РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Ямбол, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря П.А.А.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20212330102083 по описа за 2021 година
Подадена е искова молба от „МЛ-България“ АД- гр. П., представлявано
от изп. директор Р. П. М., срещу Специализирана болница за активно лечение
по кардиология -Я. ЕАД. Ищецът твърди, че между страните е сключен
договор №*** от 10.01.2012 г., по силата на който ответникът е възложил на
ищеца да извършва срещу възнаграждение действия по събиране,
транспортиране и обезвреждане на собствените му опасни отпадъци.
Страните са сключили редица анекси, с които са удължавали срока на
действие на договора, включително Анекс №*** от 01.07.2020 г., с който
същият е удължен до 01.07.2022 г. В изпълнение на задълженията си, ищецът
е извършвал уговорените действия и при извършване на услугите е съставял
идентификационен документ — Приложение №8 към чл.12, ал.1 от Наредба
№1 от 04.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация
за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри.
Идентификационният документ е изпълнявал функцията на двустранен
приемо-предавателен протокол, подписан и от двете страни, като в него са
посочени данните за вида и количеството на предадените отпадъци, както и
датата на предаването/извозването им. Съгласно договора измерването им се
1
извършва при предаването им от възложителя, който е упражнявал контрол,
като е имал пряко наблюдение върху начина, по който се изпълняват
услугите. По този начин е признавал, че услугата е била извършена в
посочения обем. Когато обстоятелствата или характера на опасния товар са
налагали това, ищецът е предавал отпадъците за обезвреждане в Предприятие
за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) към
Министерството на околната среда и водите (МОСВ), с което е имал сключен
договор за унищожаване на опасни отпадъци. ПУДООС е юридическо лице,
създадено по силата на чл.60 ал.1 от Закона за опазване на околната среда
(ЗООС), чиято дейност е насочена към реализация на екологични проекти и
дейности в изпълнение на национални и общински стратегии и програми в
областта на околната среда, както и други дейности, които осигуряват или
допълват основния предмет на дейност. Предаването на отпадъците в
ПУДООС е отразявано в идентификационния документ, като отново се е
извършвала проверка на вида и количеството на отпадъците, за да може
същите да бъдат обезвредени по предвидения за тях начин. Ищецът е издавал
фактури, които са осчетоводени от ответника, като по този начин е признавал
вземанията по тях. Съгласно договора, същият дължи възнаграждение в 30-
дневен срок след всяко извозване на отпадъци, като изпълнителят издава
фактура за тази сума. Длъжникът не е погасил задълженията си по фактура
№***/14.10.2020 г. – за 863,28 лв., фактура №***/11.11.2020 г. – за 1 067,22
лв., фактура №***/01.12.2020 г. – за 41,58 лв. или общо 1 972,08 лв. Бил е
поканен да погаси тези задължения с писмена покана. По подаденото от
ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение е издадена заповед,
срещу която ответникът е възразил в срок. От съда се иска да постанови
решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца сумата 1 972,08 лв.-главница, ведно със законната лихва
върху нея от подаване на заявлението за издаване на заповедта - 27.04.2021 г.
до окончателното плащане, за които е издадена заповедта за изпълнение по
ч.гр.д. № ***/2021 г. на ЯРС. Претендира се и присъждане на разноските в
настоящото производство и в заповедното.
В хода на делото исковете се поддържат в писмена молба. В с.з. не се
явява представител на ищеца.
В срока за отговор ответникът оспорва иска като неоснователен.
Признава, че е имал договор с ищеца от 12.01.2012 г.. Възраженията си
2
основава на фактите, че срокът му е изтекъл, поради което не е налице
договорно правоотношение между страните. Ответникът не е възлагал
извършване на твърдяната услуга, нито такава действително е извършена.
Оспорва идентификационните листове като неподписани от упълномощено за
това лице. Не е налице предаване на отпадъците от отговорно за това лице,
нито е подадена писмена заявка. Ищецът не е изпълнявал договора, като не е
попълвал правилно съгласно Закона за управление на отпадъците
идентификационните документи или изобщо не е попълвал такива, не е водил
публични регистри. Представените по делото фактури не са подписани, не
съдържат изискуемите от закона задължителни реквизити и не са връчени на
ответника. В с.з. не се явява негов представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно, че между страните са съществували търговски отношения въз
основа на Договор №*** от 10.01.2012 г., по силата на който ответникът е
възложил на ищеца да извършва срещу възнаграждение действия по
събиране, транспортиране и унищожаване на собствените му опасни
отпадъци. Срокът на договора е бил 1 година, като е било възможно
продължаването му по взаимно съгласие (раздел II чл.1). Възложителят е поел
задължение да определи лице, което да отговаря за събирането, съхранението,
воденето на отчетна книга и безопасното предаване на опасния отпадък на
изпълнителя съгласно чл.5 ал.5 от ЗУО (раздел III чл.1 ал.1 от договора).
Цената на услугата съгласно Раздел V –чл.1 е определена на 1,80 лв. без ДДС,
на килограм за инфекциозен отпадък с код 18 01 03. Уговорено е в чл.2
измерването на отпадъците да става при предаването им на изпълнителя, а
заплащането на услугата- до 30 дни от извозването след предоставяне на
фактура от негова страна.
