РЕШЕНИЕ
№ 466
гр. Враца, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20251420100820 по описа за 2025 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Ищецът твърди, че на 28.01.2024 г. около 14:30 ч. при управление на служебния му
лек автомобил „***", модел „**" с per. № ***, собственост на ОТП „Лизинг ЕООД в гр. ***,
ж.к. „***“, ул. „*****“ срещу блок 68 бил спрян за проверка от полицейски патрул. Като
водач на МПС, бил изпробван с техническо средство „******“ с №****** за употреба на
наркотични вещества. Пробата за наркотици под № 455 се оказала положителна и отчела
наличие на амфетамин и кокаин.
Съставен му бил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия
*****/**.**.***г. и иззето СУМПС №*******. Обяснил на полицаите, че никога не е
употребявал наркотични вещества или техни аналози и няма как техническото средство да
отчете положителна проба. Униформените издали талон за медицинско изследване под
№******. Полицейския патрул го съпроводил до ЦСМП-Враца за даване на кръвна проба,
след което в 14:30 часа бил задържан в РУ-Враца за срок до 24 часа по Закона за МВР със
Заповед № 1795зз-24 от 28.01.2024г. г. на старши полицай ППД Г. А., както и обискиран.
Няколко часа по- късно, в 18:15 часа бил освободен.
След освобождаването му от полицията се прибрал вкъщи, където го очаквала
разтревожената му майка, която бил уведомил за случилото се в телефонно обаждане преди
задържането. Дни наред от силния шок получил силно сърцебиене, задух, главоболие -
оплаквания, които не е имал никога преди. Майка му настоявала да отиде на лекар, но
заедно решили, че няма как да разкрият пред лекаря, причината за състоянието му.
Страхувал се баща му да не узнае. Вечерта не можел да заспи и това безсъние продължило
около 10 месеца. Имал проблеми със съня и концентрацията. Това състояние на тревожност
продължило доста време. Приемал обезболяващи и сънотворни медикаменти на билкова
основа, но нямало значителна промяна в състоянието му. Заспивал в повечето случай от
1
безсилие.
По повод задържането му имало статия и в електронното издание „Булнюз“ на
29.01.2024г., която била озаглавена „Спипаха надрусан младеж зад волана“ с посочени дата
на задържането му, вид на наркотичните вещества, марка автомобил, възрастта и
инициалите му. Месеци по-късно от редакцията били заличени инициалите му и марката на
автомобила. Враца е малък град и съседи и приятели разбрали, че става въпрос за ищеца,
поради което изпитвал неудобство, докато траело наказателното производство. Никога в
живота си не е вземал наркотици и изпитвал силен срам и неудобство как това ще се отрази
не само на неговата репутация и достойнство, а и на тези на родителите му, които се ползват
с много добро име в квартала, където живеят. В приятелската му среда също се разбрало за
случая. Известно време избягвал да излиза извън дома си, затворил се в себе си, не общувал
с приятелите си, част от тях също спрели да общуват с него и да го търсят, не го
поздравявали като го срещат на улицата или на обществени места. От общи познати разбрал,
че случая се е обсъждал, като са го наричали наркоман.
На следващия ден след задържането уведомил работодателя си за случилото се и че е
с отнето СУМПС. От 29.01.2024г. до 29.02.2024г. бил принуден да използва неплатен отпуск,
докато работодателят прецени дали да го остави на работа. Заявил му открито, че му няма
доверие. Следващия месец от 01.03.2024г. до 31.03.2024 г. бил в платен годишен отпуск.
Въпреки това работодателят го запазил като техен служител. Лятото на 2024 г. пропуснал и
плануваната си почивка на море.
Многократно ходил в полицията и в прокуратурата и се интересувал какво става с
делото, но не получавал никаква информация.
На 21.10.2024г., близо 9 месеца след като бил задържан, е уведомен, че с
Постановление на Районна Прокуратура Враца се прекратява воденото наказателно
производство. От прокурорския акт разбрал, че според заключението на съдебно химико
токсикологична експертиза на ВМА с рег.№ ***/**.**.***г. в представените от ищеца
биологични проби кръв и урина не са установени наличие на наркотични и упойващи
вещества и предвид липсата на данни за извършено престъпление по чл.343. ал.З НК,
наказателното производство се прекратява. След като изчакал да изтече срока за обжалване,
отишъл с постановлението в сектор ПП при ОДМВР - Враца, откъдето му върнали
свидетелството за правоуправление на МПС.
В продължение на девет месеца — за времето от отнемането на свидетелството ми за
правоуправление на 28.01.2024г. до влизането в сила на Прокурорското постановление -
28.10.2024 г. претърпял запомнящи се за цял живот душевни страдания и търпял значителни
неудобства.
Въз основа на изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди
Прокуратурата на Република България да му заплати сумата от 9 000 лв. (девет хиляди
лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
воденото срещу ищеца наказателно производство, което е прекратено, ведно със законната
лихва от деня на увредата до окончателното й изплащане, както и сторените в процеса
разноски.
В срочно подаден отговор, ответникът поддържа, че исковата молба е неоснователна
и недоказана по основание и размер.
Сочи, че недоказан се явява претендирания от ищец размер на обезщетението - 9 000
лв. Размерът на обезщетението се явява прекомерен, изключително завишен и не отговаря на
принципа за справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД. При определяне на обезщетението следва
да се вземат предвид освен претърпените неимуществени вреди, времето, когато са търпени
тези неимуществени вреди, стандарта на живот и икономическите условия в този период.
Претендираната лихва следва да се изчислява от момента на влизане в сила на
2
постановлението за прекратяване на досъдебното производство, но не и от по-ранен момент.
Твърди се на следващо място, че в случая се касае за водено наказателно
производство за престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от
една до три години, което не се явява тежко по смисъла на чл. 93, т.7 от НК.
Периодът от образуване на производството - 28.01.2024 г. до прекратяването му -
21.10.2024 г. е около 9 месеца, като в рамките на този срок разследването е приключено.
Делото е изпратено в РП - гр. Враца от разследващия полицай със заключително мнение от
17.10.2024 г. и е получено на 18.10.2024 г. в РП - гр. Враца. Разпределено е на наблюдаващия
прокурор на 21.10.2024 г. и той е прекратил наказателното производство веднага на същия
ден - 21.10.2024 г. Всички действия, които зависят от прокуратурата са извършени
абсолютно своевременно.
Навежда твърдения, че съгласно чл. 198 от НПК материалите от разследването не
могат да се разгласяват без разрешение на прокурора. Такова разрешение по делото няма.
Освен това запознаването с материалите по делото се извършва на точно определени етапи
от разследването и при определени предпоставки и на определени лица. С оглед на това не е
ясно как при липса на разгласяване на каквито и да било факти и обстоятелства по делото,
същите са станали достояние на всякакви други лица - близки, колеги, съседи на Н., само не
и единствено на него самия. Включително поведението на колегите му се променило
очевидно знаейки обстоятелства от делото на Н., с които той самият не бил запознат. Смята,
че това твърдение е абсурдно. В приложената към иска статия по никакъв начин не са
посочени индивидуализиращи белези, от които да става ясно, че същата се отнася до Н..
Освен това Н. твърди, че започнал да се срамува, като в същия момент самия той е знаел, че
не е употребявал наркотични вещества. Същите доводи се отнасят и до твърденията, че
приятелите му спрели да контактуват с него.
Посочва се по – нататък, че на Н. не са му налагани мерки за процесуална принуда
или каквито и да било други мерки по НПК. Спрямо същия не са налагани никакви
ограничения на предвидените му в закона права, не са му налагани мерки за неотклонение
по НПК, поради което не са засегнати правата му. Фактът на претърпените неимуществени
вреди следва да се докаже от ищецът, като в този смисъл не са представени никакви
доказателства. По никакъв начин не е засягана честта и достойнството на Н., тъй като по
същността си е водено разследване с цел установяване на обективната истина по делото, а
не засягане на права и ценности, като и не са извършени действия в тази насока, а
единствено предвидени в закона и законни процесуално-следствени действия. Спрямо него
не са извършени никакви процесулано-следствени действия освен разпит в качеството на
свидетел, за да е упражнена неоснователно принуда. Освен това обезщетението по ЗОДОВ
не касае негативни преживявания на близки и познати, каквито са изложени в иска.
На следващо място се аргументира тезата, че се претендират неимуществени вреди,
които ищецът е търпял вследствие отнемането на СУМПС, което и довело до затруднение в
работата му. Това действие е извършено от административно наказващ орган, а именно от
началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Враца съгласно издадена ЗППАМ № **-
**-**/**.**.** г. въз основана на Закона за движение по пътищата. В случая Прокуратурата
на Република България няма такава функция, поради което не може и не следва да се приема
и ангажира отговорността й по отношение на наложените принудителни административни
мерки вследствие на които ищецът е търпял претендираните вреди. Но дори да се ангажира,
то като ответна страна следва да се конституира и ОДМВР - Враца, в която структура е
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Враца досежно отговорността, касаеща налагането и
срока на административните принудителните мерки. По реда на НПК Н. не е лишаван от
право да управлява МПС, както и не му е налагана процесуална мярка за принуда по реда на
чл.69а от НПК, за което и прокуратурата да отговаря за претендираните обезщетения. По
делото, както и в исковата молба няма данни Н. да е обжалвал наложената му ЗППАМ, с
3
което действие същият е имал възможност да получи обратно отнетото му СУМПС.
Сочи се също така, че представените от ищеца писмени доказателства за трудовата му
заетост удостоверят факта, че работата му е включвала разнообразни задължения, като не е
посочено всяко от тях да следва да се изпълни чрез използване на автомобил. Видно и от
изложеното от Н. в исковата молба, същият е продължил да работи по трудовия си договор,
като обстоятелството, че му е отнето СУМПС не му е попречило да изпълнява трудовите си
задължения, което и изключва наличие на доказаност на претърпени неимуществени вреди в
тази насока.
Въз основа на тези и други подробно изложени в отговора на исковата молба
съображения се иска от съда да отхвърли предявения иск.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, съобразно
изискванията на чл. 235 ГПК, и прецени доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Видно от представените по делото писмени доказателства е, че досъдебното
производство е започнало при условията на чл. 356 и сл. НПК на 28.01.2024 г. за
престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК срещу Ц. П. Н. за това, че на 28.01.2024 г., около 14:30
часа в гр. Враца, , ж.к. „****“, ул. „**** срещу блок ***е управлявал лек автомобил „**",
модел „***" с рег. № **, собственост на ОТП „Лизинг ЕООД в гр. Враца след употреба на
наркотични вещества, установено по надлежния ред с „*****“ с №***.
Представена е Заповед за задържане на лице от 28.01.2024 г., с която ищецът Ц. П. Н.
е задържан за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на РУ – Враца в 14:30
часа на 28.01.2024 г.Видно от разписката, приложена към заповедта, лицето е освободено в
18:15 часа.
Съставен е Акт за установяване на административно нарушение серия
******/**.**.**г. против Ц. П. Н. за виновно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 за това, че е
управлявал пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни
аналози. Иззето е СУМПС №***** На лицето е издаден и талон за медицинско изследване
№****** за проверка на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Със Заповед № 369з-358/28.01.2024 г. на Ц. П. Н. е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП – „временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса с
отговорността, но не повече от 18 месеца“.
Видно от приложената към представеното копие на ДП № 100/2024 г. по описа на РП
– Враца съдебна химикотоксикологична експертиза рег. с рег.№ ****/**.**.**г. от
извършените изследвания на предоставените проби кръв и урина от лицето Ц. П. Н. не е
установено наличие на наркотични вещества.
С Постановление за прекратяване на наказателното производство от 21.10.2024 г. на
прокурор при Районна прокуратура – Враца е прекратено наказателното производство,
водено срещу Ц. П. Н. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, на основание чл. 24, ал. 1, т. 1
НПК, тъй като извършеното от Ц. П. Н. не съставлява престъпление.
От приетата по делото справка за съдимост на ищеца се установява, че същият не е
осъждан, а от представената справка от Районна прокуратура – гр.Враца се установява, че
спрямо ищеца няма неприключили наказателни производства.
Пред настоящата инстанция са събрани и гласни доказателствени средства.
Разпитан свидетелят Б. Ц. Н., майка на ищеца твърди, че на 28.01.2024 г. нейният син
й се обадил следобед, бил притеснен, как да й съобщи, че е задържан за 24 часа. Не знаела
какво се случва, изплашила се. Той ми каза, че прибирайки се от магазин „Лидл“ /ходил да
пазарува/, полицаите го спрели до автокъщата в комплекса. През това време нямала връзка с
4
него, опитвала се да се свърже с него, но не успяла. След около 2 часа той бил освободен и
се прибрал вкъщи. Треперейки разказал за случая, защото не знаел аз как ще реагира, страда
от високо кръвно и го било страх да не й стане нещо. Освен, че той бил притеснен, на него
му се виело свят, боляла го главата. Дала му аналгин за главоболието и лексотан, не искал
да ходи на лекар, защото се притеснявал. Главоболието не било само вечерта след случая,
това продължило доста време. Главоболието не било постоянно, а от време на време, но
продължило девет-десет месеца, докато си взел книжката. Баща му работи в Испания. На
него не му обяснили ситуацията, защото се притеснявали как ще реагира, дали ще повярва,
все пак пътува. Малко преди да се случи това, Ц. се запознал с едно момиче, но тази връзка
не продължила дълго, след като тя разбрала, за какво става на въпрос. Баща му работи по
една година в Испания и се прибира веднъж в годината. Декември, когато се прибрал през
2024 г. му обяснили за случая. След случая, попаднали на публикация на следващия ден в
„BulNews“ – „хванаха дрогиран младеж, на 25 години, с инициали“. Съседите също разбрали
за случая, явно от публикацията и инициалите. Той се затворил в себе си, не излизал с
приятелите си, гледали ги странно, имало коментари. Преди това синът й биле активен,
ходел на фитнес, държал е на режим на хранене. След случая той станал развалина – не
можел да спи, постоянно говорели за това какво ще стане, как ще обясняват на хората,
притеснявал се за работата, спрял да ходи на фитнес, не се срещал с никого. Сега вече ходи
на фитнес, ходи от началото на тази година. През тези 9-10 месеца докато не ходел на
фитнес, той напълнял. За случая го посъветвала да се консултира с адвокат, но минал един
месец и тогава се консултирали, но било твърде късно, че не е обжалвал. Редовно ходел в
полицията, за да види какво се случва, но му казвали, че няма нищо и трябва да чака, но това
го убивало. Работа е свързана с книжката. Не знае дали към момента продължава да търпи
някакво неудобство. През тези месеци докато нямал книжка, затова че е добър служител -
бил един месец в неплатен отпуск, след това един месец в платен отпуск, след това работел,
но колегите му го возели.
Разпитан свидетелят Б.Р. Б., твърди, че работи в международна компания „Загорка“
АД. С Ц. се запознали след постъпването му в компанията. След постъпването и
подписването на документите за работа, съответно за предаването на материалите,
устройствата, които им давали, както и автомобилите, бил информиран от прекия
ръководител за случилото се с Ц. и му казали, че той е спрян за проверка и имало наличие на
забранени субстанции. След оформянето на документите на свидетеля за започване на
работа, бил информиран от прекия ръководител за ситуацията и че трябва да помага с
шофиране, защото той е с отнети права, т.е. всяка сутрин трябвало да идва в гр. Враца и
заедно трябва да ходят да изпълняват задачите си. Свидетеля е от гр. Монтана.
