Решение по дело №312/2019 на Административен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 март 2020 г. (в сила от 24 септември 2020 г.)
Съдия: Павлина Димитрова Георгиева-Железова
Дело: 20197210700312
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 19

гр.Силистра, 13.03.2020 год.

 

В   ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Силистра, в публичното заседание на тринадесети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав: СЪДИЯ: П. Георгиева-Железова, при участието на секретаря Румяна Пенева, разгледа докладваното от съдията административно дело № 312 от 2019 г. по описа на АС - Силистра, и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145178 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б “г“ от КСО - преценка за трудова злополука.

Образувано е по жалба на ЕТ „НИКО НИЙ - Н.Й.“, със седалище и адрес на управление в град Силистра, чрез адв. Р. против РЕШЕНИЕ № 1040 - 18- 70 / 28.10.2019 г. на Директора на ТИ на НОИ, с което е потвърдено Разпореждане № 5104 – 18 - 21 / 17.09.2019 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ Силистра, с което настъпилата на 27.08.2019 г. злополука с П.А.К. е призната за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО.

Поради релевирани в жалбата възражения за липса на фактическия състав на трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО, се претендира за отмяна на оспорения акт и за присъждане на сторените по делото разноски. Счита се, че не са събрани доказателства за местоизвършването на злополуката на работното място, за механизма на увреждането, описан в административната преписка – чрез прищипване на ръка при затваряне на прозорец в работно помещение, и че отговорността за увреждането би следвало да се вмени във вина на пострадалото лице.

Ответникът, чрез юрк. К. - в съдебно заседание и чрез писмени бележи, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – П.К. – в писмен отговор по чл. 163, ал. 2 от АПК, лично и чрез процесуален представител адв. Г. - оспорва жалбата като неоснователна и претендира изплащане на хонорар за ползваното процесуално представителство при условията на чл. 38, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Административен съд Силистра, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Заинтересованото лице П.К. по трудов договор с жалбоподателя-осигурител ЕТ „Нико Ний - Н.Й.“ е работила на длъжност "продавач-консултант" в магазин - закусвалня, находящ се в гр. Силистра, стопанисван от жалбоподателя. Работничката е осигурено лице за всички осигурени социални рискове съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО /л. 85/. На 27.08.2019 г. в 18:00 часа – края на работното време, при затваряне на шибър /прозорец, намиращ се между две работни помещения, е получила контузия, като падащата част на прозореца е затиснала пръстите на дясната ръка. Поразени са 2, 3, 4 и 5 пръсти с оток, кръвонасядане и продължителен функционален дефицит, опадане на ноктите на трети и четвърти пръсти с непълно възстановяване. Причинено е постоянно разстройство на здравето, не опасно за живота /л. 46 - съдебно медицинско удостоверение № 2742 / 09.12.2019 г./ На същата дата работничката е била обгрижена в Спешно отделение към „МБАЛ-Силистра“ – АД /л. 80, 81/. През последващия период са издадени два болнични листа с диагноза „контузия на пръсти на ръката /л. 23, л. 24 /.

На основание чл. 2, ал. 2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /Наредбата/ работодателят е организирал разследване, удостоверено в протокол № 3 / 30.08.2019 г., в който като причина за увреждането е посочено „затваряне на шибър“. В хода на разследването са събрани и писмените показания на колежката на пострадалото лице - свидетел на случилото се - Ш.В.Ф./л. 30/.

В срока и на основанията по чл. 3 от Наредбата жалбоподателят-осигурител е подал декларация за регистрация на трудова злополука /л. 18, 19/.

Длъжностното лице при ТП на НОИ - Силистра е издало разпореждане № 5104-18-21/17.09.2019 г., с което декларираната злополука е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО със следните мотиви: „Злополуката е станала във връзка и по повод на извършваната от лицето работа в интерес на осигурителя, на обичайното работно място и в рамките на регламентираното работно време. Пострадалата е затваряла прозорец в търговския обект, при което е получила контузия на пръсти на ръката без увреждане на ноктите“.

Разпореждането е оспорено по административен ред и е потвърдено с Решение № 1040-18-70 / 28.10.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Силистра.

В съдебното производство са събрани доказателствата, комплектовани в административната преписка, допуснати са гласни доказателства и е уважено искането на жалбоподателя за назначаване на експертиза.

Относно доводите на жалбоподателя за неправилно затваряне на прозореца от пострадалото лице, относими към тезата за неспазване на правилата за безопасност на труда, съдът се позовава на непротиворечивата практика на ВАС на Р България, съгласно която, спазването на техническите правила за извършваната работата е ирелевантно към фактическия състав на чл. 55, ал. 1 от КСО- Решение № 243 от 8.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6073 / 2019 г., VI о.; Решение № 14437 от 29.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10069 / 2019 г., Решение № 1661 от 31.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5695 / 2019 г., VI о. „обстоятелството, дали са били спазени нормативно и ненормативно установените безопасни и здравословни условия на труд, е ирелевантно за определяне на злополуката като трудова, ако тя е възникнала при възложената работа, респ. при работата, извършена в интерес на предприятието. Това обстоятелство е релевантно в отношенията, регулирани от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, както и за отговорността на работодателя или възложителя на работата. Трудовата злополука като внезапно увреждане на здравето, е следствие, а извършваната работа е причината за това следствие, т. е. внезапното увреждане на здравето и извършваната работа са в причинна връзка по смисъла на Наредбата за медицинската експертиза.“

При това положение е без значение за предмета на настоящото дело, дали работничката е била инструктирана за начина за затваряне на прозореца, дали работодателят е бил длъжен да я инструктира, и дали увреждането е настъпило при нарушаване на нормативно или ненормативно съществуващи инструкции за затваряне на процесния прозорец. За преценката на злополуката като трудова имат значение следните елементи, включени в състава на чл. 55, ал. 1 от КСО: увреждане на здравето, причинено по време,във връзка или по повод на работа по трудовото правоотношение,когато това увреждане е причинило неработоспособност.

В обобщение, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема, че заинтересованото лице К., в рамките на работното време е понесло внезапно увреждане на здравето по повод на изпълняваните трудови функции, в резултат на което е настъпила временна неработоспособност, удостоверена с приложените два болнични листа, съставляващи официални актове на медицинската експертиза с материална доказателствена сила.

Към деня на злополуката П.К. е имала качеството на осигурено лице по чл. 4 от КСО. Съществува и причинна връзка между телесното увреждане и настъпилата вследствие на това увреждане временна неработоспособност.

Въз основа на установените факти, съдът извъжда следните правни изводи:

Оспореното решение е валиден административен акт, издаден от компетентен по материя, територия и степен орган – Директора на ТП на НОИ-Силистра.

Съдържа мотиви, обезпечаващи правото на заинтересованите лица да възприемат пълноценно съдържанието на волеизявлението и да се извърши проверка за материалната законосъобразност на акта.

Административното производство е проведено законосъобразно, след събиране и анализ на доказателства за всички относими към фактическия състав на чл. 55, ал. 1 от КСО обстоятелства.

Материалният закон е приложен адекватно. Осъществен е фактическият състав на приложената разпоредба на чл. 55, ал. 1 от КСО, цитиран и коментиран по-горе, и за административния орган е възникнало правомощието за издаване на процесното разпореждане за определяне на злополуката като трудова, тъй като е установено, че по време на работа осигуреното лице К. е понесло внезапно увреждане на телесната цялост, довело до временна неработоспособност,което е във функционална връзка с трудовите й дейност. В тази връзка оспореният акт е съобразен с материалния закон и не е налице отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.

Целта на закона е спазена. Не е налице несъответствие на оспорения акт с предметния обхват, очертан от разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО и от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки.

В обобщение, съдът приема, че оспорването е неоснователно по всички признаци,включени в чл. 146 от АПК, поради което следва да се отхвърли.

Предвид изхода на спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, а в полза на заинтересованото лице – хонорар от 350 лева по чл. 38, т. 2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 / 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд Силистра

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „НИКО НИЙ - Н.Й.“, ЕИК:********* със седалище и адрес на управление в град Силистра, със съдебен адрес:***, офис № *, чрез адв. Р. против РЕШЕНИЕ № 1040 - 18- 70 / 28.10.2019 г. на Директора на ТП на НОИ, с което е потвърдено разпореждане № 5104 - 18-21 /17.09.2019 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ Силистра.

ОСЪЖДА ЕТ „НИКО НИЙ - Н.Й.“, ЕИК:********* със седалище и адрес на управление в град Силистра, *** ДА ЗАПЛАТИ на ТП на НОИ - Силистра разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева.

ОСЪЖДА ЕТ „НИКО НИЙ - Н.Й.“, ЕИК:********* със седалище и адрес на управление в град Силистра, *** ДА ЗАПЛАТИ на П.А.К., ЕГН: ********** *** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350 /триста и петдесет/ лева.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му и получаването на препис от съдебния акт.

 

 

 

СЪДИЯ: