарушението, описано в НП е
коректна, като водачът е нарушил именно чл.26, ал.2, т.1, б."а" от ЗП
във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредбата и е наказан в съответствие с разпоредбата на чл.53, ал.1,
т.2 от ЗП, поради което изводът на РС-Карнобат за погрешно посочване на
нарушените разпоредби и несъответствие между фактическото описание на
нарушението и правната квалификация, се явява неправилен.
Нормата
на чл. 177 ал. 3 от ЗДвП, на която се позовава процесуалният представител на Х.И.
регулира защитата на друг вид обществени отношения – безопасността на
движението по пътищата и свързаната с нея необходимост от спазване на
определени параметри в размерите и тежестта на транспортните средства, движещи
се без специално разрешение, за да е възможно своевременното и сигурно
извършване на всички маневри в съответствие с пътната обстановка и поставените
знаци.
В тази
връзка съдът намира за нужно да отбележи, че нарушената разпоредба на чл. 26
ал. 2 т. 1 б. „а“ от ЗП урежда обществени отношения, свързани със ползването,
поддържането и финансирането на пътищата, предпазването им от разрушаване или
увреждане, както и с управлението на пътната инфраструктура в Република
България. Затова напълно допустимо е водач на ППС, който не е съобразил
ограничението, наложено с нормата, да бъде санкциониран именно по ЗП.
Основателно
е и възражението в касационната жалба, че И., като „водач“ на ППС, е следвало
да бъде наказван именно по чл. 53 ал. 1
т. 2 от ЗП, защото тази санкционна норма предвижда отговорност за физическите
лица, а не по ЗДвП.
Действително,
в ЗП и ЗДвП - по отношение на извършителя на нарушенията по чл. 177 ал. 3 от ЗДвП и по чл. 53 ал. 1 т. 2 от ЗП – са използвани различни термини, „водач“ в
първия случай и „физическо лице“ във втория. Тази разлика, обаче, е въпрос на
правна техника, избрана от законодателя, а смисловото съдържание и на двата
употребени израза (за субекта, който реално управлява ППС) е идентично. Водачът
винаги е физическо лице и е сред общо определения кръг на субектите по чл. 53
ал. 1 от ЗП, като, освен за водача, съставът по ЗП предвижда и отговорност за
всички физически лица, които са извършили или са наредили да бъдат извършени
дейностите по чл. 53 ал. 1 т. 1 – 6 от ЗП.
В този
смисъл, при определяне на текста от закона, приложим към конкретното деяние, в
административнонаказателното производство не е било допуснато нарушение,
неотчетено от РС при постановяване на решението му.
Освен
това, въззивният съд не е съобразил факта, който не е оспорен от ответника по
касация, че в конкретния случай към момента на извършване на процесното
нарушение, за ППС не е била платена пътна такса, респективно не е било издадено
разрешително, като таксата е заплатена един ден след съставяне на АУАН, което
само по себе си означава, че И. не е разполагал с необходимото разрешение за
претоварване на управляваното ППС, поради което нарушението, описано в
наказателното постановление е факт. В
този смисъл е и практиката на Административен съд –Бургас, а именно: Решение №
423/19.03.2021г., Решение №346/05.03.2021г., Решение № 374/05.03.2021г, Решение
№ 165/05.02.2020г. Решение № 623/10.06.2020г. и др.
Конкретното нарушение, според
настоящия съдебен състав не следва да се квалифицира и като
"маловажно" по смисъла на чл.28 ЗАНН, тъй
като не се отличава от типичните такива и не разкриват по-ниска степен на
обществена опасност.
Предвид гореизложените
съображения, съдът намира касационната жалба за основателна, а наказателното
постановление за законосъобразно, като издадено от компетентен орган, при
спазване на административнопроизводствените правила при издаването му, в
съответствие с материалния закон и съдържащо изискуемите реквизити по чл.57 от ЗАНН.
Като е
стигнал до изводи различни от изложените и е обосновал краен резултат за отмяна
на издаденото наказателно постановление, районният съд е постановил неправилно
решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с
което да се потвърди наказателното постановление.
По делото е
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от главен
експерт М., което следва да бъде уважено, като в полза на АПИ-София следва да
се присъди сумата от 80 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63, ал.1, изречение второ ЗАНН, Административен
съд – гр. Бургас, ХV състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 36/03.11.2021т., постановено по АНД
№231/2021г. по описа на Районен съд -
Карнобат и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №7318/28.07.2021г., издадено от началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София.
ОСЪЖДА Х.Т.И. ***, с ЕГН ********** да
заплати в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“ - София юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.