Официалното им работно време е от 08:00 часа до 17:00 часа. Случвало се е да надвишават
тези часове, поради пътя, както и за това, че той отговаря за един канал, а свидетеля за друг
канал. Правели маршрута, за да е удобно за двамата и затова закъснявали с прибирането,
защото физически нямало как да се минат тези километри, с работа с клиенти. С Ц.
работели, докато траела процедурата, това било до края на септември. Работата им се
удвоила, както на свидетеля, така и на ищеца. Той имал своите ангажименти, свидетеля
неговите, което водело до лишаване на тяхното лично време, за да са по пътищата и да си
свършат работата. В момента всеки е с неговия си автомобил, всеки си отговаря за своите
обекти. Имало по особено отношение към него. Било му наредено от прекия ръководител, да
следи поведението на ищеца. Докато пътували заедно, той се оплаквал от силно главоболие,
бил силно притеснен. Виждал го няколко пъти, че му е лошо, спирали са колата, взимал
хапчета.Той му показвал, че това са хапчета за глава и успокоителни. Това лято нито
свидетеля, нито Ц. ходили на море, тъй като нямало кой да пътува с него. Той нямал право
на отпуск, бил накаран да си вземе отпуската под формата на неплатен отпуск. Ком момента
работата налага да се виждат с Ц. – в оперативни дни. В момента Ц. е променен, той се
променил след като си получил книжката, той е по-спокоен. Сега на свидетеля се струва, че
5
ищецът е напълнял, явно стреса го карал да слабее.
При така изложеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ за
заплащане на сума в размер на 9 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на незаконно наказателно преследване за извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК по пр. пр. 734/2024 г.по описа на Районна прокуратура –
Враца, прекратено с постановление от 21.10.2024 г., ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на увредата - 28.01.2024 г. до окончателното изплащане.
За да възникне спорното материално право, трябва да бъдат осъществени следните
материални предпоставки: 1) срещу ищеца да е упражнена принуда по образувано
наказателно производство – да са наложени принудителни административни мерки спрямо
него; 2) образуваното наказателно производство да е прекратено с влязъл в сила
прокурорски акт поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не съставлява престъпление; 3) ищецът да е претърпял неимуществени вреди в
претендирания размер и 4) причинените неимуществени вреди да са необходима, естествена,
закономерна последица от упражнената принуда спрямо ищеца в наказателното
производство. В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване тези правопораждащи факти.
Не се спори между страните по делото, а и от представените писмени доказателства
се установява, че на 28.01.2024 г. ищецът като водач на лек автомобил марка „***", модел
„***" с рег. № **** е бил спрян за проверка от полицейски служители и тестван с
техническо средство „****“ с №*****, отчело положителна проба за наркотични вещества,
за което било образувано наказателно производство за престъпление по чл. 343 б, ал. 3 НК,
ищецът бил задържан за срок до 24 часа /около 4 часа/, съставен бил акт за установяване на
административно нарушение, временно било иззето свидетелство за управление на МПС. От
заключението на назначената в наказателното производство химикотоксикологична
експертиза е видно, че от извършените изследвания на предоставените проби кръв и урина
от лицето Ц. П. Н. не е установено наличие на наркотични вещества. С Постановление за
прекратяване на наказателното производство от 21.10.2024 г. на прокурор при Районна
прокуратура – Враца е прекратено наказателното производство, водено за престъпление по
чл. 343б, ал. 3 НК, на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като извършеното от Ц. П. Н. не
съставлява престъпление.
В Решение № 425 от 1.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3143/2015 г., IV г. о., ГК е прието
, че употребеният в ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление“ трябва да се
тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно-
процесуален смисъл. Когато наказателното производство е образувано срещу определено
лице, а впоследствие производството е прекратено поради това, че извършеното деяние не е
престъпление, е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ. Лицето, срещу което е
образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно
преследване и в случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато
обвинение. И в случаите, когато първоначално досъдебното наказателно производство е
образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно
престъпно деяние, а едва по-късно ищецът е бил уличен и/или срещу него е било повдигнато
обвинение за същото престъпление, той търпи вреди от наказателното преследване и в
периода от време преди уличаването му, респ. – повдигането на обвинението срещу него, ако
той е бил единственото лице, което е могло да извърши престъпното деяние, за което
производството първоначално е образувано срещу неизвестен извършител. В тези случаи
ищецът търпи вредите от наказателното преследване от момента, в който е узнал за
образуваното наказателно производство за конкретното престъпно деяние, което единствено
6
той би могъл да извърши.
В случая гореизложените фактически обстоятелства, установени по безспорен и
несъмнен начин, обосновават извод за основателност на деликтния иск за вреди от
неоснователно упражнена принуда при или по повод на повдигнато обвинение, предявен на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ. Образуването на наказателно производство,
както и действията по разследване срещу уличено лице са предварителни и подготвителни
действия за събиране на доказателства за вината на уличения и за повдигане на обвинение
(чл. 215 и чл. 219 НПК). Предварителните действия са свързани с упражняване на държавна
принуда и когато са неоснователни – причиняват вреди. По правната си същност искът за
вреди от тези действия, дори когато не се е стигнало до повдигане на обвинение, е същият
иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като неоснователно е осъществена принуда във връзка с
бъдещо повдигане на обвинение. Разликата в двата случая е в количеството на упражнената
принуда, защото не е повдигнато обвинение, но правилото е че който може по-голямото,
може и по-малкото. Следователно за неоснователно упражнената принуда срещу уличеното
лице, дори когато не е повдигнато обвинение, а наказателното производство е прекратено
поради липса на доказателства, Прокуратурата на Република България ще носи отговорност
по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Това е частен случай, който се включва в общата хипотеза на
правната норма. Неоснователно упражнената принуда в този случай ще обхваща мерките
срещу уличеното лице, за които образуваното наказателно производство е необходимо и
достатъчно условие за осъществяването им, например – мерки за процесуална принуда
срещу уличеното лице, както и принудителните административни мерки, които са налагат
при условията на обвързана компетентност заради образуваното наказателно производство,
доколкото административният орган не действа при условията на оперативна
самостоятелност, за да прецени дали да наложи принудителна административна мярка или
не. Прокуратурата на Република България отговаря по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за
неимуществените вреди, причинени от наложените принудителни мерки – „задържане за 24
часа“ по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и „временно отнемане на свидетелство за управление на
МПС до решаване на въпроса за отговорността“ по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б“ ЗДвП, при
образувано наказателно производство по чл. 343б, ал. 3 НК, което е прекратено поради
липса на доказателства за извършено престъпление, без да е повдигнато обвинение /в този
смисъл Решение № 50084 от 30.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1961/2022 г., III г. о., ГК,
Определение № 461 от 07.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 513/2022 г., IV г. о., ГК/.
Изложените по-горе доводи обосновават извод за неоснователност на заявеното от
ответника възражение за недопустимост на производството и липса на материалноправна
легитимация да отговаря по предявения иск.
В конкретния случая чрез образуването на наказателно производство за конкретното
престъпно деяние, което единствено ищецът би могъл да извърши, и чрез неоснователно
упражнената принуда срещу него като уличено лице са били нарушени правото му на лична
свобода, засегнати са честта и достойнството му, бил е лишен от правото на управление на
МПС. Ищецът е изпитал чувство на срам пред близки и приятели, притеснение от
възможността да получи наказание за деяние, което не е извършил, чувство за несигурност
от предстоящото развитие на производството. Настъпила е промяна в обичайния му начин
на живот – затворил се в себе си, изпитвал тревожност, главоболие.
Субективните възприятия на свидетеля Н.а, обаче, изнесени пред съда, по отношение
на обстоятелството, че поради незаконното обвинение ищецът е бил напуснат от своята
приятелка, не се установяват от останалите събрани по делото доказателства, поради което
настоящата съдебна инстанция не ги приема за достоверни и въз основа на тях не може да
формира вътрешното си убеждение. Свидетелските показания в частта, в която се изяснява,
че причина за раздялата между ищеца и неговата приятелка представлява процесното
незаконно обвинение, обективират изводи на свидетеля, а не конкретни факти, от които
7
може обосновано да се достигне до заключението, че единствената причина за развитието на
тези отношения е незаконното обвинение. Следователно, не бе установено в процеса на
доказване в настоящото производство – по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, по несъмнен
начин, че е налице пряка причинно-следствена връзка между това обстоятелство и
повдигането на процесното незаконно обвинение. Не се доказа и твърдението, че близки и
познати са разбрали за повдигнатото обвинение срещу ищеца от статия в сайта BulNews“ –
„хванаха дрогиран младеж, на 25 години, с инициали“. От представената по делото извадка
от статията се установява, че никъде в същата няма посочени инициали, от които може да се
направи извод, че имено за ищеца е написана статията и че същата е станала достояние на
неграничен кръг от лица, тоест това са твърдения, които останаха недоказани по делото.
При определяне на размера на справедливото обезщетение за претърпени от ищеца
вреди следва обаче да се обърне внимание и на неговата личност. От приетата по делото
справка за съдимост на ищеца се установява, че същият не е осъждан, а от представената
справка от Районна прокуратура – гр.Враца се установява, че спрямо ищеца няма
неприключили наказателни производства.
При извършване на преценка за справедливия размер на обезщетение следва да се
вземе предвид и продължителността на воденото наказателно производство и взетите по
отношение на ищеца мерки за процесуална принуда. В случая наказателното производство е
било с обща продължителност от близо 9 месеца, което е в рамките на разумния срок, като
следва да се посочи, че много скоро след излизането на резултата от назначената
химикотоксикологична експертиза наказателното производството е било прекратено. Следва
да се отбележи и че макар ищецът да е бил задържан за срок до 24 часа, реално
фактическото му задържане е траело около 4 часа, което обуславя по-нисък интензитет на
отрицателните му преживявания.
Изложеното дава основание да бъде обоснована тезата, че претендираното
обезщетение в размер на 9 000,00 лв. за причинените на ищеца неимуществени вреди е
завишено, защото не се доказа по несъмнен начин лицето да е претърпяло значителни или
изключително тежки вредни последици от образуваното наказателно производство.
Безспорно изпитаните и следващите се емоционални страдания и негативни чувства,
преживените стрес и притеснения, несигурността от изхода на делото и страха от евентуално
осъждане по повдигнатото обвинение следва да бъдат овъзмездени. Обезщетението обаче
трябва да бъде преценено според общоприетия критерий за справедливост и на база анализа
на събраните доказателства и посочените по-горе мотиви, касаещи определянето на размера
му. Въз основа на тях съдът намира, че обезщетението за причинените на ищеца
неимуществени вреди следва да се определи в размер на 1 500,00 лв., като искът до пълния
предявен размер от 9 000,00 лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
В полза на ищеца следва да бъде присъдена и законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 4 от Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, отговорността на
държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на
влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство. На
ищеца, с определението по чл.140 ГПК, бе възложена процесуалната тежест /задължение/ да
установи датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
преследване спрямо него, но доказателства в тази насока не бяха ангажирани от
същия.Поради това, законната лихва ще се присъди от датата на завеждане на исковата
молба в съда – 06.03.2025 г.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 251,66 лв., представляваща направени разноски за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска.
8
Мотивиран от горното, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. ***, бул. „***” № **,
да заплати на Ц. П. Н., ЕГН: ********** сумата от 1 500,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на образувано наказателно
производство за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК по пр. пр. № 734/2024 г. по
описа на Районна прокуратура – Враца, прекратено с постановление от 21.10.2024 г., ведно
със законната лихва върху тази сума от деня на завеждане на исковата молба в съда –
06.03.2025 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1 500,00
лв. до пълния предявен размер от 9 000,00 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. ***, бул. „***” № **,
да заплати на Ц. П. Н., ЕГН: **********, сумата от 251,66 лева, представляваща направени
в производството разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част от исковата претенция.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, съобразно нормата на чл.7, ал.2
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
9