Срокът на действие на договора е продължен с представения Анекс
№***/01.07.2020 г. с 2 години, до 01.07.2022 г.
По делото е представен Идентификационен документ №***/13.10.2020 г. –
екземпляр №2- Приложение № 8 към чл.12, ал.1, отнасящ се за товар с код
*** с количество 0,436 т., с товародател –ответника, представляван от *** П.
П., подписала документа; с превозвач-ищеца и товарополучател- същия,
приел товара за оползотворяване. Същите лица са товародател, превозвач и
3
товарополучател по Идентификационен документ №***/11.11.2020 г. -
екземпляр №2- за товар с код *** с количество 0,539 т. Двата
идентификационни документа са представени в РИОСВ-С. З. и РИОСВ- П.,
видно от издадените от тях справки от 14.12.2021 г., съответно от 13.12.2021
г. Към първата справка са приложени придружителните писма от ищеца до
РИОСВ-С. З., според които е изпратен екземпляр №4 на документите. Ищецът
е представил и Идентификационен документ №***/11.11.2020 г., екз.№2,
относно товар с код *** (с допълнително отбелязване „Ковид 19“), с
количество 0,021 т. Товародател е ответникът, представляван от *** П. П.,
подписала документа, превозвач-ищецът, а товарополучател- ПУДООС-
МОСВ, получил товара на 25.11.2020 г. Самото Предприятие за управление
на дейностите по опазване на околната среда към Министерството на
околната среда и водите е удостоверило получаването на товара с количество
21 кг в справка, приложена към Писмо изх.№***/10.12.2021 г., съставена въз
основа на издаденото от съда съдебно удостоверение.
Трите идентификационни документа са вписани от ответника във
водената от него „Отчетна книга за образувани производствени и/или опасни
отпадъци“, представена в оригинал- на стр.№8 за 2020 г., като са записани
същите количества на предадения на ищеца отпадък.
В Справка актуално състояние на всички действащи трудови договори от
27.01.2022 г., издадена от НАП, фигурира и лицето П. Ж. П. като работещо в
„Специализирана болница за активно лечение по кардиология – Я.“ ЕАД за
периода от 01.10.2020 г. до 30.11.2020 г. Ответникът не оспорва
обстоятелството, че подписалото идентификационните документи лице
работи при него.
Ищецът е издал подписани от него и неподписани от ответника: фактура
№***/14.10.2020 г. – на стойност 863,28 лв. с ДДС, фактура №***/11.11.2020
г. – на стойност 1 067,22 лв. с ДДС и фактура №***/01.12.2020 г. – за 41,58
лв. с ДДС, в които е описана услуга „обезвреждане на отпадъци код *** при
единична цена от 1,65 лв. без ДДС и е записано същото количество отпадъци,
както в трите идентификационни документа.
Според вещото лице по счетоводната експертиза, издадените от ищеца
процесни фактури са осчетоводени от него, но не и от ответника, който е
осчетоводил само 11 фактури за периода 01.2020 г.-09.2020 г., последната от
4
17.09.2020 г. В процесните фактури няма липсващи реквизити. Подписи и
печати не са задължителен реквизит. Не е налице някакво несъответствие със
Закона за счетоводството.
Ищецът е приложил към исковата молба и Покана за доброволно
изпълнение, връчена на ответника на 11.02.2021 г. съгласно обратната
разписка, в която покана е записана общата дължима сума от 1 972,08 лв. и е
посочено прилагането към документа на счетоводна справка за вземането и
неплатените фактури.
Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за
процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № ***/2021 г. на ЯРС.
Ответникът е подал възражение срещу заповедта за недължимост на
вземанията.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 ал.1 пр.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.79 ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни
точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
Вземането на ищеца произтича от договор за услуга, чието сключване в
писмена форма е уредено в чл. 8 ал.1 от Закона за управление на отпадъците
(поред него предаването и приемането на производствените, строителните и
опасните отпадъци се извършват само въз основа на писмен договор с лица,
притежаващи разрешение, комплексно разрешително или регистрационен
документ по чл. 35 за съответната дейност и площадка за отпадъци със
съответния код съгласно наредбата по чл. 3 за класификация на отпадъците).
Касае се за валиден договор между търговци- търговска сделка по чл. 286
от ТЗ, консенсуален, двустранен и възмезден. В разпоредбата на чл.49 от
Закона за автомобилните превози, уреждащ общата хипотеза на сключване на
договор за автомобилен превоз на товари, е уредено правото на превозвача на
заплащане на превоза. Такова право има и превозвачът по по-общата
разпоредба на чл. 372 ал.1 от ТЗ (че товародателят плаща възнаграждението
при сключването на договора, освен ако е уговорено друго).
По делото е безспорно сключването на писмен договор през 2012 г.,
5
съобразно изискването на чл. 8 ал.1 от Закона за управление на отпадъците,
но е спорно дали е действал през процесния период. По делото е представен
анекс, подписан от двете страни, продължаващ срока му до 07.2022 г.
Автентичността на документа не е оспорена. От заключението на вещото
лице по счетоводната експертиза се установи също, че до 09.2020 г.
ответникът е осчетоводявал фактури, издадени от ищеца. Следователно,
договорът е действал и след изтичане на срока му, посочен в него, вкл. през
процесния период.
Не е спорно, че ищецът е лице по чл. 8 ал.1 от ЗУО. Спорно е възлагането
от ответника на услугите, за които се претендира с иска възнаграждение.
В случая са подписани идентификационни документи, удостоверяващи
извършените действия по приемане на отпадъци. Същите съдържат
достатъчно данни относно предаденото количество товар с посочен в
договора код, датите на предаване и имената на товародател, превозвач и
товарополучател (както е уредено и в чл.48 ал.2 от ЗУО). Поради това
възраженията на ответника, че ищецът не е изпълнявал договора, като не е
попълвал правилно съгласно Закона за управление на отпадъците
идентификационните документи или въобще не е попълвал такива, са
неоснователни. Тези документи са регистрирани от болницата в специалната
Отчетна книга, в която са нанесени същите данни, съдържащи се в тях. Т.е.
ответникът се е запознал с идентификационните документи, удостоверяващи
предаването на товара. Съгласно чл. 301 от ТЗ, при действие от името на
търговец без представителна власт се смята, че търговецът потвърждава
действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. В случая няма
нито твърдение, нито данни болницата да се е противопоставила на
действията на своята служителка по подписване на идентификационните
документи, нито на предаването на отпадъците. Напротив, отразяването в
отчетната книга сочи на обратното. Т.е. дори и да се приеме, че *** П. П.,
подписала документите, не е била упълномощена за това, нейните действия се
считат потвърдени от работодателя й-търговец.
Следователно не може да бъде споделено становището на ответната
страна, че на ищеца не е била възложена услугата, нито такава действително е
извършена. Основателни са доводите на ищеца, че двустранно подписаните
идентификационните документи установяват предаването на товара на
6
превозвача, който в двата случая е и товарополучател, а в третия е предал
отпадъците на друг такъв (при подписан от страните частен документ за
извършени работи ВКС приема в Решение №76/10.08.2015 г. по т.д.№
729/2014 г., ІІ т.о., че доказателствената тежест за неизвършването им е на
възложителя). В подкрепа на извършването на работата са и представените
справки от РИОСВ-С. З. и РИОСВ- П., на които са представени екземпляри от
идентификационните документи в съответствие с изискването на чл.12 ал.7
от Наредба №1 от 04.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя
информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични
регистри (съотв. екземпляр № 4 на РИОСВ, на чиято територия се намира
товародателят, екземпляр № 5 - на РИОСВ, на чиято територия се намира
товарополучателят). Същото значение има и справката на Предприятие за
управление на дейностите по опазване на околната среда към Министерството
на околната среда и водите, на което е предаден товарът по последния
идентификационен документ.
Това, че болницата не е осчетоводила фактурите не означава неизвършване
на услугите от ищеца. Счетоводната отчетност касае други правоотношения
(от публичен характер), а не възникналите от процесния договор. Фактурите
са изпратени с поканата за доброволно изпълнение или поне са получени като
приложения на исковата молба. Срокът за плащане на възнаграждението по
договора е изтекъл и в двата случая преди приключване на съдебното дирене.
По двустранния договор са възникнали задължения и за двете страни: за
едната - да извърши нещо, за другата - да плати възнаграждение. След като
ищецът е изпълнил задължението си, е станало изискуемо насрещното
задължение за плащане на възнаграждение.
Неоснователно е възражението, че възнаграждението е прекомерно.
Същото е уговорено между търговци –по 1,80 лв. без ДДС на килограм
инфекциозен отпадък. Във фактурите ищецът е изчислил сумите при
единична цена от 1,65 лв. без ДДС. Регистрацията на търговците по ДДС не е
спорна.
Следователно е възникнало претендираното от ищеца вземане и искът му
за него следва да бъде уважен.
При този изход от делото искането на ищеца за присъждане на разноските
следва да се уважи (чл. 78 ал.1 от ГПК).
7
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на
ВКС, съдът следва да присъди разноските от заповедното в исковото
производство.
Ето защо ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Специализирана болница за активно
лечение по кардиология –Я.“ ЕАД -гр.Я., ***, представлявано от Б. С. П. - М.,
ЕИК ***, дължи на „МЛ-България“ АД- гр. П.,***, ЕИК ***, представлявано
от изп. директор Р. П. М., сумата 1 972,08 лв., представляваща
възнаграждение за извършени услуги по Договор №*** от 10.01.2012 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 27.04.2021 г.
до окончателното изплащане на сумата, за които е издадена Заповед за
изпълнение № ***/28.04.2021г. по ч.гр.д. №***/2021 г. на ЯРС.
ОСЪЖДА Специализирана болница за активно лечение по кардиология -Я.
ЕАД -гр.Я., да заплати на „МЛ-България“ АД- гр. П. направените по
настоящото дело разноски в размер на 644,45 лв., както и разноски по
заповедното производство в размер на 339,45 лв..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
8