РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Враца, 15.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, шести състав, в публично заседание на 22.02.2018г. /двадесет и втори февруари
две хиляди и осемнадесета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при
секретаря Даниела Монова, като разгледа докладваното от съдия
Коцева адм. дело № 38 по описа на АдмС –
Враца за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 и
сл. АПК във
вр. с чл.215
Закон
за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на П.Л.Е. *** против ЗАПОВЕД № 2095/19.12.2017г.
на Кмета на Община Враца, с която е наредено премахването на незаконен строеж “прозирна
ограда“, находящ се в УПИ ХХ-221, кв.92 по плана на гр ***, с административен
адрес *** с извършител П.Л.Е. С жалбата
се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, оградата не дели имота, а
разпределя ползването на съсобствен имот и няма нищо общо с разпоредбите на
ЗУТ. Иска се отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна, постановена
при напълно неизяснени обстоятелства и необоснована, ведно с произтичащите от
това последици.
В с.з. жалбоподателят се
представлява от *П.П., който моли за отмяна на оспорената заповед, като
незаконосъобразна. Твърди се, че в случая се касае за гражданско правен спор, а
не административен. Претендират се разноски по делото. Представена е писмена
защита, в която се развиват съображения
за наличие на гражданско правен спор, както и че заповедта следва да има за
адресат всички съсобственици на имота. При положение, че се приеме, че строежът
е незаконен, то заповедта е незаконосъобразна.
Ответникът - Кметът на Община Враца
в с.з. се представлява от * Д., която моли за отхвърляне на жалбата и
потвърждаване на заповедта, като правилна и законосъобразна. Не се излагат
съображения за това. Претендират се юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
доказателствата по делото, намира, че жалбата е подадена в срок от надлежна
страна с правен интерес да оспори
адм.акт, поради което
същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество се явява и НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на данните по делото се
установява следната фактическа обстановка:
Административното производство е
започнало въз основа на жалба от Т.П. вх.№ 9400-0-16350/20.10.2017г. до Кмета
на Община Враца за незаконно строителство/стр.31/. С писмо изх.№
9400-0-16350/1/30.10.2017г. на Община Враца е уведомена П.Е. и Т.П. за
извършване на проверка в имота на 9.11.2017г. от 11,30 часа, като същото е
получено от лицата на 2.11.2017г., видно от приложените известия за
доставяне/стр.25-26/.
На 9.11.2017г. служители на Община Враца са
извършили проверка в имота, за което е съставен Констативен акт/КА/
№29/09.11.2017г., с който е установен
строеж „прозирна ограда“, находящ се в УПИ
ХХ-221, кв.92 по плана на гр.***, с административен адрес ***, извършен без да е разрешен,
в нарушение на чл.148, ал.1 ЗУТ.
Посочено е, че имота е собственост на
няколко лица, сред които е жалбоподателката, както и че извършител на строежа е
П.Л.Е. Описано е в какво се изразява извършения строеж, както и че не са
представени строителни книжа и документи. Съставен е и Констативен акт /КА/
№29а/09.11.2017г., в който е отразено, че строежът не съответства на действащия
ПР, съгласно чл.48, ал.1 ЗУТ, изпълнената ограда разделя у.п.и. и не е по
регулационните граници. КА са подписани от служителите извършили проверка, като
няма отразено, че са присъствали други
лица. Към КА е приложена и извадка от РП, одобрен с решение №959/19.04.2011г.
на ОбС – Враца, вкл. и снимков материал на оградата. КА са изпратени на
жалбоподателката и другите съсобственици с писмо изх.№
9400-0-16350/2/22.11.2017г. на Община Враца, което е получено от
жалбоподателката на 24.11.2017г., видно от приложеното известие за
доставяне/стр.12-14/. Срещу така съставените КА от страна на П.Е. не е направено
възражение, което е видно и от съставения констативен протокол от служители на
ответника на 6.12.2017г./стр.11/.
Съгласно попълнена декларация по
§184, ал.8 ЗУТ от П.Е. с дата 9.11.2017г. строежа “ограда от телена мрежа и
бетонови колци“ е започнат 1996г. и
завършен 1996г., като от 2006г. го ползва по предназначение ограда/стр.23/.
Декларация по § 184, ал.8 ЗУТ с дата 9.11.2017г. е попълнена и от Т. П., като
съгласно същата строежа е започнат 1998г. и завършен 1998г./стр.24/.
Приложени са по делото и решение №721/15.04.1998г. на ВКС и
договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот /стр.27-30/.
Въз основа на съставените КА и събраните доказателства е
издадена оспорената в настоящото производство Заповед № 2095/19.12.2017г. на
Кмета на Община Враца, с която е наредено
премахването на незаконен строеж “прозирна ограда“, находящ се в УПИ ХХ-221, кв.92 по плана на гр.***, с
административен адрес *** с извършител П.Л.Е. В заповедта е посочено, че имотът
е в режим на съсобственост, строежът е извършен от П.Е. през 1996г., съгласно
попълнена и подписана от нея декларация по §184, ал.8 ЗУТ. Описано е в какво се
състои извършеният строеж, а именно „прозирна ограда“ от бетонови колци и
мрежа, нейното разположение и дължината на същата. Посочено е, че строежът е
шеста категория, съгласно чл.137, ал.1,т.6 ЗУТ, КА са връчени, като срещу тях
не е постъпвало възражение. Не е налице
търпимост на строежа по §16, ал.2 и §127, ал.1 ПР на ЗУТ, с оглед декларираната
година на строежа, както и че не може да се квалифицира като търпим строеж,
като са изложени мотиви за това. Не са налице данни строежът да е деклариран,
нито доказателства за узаконяването му по реда на §184 и §127, ал.2 ПР на ЗУТ.
Прието е, че безспорно е установен незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2,т.1
и т.2 ЗУТ, извършен без да е разрешен по чл.148, ал.1 ЗУТ, който подлежи на
премахване. С оглед на така приетото от ответника с оспорената заповед на
основание чл.225а, ал.1 ЗУТ е наредено премахването на установения незаконен строеж “прозирна
ограда“ с извършител П.Е.. Заповедта е връчена на жалбоподателката и другите съсобственици,
вкл. и на Гл.архитект на Общината с писмо изх.№ 9400-0-16350/3/20.12.2017г./стр.9-10/.
При така изложената
фактическа обстановка и като съобрази разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК,
съгласно която съдът извършва проверка на административния акт на всички основания посочени в
чл.146 т.1-5 вкл. АПК, Съдът направи
следните правни изводи :
Оспореният административен
акт е издаден от компетентен орган-Кмета на Община Враца, който по силата на
чл.225а, ал.1 ЗУТ е оправомощен да издава заповеди от вида на
оспорената в настоящото производство. Същата е издадена при спазване
изискванията за писмена форма, и мотивирана с подробно изложени както
фактически, така и правни основания за издаването си. Издаването на заповедта
се предхожда от съставен констативен акт, който е задължителен етап в
административната процедура, съгласно чл.225а, ал.2 ЗУТ, констативният акт е
връчен на жалбоподателката, като ѝ е осигурена възможност за депозиране
на възражение в посочения в нормата 7-дневен срок. В срока не е депозирано от
същата възражение. Административният орган е издал оспорения акт, след като е
извършил преценка на събраните по преписката писмени доказателства, с оглед на
което не може да се приеме, че заповедта е издадена при неизяснени
обстоятелства.
Разпореденото с оспорената
заповед премахване на строежа е направено при наличие на законоустановените
предпоставки за това. Административният
орган е възприел за налична хипотезата на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 ЗУТ, според която строежът е незаконен,
когато се извършва в несъответствие с предвижданията на ПУП и без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Съставеният Констативен
акт №29/9.11.2017 г., с който е поставено началото на административното
производство по премахването, като официален свидетелстващ документ има
обвързваща съда материална доказателствена сила досежно удостоверените в него
факти и обстоятелства, до опровергаване на верността им чрез съответните
доказателства. В случая установеното с констативния акт относно вида, характера
и местоположението на констатирания строеж не се опровергава, а се подкрепя от
събраните по делото доказателства.
Разпоредбата на чл.148,
ал.1 ЗУТ регламентира изискването строежите да се извършват само въз основа на
издадено по съответния ред разрешение за строеж. Наличието
на предвиденото по закон разрешение за
строеж е абсолютна предпоставка за законността на един строеж.
Установено е по делото, а и този факт не се оспорва от жалбоподателката, че
строежът е изпълнен без издадено разрешение за строеж. Доказателства, годни да
опровергаят верността на констатациите за незаконно строителство не са
ангажирани от страна на жалбоподателката.
Съгласно чл.48, ал.1 ЗУТ
у.п.и. могат да се ограждат към улицата и към съседните у.п.и. В конкретния
случай оградата е изградена в нарушение
на чл.48, ал.1 ЗУТ, тъй като разделя съсобствен у.п.и., а не е разположена по
регулационната линия. Това е видно и от съставения КА №29а/09.11.2017г. от
служители на ответника.
С оглед на
посоченото по-горе съдът стига до извода, че процесният обект, имащ
характер на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ – прозирна ограда, е
незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т.1 и т. 2 ЗУТ, осъществен е без
разрешение за строеж и не съответства на предвижданията на ПР. Така изградения
строеж не попада в изключението по
чл.151, т.11 ЗУТ, за което не се изисква разрешение за строеж.
По данни на самата жалбоподателка,
декларация по §184, ал.8 ПР на ЗУТ
процесният строеж е изграден и завършен
1996г. и се ползва от същата, като ограда от 2006г., при което същият не попада
в някоя от хипотезите за търпимост по §16, ал.2 и § 127, ал.1 ПР на ЗУТ и доколкото същия не съответства на
предвижданията на ПР, поради противоречието му с чл.48, ал.1 ЗУТ, видно и от
съставения КА №29а/9.11.2017г. не може да се приеме, че е търпим
строеж. Няма данни и доказателства
за узаконяването му по реда на §184 и §127, ал.2 ПР на ЗУТ.
Възражението, че се касае за гражданско правен спор и не са приложими разпоредбите на ЗУТ е
неоснователно. В конкретния случай е установен строеж, за който са приложими
разпоредбите на ЗУТ. Твърдението, че с оградата е извършено разпределение на
ограничено вещно право – ползването/договор за доброволна делба/ е обстоятелство
ирелевантно към предмета на спора. По делото е установено, с оглед
попълнената декларация от Е., че строежът
се ползва от нея, като ограда, поради което и правилно ответникът е посочил за
адресат на заповедта именно нея. В тази насока възражението, че заповедта
следва да е срещу всички съсобственици е неоснователно.
Съдът намира за установено по
категоричен и несъмнен начин, че строежът на жалбоподателката „ограда“ е
незаконен, същият е изграден без да е разрешен, не съответства на
предвижданията на ПР, не е търпим строеж и няма данни и доказателства за узаконяването
му по надлежния ред. Като е разпоредил премахването му, Кметът на Община Враца
е постановил административен акт, издаден в съответствие с материалните
разпоредби и с целта на закона. Подадената срещу акта жалба е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото,
съгласно чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.144 АПК и Тълкувателно решение
№3/13.05.2010 г. по т.д. №5/2009 г. на ВАС, основателна е претенцията на
ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо
от жалбоподателя. Съгласно чл.78, ал.8, изр.второ ГПК (изм.ДВ, бр.8 от
24.01.2017 г.), във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, вр. чл.37, ал.1 ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 50.00 лева.
Водим от
горното и на основание чл.172, ал.2
АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Л.Е. ***
против ЗАПОВЕД №2095/19.12.2017г. на Кмета на Община Враца, с която е
наредено премахването на незаконен
строеж “прозирна ограда“, находящ се в УПИ ХХ-221, кв.92 по плана на гр.***, с
административен адрес ***.
ОСЪЖДА П.Л.Е. *** да заплати на Община
Враца разноски по делото в размер на
50.00/петдесет лева/.
Решението може да се обжалва чрез Административен съд-Враца
пред Върховен административен съд-София в 14 дневен срок от съобщението до
страните.
Препис
от решението на основание чл.138 АПК да се изпрати на страните по делото.
АДМ.СЪДИЯ: