№ 104
гр. Велико Търново, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:МАЯ НЕДКОВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20254000500054 по описа за 2025 година
С Решение № 683/18.12.2024 г. по гр. д. № 459/2024 г. Великотърновският
окръжен съд отхвърлил предявения от Д. Х. Г. от гр. Елена, против Районен съд -
Горна Оряховица иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на
сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди, причинени от нарушаване на правото й на разглеждане на гр. д.
№ 2645/2023г. по описа на ГОРС в разумен срок, съгласно чл. 6 §1 от Конвенцията за
защита правата на човека и основните свободи, ведно със законната лихва от
27.06.2023г. до окончателното изплащане на главницата.
Въззивна жалба против решението е подадена от ищцата Д. Х. Г.. Счита
решението за недопустимо и неправилно, поради съществено нарушаване на
съдопроизводствените правила, довели до неговата необоснованост и до неправилно
прилагане на материалния закон. Моли съда да го обезсили, респ. да го отмени и да
върне делото на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав на съда.
Не е постъпил отговор от насрещната страна – Районен съд – Горна Оряховица.
Апелативна прокуратура – Велико Търново чрез прокурор Р. Ирманова заема
становище за неоснователност на въззивната жалба. Първоинстанционният съдебен
акт е законосъобразен и правилен. Моли съда да го потвърди.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и
1
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
следното:
Въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение – валидно,
допустимо и правилно.
Ищцата Д. Х. Г. е предявила против Районен съд - Горна Оряховица иск с правно
основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 26 000 лв. обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди в резултат от нарушаване на правото й на
разглеждане на гр. д. № 2645/2023г. по описа на ГОРС в разумен срок, съгласно чл. 6
§1 от ЕКЗПЧОС, ведно със законната лихва от 27.06.2023г. до окончателното
изплащане
В исковата си молба ищцата твърди, че делото е образувано на 27.06.2023 г.
пред РС – Елена; че са допуснати редица нарушения, довели до забавяне на
производството извън стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ; че е претърпяла
и продължава да търпи душевни болки и страдания, загуба на доверието в
правосъдието, житейски дискомфорт от погазване на основните й права, които счита,
че следва да бъдат обезщетение с претендираната сума.
В писмения си отговор ответникът Районен съд – Горна Оряховица чрез
Административния ръководител - Председател на ГОРС Зл. Личева е оспорил изцяло
иска като неоснователен и недоказан.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново е заел становище за
неоснователност на предявения иск.
Установена по делото е следната фактическа обстановка:
На 27.06.2023 г. ищцата Д. Х. Г. е депозирала пред Районен съд – Елена искова
молба против Районен съд – Елена, с която е предявен иск с посочено правно
основание чл. 2б от ЗОДОВ за сумата 33 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди
за нарушаване правото й на разглеждане на гр. д. № 219/2023 г. в разумен срок. По
исковата молба на същия ден е образувано гр. д. № 221/2023 г. С определение от
28.06.2023 г. производството по делото е прекратено на осн. чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ и
изпратено на Окръжен съд – Велико Търново.
На 12.07.2023 г. делото е било образувано в Окръжен съд – Велико Търново под
№ 539/2023 г. С разпореждане от 27.07.2023 г. исковата молба е била оставена без
движение, и след отстраняване на нередовностите й е разпоредена размяна на книжата
(разпореждане от 31.07.2023 г.). На 04.09.2023 г. по делото е постъпила молба от
ищцата за намаляване на исковата претенция от 33 000 лв. на 6 000 лв. Отговорът на
исковата молба, подаден от РС- Елена е постъпил на 05.09.2023 г. С разпореждане от
09.10.2023 г. исковата молба е била оставена отново без движение, а след отстраняване
на нередовностите, с определение от 27.10.2023 г., делото е насрочено в открито
2
съдебно заседание за 20.12.2023 г. Ищцата е направила искане за отвод на съдията,
който е бил уважен на следващия ден и делото е било преразпределено на нов
докладчик. С определение от 02.11.2023 г., предвид направеното от ищцата искане за
намаляването на иска, делото е прекратено и изпратено на РС – Елена. Това
определение е било обжалвано от ищцата пред Апелативен съд – Велико Търново,
където на 21.11.2023 г. е образувано в. ч. гр. д. № 526/2023 г. С Определение от
23.11.2023 г. на въззивната инстанция съдебният акт на ВТОС е потвърден.
Делото е било изпратено отново на РС – Елена и образувано пред този съд на
04.12.2023 г. под № 425/2023 г. С определение от 06.12.2023 г. производството по
делото е прекратено на осн. чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ и изпратено на РС – Горна
Оряховица.
В РС – Горна Оряховица делото е образувано като гр. д. № 2645/2023 г. на
20.12.2023 г. С определение по чл. 140 от ГПК от същата дата е насрочено в съдебно
заседание за 31.01.2024 г. Преди съдебно заседание пълномощникът на ищцата адв. К.
Т. е депозирал молба за отлагане на делото поради служебна ангажираност по друго
дело. Заявил, че ако се даде ход на делото, прави увеличение на иска на 26 000 лв.
Съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 142, ал. 2 от ГПК и отложил
същото за 01.03.2024 г. На тази дата ход на делото не е даден поради заболяване на
адв. Т., за което е бил представен болничен лист. Делото е отложено за 20.03.2024 г. По
същата причина делото е било отложено и в това съдебно заседание, както и в съдебно
заседание на 29.03.2023 г. В съдебно заседание на тази дата е даден ход, като е
направено изменение на иска от 6 000 лв. на 2 лв. съобразно направеното от ищцата
искане. Делото е отложено за 17.05.2023 г. за разпит на свидетел съобразно искането
на ищцата. Преди съдебното заседание пълномощникът на ищцата адв. К. Т. е
депозирал молба за изменение на иска на 23 000 лв. и искане за отвод на съдебния
състав, поради предявен против ГОРС иск по чл. 2б от ЗОДОВ за обезщетение за
вреди от разглеждане на същото дело (гр. д. № 2645/2023 г.). Както докладчикът, така
и останалите съдии от този съд, са се отвели от делото. Същото е прекратено на
24.06.2024 г. и изпратено на ВТОС за определяне на друг равен по степен съд, който да
го разгледа.
Като свидетел по делото е разпитана К. Х. В. – сестра на ищцата. Знае, че сестра
й води много дела, но няма резултати.
При така установеното съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание 2б от ЗОДОВ за осъждане на ответника
Районен съд – Горна Оряховица да заплати на ищцата сумата от 26 000 лв.
обезщетение за причинени неимуществени вреди от нарушение на правото й на
разглеждане и решаване на гр. д. № 2645/2023 г. в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от
Конвенцията, е неоснователен и недоказан, до какъвто правилен извод е достигнал и
3
първостепенният съд. На осн. чл. 272 от ГПК съдът изцяло споделя мотивите на
обжалвания акт и препраща към тях.
По делото не е установено наличието на първата предпоставка за ангажиране
отговорността на държавата по чл. 2б от ЗОДОВ, а именно – чрез свои действия или
бездействия ответникът да е причинил забавяне при разглеждането на образуваното
пред него производство. То е било висящо пред РС – Горна Оряховица за периода от
20.12.2023 г. до 24.06.2024 г. – в рамките на около шест месеца. Делото е било
своевременно насрочено в открито съдебно заседание, непосредствено след
образуването му. Било е отлагано на осн. чл. 142, ал. 2 от ГПК четири пъти въз основа
на искания на пълномощника на ищцата поради невъзможността му да се яви в
съдебно заседание, а един път за събиране на доказателства по искане на ищцата
(заменен е свидетел). По всички искания на ищцата съдът се е произнасял
своевременно и по начин, обезпечаващ разглеждане на делото в кратки срокове.
Не е допуснато забавяне на делото извън разумните срокове и в производствата,
предхождащи образуване на делото в Районен съд – Горна Оряховица. Производството
пред първоначално сезирания съд – Районен съд – Елена делото е било висящо два
дни, като с оглед цената на иска, същото е било изпратено своевременно на
компетентния съд по правилата на родовата подсъдност. В Окръжен съд – Велико
Търново производството е протекло в продължение на около четири месеца,
включващи и период от съдебната ваканция, като исковата молба е оставена два пъти
без движение за отстраняване на нередовности, била е разменена с насрещната страна.
Ищцата е инициирала изменение на иска, направила е и искане за отвод на докладчика
по делото. В Апелативен съд – Велико Търново делото е пренесено по частна жалба на
самата ищца против прекратителното определение на първоинстанционния окръжен
съд, постановено по нейното искане за намаляване на иска.
Като се съобрази изложеното, следва да се приеме, че единствена причина за
периода, в който делото е разглеждано от съдилищата, включително и от ответния съд,
са действията на самата ищца и нейния пълномощник по депозиране на исковата
молба пред некомпетентен съд съобразно правилата на родовата подсъдност, по
изменение на иска – няколко пъти, по отлагане на делото на осн. чл. 142, ал. 2 от ГПК
и по отправянето на необосновани искания за отвод на съдебните състави.
С оглед на всичко изложено предявеният иск е изцяло неоснователен и
недоказан, както е приел и първоинстанционният съд.
Лишени от всякакво основание са доводите на жалбоподателката за
незаконосъобразност на обжалваното решение. Съдът е дал правилна квалификация на
спорното право, разпределил е доказателствената тежест за релевантните по делото
факти между страните по делото, обсъдил е всички доказателства по делото, както и
относимите доводи и възражения на ищцата.
4
Производството пред първоинстанционния съд е проведено с участието на
Прокуратурата на Република България в съответствие с изискването на чл. 10, ал. 1 от
ЗОДОВ, съответно – неоснователни са доводите на жалбоподателя за допуснати от
съда процесуални нарушения.
Жалбоподателката-ищца не твърди да съществуват конкретни обстоятелства,
които пораждат съмнения в безпристрастността на съдебния състав и които са
основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК. Обстоятелството, че ищецът е
предявил иск против Окръжен съд – Велико Търново и образуваното по този иск
производство е било висящо към датата на произнасяне на съда, не представлява
основание по чл. 22, ал. 2, т. 6 от ГПК за отвод на съдия от този съд. Служебно
известно на настоящия въззивен състав е обстоятелството, че ищецът е предявил
множество искове по ЗОДОВ срещу съдилища в района на Апелативен съд – Велико
Търново, включително и срещу Окръжен съд – Велико Търново, и впоследствие сочи
това обстоятелство като основание по чл. 22, ал. 2, т. 6 от ГПК за отвод на съдиите от
съда-ответник. Подобно поведение е в отклонение от общия принцип по чл. 3 от ГПК
за добросъвестно упражняване на процесуални права, защото се използва за
заобикаляне на определената от съда подсъдност, за шиканиране на делото или за
упражняване на натиск върху съда.
Предвид горните мотиви, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на осн. чл. 271 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 683/18.12.2024 г. на Окръжен съд – Велико
Търново по гр. д. № 459/2024 г. по описа на същия съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България
в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5