№ 7
гр. К., 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К. в публично заседание на шести февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Дияна Ив. Дамянова Цанкова
при участието на секретаря Нели Г. Йончева
като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова
Административно наказателно дело № 20221330200089 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Постъпила е жалба от Т. А. П. от гр. Д., ул. „..... срещу Наказателно
постановление № 452/02.06.2022г. на директора на Регионална дирекция на
горите / РДГ/ - Берковица, с което му е наложено административно наказание
за извършено нарушение по чл. 50,ал.9 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за
сечите в горите за това, че като лице упражняващо частна лесовъдска
практика и получило Позволително за сеч № ..... от 15.04.2022г. в землището
на с. К.П. общ. К., обл. В., отдел 229, подотдел „з1“, имот с идентификатор №
...... горска територия, собственост на юридически лица не е изпълнил свое
задължение, а именно: не е отразил извозните пътища на терен с боя за
граничните знаци, с които се отбелязва пътя в имота, което нарушение е
извършено в периода от 18.04.2022г. до 03.05.2022г. и е открито на
03.05.2022г., а именно „глоба“ в размер на 300 лв. на основание чл. 257,
ал.1,т.1 от Закона за горите.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно и необосновано. Излага възражения, че извозни пътища не
са създавани по време на сечта, а са използвани стари такива, което не налага
1
тяхното маркиране.
В съдебното заседаниe жалбоподателят, редовно призован, не се явява, а се
представлява от адвокат Л. М. от АК – В.. Същият поддържа жалбата и иска
отмяна на наказателното постановление. Посочва, че отразяването на
извозните пътища в технологичния план не е задължение на лесовъда, както и
че с оглед особеностите на терена, където е извършвана сечта, дървесината е
извозвана с животинска тяга от имота и след това е товарена на товарен
автомобил.
Въззиваемата страна– директорът на РДГ – Берковица не се явява и не се
представлява. Не изразява становище.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия
Наказателно-процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение,
намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице имащо интерес
от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, същата се явява
основателна, макар и не на посочените в жалбата основания. Независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна
проверка атакувания административнонаказателен акт, при което констатира
следното:
От фактическа страна се установи следното: На 03.05.2022г свидетелите Б.
В. Ж. и Е. Н. Й. – горски инспектори в РДГ - Берковица извършили проверка
в имот с идентификатор № 38858.138.6, находящ се в землището на с. К.П.
общ. К., обл. В., отдел 229, подотдел „з1“, горска територия, за който имало
издадено Позволително за сеч № ..... от 15.04.2022г. на „Стелилес“ ЕООД с
нает регистриран лесовъд – жалбоподателят, която сеч следвало да бъде
извършена в периода от 18.04.2022г. до 30.06.2022г. При извършената
проверка, на която присъствал и жалбоподателят, било констатирано,че в
имота има направени извозни пътища, чийто брой не е установен точно,
които не са отбелязани с боя и не са отразени в технологичния план. За
извършената проверка свидетелят Ж. съставил Констативният протокол серия
А00№143909 от 03.05.2022г.,в който отразил, че в проверявания имот е
прокаран път, като изсечените дървета в рамките на този път са маркирани с
контролна горска марка, но не е обозначен с боя, а с оглед направените
2
констатации съставил на жалбоподателя акт за установяване на
нарушение/АУАН/ серия № АОО/2022, № на бланка 0110734, които предявил
на жалбоподателя. Жалбоподателят не е направил възражения при
съставянето на акта, както и не е депозирал писмени такива в
законоустановения срок. Като време на извършване на нарушението е прието
времето от датата на началото на сечта по позволителното за сеч до деня на
проверката. Посоченият АУАН бил съставен срещу жалбоподателя за това, че
като лице упражняващо частна лесовъдска практика и получило
Позволително за сеч № ..... от 15.04.2022г. в землището на с. К.П. общ. К.,
обл. В. в отдел 229, подотдел „з1“, имот с идентификатор № 38858,138,6 не е
изпълнил свое задължение, а именно: не е отразил извозните пъртища на
терен с боя за граничните знаци, с които се отбелязва пътя в имота, което
нарушение е извършено в периода от 18.04.2022г. до 03.05.2022г. и е открито
на 03.05.2022г., което нарушение квалифицирал като такова по чл. 50, ал.9 от
Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите. Така описаната фактическа
обстановка била изцяло възприета от администратинтонаказващият орган,
както и правната квалификация на деянието, който издал атакуваното
наказателно постановление, с което на основание чл. 257, ал.1, т.1 от Закона
за горите, на жалбоподателя Димитров наложил административно наказание –
„Глоба” в размер на 300.00 лева. Наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя на 15.06.2022г. по пощата.
Така посочената фактическа обстановка се установи от събраните по
делото доказателства – разпита на свидетелите Б. В. Ж. и Е. Н. Й., както и от
приложените по делото писмени доказателства- цитираните по- горе от съда
констативен протокол и АУАН, позволително за сеч. Свидетелските
показания на двамата свидетели обаче са противоречиво по отношение на
това при проверката колко извозни пътища са установени в имота.
Свидетелят Ж. посочва, че са няколко, но не може да посочи точният им брой,
а свидетелят Й. посочва, че новосъздадения извозен път е бил само един.
Съдът намира от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и
материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че АУАН
3
и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена
форма и съдържание- чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В проведеното срещу
жалбоподателя административнонаказателно производство са спазени
сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН. Налице е и редовна процедура по
връчването на АУАН на жалбоподателя, както и на НП. Актовете са издадени
от компетентни органи.
Налице е обаче допуснато съществено процесуално нарушение от страна на
административнонаказващият орган, което е съществено и е довело до
ограничаване правото на защита на санкционираното лице – в издадения
АУАН и в атакуваното наказателно постановление не е посочено точно колко
са установените извозни пътища в имота, за който е имало издадено
позволително за сеч и респективно жалбоподателят е следвало да ги ограничи
на терен с видим знак върху оставащите на корен дървета, каквото
задължение му вменява чл. 50, ал.9 от посочената наредба. Видно от
цитираният констативен протокол, в имота е установен един извозен път, в
рамките на който е имало отрязани дървета, на останалите пънове, на които е
имало поставена контролна горска марка на жалбоподателя. В свидетелските
си показания пред съда свидетелят Й. също твърди, че извозният път, който е
установен при проверката и където е имало прясно отрязани дървета с КГМ
на жалбоподателя е един, за който излага твърдения, че пътят не е стар,
защото дърветата били прясно отсечени. От друга страна в АУАН и НП не е
посочено визираните извозни пътища новосъздадени ли са, защото
цитираната разпоредба на ал. 9 на чл. 50 от наредбата визира маркирането на
новосъздадени извозни пътища. В хода на съдебното производство в разпита
си пред съда свидетелят Ж. твърди, че извозните пътища са били няколко, но
не може да конкретизира колко точно са, като твърди, че те минават през
целия имот и се „събират“ в един общ път, който излиза от имота. Видно от
представения по делото технологичен план, в същия няма отразени извозни
пътища в имота. Пълното, точно и ясно описание на нарушението, както и
обстоятелствата, при които същото е извършено са задължителни реквизити,
както на АУАН, така и на НП, като липсата им винаги съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху
правото на защита на нарушителя. Всичко това ограничава възможността
нарушителят да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен
и респективно да организира защитата си, като съставлява и самостоятелно
4
основание за отмяна на наказателното постановление.
Предвид характера на описаното нарушение, обуславящо решаващия извод
на настоящата инстанция, съдът намира, че същото е от категорията на
съществените, което предполага отмяната на обжалваното НП и не следва да
излага доводи относно съществото на делото.
С оглед на посоченото, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, е направил искане за
присъждане на разноски, за което е представил доказателства – Договор за
правна защита и съдействие от 20.06.2022г., в което е отразено извършено
плащане на сумата 300 лв. възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгл. чл. 143, ал. 1 АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Предвид изхода на делото – съдът отмени изцяло атакуваното
наказателното постановление, то въззиваемата страна следва да бъде осъдена
да заплати на жалбоподателя направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 452/02.06.2022г. на директора на
Регионална дирекция на горите / РДГ/ гр. Берковица, с което на Т. А. П., ЕГН
********** от гр. Д., ул. „ ..... е наложено административно наказание за
извършено нарушение по чл. 50,ал.9 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите
в горите .
ОСЪЖДА Регионална дирекция на горите – гр. Берковица, гр. Берковица,
ул. „Митрополит Кирил“ № 13, представлявана от Сашко Миленов Каменов –
директор ДА ЗАПЛАТИ на Т. А. П., ЕГН ********** от гр. Д., ул. „ .....
5
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
300.00 /триста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
гр. В. по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс
в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6