Р Е Ш Е
Н И Е
№
328 15.03.2019
година гр.Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав на двадесет
и първи февруари две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: ДИАНА ПЛАЧКОВА, като разгледа докладваното от
председателя гр.д.№1709 по описа за 2018г., намира за установено следното:
Предявен е иск с правна
квалификация чл.92, ал.1 от ЗЗД от С.С.А., ЕГН ********** *** против С.Е.Д.,
ЕГН ********** ***.
Ищцата твърди, че на 28.03.2017г.
с ответницата са сключили договор за поръчка, по силата на който ищцата се е
задължила от името и за сметка на ответницата да извърши фактически и правни
действия, насочени към изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в полза
на ответницата. Твърди се, че в изпълнение на поетите договорни задължения ищцата
веднага е започнала изпълнение на поръчката – изготвила и депозирала молби пред
Гаранционен фонд – **, по повод на които била образувана щета
№210076/21.02.2018г.; правила искания, водила разговори на място в **; за
всички свои действия надлежно информирал ответницата / в лични срещи и по
телефона /, като последната се съгласявала и приемала извършеното. Посочва се,
че в отговор Гаранционен фонд предложил на ответницата обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 110 000,00 лева, като
предложението е отправено писмено с писмо с изх.№24-01-161/12.04.2018г. Твърди
се, че ищцата провела лична среща с
ответницата, на която последната изразила недвусмислено волята си да приеме
предложената сума. Необходимо условие за техническото получаване на сумата било
С.Д. да предостави информация за своя актуална банкова сметка, ***. Въпреки
това тя не предоставила тази информация и започнала да се укрива. От
Гаранционен фонд уведомили А., че Д. е оттеглила правата й по договора за
поръчка. Това дало основание А. да изпрати на Д. уведомление на 06.07.2018г.
чрез ***, с товарителница №**, с която я кани в срок от един ден да предостави
нужната информация, необходима за изпълнение на поръчката, като в противен
случай ще счита, че договора е развален. След отваряне на плика и запознаване
със съдържанието на уведомлението пред служител на куриерската фирма, Д.
заявила, че няма да го получи и отказала да се подпише. Това обстоятелство
според ищцата се установява от електронно писмо /имейл/, изпратен от куриера на
09.07.2018г.
Като твърди, че считано от
11.07.2018г. сключеният договор за поръчка е развален по вина на Д., А. сезира
съда с осъдителен иск за сумата 27 500,00 лева, представляваща уговорена в
чл.4, б“д“ от договора за поръчка неустойка, дължима в хипотеза на разваляне на
договора по вина на доверителя. Сумата се претендира ведно със законна лихва,
считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
Претендират се разноски.
Ответницата оспорва иска с
възраженията: че ищцата не е изпълнила задълженията си по договора; че
договорът не е бил развален; че няма
доказателства тя да е получила реално плащане в твърдения размер от
110 000,00 лева, за да дължи и неустойка в размер на 25% от полученото
обезщетение; че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие със закона,
заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, отделно
и в съвкупност, намира за установено следното:
С договор за поръчка от 28.03.2017г. С.Е.Д. в качеството й
на доверител и С.С.А. в качеството й на довереник са се съгласили за следното:
доверителя възлага на довереника да извърши действия във връзка с ПТП,
настъпило на **, при което е причинена смъртта на Е.Е.А., а именно: да окаже
съдействие и да набави необходимите документи за предявяване на претенция към
застрахователно дружество, Гаранционен фонд или НББАЗ, да предяви претенция за
застрахователно обезщетение, да води преговори за сключване на споразумение за
изплащане на застрахователно обезщетение, да сключи споразумение за получаване
на застрахователно обезщетение от името и за сметка на доверителя, след изрично
негово писмено съгласие с определеното му обезщетение, да заведе и води
гражданско дело за получаване на застрахователно обезщетение. Страните са
уговорили, че доверителят ще заплати на довереника възнаграждение в размер на
25% без ДДС от получените обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени
вреди, вследствие на ПТП и лихвата върху същите. Съгласно чл.4, б.“д“ от
договора доверителят се е задължил да заплати неустойка на довереника в размер
на дължимото възнаграждение при разваляне на договора по негова вина.
Очевидно С.А. в изпълнение на поетите задължения е сезирала
Гаранционен фонд с искане за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
тъй като същата е уведомена от Гаранционен фонд с писмо с
изх.№24-01-160/12.04.2018г., че по образуваната
щета №210076/21.02.2018г. е взето решение на Д. да се изплати обезщетение в
размер на 110 000,00 лева. В същото писмо е указано, че Д. следва да
изрази съгласие с така определения размер на обезщетението и да посочи актуална
банкова сметка ***.
С
уведомление, изпратено на 06.07.2018г. с куриерска фирма „***“ А. е съобщила на
Д., че в срок от един календарен ден, считано от деня на получаване на
уведомлението, следва да предостави информацията, необходима за изпълнение на
поръчката, а именно да посочи банкова сметка ***не на сумата 110 000,00 лева или за отказ от същата,
както и доказателства за отказ от поръчката, в случай че такъв Д. е заявила
пред Гаранционен фонд. Видно от издадената от куриера товарителница, С.Д. е
отказала да получи пратката, съдържаща уведомление по договора за поръчка от
28.03.2017г. Видно от представеното писмо от електронна поща с дата
09.07.2018г., А. е уведомена, че пратката е отказана след запознаване със
съдържанието на изпращаните документи.
На
04.06.2018г. С.Д. е упълномощила адвокатско дружество „**“ да извърши
необходимите правни и фактически действия, насочени към това тя да получи
застрахователно обезщетение за неимуществените вреди от смъртта на нейния ** Е.Е.А.,
включително да получи договореното обезщетение. На 09.07.2018г. и на
10.07.2018г. Гаранционен фонд е изплатил сума в размер на 110 000,00 лева,
видно от представените преводни нареждания от същите дати.
Разпитаният
по делото ** Е.А./** на ответницата/ заявява, че в крайна сметка са получили
обезщетение в размер на 110 000,00 лева, както и че са останали недоволни
от услугите на А., затова упълномощили друг **, който да им съдейства да
получат обезщетението. За другия **, който е от ** говори и ** Д. Д. /** на
ответницата/. С показанията си ** не установяват конкретно неизпълнение от
страна на ищцата на задълженията й по договора за поръчка. Става ясно само, че
страните са имали неразбирателства във връзка с това по коя сметка трябва да се
преведат парите и в какъв размер.
При
така събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че ищцата
едностранно е развалила договора за поръчка при съобразяване с правилата
на чл.87, ал.1 ЗЗД. Договорът е развален поради
неизпълнение на задълженията на ответницата, доколкото същата не е оказала
необходимото съдействие – предоставяне на необходимите сведения и данни за
извършване на поръчката. Нещо повече - упълномощила е друг **, който да я
представлява пред Гаранционен фонд и на практика да извърши действията, които
са били възложени по-рано на ищцата.
При
наличната клауза за неустойка в процесния договор следва да се разгледа възражението
за нейната нищожност. Проверката за наличие на основание за нищожност на
клаузата поради противоречие със закона или с добрите нрави е и служебно задължение
на съда, съгласно дадените разяснения в т.3 от ТР №1/15.06.2010г. по
т.д.№1/1009г. на ОСТК на ВКС.
Уговорената
в тежест на доверителя при разваляне на договора по негова вина неустойка е
допустима и не противоречи на императивна правна норма. Същата обаче е
определена в размер на дължимото възнаграждение по договора, равняващо се на 25
% от получените обезщетения за претърпени вреди от ПТП или възлиза на сума в
размер на 27 500,00 лева. Уговорена по този начин, неустойката излиза
извън рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции
и като такава противоречи на добрите нрави. Това е така, тъй като е предвидено
ищцата да получи неустойка при разваляне на договора в размер на паричната
сума, която би получила под формата на възнаграждение, ако договорът не беше
прекратен. Възможността ищцата да получи еднаква имуществена облага както в
случай, че е извършила всички възложени й действия по договора така и в случай,
че това е било невъзможно поради развалянето му, създава предпоставки за
неоснователно обогатяване от нейна страна и противоречи на принципа за
справедливост.
Като
нищожна, клаузата за неустойка в договора за поръчка не е породила правни
последици, поради което искът, с който същата се претендира е неоснователен и
следва да се отхвърли.
Няма
данни ответницата да е направила разноски по делото. Видно от договор за правна защита и съдействие
от 21.02.2019г. /л.67/ адв.С. Ч. е осъществил процесуално представителство на С.Д.
безплатно, на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Ето защо на основание чл.38, ал.2
ЗА ищцата следва да заплати на адв.Ч. сумата 1355,00 лева, представляваща минималното дължимо
възнаграждение на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.С.А., ЕГН ********** *** против С.Е.Д.,
ЕГН ********** *** иск с правна квалификация чл.92, ал.1 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата 27 500,00 лева, представляваща
неустойка по чл.4, б.“д“ от договор за поръчка, сключен на 28.03.2017г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. ОСЪЖДА С.С.А., ЕГН **********
*** да заплати на ** С. С. Ч., ЕГН ********** *** сумата 1355,00 лева – възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
С.Е.Д..
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: