Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 462                                    14.11.2019 год.                                Димитровград

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Секретар :  Дарина Петрова

Прокурор :

като разгледа докладваното от съдията г.д. № 1266  по описа на съда за 2019г.,  за да се произнесе взе предвид следното :

              Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1,  вр. чл.415 ал.1  от ГПК.

 

   Ищцовото дружество твърди, че на 23.09.2014г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и А.С.Г. е сключен Договор за кредит № ******. по реда на чл, 6 от ЗПФУР.Съгласно същия член, договор по предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, счслючен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на доч овора, страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно ччли повече. Сключеният договор е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключваччето на договора за кредит е подробно описана в Общите условия на „4финанс" ЕООД и е в съответствие със ЗПФУР. В процесния случай, на 23.09.2014г. страните сключили договор за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус“ под № 998513 1001 и явяваш се първи по ред договор за кредитт между тях. В заявката си А.Г. заявява желание да му бъде отпусната сума в размер BGN 100,00 (сто лева). Кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата - 23.10.2014г. Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата е преведена на името на кредччтополучателя по посочена от същия банкова сметка *** - 23.09,2014г. На 24.09,2014г. г-н Г. заявява отпускане на допълнителен кредит в размер на пови 100,00 лв. (сто лева). Съгласно Общите условия, кредитополучателят има право да кандидатства допълнително, преди да е върнал първоначално отпуснатия кредит. При отпускане на допълнителен кредит, съществуващият Договор за кредит се изменя чрез подписване на нов договор за кредит, като всички условия по съществуващия договор, с изключение на размера на дължимите суми, остават непроменени и се прилагат съответно и за допълнителния кредит. Договорът за кредит е изменен на същата дата - 24.09.2014г. 14а 25.09.2015г. кредитодателят отпуска исканата сума чрез паричен превод по посочената банкова сметка.

***.09.2014г. кредитополучателят отново заявява искане за отпускане на допълнителен кредит в размер на допълнителни 100,00 лв. (сто лева), като сумата е отпусната по посочената банкова сметка ***. На 29.09.2014г. А.Г. заявява отпускане на нови 50,00 лв., като сумата отново е преведена по банковата сметка на кредитополучателя.

Така към 23.10.2014г. /падежна дата на кредита/ А.С.Г. се задължава да върне на кредитодателя сума в общ размер BGN 350,00 (триста лева) - главница по договор за кредит № ****** (сбор на направените заявки н отпуснатите суми)

С настъпване на падежа по договора - 23.10.2014г., кредитополучателят не погасява дължимите суми и изпада в забава. Съгласно клаузите на договора и т. 13.3 от Общите условия, от 24.10.2015г. /денят.следващ падежната дата/, „4финанс"‘ ЕООД започва да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ - 10,01% към договорния лихвен процент, посочен в специалните условия на договора (в процесния случай - 0,0%), върху неизплатената главница за периода на просрочието. От „Вивус“ изпращат три броя напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в Договора за кредит. В тези писма се съдържа информация за просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва. Писмата, съгласно т. 13.5. от Общите условия към Договор за кредит № ****** се таксуват по BGN 10.00 (десет лева) за всяко и са за сметка на изпадналия в проерочие креднтополучател. Въпреки отправените покани, ответникът не погасява гореописаните вземания.

На 01.02.2018г. ,,4фипанс‘' ЕООД, в качеството си на цедент, сключва с „Кредитреформ България"^ ЕООД, в качеството му на цесионер. Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018- 005/01,02.2018г., по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор № 9985 131001, сума в общ размер на BGN 966,53, със следната структура: главница - BGN 350,00 (триста н петдесет лева); наказателна лихва - BGN 586,53 (петстотин осемдесет и шест лева и петдесет н три стотинки) за периода 24,10.2014г. /денят следващ падежната дата/ до 31.01.2018г. /денят, предхождащ датата на цесията/; отписани такси за събиране (3 бр. изпратени писма) - BGN 30,00 (тридесет лева). Посочените вземания са подробно описани в Приложение № 1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне иа вземания /приложено към молбата/.

В изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. „4финанс‘" ЕООД предоставят на „Кредитреформ България“ ЕООД Потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018г. По силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесиоиерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно н в изпълнение на условията иа чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. „Кредитреформ България" ЕООД изпраща уведомление за цесията чрез препоръчана пнемовма пратка посредством „Български пощи“ ЕАД, която се е върнала като „непотърсена“. От сключването иа договора за цесия до настоящия момент забавата на ответника продължава.

С оглед па гореизложеното, на 01.04.2019г. „Кредитреформ България" ЕООД подава Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд – Димитровград срещу А.С.Г., в което се претендират; главница в размер BGN 350,00 и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както н сторените разноски в тази връзка. Образувано е ч.гр.д. № 610/2019г. по описа на РС-Димнтровград. Издадената Заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. в резултат на което за ищеца възниква правен интерес от завеждане на иск за установяване вземанията на дружеството срещу ответника.

Предвид гореизложеното, счита че „Кредитреформ България“ ЕООД има ликвидно и изискуемо вземане срещу А.С.Г., като с настоящата искова молба претендира сума в общ размер BGN 350,00 (триста и петдесет лева), представляващи главница по Договор за кредит № ******.Претендира и законна лихва върху главницата, от подаване на настоящата искова молба до окончателно изплащане на процесното вземане.Моли да се постановите съдебно решение, с което да се признае за установено, че „Кредитреформ България“ ЕООД има следните вземания срещу А.С.Г., с адрес: ***, н.к. 6400, ул. „Емилиян Станев“ № 12: сума в общ размер BGN 350,00 (триста и петдесет лева), представляващи главница по Договор за кредит № ******, ведно със законна лихва върху главницата, от подаване на настоящата искова молба до окончателно изплащане на вземането.

Моли да се осъди А.С.Г. да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД направените съдебни разноски по в заповедното производство, както и в настоящото производство, като бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение в размер на BGN 150,00 (сто и петдесет лева).

По отношение на предявените искови претенции, съдът като взе предвид факта, че съобразно изискванията на чл.238 ал.1 от ГПК, по искане на ищеца, предвид и наличието на предпоставките в ГПК за постановяване на неприсъствено решение: на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание; искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съобщенията на ответника са връчени редовно, последният не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първо заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, съдът намери, че следва да се произнесе с неприсъствено решение, без да мотивира същото по същество.

В настоящото производство по установителния иск по чл.415 ГПК ищецът е  поискал да му бъдат присъдени направените по делото разноски, съгласно приложен от него списък с разноски . Ищецът е доказал разноски представляващи  държавна такса-25 лева, юрисконсултско възнаграждение-150 лева, които следва да му бъдат присъдени.

Мотивиран от горното и на основание чл.239, вр.чл.238 от ГПК, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

            

             ПРИЗНАВА за установено по отношение на А.С.Г., ЕГН: ********** ***, , че дължи изпълнение на парично задължение към  "КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“*******“ №10, представлявано от Р.В.- управител, сумата 350,00 /триста и петдесет лева / лева – неизпълнение по Договор за кредит № ****** от 29.09.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.04.2019 г. до изплащане на вземането, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №354 /4.4.2019г. по ч.г.д.№610/19г. по описа на ДРС.

 

ОСЪЖДА на А.С.Г., ЕГН: ********** ***, да заплати на "КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Ш.П.“ №10, представлявано от Р.В.- управител, сумата от 25,00 /двадесет и пет лева/- ДТ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150/сто и  петдесет/ лева, представляващи разноски по ч.г.д.№610/19г. по описа на ДРС, както и сумата 175/сто седемдесет и пет/ лева, представляваща направени в настоящето производство разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

Да се връчи препис от решението на страните по делото, като на ответника се укажат правата му по чл.240 от ГПК.

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ не се чете.

Съдебният акт е обявен на 14.11.2019 г.

Секретар: 14.11.2019 г.