РЕШЕНИЕ
No………./27.05.2015г.
Гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, тридесети състав, в открито публично заседание проведено на
четиринадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИАНА
СТОЯНОВА
при участието на секретаря А.Я.,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10689 по описа на ВРС
от 2014г. , за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от Д. ФОНД „З.” срещу А. Х.К.,
действаща чрез законния си представител Ж.И.К. искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 12, ал.1, т.2 и ал.2, т.1, б”б” от Закона за
подпомагане на земеделските производители, вр. чл.240, ал. 1 и ал.2 и чл.86,
ал.1 от ЗЗД да бъде прието за установено по отношение на ответницата, че дължи
по заповед за незабавно изпълнение №178/08.01.2013г., постановена по гр. дело
№19103/2012г. по описа на ВРС сумата от 1176.00
лева, припадащата й се 1/5 част от наследството на Х.М.К. от сумата от
5580лв., представляваща главница дадена по договор №27136026 от 18.09.2008г. за
предоставяне на кредит за животновъдите за закупуване на фураж и/или фуражни
компоненти и Анекс към него, сумата от 70.26лв.,
припадащата й се 1/5 част от наследството на Х.М.К., представляваща договорна
лихва в размер на 3% върху главницата от 5580лв. за периода от 10.10.2008г. до
12.10.2010г., 266.35 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 1176.00лв. за периода от 13.10.2010г.
до 21.12.2012г., ведно със законната лихва върху главниците считано от датата
на депозиране на заявлението в съда – 21.12.2012г., до окончателно изплащане на
задължението.
В
исковата молба ищецът твърди, че е подал заявление по реда на чл.417 от ГПК, по
което е издадена заповед за изпълнение срещу, която длъжникът подал възражение.
По изложените съображения за ищецът се е породил правният интерес от
предявяването на иск за съществуване на вземането по заповедта за изпълнение.
Ищецът
излага, че 18.09.2008г е сключен Договор №
27136026/18.09.2008г. за предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване
на фураж и/или фуражни компоненти между Д. фонд "З."*** и Х.М.К., по силата,
на който и в изпълнение на т.1 от същия ищецът предоставя на земеделския
производител целеви кредит в размер на
5880 лева за закупуване на фураж и/или фуражни компоненти, срещу задължението
на земеделския производител да възстанови на Фонда отпуснатия кредит, заедно с
3% годишна лихва от деня на получаването на средствата, в срок до 12.10.2009г.
В т.4.1 от Договора за кредит страните са уговорили, че при неизпълнение на
задълженията по т. 3.1.9 за плащане на кредита. кредитополучателят възстановява
на ДФ „Земеделие" получените суми, ведно с 3% годишна лихва за периода на
срока на договора, заедно със законната лихва върху получения кредит, считано
от деня на забава.
На 10.12.2008.г. в изпълнение на договорните си задължения
ищецът е превел по сметка на кредитополучателя договорената сума в размер на
5880 лева.
С Анекс № 1 към договора срокът за издължаване на кредита е
удължен до 12.10.2010г.
След изтичане на срока на договора – 12.10.2010г.
кредитополучателя е следвало да заплати цялата главница, ведно с 3% годишна
лихва.
Кредитополучателя не заплатил дължимите суми към датата на
падежа.
Ищецът твърди, че кредитополучателят е починал на
17.04.2011г. и е оставил, като законни наследници Ж.И.К., А.Х.К., Б.Х.К., М. Х. К. и Н.К.Х., които
участват в наследството с 1/5 ид. част. С оглед на изложеното, ответницата се
явява задължено лице по силата на наследственото правоприемство. С покана за
доброволно изпълнение с изх. № 01-271-6500/3874 от 16.11.2011г., получена на 17.11.2011г., ответницата е
поканена да изпълни задължението си.
Същата не заплатила, поради което е изпаднала в забава и
дължи, ведно с гладницата и договорната лихва и обезщетение за забава в
претендираните размери.
По изложените съображения моли съдът да постанови решение,
с което да приеме за установено, че ответникът дължи процесните суми, за които
е издадена заповед за изпълнение. Моли за
присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът Д. фонд „З.”, чрез
процесуалния си представител, поддържа предявените искови претенции и моли
същите да бъдат уважени.
Ответникът А. Х.К. чрез процесуалния си представител е депозирал
отговор в срока по чл.131 от ГПК. Ответникът
оспорва предявените искове по основание и размер.
Твърди, че предоставения кредит по процесния договор е
държавна помощ „de minimis”, съгласно уговореното в чл.1.3. от договора и като
такава представлява безвъзмездни средства отпуснати за подпомагане на земеделските
производители и не подлежи на връщане, освен в изрично посочените случаи Раздел
IV от договора. Същата е в рамките на сумите посочени в Регламент(ЕО)1535/2007
на Комисията за прилагане на членове 87 и 88 от договора за ЕО към
помощите„deminimis".
Твърди се, че ответницата не е материално отговорна по
иска, тъй като същата няма качеството на регистриран земеделски производител, а
договорът е сключен с оглед личността на наследодателя, като за неговото
изпълнение следва страната да е земеделски производител. В договора липсват
уговорки по какъв начин и кой ще отговаря при смърт на заемателя.
Поради това, че договорът е сключен с оглед личността на
наследодателя, то ответницата не би могла да го замести, като страна по
договора, като заявлението и исковете са предявени срещу несъществуват правен
субект.
На следващо място се оспорва размера на дължимите суми,
като главници, лихви, както и тяхната изискуемостта.
С оглед неоснователност на предявените главни искове,
неоснователни са и акцесорните такива.
По изложените съображения моли съдът да отхвърли предявените
искове.
В съдебното заседание ответникът, редовно призован, чрез процесуалния
си представител оспорва предявените искове, като твърди, че сумата е била
върната веднага след получаването й. По изложените съображения моли съдът да
отхвърли предявения иск.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Според чл. 240 ЗЗД договорът за заем
за послужване е реален и за да породи правно действие е нужно заемодателят да
предаде на заемателя собсвеността върху пари или други заместими вещи, докато
същият се задължава да ги върне в същото количество и качество на уговорения
падеж. Писмената форма на договора не е форма за действителност, следователно и
устно сключен договор поражда правни последици.
В Закона за подпомагане на
земеделските производители са уредени частни хипотези на договора за заем, с
оглед субектите на заемното провоотношение.
Съгласно нормата на чл.11 от закона,
Д. фонд „З.” е юридическо лице на бюджетна издръжка, което на основание чл.11,
ал.1, т.1 подпомага земеделските производители и стопани.
Според чл.12 от Закона за
подпомагане на земеделските производители фондът предоставя парични средства,
като за изпълнение на задачите посочени в този член предоставя и кредити
/чл.12,ал.1, т.2 и ал.2, т.1, б”б”/. Отношенията между фонда и подпомаганите
лица се уреждат с договори, с оглед разписаното в чл.12, ал.7.
От доказателствата по делото се установи, че е сключен договор № 27136026/18.09.2008г. между Д. фонд „З.” и Х.М.К., по силата, на който фондът
предоставя кредит на
животновъдите за закупуване на фураж и/или фуражни компоненти в размер на 5880 лева срещу задължението на земеделския
производител да възстанови на Фонда отпуснатия кредит, заедно с 3% годишна
лихва от деня на получаването на средствата, в срок до 12.10.2009г. В т.4.1 от
Договора за кредит страните са уговорили, че при неизпълнение на задълженията
по т. 3.1.9 за плащане на кредита, кредитополучателят
възстановява на ДФ „Земеделие" получените суми, ведно с 3% годишна лихва
за периода на срока на договора, заедно със законната лихва върху получения
кредит, считано от деня на забава.
С анекс №1 към договора страните са
продължили срока за предоставения кредит до 12.10.2010г.
Сумата по кредита е била усвоена
чрез банков превод по сметката на кредитополучателя Христо Кехайов, съгласно
заключението по допусната съдебно счетоводна експертиза.
Анализът на съдържанието на договора
за предоставен кредит и фактическото даване на заемната сума, обосновават
извода, че между ищецът и наследодателят на ответницата е сключен валиден договор
за заем, по силата, на който последният е следвало да върне дадената сума до
12.10.2010г.
За неоснователен съдът намира
доводът на ответника, че не следва да бъде връщан кредита, тъй като той
представлява държавна помощ de minimis.
