Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 29.05.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
гражданско отделение, 28 – и състав, в публичното заседание на втори май две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
При участието на секретаря Ели
Гигова, разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова гр. д. № 6561 по описа
за 2016 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство е
образувано по искова молба, вх. № 73151/ 30.05.2016 г., с което „Р.“ ООД /в
ликвидация/ със седалище и адрес на управление ***, ж. к. „*******, с ЕИК *******,
представлявано от ликвидатора С.Е.Б., е предявило против И.Л.В., с ЕГН **********,
и С.Б. С.-В., с ЕГН **********,***, иск за прогласяване относителната
недействителност и на основание чл. 135 ал. 1 от ЗЗД на безвъзмездните
прехвърляния на 1/ 2 ид. част от следните недвижими имоти: апартамент на втори
жилищен етаж от триетажна масивна жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул.
„*******, с площ от 105 кв. м., състоящ се от антре, дневна със зимна градина и
трапезария, кухня, тоалетна с бана и отделна тоалетна, две спални, тераса и два
балкона, мансарден етаж с площ от 120 кв. м., състоящ се от две стаи, баня с
тоалетна, коридор, офис с балкон, ателие и тераса; склад № 1 с площ от 20. 50
кв. м., при граници: двор, склад № 2, склад № 7 с котелно и двор; склад № 2 с
машинно, с площ от 27 кв. м., при граници: двор, склад № 3, изба № 4 и склад №
1; склад № 3 с площ от 59. 80 кв. м., при граници: от три страни двор , изба №
4 и склад № 2; склад № 7 с котелно, с площ от 10. 85 кв. м., при граници: склад
№ 1, коридор и от две страни двор, които складови помещения се намират на
сутеренното ниво на триетажна жилищна сграда; гараж № 2 с площ от 22 кв. м.,
при граници: от две страни двор, коридор и гараж № 1; офис № 3 с площ от 12. 51
кв. м. при граници: стълбище и коридор, офис № 4 и от две страни двор; офис № 4
с площ от 11. 17 кв. м. при граници: сервизно помещение, от две страни двор и
офис № 3; и сервизно помещение, състоящо се от тоалетна с мивка, при граници:
коридор, двор, офис № 4 и коридор; които се намират на приземен етаж на
триетажна сграда, ведно с идеални части от общите части на сградата и заедно с
дворното място, в което същата е построена, съставляващо УПИ ХVІ – 656 а в кв.
230 по плана на гр. София, местност „Гео Милев – Подуене – Редута“, цялото с
площ от 420 кв. м., които безвъзмездни прехвърляния са извършени от първия
ответник в полза на втората ответница по силата на брачен договор и анекс към
него. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, дружеството – ищец
разполага с ликвидно и изискуемо вземане в размер на 83 649. 17 лв. срещу
ответника И.Л.В., установено с решение № 812/ 16.05.2011 г. по гр. д. № 2223/
2007 г. на САС и окончателно присъдено с решение № 478/ 20.06.2013 г. по гр. д.
№ 1714/ 2011 г. на ВКС. По образуваното срещу длъжника изпълнително
производство не са били събрани суми. На 13.06.2011 г. И.Л.В. и С.Б. С.-В.
сключили брачен договор, допълнен с анекс от 20.06.2011 г., по силата на които
първият ответник прехвърлял на съпругата си – втората ответница описаните
недвижими имоти, които били семейна имуществена общност, като по този начин
ответникът – длъжник е отчуждил цялата си недвижима собственост. Вредоносните
безвъзмездни сделки са извършени между съпрузи и целят увреждането на
кредитора, поради което ищецът настоява да бъде прогласена относителната им
недействителност, претендира разноски.
По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответниците И.Л.В. и С.Б. С.-В. са депозирали писмен отговор, в който са се противопоставили на основателността на
исковата молба с възражението, че твърденията за безвъзмездно прехвърляне на
имущество не са достатъчни да обосноват основателност на претенцията, тъй като
не е установена причинна зависимост между сделките и претендираното увреждане.
