Решение по дело №91/2025 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявана от председателя на УС, чрез юк. Д. Р., ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], обжалва Решение № 28/23.01.2025 г. по а.н.д. №797/2024 г. на РС - [община]. Релевира касационното основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с неправилното тълкуване на разпоредбите на СЕС в Решение № С-61/2023 г. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на оспорения електронен фиш.

Касаторът е редовно призован, не се явява, не се представлява. Съдът е констатирал, че с молба вх. № 1316 от 08.04.2025 г. юрк. Р. уведомява съда, че не може да присъства в съдебното заседание по делото, но моли да се даде ход на делото при липса на процесуални пречки за това. Поддържа касационната жалба, няма да сочи нови доказателства. При ход по същество, във връзка с изложените съображения в депозираната касационна жалба, моли да се постанови решение, с което да се отмени оспорваното решение на Районен съд – [община]. Претендира при уважаване на жалбата юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатство възнаграждение в размер на 600 лева с ДДС.

Ответникът по делото не се явява, не се представлява. Съдът е констатирал постъпило по делото становище с вх. № 1284/04.04.2025 г. от адв. А. И., процесуален представител на ответника, с което уведомява съда, че не може да се яви в днешното съдебно заседание. При липса на процесуални пречки, моли да се даде ход на делото. Оспорва касационната жалба и излага много подробни мотиви за това. Като краен резултат, моли да се отхвърли касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция в размер на 600 лева и прилага доказателства, съгласно текста.

Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице релевираните основания за отмяна на въззивното решение, което намира за правилно и законосъобразно.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл. 210 ал. 1 от АПК в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Предмет на въззивно обжалване е електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от ЗП № **********, с който на „Ю И“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], за нарушение на чл. 102 ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 187а ал. 2 т. 3 във вр. с чл.179 ал. 3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.

От събраните по делото доказателства районният съд е установил от фактическата страна на спора, че на 23.02.2022 г. в 15.45 часа посредством електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от ЗП с устройство № 40101, представляващо елемент от системата, находящо се на път I-1, км 325+277 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа е установено, че ППС Автобус „М“ с рег.№ [рег. номер] с техническа допустима максимална маса 18000 и брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, без ремарке, собственост на санкционираното дружество се е движело в община Дупница по път I-1, км 325+277, който път е включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за посоченото ППС да е заплатена пътна такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 от ЗП, т.к. няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

От правна страна съдът е установил, че устройството, с което е заснет товарния автомобил е част от Електронната система за събиране на таксите за ползване на републиканската пътна мрежа, санкционираното дружество е имало сключен договор за електронно събиране на пътни такси, чрез декларирането им през бордово устройство на автобуса, като изложената фактическа обстановка е установена от събраните по делото писмени доказателства, но с оглед задължителния характер на решението на СЕС, по отношение тълкуване правото на съюза относно заплащането на такси за тежкотоварни автомобили е отменил атакувания електронен фиш.

В пределите на касационната проверка по чл. 218 ал. 2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба. Преценено за съответствие с материалния закон решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Правилен е извода на районния съд, че съобразявайки решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г. на СЕС, съгласно което член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер, намира, че наложеното наказание е непропорционално, поради което и ЕФ се явява незаконосъобразен. Нарушен е основния принцип на пропорционалност, съгласно който налаганата санкция следва да бъде съобразена с тежестта на извършеното нарушение, като същевременно се гарантира и възпиращия ефект на наказанието. Принципът изисква не само определяне състава на нарушението, определяне на правилата относно тежестта на санкцията, но и отчитане на конкретните факти и обстоятелства при извършване на деянието. В случая законодателят е определил фиксиран размер на санкцията [рег. номер]. и е изключил възможността съдът да изменя размера с оглед установени конкретни смекчаващи отговорността обстоятелства. СЕС приема, че налагането на наказание във фиксиран размер за всяко нарушение, без да се предвижда различен размер на санкцията в зависимост от тежестта на нарушението, както предвижда националната система от наказания, е непропорционално с оглед целите, посочени в правната уредба на Съюза.

Предвидената „компенсаторна такса“ за освобождаване от административнонаказателна отговорност не води до различен извод, тъй като същата отново е във фиксиран размер и не отчита тежестта на нарушението.

Като е достигнал до краен правен извод за незаконосъобразност на ЕФ районният съд е постановил правилно решение, което ще бъде оставено в сила.

С оглед крайния изход от спора, съдът ще присъди разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. в полза на ответника, платими от Агенция „Пътна инфраструктура“ – София.

На основание чл. 221 ал. 1 от АПК решението на районния съд следва да се потвърди.

 

Мотивиран от горното, Кюстендилският административен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 28/23.01.2025 г. по а.н.д. №797/2024 г. на РС – [община].

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица]да заплати на „Ю И“ ООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните.