№ 299 / 17.12.2021г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на първи декември две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар:
Ивелина Въжарска
Прокурор:
Н.Трендафилов
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №1033 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН
във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от В.В.М.
*** против Решение №6/13.09.2021г., постановено по АНД №29/2021г. на РС Ивайловград.
Сочи се, че решението било неправилно поради нарушение на материалния закон,
както и било необосновано. Наказателното постановление не отговаряло на
императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не било
направено ясно, точно и пълно описание на нарушението, т.е. на обстоятелствата,
които го очертавали от обективна страна, а това било съществено нарушение. От
събраните доказателства се установявало, че жалбоподателят бил само малко
навлязъл в полето, отредено за място за паркиране на хора с трайни увреждания.
Не бил паркирал върху самото място, тъй като там вече имало паркиран автомобил.
Поради това се счита, че жалбоподателят нямало как да паркира на това място и
да го заеме, както и да извърши вмененото му нарушение. От доказателствата не се
установявало жалбоподателят да е паркирал и да е заел изцяло мястото, отредено
за лица с увреждания. В случая нямало настъпили и не са могли да настъпят
общественоопасни последици и нарушението съставлявало маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Налице били особени извинителни обстоятелства, тъй
като мястото не било заето изцяло. Наказателното постановление били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Иска се
съдът да отмени обжалваното съдебно решение, с което е потвърдено наказателното
постановление, като бъде постановено решение и бъде отменено изцяло наказателно
постановление.
Ответникът РУ Ивайловград, ОД МВР Хасково не взема становище по касационната
жалба.
Окръжна прокуратура счита, че касационната жалба е
неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да
обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество същата е
неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Ивайловград
е потвърдил Наказателно постановление №20-0276-000017/30.01.2020г. на Началник
РУ Ивайловград, ОД МВР Хасково, с което на В.В.М. за нарушение на чл.98, ал.2,
т.4 от Закона за движението по пътищата е наложено на основание чл.178д от ЗДвП
административно наказание Глоба в размер на 200,00 лева. Не са установени от
съда допуснати процесуални нарушения, а санкционираното деяние било безспорно
установено и доказано. Приел е, че на на 13.01.2020г.-около 09,00ч, свидетелите
Димов и Калчев при изпълнение на служебните си задължения във връзка със сигнал
на граждани установили автомобили, които били спрели на място за инвалиди. На
паркомястото имало паркирани два автомобила – Ауди и Опел Зафира. Ауди-то бил
паркиран срещу посоката на движение, заемайки по-голямата част от инвалидното
паркомясто, а останалата част от паркомястото била заета от другия автомобил.
При проверката се установило и че водач на паркираното Ауди бил жалбоподателят,
които не показал карта за хора с увреждания. Допълнително от свидетелските
показания се установява, че жалбоподателят бил паркиран на около 2/3 от
паркомястото. Разпитаният свидетел, който бил очевидец и минавал покрай
мястото, дава показания, че видял автомобилът на жалбоподателя да е навлязъл с
предницата си в „синя зона“. Съдът е направил извод, че независимо от
определянето от свидетелите как е заето паркомястото от автомобила на
жалбоподателя – дали е с малко навлязла предница или автомобилът бил разположен
на по-голямата част от мястото, то няма спор, че автомобилът е бил паркиран на
място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания,
или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни
увреждания. Аргументирано въззивната инстанция сочи, че всяко едно паркиране –
пълно или частично върху място, определено за паркиране от хора с увреждания,
затруднява достъпа на правоимащите, а дори ако е частично заето, то
правоимащият не би могъл да паркира на самото място или би нарушил правилата за
движение при паркиране. Съдът не е споделил и възражението на жалбоподателя, че
в акта и наказателното постановление нарушението не било описано с всички
съставомерни елементи – дата и място на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено. Обсъдено е и че като се съдържат в акта всички факти и обстоятелства, то правилно е
нарушението е квалифицирано, както и правилно е определена санкционната
разпоредба за нарушението на жалбоподателя. Изрично съдът обсъжда и
приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като приема, че нарушението е
такова на просто, формално извършване, при което законът не изисква вредоносен
резултат с оглед осъществяване на фактическия състав. С оглед възражението в
тази посока съдът обсъжда и, че не е от значение в случая дали при осъщественото
от жалбоподателя паркиране върху част от паркомястото има възможност друг
автомобил да паркира върху същото паркомясто в останалата свободна част.
Така
постановеното решение е правилно.
При провеждане на
административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП, са
издадени от компетентни органи и съдържат всички необходими реквизити, визирани
в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Датата и мястото на нарушението са посочени, както и е
посочено в какво се изразява самото нарушение и обстоятелствата по извършването
му – паркиране върху място, определено за превозно средство, обслужващо хора с
трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора
с трайни увреждания, извършено от лице, което няма това право. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на решението
по отношение изводите за процесуално нарушение при съставянето на АУАН по съображения, че нарушението не било правилно установено от фактическа страна. В тази връзка
следва да се отбележи, че в обстоятелствената част на АУАН и при описанието на
нарушението в НП няма изложение, че жалбоподателят е паркирал само върху част
от мястото за паркиране, определено за лица с увреждания, а е посочено
изпълнителното деяние – като водач на лек автомобил Ауди А4 е паркирал върху
място, определено за хора с трайни увреждания. Няма изложение и за друг
паркиран в останалата част от мястото автомобил. Същевременно не се спори, че
жалбоподателят няма право да паркира на място, определено за превозно средство,
обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и
управлявано от хора с трайни увреждания, извършено от лице, нито пък разполага
с документ за посоченото. При обсъждане на възраженията на жалбоподателя
въззивният съд подробно е изследвал въпросите и установил, че в преписката има
възражение, че автомобилите са били два, както и че собственик на другия
автомобил бил лице с намалена трудоспособност, но е извел обоснован извод, че
докато автомобилът на жалбоподателят е паркиран на част от мястото, то се
създават затруднения за всички правоимащи, желаещи за паркират там, поради
което и е приел, че нарушението е осъществено. Съдържащите се в касационната
жалба оплаквания преповтарят изцяло възраженията за нарушения, релевирани и в
жалбата пред въззивната инстанция. Същите са били предмет на обсъждане в
мотивите на оспореното съдебно решение, като решаващият състав подробно е
аргументирал изводите си за тяхната неоснователност. Настоящата инстанция
намира изложените в тази връзка доводи и съображения на съда за съответни на
приложимата нормативна уредба и изяснените по делото факти, поради което като
правилни следва да бъдат изцяло споделени без да се налага преповтарянето им в
касационното съдебно решение. Правилни и обосновани са изводите на съда относно
осъществяването на нарушението, като обстоятелството, че паркирането е било
само върху част от мястото правилно е било оценено от въззивния съд като такова,
което не само не е от значение за осъществяването на състава, но не може и да
бъде основание за приложение на чл.28 от ЗАНН.
С оглед на изложеното, съдът намира, че
решението, с което Районен съд Ивайловград е потвърдил наказателното
постановление, е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон,
поради което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №6/13.09.2021г.,
постановено по АНД №29/2021г. на РС Ивайловград, с което е потвърдено
Наказателно постановление №20-0276-000017/30.01.2020г. на Началник РУ Ивайловград,
ОД МВР Хасково за наложено на основание чл.178д от ЗДвП административно
наказание Глоба в размер на 200,00 лева на В.В.М. за нарушение на чл.98, ал.2,
т.4 от Закона за движението по пътищата.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.