От съдържанието на брачния договор се установявало, че предмет на прехвърляне е
собствеността върху недвижими имоти, а в патримониума на всеки от съпрузите се
запазвали други имуществени права, както и придобитите след подписването му. По
този начин нито един от ответниците не се е лишил напълно от собственост, ерго
не било налице увреждане на кредитора. Сключването на брачен договор между
страните било продиктувано от лични съображения на съпруга – ответник, като
прехвърлянето на имущество обуславяло начина на наследяването му след
евентуалната му смърт. Към датата на сключване на брачния договор не е имало
влязло в сила решение за дълга на първия ответник спрямо ищеца, поради което у
него не е имало намерение за увреждане. Допълнително в хода на процеса са
развити съображения за неоснователност на претенцията, тъй като дружеството –
ищец не разполага с вземане към първия ответник. Същото било погасено по
давност, която била прогласена с решение по гр. д. № 10042/ 2018 г. на СГС, с
която било прогласено настъпилото по право прекратяване на изпълнителното дело.
Тъй като последното валидно изпълнително действие е било извършено на
16.10.2013 г., то от този момент до датата, на която страната се е позовала на
изтеклата погасителна давност – 24.10.2018 г. е изтекъл срок, в резултат на
който вземането е престанало да съществува като погасено по давност. Настоява
се за отхвърляне на исковете, претендирани са разноски и адвокатско
възнаграждение.
Исковата молба е редовна,
депозирана пред родово и местнокомпетентен съд. Ищцовата претенция, черпеща
правното си основание от нормата на чл. 135 ал. 1 от ЗЗД е допустима и страните
са легитимирани да участват в процеса.
С оглед доводите и
съображенията, развити от страните в процеса ангажираните от тях доказателства
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По силата на решение № 812/
16.05.2011 г. по гр. д. № 2223/ 2007 г. на Апелативен съд гр. София, ІV състав,
с което е било отменено решение от 07.10.2005 г. по гр. д. № 1258/ 2002 г. по
описа на СГС, с което е бил отхвърлен предявения от „Р.“ ООД /л./ против И.Л.В.
иск с правно основание чл. 59 ал. 1 от ЗЗД, последният е бил осъден да заплати
на дружеството ищец сумата от 30 655 лв., представляваща стойността на 248
бр. алуминиеви радиатори Н 300, ведно със законната лихва, считано от датата на
постъпване на исковата молба в съда – 29.10.2002 г. до окончателното и
изплащане, както и направените съдебно – деловодни разноски в размер на
3 789 лв. Решението на въззивната инстанция е било отменено с решение №
478/ 2012 г. от 20.06.2013 г. по гр. д. № 1714/ 2011 г. на ВКС, ІV г. о., като И.Л.В.
е бил осъден да заплати на „Р.“ ООД /л./ сумата от 30 655 лв. на основание
чл. 57 ал. 2 изр. І от ЗЗД, като решението на САС е било потвърдено в частта му
относно постановените в тежест на ответника съдебно – деловодни разноски. На
11.10.2011 г. дружеството – ищец се снабдило с изпълнителен лист за присъдената
сума, по който е образувано изп. д. № 20117790400164 по описа на ЧСИ с район на
действие СГС, вписан под № 779 на КЧСИ, по което към 21.03.2017 г. и съобразно
приложената справка дългът на ответника е възлизал на главница в размер на
30 655 лв., считано от 29.10.2002 г., 41 172. 97лв. натрупани лихви
върху главницата до 21.03.2017 г., 78 лв. обикновени такси по ТТР при ЗЧСИ и
4 333. 12 лв. пропорционална такса по т. 26 от Тарифата и 866. 62 лв. ДДС.
На 13.06.2011 г. И.Л.В. и С.Б.
С.-В. са сключили брачен договор за промяна на режима на имуществените
отношения, приложим за брака им, сключен на 10.02.1991 г. с Акт за граждански
брак № 116 от същата дата пред ОбНС „Триадица“ София, които имуществени
отношения са възникнали преди подписването на брачния договор, като за
имуществените отношения, непосочени в брачния договор продължава законовия
режим на СИО. По силата на т. 2.1 от договора, С.Б. С.-В. става едноличен собственик
на апартамент на втори жилищен етаж от триетажна масивна жилищна сграда,
находяща се в гр. София, ул. „*******, с площ от 105 кв. м., състоящ се от
антре, дневна със зимна градина и трапезария, кухня, тоалетна с баня и отделна
тоалетна, две спални, тераса и два балкона, мансарден етаж с площ от 120 кв.
м., състоящ се от две стаи, баня с тоалетна, коридор, офис с балкон, ателие и
тераса; склад № 1 с площ от 20. 50 кв. м., при граници: двор, склад № 2, склад
№ 7 с котелно и двор; склад № 2 с машинно, с площ от 27 кв. м., при граници:
двор, склад № 3, изба № 4 и склад № 1; склад № 3 с площ от 59. 80 кв. м., при
граници: от три страни двор , изба № 4 и склад № 2; склад № 7 с котелно, с площ
от 10. 85 кв. м., при граници: склад № 1, коридор и от две страни двор, които
складови помещения се намират на сутеренното ниво на триетажна жилищна сграда;
гараж № 2 с площ от 22 кв. м., при граници: от две страни двор, коридор и гараж
№ 1; офис № 3 с площ от 12. 51 кв. м. при граници: стълбище и коридор, офис № 4
и от две страни двор; офис № 4 с площ от 11. 17 кв. м. при граници: сервизно
помещение, от две страни двор и офис № 3; и сервизно помещение, състоящо се от
тоалетна с мивка, при граници: коридор, двор, офис № 4 и коридор; които се
намират на приземен етаж на триетажна сграда, ведно с идеални части от общите
части на сградата и заедно с дворното място, в което същата е построена,
съставляващо УПИ ХVІ – 656 а в кв. 230 по плана на гр. София, местност „Гео
Милев – Подуене – Редута“, цялото с площ от 420 кв. м., както и други недвижими
имоти. С анекс № 1/ 20.06.2011 г. към брачния договор ответницата С.-В. е
станала едноличен собственик и на още един недвижим имот. От представената
справка от СлВп гр. София е видно, че със сключването на горепосочените брачен
договор и анекс цялото недвижимо имущество, придобито от ответниците по време
на брака им в режим на СИО е станало еднолична собственост на ответницата С.Б. С.-Л..
Както брачният договор, така и анексът са с нотариална заверка на подписите и
съдържанието на нотариус с район на действие СРС, вписан под № 033 на НК.
От заключението по назначената
ССЕ се установява, че от представения по делото като доказателство протокол от
НАП № 1368539/ 07.02.2014 г. относно данъчна ревизия на ответника не може да се
установи цялостното му имуществено състояние за периода 01.01.2007 г. –
31.12.2011 г., но се установява, че по силата на горецитирания брачен договор и
анекса към него И.Л.В. е прехвърлил на съпругата си своята част от пет
недвижими имота, през този период не е притежавал и не е придобивал МПС. Въз
основа на същия протокол вещото лице е дало заключение, че към началото на
проверявания период 01.01.2007 г. наличността по банковите сметки на ответника
е била 4 300. 19 лв., а към неговия край – 31.12.2011 г. – 16 386.17
лв.
От приложеното решение № 6498/
19.10.2018 г. по гр. д.№ 10042/ 2018 г. по описа на СГС, ГО, ІV – В състав, е
видно, че е отменено по жалба на длъжника И.Л.В. постановление от 11.04.2018 г.
по изп. д. № 20117790400164, с което е постановен отказ за прекратяването му на
основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК и е прогласено настъпилото прекратяване по
право на изпълнителното производство на 17.10.2015 г. на същото основание. В
тази връзка по молба на ищеца и приложения изпълнителен лист, издаден на 11.10.2011
г., било образувано изп. д. № 20187800400292.
На 24.10.2018 г. ответникът В.,
чрез процесуалния си представител, е депозирал молба настоящото производство, в
която е заявил, че вземането на ищеца не съществува поради погасяването му по
давност, като в тази връзка депозирал искова молба в СГС срещу настоящия ищец,
вх. № 129311/ 09.10.2018 г., по която било образувано гр. д. № 13215/ 2018 г.
При така изложените фактически
данни Софийски градски съд достига до следните правни изводи:
Предявеният от „Р.“ ООД /л./
против И.Л.В. и С.Б. С.-В. иск черпи правното си основание от нормата на чл.
135 ал. 1 от ЗЗД, които има за предмет потестативното право на кредитора да
обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с
която длъжникът го уврежда. За успешното му провеждане ищецът носи тежестта при
условията на пълно и главно доказване да установи, че е кредитор на ответника;
че със сделката, която иска да бъде обявена за недействителна, същият е увреден
и, в случай, че сделката е възмездна, че приобретателят по тази сделка е знаел
за увреждането.
Първата материалноправна
предпоставка е ищецът да притежава качеството на кредитор.
Кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на
ответника. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо
него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на
действително вземане - вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно.
Възникването на това право не е обусловено и от установяване на вземането с
влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск не може да проверява, съществува
ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено
с влязло в сила решение. – в този смисъл Решение № 639 от 6.10.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 754/2009 г., IV г. о.
От представените по делото
доказателства се установява, че с решение № 812/ 16.05.2011 г. по гр. д. №
2223/ 2007 г. на Апелативен съд гр. София, ІV състав, с което е било отменено
решение от 07.10.2005 г. по гр. д. № 1258/ 2002 г. по описа на СГС, с което е
бил отхвърлен предявения от „Р.“ ООД /л./ против И.Л.В. иск с правно основание
чл. 59 ал. 1 от ЗЗД, последният е бил осъден да заплати на дружеството ищец
сумата от 30 655 лв., представляваща стойността на 248 бр. алуминиеви радиатори
Н 300, ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на исковата
молба в съда – 29.10.2002 г. до окончателното и изплащане, както и направените
съдебно – деловодни разноски в размер на 3 789 лв. С това съдебно решение се
установява вземането на ищеца против първия ответник и то е било връчено на страните,
включително и на ответника. Без значение, че решението е било обжалвано
касационно, допуснато до касационно обжалване и отменено, като вземането на
ищеца срещу И.Л.В. е било присъдено на друго основание, от момента на
постановяването му и обявяването му в публичния сайт на съда, ответникът е бил
уведомен за вземането на ищеца срещу него, без значение дали това вземане е
изискуемо и ликвидно, което установява наличието на субективния елемент
"знание за увреждането" по смисъла на чл. 135 ал. 1 от ЗЗД. От
представената справка от СлВп се установява, че посредством сключването на
брачния договор ответникът се е лишил изцяло от правото на собственост върху
недвижими имоти, придобити по време на брака му, което би осуетило изцяло
възможността кредитора му да се удовлетвори от изпълнение върху тях, което сочи
на явна цел кредиторът да бъде увреден, дори да се приеме, че неговото
вземането е възникнало след прехвърлянето на собствеността.
Основните възражения на
ответника са в насока, че дружеството – ищец не притежава качество на кредитор,
тъй като вземането му е погасено по давност, като в тази връзка се позовава на решение
№ 6498/ 19.10.2018 г. по гр. д. № 10042/ 2018 г. по описа на СГС, ГО, ІV – В
състав, с което образуваното по издадения на 11.10.2011 г. изпълнителен лист е
било прекратено поради непредприемане действия по принудително изпълнение от
страна на взискателя в период от две години. Така релевираните възражение не се
споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като, на първо място, институтът
на перемпцията се различава от този на погасителната давност на самото вземане,
което следва да се събира принудително. Освен това, в производството по
отменителния иск съдът не следва да се занимава с въпроса дали вземането
съществува – в този смисъл и цитираното по – горе Решение № 639 от 6.10.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 754/2009 г., IV г. о. Недействителността по отменителния иск
е относителна и материалните предпоставки за нейното постановяване от съда в
полза на определено лице, не са обусловени от обстоятелствата, при които същата
ще прояви действието си. Ако вземанията, които кредиторът цели да обезпечи с
иска по чл. 135 от ЗЗД, се погасят или в друг спорен процес се установи, че не
съществуват, то по-рано обявената от съда относителна недействителност на
прехвърлянето няма на прояви никакво действие, между страните по сделката
включително. Поради това страната, поискала отмяната по чл. 135 от ЗЗД, има за
задача да установи само качеството си на кредитор, като материална
предпоставка, а не да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които
черпи правен интерес. Качество на кредитор може да бъде спорно, но не може да
бъде отречено в иницирания от тази страна процес, поради възражения, които
намалилият своето имущество длъжник или гарант би имал във връзка със
съдържанието на облигационното отношение, по силата на факти, които следва да
се предявят чрез иск или възражение, но не в процеса по чл. 135 ал.1 от ЗЗД.
Възражения от подобно естество са неотносими към спора, те не засягат материалното
право да се иска отмяна на увреждащата сделка съдът не ги приема и решава
инцидентно в процеса за относителна недействителност- в този смисъл Определение
№ 278 от 28.02.2012 г. по гр. д. № 1357/ 2011 г., ІІІ г. о. При тези
съображения съдът счита, че не се налага преюдициално да разглежда възраженията
за погасяване вземането на кредитора – ищец по давност, които са предмет на
образуваното гр. д. № 13215/ 2018 г. на СГС.
Втората материалноправна
предпоставка за уважаване на Павловия иск е да е налице увреждане на кредитора.
Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се
засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на
кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е налице, когато длъжникът се лишава
от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява
удовлетворението на кредитора, в т.ч. извършено опрощаване на дълг,
обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр.
Представеният брачен договор
от 13.06.2011 г., сключен между ответниците, представлява действие, увреждащо
кредитора „Р.“ ООД /л./, тъй като води до намаляване имуществото на неговия
длъжник И.Л.В.. От представената справка от Служба по вписванията, а в този
смисъл е и заключението на вещото лице по ССЕ, че с брачния договор ответницата
С.Б. С.-В. е придобила изключителното право на собственост върху всички
недвижими имоти, които до този момент са били придобити от съпрузите в режим на
СИО, т. е. ответникът В. се е разпоредил със собствената си 1/ 2 идеална част
от бездяловата имуществена общност в полза на съпругата си. Претенцията е
предявена за 1/ 2 ид. част по отношение на конкретно посочения в исковата молба
недвижим имот, колкото е била притежание на ответника В. при прекратяване на
имуществената общност.
Възраженията, релевирани от
ответниците, че брачният договор касаел единствено правото на собственост върху
недвижими имоти, придобити по време на брака, като в патримониума на ответника
били налице и други имуществени права, от които ищецът да би могъл да се
удовлетвори, са неоснователни. Съгласно чл. 133 ЗЗД, за обезпечение вземането
на кредитора служи цялото длъжниково имущество. Кредиторът разполага с
възможност да избира от кое имущество да се удовлетвори - с обезпеченото в
негова полза имущество на длъжника или с друго налично такова, поради което
всяко действие на длъжника, намаляващо имуществото му е увреждащо кредитора. –
в този смисъл Решение № 18 от 4.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3396/2014 г., IV
г. о.
За да е успешен отменителният
иск, необходимо е при възмездност на действието, третото лице, с което
длъжникът е договарял, също да знае за увреждането, защото по отношение на
предмета на сделката то също е кредитор спрямо длъжника, като презумпция за
знание е установена само по отношение на ограничен кръг трети лица - съпруг,
низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
Настоящият съдебен състав
намира, че брачният договор е безвъзмезден по своя характер. С него ответницата
Виденова е придобила изключителна собственост върху придобитите по време на
брака и с И.Л.В. недвижими имоти, без той да е получил насрещна престация. По
повод твърденията, развити от ответниците, че сключването на този договор от
страна на първия ответник е продиктувано от влошеното му здравословно
състояние, дори да се касае за някаква престация като по алеаторен договор
/каквито твърдения не са били изтъкнати/, то доказателства, оборващи законовата
презумпция по чл. 135 ал. 2 от ЗЗД не са представени.
Предвид всички изложени
съображения, Градският съд достига до извода, че предявената отменителна
претенция е основателна и следва да бъде уважена.
В резултат от изхода на спора
и в съответствие с разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК в тежест на всеки от
ответниците следва да бъдат присъдени сторените от ищеца разноски в размер на
1 857. 69 лв., по равно върху всеки от тях.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на „Р.“ ООД /в ликвидация/ със седалище и адрес на
управление ***, ж. к. „*******, с ЕИК *******, представлявано от ликвидатора С.Е.Б.,
сключения между И.Л.В., с ЕГН **********, и С.Б. С.-В., с ЕГН **********,***, брачен
договор от 13.06.2011 г., с нотариална заверка на подписа и на съдържанието под
№№ 8327 и 88328/ 13.06.2011 г. на нотариус с рег. № 033 на НК, с район на
действие СРС, по отношение на 1/ 2 (една втора) ид. част от придобитото от С.Б.
С.-В. по силата на брачния договор изключително право на собственост върху
следните недвижими имоти: апартамент на втори жилищен етаж от триетажна масивна
жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „*******, с площ от 105 кв. м.,
състоящ се от антре, дневна със зимна градина и трапезария, кухня, тоалетна с
бана и отделна тоалетна, две спални, тераса и два балкона, мансарден етаж с
площ от 120 кв. м., състоящ се от две стаи, баня с тоалетна, коридор, офис с
балкон, ателие и тераса; склад № 1 с площ от 20. 50 кв. м., при граници: двор,
склад № 2, склад № 7 с котелно и двор; склад № 2 с машинно, с площ от 27 кв.
м., при граници: двор, склад № 3, изба № 4 и склад № 1; склад № 3 с площ от 59.
80 кв. м., при граници: от три страни двор , изба № 4 и склад № 2; склад № 7 с
котелно, с площ от 10. 85 кв. м., при граници: склад № 1, коридор и от две
страни двор, които складови помещения се намират на сутеренното ниво на
триетажна жилищна сграда; гараж № 2 с площ от 22 кв. м., при граници: от две
страни двор, коридор и гараж № 1; офис № 3 с площ от 12. 51 кв. м. при граници:
стълбище и коридор, офис № 4 и от две страни двор; офис № 4 с площ от 11. 17
кв. м. при граници: сервизно помещение, от две страни двор и офис № 3; и
сервизно помещение, състоящо се от тоалетна с мивка, при граници: коридор,
двор, офис № 4 и коридор; които се намират на приземен етаж на триетажна
сграда, ведно с идеални части от общите части на сградата и заедно с дворното
място, в което същата е построена, съставляващо УПИ ХVІ – 656 а в кв. 230 по
плана на гр. София, местност „Гео Милев – Подуене – Редута“, цялото с площ от
420 кв. м.
ОСЪЖДА И.Л.В., с ЕГН **********,***,
да заплати на Р.“ ООД /в ликвидация/ със седалище и адрес на управление ***, ж.
к. „*******, с ЕИК *******, сумата от 928,85 лв. /деветстотин двадесет и осем
лева и осемдесет и пет стотинки/, представляващи съдебно – деловодни разноски.
ОСЪЖДА С.Б. С.-В., с ЕГН **********,***,
да заплати на Р.“ ООД /в ликвидация/ със седалище и адрес на управление ***, ж.
к. „*******, с ЕИК *******, сумата от 928,85 лв. /деветстотин двадесет и осем
лева и осемдесет и пет стотинки/, представляващи съдебно – деловодни разноски.
Решението подлежи на
отбелязване в СлВп в шест месечен срок от влизането му в сила.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд
гр. София.
СЪДИЯ: