Р Е
Ш Е Н И Е
№_________
гр. Варна,
_______.03.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на трети февруари, през
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСЛАВ
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря ЕЛИ ТОДОРОВА,
като разгледа докладваното от съдия
М.Христова
в.т.д.№480
по описа за 2020г. на ВнАС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба /уточнена с молба от 03.11.2020г./ „ПЪТИЩА“
АД, гр.Шумен, чрез адв.Б. срещу постановеното решение №55/28.07.2020г. по
т.д.№148/2019г. в частите, с които въззивникът е осъден да заплати на
„ДЕКО-БЕТЗ“ ЕООД, гр.София разликата над 54 760,89лв. до присъдените
75 584,35лв., от които: за
разликата над 50 612,55лв. до
присъдените 70 678,62лв. - вземания за главници по фактури 1).№635/24.01.2019 г. на стойност 22576.05 лв., с
остатък от 3299.48 лв. 2).№637/03.02.2019 г. на стойност 9650.72 лв. 3)
№643/20.03.2019 г. на стойност 22 236.38 лв. 4) №665/07.08.2019 г. на стойност
6868.92 лв. 5) №672/09.09.2019 г. на стойност 9833.42 лв. 6) №700/01.10.2019 г.
на стойност 16 913.39 лв. и 7) №679/03.12.2019г. на стойност 1876.31 лв. и за разликата над 4148,34лв. до
присъдените 4 905,73лв. - мораторна лихва дължима от 14 ден от
получаването на процесните фактури от ответника до датата на предяваване на
настоящата ИМ – 23.12.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 23.12.2019 г. до окончателното плащане на дължимите
главници.
В жалбата се твърди, че решението в оспорените му части е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при допуснати процесуални нарушения, изразяващи
се в необсъждане на събраните доказателства и безспорните между страните факти
и признания, както и при неоснователно отхвърляне на въведеното в процеса
възражение за прихващане.
Излага се, че между страните по делото не е налице спор относно
фактите, както следва: 1/ ответникът „Пътища“ АД дължи на ищеца „БЕКО – БЕТЗ“
ЕООД главници в общ размер на 70 678,62лв. по процесните 7 фактури. Твърди
се, че сумите, присъдени с решението са заплатени по сметка на ищцовото
дружество, за да бъде отменено допуснатото обезпечение. 2/ ищецът „ДЕКО-БЕТЗ“
ЕООД дължи на ответника „Пътища“ АД сумата от 2 823,46лв., от които: -
1915,14лв. – главница по фактура №8712/30.10.2018г.; - 230,35лв. – мораторна
лихва за забавено плащане на главницата от 1915,14лв. за периода от
14.11.2018г. до 20.01.2020г.; 614,63лв. – главница по фактура
№8715/31.12.2018г.; 63,34лв. мораторна лихва за забавено плащане върху сумата
от 614,63лв. за периода 15.01.2019г. до 20.01.2020г.; 3/ ищецът „Пътища“ АД е
признал факта на получаване на сумата от 18000лв. с два приходни касови ордера,
както следва: 3 000лв. на 07.12.2018г. и 5 000лв. по приходен касов
ордер от 14.11.2018г. Тези безспорни факти не са обсъдени от съда при преценка
размера на останалото неизплатено задължение, като по този начин се достига до
неоснователно обогатяване на ищцовото дружество.
При постановяване на решението съдът не е обсъдил и не се е произнесъл
по въведеното с отговора възражение за прихващане със сума в общ размер на
20 823,46лв., от която 18 000лв. – признати, че са получени от ищеца
и сумата от 2 823,46лв. – признати
задължения от ищеца към ответника. Не е разгледано и възражението за
недължимост на мораторна лихва за забава върху заплатената сума от
18 000лв.
С уточняваща молба вх.№261493/03.11.2020г. въззивникът „Пътища“ АД,
чрез процесуалния си представител, е уточнил, че поддържа единствено
предявеното възражение за прихващане със сумата от 18 000лв., платени
на ищеца с два разходни ордера от №12/14.11.2018г. в размер на 5 000лв. и
от 07.12.2018г. в размер на 13 000 лв., които плащания не са отчетени от ищеца
за погасяване на процесните задължения. Посочил е, че прихващането се извършва
със сумите: - 3299,48лв. по фактура №635/24.01.2019г.; - 9650,72лв. по фактура
№637/05.02.2019г.; - 5 049,80лв. част от стойността на фактура
№643/20.03.2019г. в общ размер от 22 236,38лв. Заявил е, че не поддържа и
не желае разглеждане на възражението за прихващане със сумата от
2 823,46лв.
По същество се претендира отмяна на решението в оспорената му част и
отхвърляне на предявените искове като погасени чрез прихващане за главниците и
неоснователни по отношение на мораторните лихви за забавено плащане.
В съдебно заседание и с писмено
становище, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата, като допустима
и основателна. Твърди, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на
предявеното възражение за прихващане, тъй като е налице еднородност, ликвидност
и изискуемост на насрещните вземания. По същество моли съда да уважи жалбата,
като отмени решението на ОС в частта, с която е осъден да заплати на „Деко – бетз“
ЕООД сумата над 52 678,62лв. – главница и над 4 148,34лв. – мораторни
лихви и отхвърли исковете до пълните уважени размери. Претендира и присъждане
на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна „ДЕКО – БЕТЗ“
ЕООД, гр.София с писмен отговор и в съдебно заседание , чрез процесуалните си
представители, оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че ответникът е
заплатил изцяло сумите, предмет на оспореното решение, ведно с разноските по
делото, поради което жалбата е неоснователна.
Независимо от горното, твърди че в края на 2018г. страните по делото са
постигнали споразумение „Пътища“ АД да заплати на въззиваемата страна/ищец
сумата от 18 000лв. /платена на два пъти/ с уговорка същата да бъде
върната след като се изплатят изцяло задълженията му. Посочените в разходните
касови ордери фактури №612 и №614 са заплатени изцяло по б. път, което
обстоятелство не е спорно между страните. Сумите от 13 000лв. и
5 000лв. са заплатени във връзка със задълженията на въззивника за 2018г.,
но страните не са уговорили кои от тях погасяват.
Не оспорва вземанията на въззивника по фактури №8712/30.10.2018г. и
№8715/31.12.2018г., като твърди, че същите са останали неразплатени, предвид
големия размер на неплатени задължения от негова страна. Между страните не е подписван
протокол за установяване на насрещните салда на задължения помежду им.
По възражението за прихващане твърди, че същото не може да бъде
разгледано в настоящото производство, тъй като документите за плащане на сумите
по същото са разходни касови ордери, в които изрично е посочено основанието за
плащане: „ф.6112/23.Х.2018г.“ и „по ф-ра614/07.ХІ.2018г.“, които фактури са
заплатени по б. път. Прихващането е допустимо с две насрещни ликвидни и
изискуеми вземания. Претенциите по разходните касови ордери следва да бъдат
разгледани в отделно производство.
По същество излага, че жалбата е неоснователна, тъй като прихващане не
може да бъде извършено, предвид факта че в платежните документи е посочено
основание за плащанията и доколкото сумите, предмет на исковете са заплатени
изцяло. Моли съда да отхвърли жалбата,
потвърди решението в оспорената му част и му присъди направените по делото
разноски.
Съдът намира производството за редовно и допустимо – подадената ВЖ е
депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване
на останалите изисквания за редовност.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
Производството
пред ОС - Шумен е образувано по предявени искове от „Деко – бетз“ ЕООД,
гр.София, срещу „ПЪТИЩА“ АД, гр.Шумен, за заплащане на сумите, както следва: 1/
от 70 678,62лв. представляваща незаплатен остатък от дължимо
възнаграждение, след извършени плащания, по осъществени превози, за които са
съставени фактури: №635/24.01.2019г. на стойност 3 299,48лв.;
№637/05.02.2019г. – 9 650,72лв.; №643/20.03.2019г. – 22 236,38лв.; №665/07.08.2019г. - 6 868.92лв.; №672/09.09.2019г. -9 833,42лв.;
№700/01.10.2019г. – 16 913,39лв.; №679/03.12.2019г. – 1 876,31лв.,
ведно със законната лихва от предявяване на исковете до окончателното изплащане
на задължението и 2/ от 3 569,39лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане на главниците за периода от деня следващ издаване на фактурите до
предявяване на иска – 22.12.2019г.
С
протоколно определение от 15.07.2020г. е
допуснато увеличение на предявения иск с правно основание чл.86 от ЗЗД, като
същия се счита предявен за сумата от 5 569,39лв.
Исковете
са основани на твърдения за наличие на договорни
отношения въз основа на сключени договори за превоз. В изпълнение на поетите
задължения ищцовото дружество е извършило възложените му превози, за което са
съставени процесните фактури, приети без възражения: №635/24.01.2019г. на стойност 22 576,05лв.; №637/05.02.2019г. –
9 650,72лв.; №643/20.03.2019г. – 22 236,38лв.; №665/07.08.2019г. - 6 868.92лв.; №672/09.09.2019г. - 9 833,42лв.;
№700/01.10.2019г. – 16 913,39лв.; №679/03.12.2019г. – 1 876,31лв.
Извършени са частични плащания
единствено по фактура №635/24.01.2019г. в размер на: - 4 276,57лв. на
16.09.2019г.; - 5 000лв. на 01.10.2019г.; 5000лв. на 08.11.2019г.
Остатъкът от дължимата сума в размер на 3 299,48лв., както и задълженията
по останалите фактури, независимо от настъпилия падеж, не са погасени, което
обосновава интереса от предявените искове.
В допълнителната искова молба ищецът
излага, че всички плащания между страните е следвало да бъдат извършвани по б.
път, по поради влошеното му финансово състояние в края за 2018г., управителя на
ответника се е съгласил да заплати в брой суми на два пъти, като са се
договорили, че след изплащане изцяло на задълженията на ответника ще му бъде възстановена
платената на два транша сума от 18 000лв. Двете суми са предадени за част
от задълженията на ответника за 2018г., но към момента на плащането им не е
уточнено кои точно задължения ще покрият. Посочените в разходните ордери
фактури №612 и №614 са заплатени по б. път, за което са представени
доказателства.
В съдебно заседание ищецът с писмено
становище, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове. По
делото са събрани доказателства, от които се установява по безспорен начин
дължимостта на процесните суми. Излага още, че не следва да бъде извършвано
прихващане със сумата от 18 000лв., тъй като ответникът в основанието си
за плащане е посочил фактури, които вече са заплатени по б. път. По същество
моли исковете да бъдат уважени и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Ответникът „Пътища“ АД, гр.София, с
писмени отговори и в съдебно заседание, чрез пълномощника си, изразява
становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не оспорва
задълженията по процесните фактури, по които са извършени частични плащания. Твърди,
че остатъкът от същите не е заплатен, тъй като страните са в трайни търговски
отношения и ищецът, от своя страна, има неразплатени задължения към него.
Направено е и възражение за прихващане със сумата от 2 823,46лв., на
основание вземания на „Пътища“ АД от „Деко – бетз“ ЕООД по фактури
№8712/30.10.2018г. и №8715/31.12.2018г., както и със сумата от 18 000лв.
заплатена на два пъти с разходни касови ордери, както следва: 13 000лв. на
07.12.2018г. и 5 000лв. на 14.11.2018г. По същество моли предявените
искове да бъдат отхвърлени до размерите по възраженията за прихващане, а
размерът на дължимата лихва за забава да бъде определен за период изчислен по
реда на чл.303а, ал.3 от ТЗ. Претендира и присъждане на направените по делото
разноски.
Въведеното с писмения отговор възражение за прихващане е уточнено пред
настоящата инстанция по реда на чл.101 от ГПК, доколкото въззивния съд е длъжен
да отстрани процесуалните нарушения допуснати при разглеждане на делото от
първата инстанция /решение по т.д.№879/2010г. на ВКС, 2-ро т.о.; решение по
г.д.№4656/2017г. на ВКС, 3-то г.о./. Уточненията са в следния смисъл: Предявеното
възражение за прихващане със сумата от 2 823,46лв. не се поддържа.
Предявено и поддържано е възражението за прихващане със сумата от
18 000лв., представляващо плащания на сумите от 13 000лв. с разходен
касов ордер от 07.12.2018г. и от 5 000лв. с разходен касов ордер №12/14.11.2018г.
Възражението за прихващане се прави със суми по фактури, както следва:
3 299,48лв. по фактура №635/24.01.2019г.; 9 650,72лв. по фактура
№637/05.02.2019г.; 5 049,80лв., част от стойността на фактура
№643/20.03.2019г., в общ размер от 22 236,38лв.
Съдът, след съвкупна
преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
РЕШЕНИЕ №55/28.07.2020г. по
т.д.№148/2019г. на ОС – Шумен в частите, с които: 1/ „Пътища“ АД, гр.Шумен, е
осъдено да заплати на „Деко – бетз“ ЕООД, гр.София, сумата от 50 612,55лв. - вземания за главници по фактури 1).№635/24.01.2019 г. на стойност 22576.05 лв., с
остатък от 3299.48 лв. 2).№637/03.02.2019 г. на стойност 9650.72 лв. 3)
№643/20.03.2019 г. на стойност 22 236.38 лв. 4) №665/07.08.2019 г. на стойност
6868.92 лв. 5) №672/09.09.2019 г. на стойност 9833.42 лв. 6) №700/01.10.2019 г.
на стойност 16 913.39 лв. и 7) №679/03.12.2019г. на стойност 1876.31 лв. и сумата
от 4 148,34лв. - мораторна лихва дължима от 14 ден от получаването на
процесните фактури от ответника до датата на предяваване на настоящата ИМ –
23.12.2019 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска –
23.12.2019 г. до окончателното плащане на дължимите главници и 2/ е
отхвърлен предявения от „Деко - безтз“ ЕООД, гр.София против „Пътища” АД, гр.Шумен иск
за заплащане на разликата над сумата от 4 905,73лв. до претендираните
5 252,59лв. – мораторни лихви, както и за периода от датата на издаване на
всяка от фактурите до датата на получаване на всяка от тях от ответника, Е ВЛЯЗЛО В
ЗАКОННА СИЛА.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В настоящия случай съдът намира, че постановеното от ОС - Шумен решение е
валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по
същество.
Между страните по делото не е налице спор относно фактите, установени
надлежно при разглеждане на производството пред ОС- Шумен, както следва:
Процесните фактури №635/24.01.2019г. на стойност
22 576,05лв.; №637/05.02.2019г. – 9 650,72лв.; №643/20.03.2019г. –
22 236,38лв.; №665/07.08.2019г. - 6 868.92лв.; №672/09.09.2019г. - 9 833,42лв.; №700/01.10.2019г. –
16 913,39лв.; №679/03.12.2019г. – 1 876,31лв., за извършени от „Деко - бетз“ ЕООД превози по възлагане от ответника „Пътища“
АД са двустранно подписани и осчетоводени в счетоводствата на двете дружества.
Фактурите са вписани в дневниците за продажби /за ищеца/ и в дневниците за
покупки /при ответника/. Общия размер на дължимото по фактурите възнаграждение
е 89 955,19лв.
В счетоводствата на двете дружества са отразени съвпадащи записвания във
връзка с извършените плащания по фактурите в размер на 19 276,57лв. по
фактура №635/24.01.2019г., както и липса на плащания по останалите издадени
фактури. След приспадане на частичното плащане, останалите неизплатени вземания
са в общ размер на 70 678,62лв.
Размерът на обезщетението за забавено плащане на главниците по фактурите,
за периода от 14 дни след издаване на фактурата до предявяване на исковете,
определен по реда на чл.303а, ал.3 от ТЗ, е в размер на 4 905,37лв.
От заключението по допуснатата пред настоящата инстанция съдебно –
счетоводна експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и не оспорено
от страните по делото, се установява, че процесните два разходни ордера
№12/14.11.2018г. за 5 000лв. и от 07.12.2018г. за 13 000лв. са
осчетоводени в счетоводството на „Пътища“ АД с дата 03.08.2020г. за стопанската
2020г. Взетите записвания по същите са за разплащане на задължения, както
следва: плащане по фактура №612/23.10.2018г. - за сумата от 5 000лв. и
плащане по фактура №614/07.11.2018г. за сумата от 13 000лв. В
счетоводството на „Деко – бетз“ ЕООД ордерите не са осчетоводени.
Установени са съвпадащи записвания по отношение на осчетоводяването на
фактури №612/23.10.2018г. и №614/07.11.2018г., а именно заплащането им по б.
път в пълен размер. Предвид извършеното погасяване на посочените фактури по б.
път, в счетоводството на „Пътища“ АД сумата от общ размер на 18 000лв. се
явява като надплатена и се осчетоводява като вземане от „Деко – бетз“ ЕООД в
счетоводна сметка 498 – Други дебитори.
При проверка в счетоводствата на дружествата, страни по делото, е
установено и надлежно отразено Споразумение за прихващане на насрещни задължения
от 08.10.2018г., подписано от двете страни, с което са извършени прихващания по
три фактури, извън процесните, издадени от „Пътища“ АД - №8545/05.01.2018г.,
№8548/30.03.2018г. и №8552/27.04.2018г. на обща стойност 4 151,67лв. с
вземания по фактура издадена от „Деко – бетз“ ЕООД №608/14.09.2018г. на
стойност 10 364,70лв. След прихващането е останало задължение на „Пътища“
АД към „Деко – бетз“ ЕООД в размер на 6 213,03лв. по фактура
№608/14.09.2018г. Счетоводните записвания във връзка със споразуменията са
взети през 2018г.
По така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предмет на производството, след направеното
уточнение с молба от 03.11.2020г., е решението на ОС – Шумен в частта, с която
„Пътища“ АД е осъдено да заплати на „Деко - бетз“ ЕООД разликата над 50 612,55лв.
до присъдените 70 678,62лв. - вземания за главници по фактури и за разликата над 4148,34лв. до
присъдените 4 905,73лв. - мораторна лихва.
С определение №
260138/10.11.2020г. е прието за разглеждане възражение за прихващане от
„ПЪТИЩА“ АД, гр.Шумен със сумата от 18 000лв., платени на ищеца с два разходни
ордера от 12/14.11.2018г. в размер на 5 000лв. и от 07.12.2018г. в размер
на 13 000 лв., които плащания не са отчетени от ищеца за погасяване на процесните
задължения, с вземанията на ищеца, както следва: - от 3299,48лв. по фактура
№635/24.01.2019г.; - от 9650,72лв. по фактура №637/05.02.2019г.; - от
5 049,80лв. част от стойността на фактура №643/20.03.2019г., в общ размер
от 22 236,38лв.
Поставените пред настоящата инстанция спорни
въпроси са за наличие на
основание за извършване на прихващане между платените суми с разходните ордери
в размер на 18 000лв. и част от процесните вземания, респ. за дължимостта
на обезщетението за забавено плащане върху тях в размер на законната лихва за
периода 14 дни от издаване на фактурата до предявяване на исковете.
По въведеното възражение за прихващане, в тежест
на „Пътища“ АД е да установи заплащане на сумата от 18 000лв. с посочените
ордери, както и че същото е за погасяване на процесните задължения. В тежест на
ответника „Деко – бетз“ ЕООД е да докаже наличие на основание за задържане на
сумата от 18 000лв. за погасяване на негови вземания от насрещната страна
или че сумите са заплатени за погасяване на фактурите посочени в ордерите.
От съвкупния анализ на събраните доказателства по
делото е установен по безспорен начин факта на дължимост на останалите
неизплатени суми по процесните фактури в общ размер на 70 678,62лв., както и заплащането и получаването
на сумите по РКО в общ размер на 18 000лв. Установено е и заплащането по б.
път на стойността на посочените в РКО фактури
№612/23.10.2018г. и №614/07.11.2018г. в пълен размер.
От друга страна, изявленията на страните в
производството са съвпадащи по отношение на обстоятелствата във връзка с
плащането и получаването на сумата от 18 000лв. с процесните ордери,
обусловено от финансовите затруднения на ответника/получател „Деко – бетз“
ЕООД, съгласието за връщането им след пълното погасяване на задълженията на „Пътища“
АД, както и липсата на постигнато споразумение за прихващането им с други
насрещни задължения на „Деко – бетз“ ЕООД.
Предвид изложеното и доколкото по делото са
установени фактите на заплащане на сумите по разходните ордени в общ размер на
18 000лв., погасяване в пълен размер, по б. път, на задълженията по
посочените в тях като основание за плащанията
фактури №612/23.10.2018г. и
№614/07.11.2018г. и липса на други установени основания за задържането им от
получателя „Деко – бетз“ ЕООД, съдът намира, че вземането за сумата, предмет на
възражението е изискуема, поради което същото е основателно и следва да бъде
уважено.
Предявените искове от „Деко – бетз“ ЕООД срещу
„Пътища“ АД за заплащане на разликата над 52 678,62лв. до предявените от
70 678,62лв., за вземания по фактури, както следва: - от 3299,48лв. по
фактура №635/24.01.2019г.; - от 9650,72лв. по фактура №637/05.02.2019г.; - от
5 049,80лв. част от стойността на фактура №643/20.03.2019г., в общ размер
от 22 236,38лв., следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез прихващане
със заплатените от „Пътища“ АД на „Деко – бетз“ ЕООД суми по разходни касови
ордери 12/14.11.2018г. в размер на 5 000лв. и от 07.12.2018г. в размер на
13 000 лв.
Поради несъвпадане изводите на двете инстанции
решението на ОС – Шумен в частта, с която „Пътища“ АД е осъдено да заплати на
„Деко – бетз“ ЕООД разликата над 52 678,62лв. до предявените от
70 678,62лв., представляващи вземания по фактури, както следва: - от
3299,48лв. по фактура №635/24.01.2019г.; - от 9650,72лв. по фактура
№637/05.02.2019г.; - от 5 049,80лв. част от стойността на фактура
№643/20.03.2019г., в общ размер от 22 236,38лв., ведно със законната
лихва, считано от предявяване на иска – 23.12.2019г. до окончателното ѝ
изплащане, следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
исковете да бъдат отхвърлени като погасени чрез прихващане със сумите заплатени
от „Пътища“ АД на „Деко – бетз“ ЕООД по разходни касови ордери 12/14.11.2018г.
в размер на 5 000лв. и от 07.12.2018г. в размер на 13 000 лв.
Възражението за прихващане за сумата от
2 823,46лв. не се поддържа пред настоящата инстанция. При проверка на решението в
обжалваната му част съдът не констатира допуснато нарушение на императивна
правна норма, което да обоснове неговата отмяна, поради което решението в
частта, с която Пътища“ АД е осъдено да заплати на „Деко – бетз“ ЕООД разликата
над 50 612,55лв. до 52 678,62лв., представляваща вземания по фактури:
№643/20.03.2019г. – 17 186,58лв.; №665/07.08.2019г. - 6 868.92лв.; №672/09.09.2019г. - 9 833,42лв.; №700/01.10.2019г. –
16 913,39лв.; №679/03.12.2019г. – 1 876,31лв., следва да бъде
потвърдено. Главниците следва да се присъдят ведно със законната лихва, считано
от подаване на исковата молба – 23.12.2019г. до окончателното им изплащане.
Решението следва да бъде отменено и в частта, с
която е уважен иска за присъждане на обезщетение за забавено плащане на
главниците за периода от 14 дни след издаване на фактурите до предявяване на
исковете за разликата над 4 442,03лв. /съобразно заключението по т.6,
вариант І.2 от заключението по допуснатата ССЕ пред СО – Шумен/ до присъдените
4 905,73лв. Решението в останалата му част за разликата над
4 148,34лв. до 4 442,03лв. следва да бъде потвърдено.
Решението следва да бъде отменено и в частта, с
която „Пътища“ АД е осъдено да заплати на „Деко – бетз“ ЕООД разликата над
5501,82лв. до присъдените 7 280,23лв. - разноски съразмерно уважената част
от иска.
На
основание чл.78 от ГПК и направеното в този смисъл искане въззиваемата страна „Деко
– бетз“ ЕООД следва да бъде осъдена да заплати на „Пътища“ АД сумата от 3339,04лв.,
представляваща направените пред двете инстанции разноски съразмерно
отхвърлената част от исковете /от които 894,31лв. - за разглеждане на делото
пред ОС – Шумен и 2 444,73лв. за разглеждане на делото пред настоящата
инстанция/.
