Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Димова | |
за да се произнесе, взе предвид: Делото е образувано по предявен от П. Н. К. против В. М. В. иск за заплащане на сумата 100 000 лева. В исковата си молба П. Н. К. твърди, че с влязла в сила присъда от 05.05.2011 година по НОХД № 111/2011 год. на Районен съд – гр. Павликени ответникът В. М. В. е признат за виновен в това, че на 26.03.2010 година, в землището на гр. Бяла Черква, по непредпазливост му е причинил тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянна загуба на речта и травматична енцелофалопатия, довела до общо разстройство на здравето, с опасност за живота, поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като собственик и управител на „В.” ЕООД - с. В. и изпълнител по договор № Д – 20 от 12.02.2010 година за дърводобив с Д. „Б . - В. Т.” ДП - гр. В. Т. осъществявал дейност в нарушение на правилата, установени за охрана безопасността на труда в чл.чл.4, 10, 14 и 16 ЗЗБУТ от 1997 година; чл.чл.15 и 16 от Наредба № 3 на МИБОЗРИЛПС от 2001 година на МТСГ и МЗ, и чл.135 от Правилника за безопасност на труда в горите на ДАГ от 2007 година, регламентиращи осъществяваната от В. М. В. дейност. В резултат на описаната тежка телесна повреда му е причинено постоянно общо разстройство на здравето с опасност за живота. Причинена му е тежка черепно-мозъчна травма с фрактура на черепни кости – дифузна травма на главния мозък с контузия на мозъка в ляво темпорално и фрактура париетално в дясно, довела õо трайна инвалидизация - 100 % с чужда помощ, за което е издадено решение № 0601-037 от 22.02.2011 година на ТЕЛК общи заболявания при МОБАЛ „Д. С.”. В исковата си молба П. Н. К. твърди, че в резултат на така описаната тежка черепно-мозъчна травма, причинена му от ответника по непредпазливост, му е причина травматична енцефалопатия, изразяваща се в силно ограничени движения на десните крайници при повишен мускулен тонус , затрудняваща самостоятелна походка и постоянна загуба на речта, средна към тежка моторна и частична сензорна инвазия. Посочва, че неколкократно е постъпвал на болнично лечение и за рехабилитация в болницата в гр. П. и в МОБАЛ „Д. С.” - гр. В. Т.. Твърди, че през целия период от време от момента на травмата – 26.03.2010 година до датата на предявяване на исковата молба, вече повече от 2 години, не само че не може да работи, да подпомага издръжката на семейството си, така както го е правил преди, но се нуждае от ежедневна помощ от близки и приятели. Първите 2-3 месеца след травмата е бил изцяло на легло без да може да се храни сам, да се обслужва сам, при което не е познавал близките си. Твърди, че не е можел да говори и да се движи самостоятелно. Посочва, че едва след проведена рехабилитация през есента на 2010 година и настъпилото известно подобрение е започнал да говори отделни думи и кратки изречения, и да се храни сам, като отново движенията му са били силно ограничени. Бил захранен от детската кухня като бебе, поради липса на дъвкателен рефлекс. Месеци наред изпитвал силни болки в областта на главата без да могат да бъдат локализирани както на конкретно място, така и по конкретна причина, поради затруднения в говора, движението и ориентацията по време, място и собствена личност. Непрекъснато се нуждаел от грижите на близките си и най-вече на съпругата си Б. А. Н., която е напуснала работа, за да се грижи за него. Твърди, че преди злополуката не е имал заболявания, бил е здрав, не е страдал от никакви заболявания, в трудоспособна възраст, трудоспособен, при което се е грижел за своето семейство. Твърди, че е претърпял неимуществени вреди, болки и страдания, които са пряка и непосредствена последица от виновното поведение на ответника В. М. В.. В писмената си защита по делото адв.Л. М., в качеството й на пълномощник на ищеца П. К., оспорва твърденията на ищеца за причиняване на вредоносния резултат от последния, като посочва, че такова съпричиняване по делото не е доказано. Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания, в размер на 100 000 лева, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане. Ответникът В. М. В. не оспорва по основание предявения против него от П. Н. К. иск, но оспорва неговия размер. Твърди и развива съображения в подкрепа на твърдението си, че в конкретния случай вредоносният резултат не е причинен само от неговото противоправното поведение , а в голяма степен от действията на самия пострадал, който е съпричинил вредоносния резултат. Посочва, че пострадалият, който има правоспособност за работа с моторни триони - дъскорези и е преминал съответния курс на обучение с тях, сам е нарушил правилата и инструкциите за безопасна работа с моторен трион „Щил – 361” при рязане и товарене на дървета. Твърди, че в нарушение на правилата за безопасна работа същият не е огледал внимателно работния участък и не е преценил как да повали дървото, клонът на което е паднал и го е ударил. Твърди, че самият пострадал е проявил невнимание и небрежност в работата си, и е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, като в писмената си защита по делото адв.