Съгласно вписаното в РЕГЛАМЕНТ (ЕО)
№ 1535/2007г. на КОМИСИЯТА от 20 декември 2007 година
за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за ЕО към помощите de minimis в
сектора на производството на селскостопански продукти, „de minimis” е таванът,
над който не може да надвишава държавната помощ спрямо определен бенефициент
без значение от вида на мярката, в противен случай, нарушава тези две
разпоредби. В случай, че помощите /мерките/ са под този таван се счита, че
чл.87 и чл.88 от Договора за създаване на европейската общност са неприложими.
Видовете държавна помощ /мерки/ се
изразяват в безвъзмезни средства, лихвени субсидии, ограничени до определен
размер данъчни облекчения, субсидирани заеми, капиталови участия, капиталово
инвестиране, заеми /чл.3 от регламента/.
Настоящата мярка за държавна помощ в
случая е под формата на заем с префенциална лихва от 3 % годишно. Посочването в
чл.1.3 от процесния договор на държавна
помощ de minimis, уточнява размера на тавана от 7500 евро за три данъчни
години, под който не се прилагат чл.87 и мл.88 от Договора за създаване на
европейската общност, но не означава безвъзмездни средства.
С оглед изложеното даденият заем
подлежи на връщане.
От доказателствата се установи, че
кредитополучателят Х. К. е починал на 17.04.2011г. и съгласно удостоверение за
наследници е оставил законни такива Ж.И.К., съпруга, Н. Х. К., син, Б. Х.К.
син, А. Х.К. дъщеря, М. Х. К., син.
Съгласно
нормата на чл. 60 от Закона за наследството, наследниците, които са приели наследството, отговарят
за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават,
а наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на
полученото наследство.
Видно от приложените удостоверения
няма вписан отказ от наследство спрямо наследодателя Христо Кехайов.
Следователно съдът приема, че то е прието.
Вярно е, че чл.61, ал.2 от ЗН
изисква недееспособният наследник, каквато е ответницата да приеме наследството
по опис. Тази норма, обаче не ограничава възможността на кредиторите да искат
събиране на вземанията спрямо недееспособните наследници, тъй като разпоредбата
има за цел да охранява техните интереси, като същите да носят отговорност за
задълженията до размера на приетото по опис. В случай, че не са го приели по
опис те ще отговарят неограничено.
Следователно ответницата ще отговаря
съразмерно квотата си в наследството.
Съгласно нормите на чл.5 и чл.9
децата наследяват по равно, а съпругът наследява част равна на всяко дете.
Съдът съобрази също, че договорът за
кредит, касае стопанската дейност на наследодателя, с оглед което, полученият
кредит не представлява такъв за задоволянане на нуждите на семейството, поради
което не попада в обхвата на разпоредбата на чл.
32, ал. 2 от СК, съгласно, която съпрузите отговарят солидарно за
задълженията, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на
семейството. А според тълкувателно решение
№ 2 от 27.12.2001 г. на ВКС по гр. д. № 2/2001 г., ОСГК, докладчик съдията
Борислав Белазелков, съпругът-нетърговец не отговаря солидарно за задълженията,
които едноличният търговец е поел във връзка с търговската си дейност, което
може да бъде приложено и за земеделските стопани и производители.
С оглед гореизложеното всеки един от
наследниците отговаря за задължението с 1/5 от цялото, което включва главница,
договорна лихва и обезщетение за забава по чл. 4.1 по раздел ІV от договора за
кредит. Падежът на задължението е настъпил преди смъртта на длъжника -
13.10.2010г., следователно не е необходима покана до наследниците по смисъла на
чл.84, ал.1, изр.2 от ЗЗД.
Съгласно заключението по допусната
съдебно счетоводна експертиза дължимата главница от ответницата е в размер на
1176.00лв., дължимата договорна лихва за ползван кредит от две години е
70.56лв., а обезщетението за забава е в размер на 248.76лв., изчислено от
датата на забавата 13.10.2010г./съгласно чл.4.1 от договора/ до датата на подаване
на заявлението.
Искът за договорна лихва е предявен
за сумата от 70.76лв., а искът за обезщетение за забава е предявен за сумата от
266.35лв., то същите се явяват неоснователни за разликата над установената със
заключението на вещото лице от 70.56лв. и от 248.76лв. до пълните им предявени
размери.
По изложените правни съображения
съдът намира, че предявените искове са установени по основани и размер и следва
да бъдат уважени в посочените в тези мотиви размери.
Предвид изходът от спора съдът
намира, че не следва да бъдат ревизирани разноските по заповедното
производство, поради което и същите в размер на 130.26лв. следва да се понесат
от ответника.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 637.81лв., съразмерно
уважената част от исковете от 89.48лв., държавна такса, 200.00лв.
възнаграждение за вещо лице и 355.88лв., юрисконсултско възнаграждение,
изчислено минимално такова по Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Ответникът не е представил
доказателства за сторени разноски, поради което и такива не следва да му бъдат
присъждани.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявените искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 12, ал.1, т.2 и ал.2, т.1, б”б” от
Закона за подпомагане на земеделските производители, вр. чл.240, ал. 1 и ал.2 и
чл.86, ал.1 от ЗЗД , че длъжникът А.
Х.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството си на наследник на Х.М.К.,
ЕГН **********, чрез законен представител Ж.И.К., ЕГН **********, действаща в качеството си на майка и законен
представител на детето ДЪЛЖИ НА
ищеца Д. ФОНД „З.”, с адрес *** с БУЛСТАТ *********, представляван от
изпълнителния директор А.Д. по заповед за незабавно изпълнение
№178/08.01.2013г., постановена по гр. дело №19103/2012г. по описа на ВРС сумата
от 1176.00 лева/хиляда сто седемдесет и
шест лева/, припадащата й се 1/5 част от наследството на Х.М.К. от сумата
от 5580лв., представляваща главница дадена по договор №27136026 от 18.09.2008г.
за предоставяне на кредит за животновъдите за закупуване на фураж и/или фуражни
компоненти и Анекс към него, сумата от 70.56лв./седемдесет
лева и седемдесет и шест стотинки/, припадащата й се 1/5 част от
наследството на Х.М.К., представляваща договорна лихва в размер на 3% върху
главницата от 5580лв. за периода от 10.10.2008г. до 12.10.2010г., 248.76лв. /двеста четиридесет и осем лева и
седемдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 1176.00лв. за периода от 13.10.2010г. до 21.12.2012г., ведно със
законната лихва върху главниците считано от датата на депозиране на заявлението
в съда – 21.12.2012г., до окончателно изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д. ФОНД „З.”, с адрес *** с БУЛСТАТ *********, представляван от
изпълнителния директор А.Д. срещу А. Х.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, в
качеството си на наследник на Х.М.К., ЕГН **********, чрез законен представител
Ж.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
действаща в качеството си на майка и законен представител на детето иск с
правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.240, ал.2 и чл.86 от ЗЗД да бъде прието
за установено по отношение на ответника, че дължи по заповед за незабавно
изпълнение №178/08.01.2013г., постановена по гр. дело №19103/2012г. по описа на
ВРС сумата за разликата над 70.56лв./седемдесет
лева и седемдесет и шест стотинки/ до пълния предявен размер от 70.76лв.,
припадащата й се 1/5 част от наследството на Х.М.К., представляваща договорна
лихва в размер на 3% върху главницата от 5580лв. за периода от 10.10.2008г. до
12.10.2010г., сумата за разликата над 248.76лв.
/двеста четиридесет и осем лева и седемдесет и шест стотинки/ до пълния
предявен размер от 266.35 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 1176.00лв. за периода от 13.10.2010г.
до 21.12.2012г.
ОСЪЖДА А. Х.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез законен представител Ж.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
действаща в качеството си на майка и законен представител ДА ЗАПЛАТИ
на Д. ФОНД „З.”, с адрес *** с БУЛСТАТ *********, представляван от
изпълнителния директор А.Д. сумата от 130.26
лв./сто и тридесет лева и дведесет и шест стотинки/, представляваща сторени
съдебно деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение по заповедното
производство по гр. дело №19103/2012г. по описа на ВРС на основание чл.78, ал.1
от ГПК.
ОСЪЖДА А. Х.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез законен представител Ж.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
действаща в качеството си на майка и законен представител ДА ЗАПЛАТИ
на Д. ФОНД „З.”, с адрес *** с БУЛСТАТ *********, представляван от
изпълнителния директор А.Д. сумата от 637.81
лв./шестстотин тридесет и седем лева и осемдесет и една стотинки/,
представляваща сторени съдебно деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение по заповедното производство по гр. дело №10689/2014г. по описа
на ВРС на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ДИАНА СТОЯНОВА/