Р Е Ш Е Н И Е
№ 1805 12.07.2019 г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
десети юли две
хиляди и деветнадесета година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 2896 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от Н.М.С. против „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с
която е предявен установителен иск за недължимост на сума от 70,35 лева.
В
законоустановения срок ответникът депозира отговор, с който оспорва твърденията в исковата молба и моли съда да отхвърли иска.
С
определение от 20.05.2019 г. съдът откри на основание чл. 193 от ГПК производство
по оспорване истинността (автентичността) на допълнително споразумение към
договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер *** от 31.01.2017
г., на приложение – ценова услуга за абонаментни планове за частни лица от дата
31.01.2017 г. и на декларация-съгласие от 31.01.2017 г. досежно положения от Н.М.С.
подпис в документите.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца поддържа иска и моли съда да го
уважи, като присъди на страната сторените по делото разноски.
В съдебно
заседание ответникът се не се явява и не се представлява.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На
29.11.2016 г. между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, в качеството на оператор, и Н.М.С.,
в качеството на потребител, е сключено допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер *** (за краткост
Споразумението). С подписването му срокът за ползване на услугите, предоставяни
от оператора на потребителя, от горепосочения мобилен/фиксиран номер се
продължава до дата 29.11.2018 г. Договорът влиза в сила на 29.11.2016 г.
На
28.11.2018 г., т.е. ден преди да изтече срокът на Споразумението, ищецът подава
заявление за пренасяне на номер *** в мрежата на „***“. Процедурата по пренос е завършена успешно.
На същата
дата ищецът получава съобщение от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, че има активен
договор с него и ще дължи минимум 71,30 лева. На 30.11.2018 г. ищецът отправя
писмено искане до оператора ответник да му предостави допълнително споразумение
от 31.01.2017 г., което е сторено на 03.12.2018 г. Ответното дружество приема,
че на 31.01.2017 г. е подписано „ново“ допълнително споразумение, съгласно
което ползването на мобилния номер при същите условия е продължено с нов срок
от две години или до 31.01.2019 г. Тъй като с пренасянето на номера при друг
оператор договорът с ответника е прекратен предсрочно, последният начислява
неустойка на основание чл.4 от раздел IV на споразумението в размер на 70,35 лева, за която сума е
издадено кредитно известие № ***/18.12.2018 г.
На
21.12.2018 г. по електронна поща ищецът уведомява оператора, че не дължи
никакви суми, тъй като допълнителното споразумение от 31.01.2017 г. не е
подписано от него.
Впоследствие
ищецът получава уведомление с дата 28.03.2019 г. от „***“ ЕООД, с което това
дружество го уведомява, че му е възложено събирането на неизплатени суми от
абонати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД. Според уведомлението С. дължи сумата от
70,35 лева и може да я плати до 08.04.2019 г., като в противен случай
операторът ще предприеме действия по съдебно събиране на вземането.
От
заключението на експерта по назначената съдебно-графологична експертиза се
установява, че: ръкописният текст от три имена „Н.М.С.“ на стр.3 от допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер ***
от 31.01.2017 г. не е изпълнен от Н.М.С.; подписите на ред „място за полагане
на подписа на потребителя“ на стр.3 в допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер *** от 31.01.2017 г., на ред
„място за полагане на подписа на абоната“ на стр.2 в приложение – ценова листа
от 31.01.2017 г. и на ред „място за полагане на подписа на абоната“ в
декларация-съгласие от 31.01.2017 г. не са изпълнени от Н.М.С..
По доказателствата:
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и на заключението на вещото лице по
съдебно-графологична експертиза, което е обективно и безпристрастно и не е
оспорено от страните.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът
обосновава правния си интерес от водене на установителен иск, тъй като твърди,
че дължимостта на процесната сума се извежда от допълнително споразумение от
30.01.2017 г., което не е подписано от него. Твърди че, клаузата на раздел IV, т.4 от допълнително споразумение от 31.01.2017 г. е
нищожна и представлява неравноправна клауза.
Страните
не спорят по размера на сумата, а по нейната дължимост.
Установи
се по делото, че ищецът не е подписал допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер *** от 31.01.2017 г. и
съпътстващите го приложение – ценова услуга за абонаментни планове за частни
лица и декларация-съгласие. Няма доказателства тези документи да са подписани и
от лице, упълномощено от ищеца, поради което това споразумение не е действащо
между страните (документите са неистински). Нещо повече, нелогично е ищецът
само два месеца, след като е сключил Споразумението, да сключва „ново“ при
„същите условия“ (според раздел „Ценови условия“ потребителят продължава
ползването на услугите „при условията на абонаментния план, който ползва към
датата на подписване на настоящото споразумение“).
Ето защо
страните са обвързани единствено от Споразумението, което е с краен срок
29.11.2018 г. Видно е, че ищецът не е прекратил действието му предсрочно –
заявлението за пренос на номера при друг оператор е от дата 28.11.2018 г., т.е.
ден преди да изтече срокът на Споразумението. В отговора на исковата молба
ответникът признава, че договорът „е прекратен в края на месец ноември 2018 г.“,
т.е. ищецът е спазил срока на облигационната връзка. Следователно С. не дължи
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за услуги нито на основание
допълнителното споразумение от 31.01.2017 г., нито на основание Споразумението.
Така възражението му, че клаузата за дължимост на неустойка при предсрочно
прекратяване на договора за услуги е нищожна, не подлежи на обсъждане.
Ето защо
искът се явява основателен и следва да бъде уважен.
По оспорването на документи:
Установи се от заключението на вещото лице по
съдебно-графологичната експертиза, че подписите
на ред „място за полагане на подписа на потребителя“ на стр.3 в допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер ***
от 31.01.2017 г., на ред „място за полагане на подписа на абоната“ на стр.2 в
приложение – ценова листа от 31.01.2017 г. и на ред „място за полагане на
подписа на абоната“ в декларация-съгласие от 31.01.2017 г. не са изпълнени от Н.М.С., т.е. оспорването е
доказано и тези документи са неистински (неавтентични).
По разноските:
При този
изход на делото право на разноски има само ищецът, които са в размер на 750
лева, съобразно списък по чл.80 от ГПК.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
делото, че Н.М.С., ЕГН – **********, не дължи на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК – *********, сумата от 70,35 лева
(седемдесет лева и тридесет и пет стотинки), представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за услуги, за която сума е издадено кредитно
известие № ***/18.12.2018 г.
ОСЪЖДА „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК – *********, да заплати на Н.М.С.,
ЕГН – **********, сумата от 750 (седемстотин и петдесет) лева, представляваща разноски
в настоящото производство.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 194, ал. 3, във
връзка с чл. 193, ал. 2 от ГПК по заявеното от Н.М.С.,
ЕГН – **********, оспорване истинността (автентичността) на допълнително споразумение към договор
за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер *** от 31.01.2017 г., на
приложение – ценова услуга за абонаментни планове за частни лица от дата
31.01.2017 г. и на декларация-съгласие от 31.01.2017 г. досежно положените от
негово име подписи в документите, че подписите на ред „място за полагане на
подписа на потребителя“ на стр.3 в допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер *** от 31.01.2017 г., на ред
„място за полагане на подписа на абоната“ на стр.2 в приложение – ценова листа
от 31.01.2017 г. и на ред „място за полагане на подписа на абоната“ в
декларация-съгласие от 31.01.2017 г. не са изпълнени от Н.М.С., ЕГН – **********.
На основание чл.194, ал.3 от ГПК след влизане на решението в сила
документите и препис от решението да се изпратят на БРП.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