Й. Ц., в качеството му на пълномощник на В. М., твърди, че вредоносният за П. Н. резултат е причинен в много по-голяма степен / повече от 90% /от него самия, а в значително по-ниска степен от В. М.. В тази връзка посочва, че дори пострадалият да е бил с каска, ударът от падналия клон е щял да му причини увреждания. Посочва, че размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно завишен с оглед действителното състояние на ищеца. Посочва и твърди, че всяко от направените от него възражения налага намаляване размера на обезщетението за неимуществени вреди в значителна степен. Моли размерът на дължимото от него на ищеца обезщетение да бъде определен от съда по справедливост, като се отчете значителният процент съпричиняване на пострадалия - чл.52 ЗЗД, във връзка с чл.51,ал.2 ЗЗД. Претендира разноски. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: П. Н. К. основава исковата си претенция по делото съответно на чл.45, във връзка с чл.52 и на чл.86 ЗЗД, като претендира ответникът В. М. В. да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 100000 лева за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на причинената му от В. В. на 26.03.2010 година тежка телесна повреда, заедно със законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от датата на увреждането, до окончателното изплащане на обезщетението. По делото е установено и не се спори, че с влязла в сила на 16.05.2011 година присъда № 16 от 19.04.2011 година на Районен съд - гр.Павликени по НОХД № 111/2011 година ответникът В. М. В. е признат за виновен в това, че на 26.03.2010 година, в землището на гр.Б. Ч., Великотърновска област, по непредпазливост причинил тежка телесна повреда на П. Н. К., изразяваща се в постоянна загуба на речта и травматична енцефалопатия, довела до общо разстройство на здравето,опасно за живота, поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - като собственик и управител на " В.",ЕООД - с.В., Великотърновска област и изпълнител по договор № Д-20 от 12.02.2010 година за дърводобив с ДЛС " Б." ДП - гр.В. Т., осъществявал дейността в нарушение на правилата, установени за охрана безопасността на труда в чл.чл.4, 10, 14 и 16 ЗЗБУТ от 1997 година; чл.чл.15 и 16 от Наредба № 3 на МИБОЗРИЛПС от 2001 година на МТСГ и МЗ, и чл.135 от Правилника за безопасност на труда в горите на ДАГ от 2007 година, отнасящи се до осигуряването на задължителното ползване на ЛПС от работещите на работни места с риск за живота и здравето им, който не може да се избегне по друг начин.Така постановената от Районен съд - гр.Павликени присъда съгласно чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд, който в случая разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено последното, неговата противоправност и виновността на дееца, респективно - на В. М. В.. От събраните по делото доказателства, в това число показанията на разпитаните в съдебно заседание на 25.09.2012 година свидетели и заключението на допуснатата съдебно- медицинска експертиза, се установява, че причинената по вина на ответника на ищеца тежка травматична енцефалопатия е довела до силно ограничени движения на десните крайници при повишен мускулен тонус - средна към тежка моторна и частична сензорна афазия. П. К. е бил приеман за лечение и рехабилитация нееднократно в различни болнични заведения. При първоначалното му приемане в болницата след причинената му тежка телесна повреда известно време е бил в кома, а в първите два - три месеца след травмата е бил изцяло на легло, без да може да се храни сам, да се обслужва сам; не е познавал близките си и не е можел да говори. Едва към края на 2010 година близките му са започнали да го изправят, а той - да се учи отново да говори и да ходи. И към датата на последното по делото заседание ищецът П. К. не може напълно разбираемо да контактува с близките си, напълно да се обслужва сам, което от своя страна го изнервя и го кара да страда. П. К. не може да се възстанови напълно; касае се за трайни последици от причинената му по вина на ответника В. М. тежка мозъчно-черепна травма, изразяващи се в затруднени движения на десните крайници и говорни смущения. В резултат на травмата, П. К. е със 100% загубена трудоспособност, при което до злополуката същият е бил здрав, жизнен и напълно трудоспособен. Във връзка с предявения от П. К. по делото иск следва да се има предвид, че съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, което изисква съдът да определи точния паричен еквивалент на болките, страданията и другите морални вреди, които е претърпял пострадалият. Преценката за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди трябва да се основава на обстоятелствата, които имат отношение към душевните преживявания на ищеца; болките и страданията му, тяхното времетраене и интензитет. С оглед на така посоченото по-горе съдът по справедливост приема, че точният паричен еквивалент на претърпените от ищеца болки и страдания в резултат на причинената му по вина на ответÝика тежка черепно - мозъчна травма , установени с депозираните по делото свидетелски показания в тази насока и заключението на допуснатата по делото съдебно-медицинска експертиза , е в размер на 80000 лева. Твърдението на ответника В. М. В. за съпричиняване на вредоносния резултат от П. К. по делото е останало недоказано. Притежаваната от ищеца правоспособност за работа с моторен трион " ЩИЛ 361" е без връзка с причинените му на 26.03.2010 година увреждания. Ответникът В. М. В. , като собственик и управител на " В.",ЕООД и изпълнител по договор № Д - 20 за добив на дървесина с ДЛС "Б." ДП - гр.В. Т., е бил длъжен да осигури на наетите от него работници, в това число и на П. К., безопасни условия на работа, като за целта срещу подпис ги инструктира за здравословните и безопасни условия на полагания от тях труд. Това той не е направил. Никакви правила по охрана на труда не били разисквани с работниците, наети от него за изпълнение на посочения по-горе договор. Показанията на разпитаните пред тази инстанция в съдебно заседание на 25.09.2012 година свидетели М. В. М. и Й. И. А. в тази насока отразяват техни субективни възприятия и по никакъв начин не установяват, че П. К. е нарушил правилата за безопасна работа, респективно - че с виновното си поведение е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Ето защо определеното по-горе обезщетение за причинените му болки и страдания не следва да бъде намалявано при условията на чл.51,ал.2 ЗЗД. При така изяснената от фактическа и правна страна обстановка Окръжният съд приема, че предявеният от П. Н. К. против В. М. В. иск е основателен и доказан за сумата 80000 лева, поради което и в посочения размер искът следва да бъде уважен. В останалата му част за разликата над 80000 лева до 100000 лева искът е неоснователен и недоказан, поради което и като такъв същият следва да бъде отхвърлен. При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски по делото съразмерно с отхвърлената част на иска в размер на 230 лева. На основание чл.78,ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на Окръжен съд - гр.В. Т. сумата 3200 лева ,представляваща дължимата ДТ върху уважената част на предявения по делото от П. Н. К. иск, както и 5 лева ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ОСЪЖДА В. М. В., с ЕГН *, с постоянен адрес с.В., К. № ..., обл.В. Т., да заплати на П. Н. К., с ЕГН *, с постоянен адрес с.Р., ул."Н. Г." № ..., сумата 80000 / осемдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от причинената му на 26.03.2010 година в землището на гр.Бяла Черква, Великотърновска област, по вина на В. М. В. тежка телесна повреда , изразяваща се в постоянна загуба на речта и травматична енцефалопатия, довела до общо разстройство на здравето,опасно за живота, заедно със законната лихва върху тази сума / 80000 лева/, считано от 26.03.2010 година до окончателното й изплащане. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения иск за разликата над 80000 лева до 100000 лева. ОСЪЖДА П. Н. К., с ЕГН *, с постоянен адрес с.Р., ул."Н. Г." № ...,да заплати на В. М. В., с ЕГН *, с постоянен адрес с.В., К. № ..., обл.В. Т., сумата 230 / двеста и тридесет/ лева, представляваща направените от него разноски по делото съразмерно с отхвърлената част на иска. ОСЪЖДА В. М. В., с ЕГН *, с постоянен адрес с.В., К. № ..., обл.В. Т., да заплати на Окръжен съд - гр.В. Т. сумата 3200 / три хиляди и двеста/ лева, представляваща дължимата държавна такса върху уважения размер на предявения от П. Н. К. по делото иск, както и 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Препис от решението да се връчи на страните. Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - гр.В. Т. в двуседмичен срок от връчването му на страните. СЪДИЯ: |