№ 571
гр. Пазарджик, 30.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Ирина Ат. Джунева
Коста Ст. Стоянов
при участието на секретаря Диана Мл. Младенова
и прокурора З. В. Я.
Сложи за разглеждане докладваното от Ирина Ат. Джунева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20245200600654 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 11:46 часа се явиха:
Жалбоподателя - подсъдим К. Д. Г. се явява лично и с адв. Л. Л..
Частен тъжител – граждански ищец Р. Т. К. се явява лично и с адв. Е. П.,
редовно упълномощена.
За Окръжна прокуратура – Пазарджик се явява прокурор З. Я..
Адв. Л.: Да се даде ход на делото.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА СЪДА,
СЕКРЕТАРЯ И ПРОКУРОРА.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията-докладчик.
Адв. Л.: Поддържам въззивната жалба. Няма да соча доказателства
1
Адв. П.: Оспорвам въззивната жалба. Няма да соча доказателства.
Прокурорът: Оспорвам въззивната жалба. Няма да соча доказателства.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Прокурорът: Уважаеми окръжни съдии, моля да потвърдите
първоинстанционното решение. Намирам същото за правило и
законосъобразно. В същото подробно са изложени мотиви, които намирам за
правилни. Считам, че от доказателствата по делото, безспорно се установява
извършването от страна на подсъдимата, на състава на престъплението за
което е повдигнато обвинение. Анализът на така събраните доказателства, би
могъл да бъде поставен в основата на осъдителна присъда, като така
наложеното наказание е справедливо и законосъобразно и с него биха били
постигнати целите, заложени в НК.
Адв. П.: Уважаеми окръжни съдии, аз съвсем накратко, хронологично
по въззивната жалба, ще взема отношение. Едно от оплакванията е, че пред
тел. 112, пострадалата не била съобщила на инкриминираната дата, че е
заплашена с убийство, а само, че била нападната. Състоянието й е било
стресово, на шок. Освен това, по делото има представена техническа
експертиза на записите от тел. 112, от която може да се види, че моята
доверителка неколкократно е прекъсвана от оператора и от дежурния полицай,
които след като разбират, че подсъдимата си е тръгнала я съветват на другия
ден да подаде жалба, като в жалбата е отразена заканата за убийство. Също
така, по отношение на възражението, че съдът бил лишил от кредит на
доверие показанията на свидетеля Д. А., който твърдеше пред съда, че
присъствал във Военния клуб, преди да си тръгнат доверителката ми и
свидетелите, които са присъствали там. Показанията му са изолирани от
останалия доказателствен материал и съвсем правилно съдът ги е лишил от
кредит на доверие. От останалите свидетели, които са били там, никой не е
виждал А.. Също така, ще коментирам и защо не биха могли да се кредитират
напълно неговите показания. Направи впечатление на съда и на всички
присъстващи в залата и това е отразено в протоколите, че самия свидетел се
опитваше да прехвърли вината на доверителката ми, че се е опитала да
инсценира случая, но същевременно казва: „Аз съм наранен много от Р.“, т.е.
2
той търси реванш, защото тя го е оставила. На следващо място в жалбата е
посочено, че в мотивите си РС, е коментирал даването на обяснения на
подсъдимата, след изслушването на свидетелите и това било в разрез с
принципа на наказателния процес. Действително РС е коментирал, че
подсъдимата е дала своите обяснения след разпит на свидетели, но в
светлината на това, че нейните обяснения са защитна позиция. Съда не отрича
правото на подсъдимия да дава обяснения, да не дава обяснения в който
момент иска от наказателния процес. Т.е. по никакъв начин, както е
оплакването в жалбата, не е въведено във вреда, че тя последна е дала
обяснения. Смятам присъдата и мотивите на съда за правилни и
законосъобразни. В мотивите е извършен всестранен, пълен и обективен
анализ на всички доказателства и съответно РС е направил извода за
извършеното деяние, за което е било повдигнато обвинение на подсъдимата.
Ето защо, аз ще моля да потвърдите първоинстанционния съдебен акт и
съответно да ни присъдите разноски за настоящата инстанция.
Частният тъжител – граждански ищец: Потвърждавам казаното от
адвокат П.. Присъствието ми тук е единствено, заради уважението ми към
Институцията. Съзнавам, че не съм длъжна да бъда тук.
Адв. Л.: Уважаеми окръжни съдии, поддържам подадената от мен жалба,
включително и с допълнението, което Вие докладвахте, че е постъпило след
изготвяне на мотивите. Поддържам всичко, което съм написал в това
изложение. В действителност, няколко са смущаващите моменти в хода на
наказателното производство, включително и постановяването на присъдата,
при анализа и оценката на доказателствата и преценката от страна на
първоинстанционния съд, по отношение на това, на кои от доказателствата да
се довери и кои да лиши от кредит на доверие. Колегата П. очерта някои от
тези смущаващи моменти, като естествено в нейната пледоария, като
основната цел беше, да се обясни от гледана точка на позицията на частния
обвинител, защо се сочи от моя страна, че са налице такива моменти и защо
вие трябва да считате, че те са налице и да не насочвате вниманието си към
тях. Основно считам, че са подминати, без необходимото внимание и тежест,
показанията на Д. А. – основен свидетел по делото, независимо, че той не е
бил очевидец на твърдяното и прието за случило се от страна на извършеното
от моята подзащитна. Той е мъжът с който моята подзащитна, 30 год. е живяла
в почти фактическо съпружеско съжителство. Имала е духовна и интимна
3
връзка с него, независимо, че той има неразтрогнат брак с друга жена, нито тя
с бившия й съпруг. По делото за налице данни, как са се озовали в едно
обкръжение частната обвинителка Р. К., подсъдимата и Д. А.. Р. се е полазвала
с пълното доверие на моята подзащитна, до момента в който тя не е разбрала,
че А. й изневерява с К.. В хода на съдебното следствие, при първата
инстанция, се събраха достатъчно доказателства за връзката и генезиса на тези
отношения. Как са се развивали от момента на първите техни стълкновения
драматични, до инкриминираната дата 20.09.2022 г., когато от обвинението се
приема, че доверителката ми е посетила Военния клуб в гр. Пазарджик, където
е протичала репетиция по народни танци, водена от частната обвинителка К. и
когато обвинението приема, че подзащитната ми се е заканила с думите, които
вие прочетохте. Налице са многобройни данни за провокативно поведение
данни от страна на Р. К. по отношение на моята доверителка К. Г.. Фрапантен
епизод, които предхожда по време момента, когато тя е „извършила“ това
деяние е епизодът, когато частната обвинителка и А. са на почивка в Т. и
посред нощ, по едно от приложенията в интернет, подзащитната ми получава
снимка на К. с А., двамата легнали на плажа, почиват и се пекат. Това аз
считам, като провокация. Дали е невинна женска провокация на една жена,
която живее с приятеля на друга, аз не знам, но генезиса може да се проследи
по постъпките, които предхождат дата на деянието. Затова аз настоявам да се
придаде необходимата тежест на показанията на Д. А., защото той разказва за
всичко това, което се е случило и има отношение към това, дали да се вярва на
твърденията, че подзащитната ми е отишла и се е заканила с убийство или да
се възприемат по-внимателно, тези твърдения.
Стигаме до датата 20-ти Септември. На тази дата, подзащитната ми,
връщайки се от С., получава 2 телефонни позвънявания. Звъни й
разследващия полицейски служител Т., които й заявява, че трябва да се яви на
следващия ден при него. Именно това е повода, К. Г. да отиде във Военния
клуб, а не някаква друга причина. Призовавана е, защото на 17-ти – 18-ти
Септември са си разменили двете, няколко съобщения и на 19-ти, частната
обвинителка отправя поредната си жалба, от много жалби със сходно
съдържание, датирана е с дата 19.09. Настоява се ДП, което се води и
необосновано според нея се бави, да бъде водено и приключено и присъства
един абзац, които присъства в повечето от жалбите: „Животът ми е в
опасност“. Аз мисля, че до този момент не може с категоричност да се твърди,
4
че подзащитната ми е застрашавала нечии живот, но така е записано и
всъщност тази жалба, която е докладвана на младшия прокурор Илевска в
спешен порядък, веднага е отправена в полицията и затова Т., спешно
призовава К. Г., затова тя отива там. Да попита защо отново я призовават, тъй
като тя няма представа, че ДП е все още висящо. Тя живее наблизо. В този
момент Д. А. се е намирал в село, близо до С.. Работил е по покрива на
новострояща се къща. Търсили са го от полицията, да търсят контакт, както с
Г., така и с К., след което му се е обадила два пъти Р. К. и го е повикала,
вечерта на всяка цена да бъде в гр. Пазарджик, затова той си тръгва, защото по
негови твърдения, К. му е заявила, че има лошо предчувствие, и че лудата ще
се активира и ще дойде. А. е пристигнал и е отишъл във Военния клуб. Това
не се признава за случило се от страна на Р. К., в разпита категорично, в
очната ставка не толкова и личи една неловкост. Твърдението на А. е
категорично. Той е повикан, именно защото, К. се притеснява. Когато е
отишъл, инцидентът е бил приключил и твърди определени обстоятелства,
които съда е подминал без особено внимание. Съдът реши да се довери на
двама свидетели, обучаеми по народни танци, при които има достатъчно
съществени противоречия в обясненията и също техните показания трябва да
бъдат прегледани и оценявани много внимателно. Аз съм наясно, че при двама
свидетели – очевидци, твърдящи едно и също, на един съд му е трудно да
преценява и още по-малко да игнорира такива показания, но когато са налице
доста смущаващи моменти, аз считам, че сетивата на съда трябва да бъдат
изострени, защото и формалната и житейската логика, сочат, че след като е
бил повикан и той твърди, че е отишъл, а това е отричано, трябва да се
запитаме защо? Защото ситуацията е такава, която е изисквала присъствието
му, на мястото където е бил повикан.
Вижте показанията на Р. К. във връзка с нейното излизане и набиране на
тел. 112. Няма нито една дума, независимо, че е прекъсвана, за да бъде
уточнявано като фактология, какво точно се случва, такива са инструкциите
на операторите на тел. 112 и там се върви по линията на въпросите „Какво?“,
„Къде?“, „Кой?“, „Кога?“, „Как?“. Имаме три твърдения за това, че К. Г.
отишла и нападнала Р. К. във Военния клуб, но никъде не се съобщава за
закана, още по-малко вечерта се отправя такава жалба в полицията, както е
посъветвана самата К.. Това го свидетелства и Д. А., че това е станало на
следващия ден. Това за мен е много смущаващо и логично би било, ако
5
действително имаше отправена такава закана, това да беше заявено пред
оператора на тел. 112 и това е на фона на констатираните противоречия на
двамата свидетели. Има такива констатирани противоречия между
показанията и на портиера във Военния клуб, които не си спомняше защо се
бил качил в залата за репетиции, при пряко твърдение, че Г. била тряснала
вратата като е влязла и той веднага се качил, без да се бави, с след това се
разтяга във времето, за да се даде възможност на нея да й се вмени всякакво
поведение, в отсъствието на този портиер. Това са неща, които аз мисля, че
Вие трябва да погледнете и да прецените до колко моята логика следва да бъде
уважена с внимание и до колко това, което твърдя разколебава увереността,
вътрешното убеждение, което си е изградил първоинстанционния съд, за това,
че доверителката ми е извършила деянието. А, че житейската ситуация с
интимните отношения е текла драматично, това е повече от ясно. Показанията
на А. в частта му, в която той говори, че е упреквал Р. К., да не се държи
провокативно спрямо бившата му любовница К. Г., съдържат една част, която,
след едно посещение на Г. и едни грозни сцени, включително с насилие, А.
твърди, че К. го потупала по рамото и му казала: „Виж сега от къде ще ми
дойдат едни 20 000 лв.“. Защо той твърди това, аз не знам, но той дойде и
обстойно, с цената на сериозно унижение за себе си, което подчертаваше
няколко пъти, свидетелства това, той не искаше да помага на нито една от
двете страни. Разказваше в каква ситуация е изпаднал той, благодарение на
тези две жени.
Поддържам жалбата. Моля да имате предвид всичко, което съм написал
в допълнителното изложение. Това са моментите, които считам, че трябва да
им бъде обърнато внимание за да прецените, действително ли по безспорен
начин е извършено това, което е прието за извършено и то е престъпление от
страна на К. Г., която ще има възможност в правото на лична защита, да ви
каже, дали се е заканвала с такива думи и няколко думи, аз съм я посъветвал,
накратко да се защити лично.
Адв. П. /реплика/: По отношение на провокативното поведение, РС
подробно е обсъдил в мотивите си, в какво се изявява провокативното
поведение. Единствено една снимка, за която не се събраха доказателства от
кой точно е изпратена, дали от А. или от пострадалата и това е било през
месец Март, когато пострадалата е била на почивка в Т., а жалбата й е
подадена през месец Септември. Твърденията на подсъдимата, че е отишла да
6
попита във Военния клуб, за какво я викат в полицията. Защо трябва да отиде
и да попита пострадалата, като може да отиде в полицията и на място да
разбере за какво я викат. Освен това, казаното от колегата, че в жалбата било
записано: „Живота ми е в опасност.“, да бил е в опасност, защото за случая, за
който се твърди, че е имало физическо насилие, има видео-техническа
експертиза, как са отправяни закани още в началото на годината и както аз
оспорвам това, което каза колегата Л., че подсъдима била отишла да попита
във Военния клуб, а преди това била посетила дома й. Тя не е посетила два
месеца преди това дома й, а е отишла и там вече е имала агресивно поведение
и може да се установи от доказателствата по делото, именно от тази видео-
техническа експертиза, как тогава още се е заканвала: „Ще те утрепа ма, ако
още веднъж ме вкараш в полицията.“. По отношение, дали пострадалата е
чувствала заплаха, тя се е движила винаги с придружители още от
първоначалните заплахи, които са се изразявали, не само в явните заплахи и
нападение в дома й, месеци преди инкриминираната дата, но и с изпращане в
интернет, на закани, снимки с ножове. По отношение на възраженията, че
когато била поставена в очна ставка, пострадалата уклончиво била отговорила,
дали той е бил там. Тя му се е обадила и той евентуално, може би е отишъл,
когато тя си е тръгвала от Военния клуб, но той не е влизал там. Няма нито
едно доказателство, което да е в подкрепа на това твърдение. По отношение на
споменатото от защитата, че портиера, пред съда бил казал, че не е чул да се
тряска врата. По тази причина, РС предпочете неговите показания и той казва,
да, това е така. Тогава е било по-прясно, на следващия ден съм дал показания.
Минало е време, може да е забравил нещо. За самия свидетел А., самата
подсъдима заяви в обясненията си: „Той е лъжливо човече.“.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимата К. Д. Г.: Ще започна от
там, че аз съм акушерка, израждала съм много деца в този град. След това съм
работила в спешна помощ - спасявала съм човешки животи. Завърших
практиката си като операционна акушерка. Всичко започна, когато с моя
приятелка започнахме да ходим в този клуб. В един момент тази госпожа
започна да ме ухажва, пред цялата група. Тя започна да се държи както една
лесбийка се държи – пощипва ме, пипа ми гърдите. Ние ходим заедно с А.. В
един момент ме питаха танцьорки, дали е вярно, че ме лесбийки и тя дойде и
ми вика: „Ама ти знаеш ли, че говорят“, казвам: „Да, знам.“. Той в
7
продължение на тези години, идваше при мен, идваше и при нея. На 17-ти,
когато стана побоя, дойде при мен, тока ми изгасна, дадох му моя телефон и
след това отидох да си търся телефона най-напред в Драгор. На 20-ти
Септември бях във Военния клуб, но не съм отправяла такава закана. Аз
трябва да съм ненормална, да вляза пред свидетели, да се заканя на тази, която
ме работи две, три години и ме провокира. Считам присъдата за неправилна.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимата К. Д. Г.: Невинна съм. Моля,
отменете присъдата.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След съвещание съдът обяви, че ще се произнесе в законния срок с
решение.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12:40 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8