На основание чл.78 от ГПК и направеното в този смисъл искане въззивникът „Пътища“ АД следва да бъде
осъден да заплати на „Деко – бетз“ ЕООД сумата от 242,50лв., представляваща
направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно отхвърлената част от жалбата.
Воден от горното,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №55/28.07.2020г.
по т.д.№148/2019г. на ОС – Шумен в частите, с които „Пътища“ АД, ЕИК *********,
гр.Шумен е осъдено да заплати на „Деко – бетз“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София,
сумите, както следва: 1/ за разликата над 52 678,62лв. до присъдените от 70 678,62лв., представляващи вземания
по фактури, както следва: - от 3299,48лв. по фактура №635/24.01.2019г.; - от
9650,72лв. по фактура №637/05.02.2019г.; - от 5 049,80лв. част от
стойността на фактура №643/20.03.2019г., в общ размер от 22 236,38лв.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на иска –
23.12.2019г. до окончателното ѝ изплащане; 2/ за разликата над 4 442,03лв.
до присъдените 4 905,73лв., представляваща мораторна лихва, дължима от 14
ден от получаване на процесните фактури от ответника до датата на предявяване
на исковете – 23.12.2019г., както и 3/ за разликата над …. До 7 280,23лв.,
представляваща направените по делото разноски съразмерно уважената част от
исковете, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Деко –
бетз“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, срещу „Пътища“ АД, ЕИК *********, гр.
Шумен искове за заплащане на сумите, както следва: 1/ за разликата над 52 678,62лв. до присъдените от
70 678,62лв., представляващи вземания по фактури, както следва: - от
3299,48лв. по фактура №635/24.01.2019г.; - от 9650,72лв. по фактура
№637/05.02.2019г.; - от 5 049,80лв. част от стойността на фактура
№643/20.03.2019г., в общ размер от 22 236,38лв., като погасени чрез
прихващане със сумите заплатени от „Пътища“ АД , ЕИК *********, гр. Шумен на „Деко – бетз“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. София по разходни касови ордери
12/14.11.2018г. в размер на 5 000лв. и от 07.12.2018г. в размер на 13 000
лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на иска –
23.12.2019г. до окончателното ѝ изплащане и 2/ за разликата над
4442,03лв. до присъдените 4 905,73лв., представляваща мораторна лихва,
дължима от 14 ден от получаване на процесните фактури от ответника до датата на
предявяване на исковете – 23.12.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №55/28.07.2020г.
по т.д.№148/2019г. на ОС – Шумен в частите, с които „Пътища“ АД, ЕИК *********,
гр. Шумен е осъдено да заплати на „Деко – бетз“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София,
сумите, както следва: 1/ разликата над 50 612,55лв. до 52 678,62лв., представляваща вземания по
фактури: №643/20.03.2019г. – 17 186,58лв.; №665/07.08.2019г. - 6 868.92лв.; №672/09.09.2019г. - 9 833,42лв.; №700/01.10.2019г. –
16 913,39лв.; №679/03.12.2019г. – 1 876,31лв., ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба – 23.12.2019г. до окончателното
ѝ изплащане и 2/ за разликата над 4 148,34лв. до 4 442,03лв.,
представляваща мораторна лихва, дължима от 14 ден от получаване на процесните
фактури от ответника до датата на предявяване на исковете – 23.12.2019г.
ОСЪЖДА „Деко
– бетз“ ЕООД
ЕИК *********, гр. София, да
заплати на „Пътища“ АД ЕИК *********, гр. Шумен сумата от 3339,04лв., представляваща
направените пред двете инстанции разноски съразмерно отхвърлената част от
исковете /от които 894,31лв. - за разглеждане на делото пред ОС – Шумен и
2 444,73лв. за разглеждане на делото пред настоящата инстанция/, на основание чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА „Пътища“
АД ЕИК *********,
гр. Шумен да заплати на „Деко – бетз“ ЕООД ЕИК *********, гр. София, сумата от 242,50лв., представляваща
направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно отхвърлената част от жалбата,
на основание чл.78 от ГПК.
РЕШЕНИЕ №55/28.07.2020г. по т.д.№148/2019г. на
ОС – Шумен в останалата му част е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: