Р Е Ш Е Н И Е
№ 98
гр.
Русе, 25.01.2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на единадесети януари през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А. Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 965 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 135, ал.1 и ал.3 ЗЗД от С.А.Г.
против И.И.И., И.К.К. и М.К.К..
Ищецът твърди, че
заедно с първия ответник са солидарни длъжници по договор за банков
инвестиционен кредит №******от 10.05.2011г. с МКБ „Юнионбанк” АД /понастоящем
ПИБ АД/. Кредитополучател по договора било притежавано от двамата търговско
дружество – „СХБАЛ Здравец“ ООД, което след отнемането на лиценза му било прехвърлено
на трето лице и не извършвало плащания по кредита. По тази причина била
ангажирана отговорността на бившите съдружници като физически лица и солидарни
длъжници. От 27.09.2012г. плащания /погасяване/ по кредита извършвал единствено
ищецът, като до предявяване на настоящия иск погасил около 110 000лв. от
задължението. Неучастието на ответника в изплащане на задължението наложило
ищецът да потърси правата си по съдебен ред. С влязло в сила съдебно решение по
гр.д.№ ****/2015 г. на РС – Русе, ответникът бил осъден да заплати на ищеца
сумата 11 256,72лв. представляващи 1/3 от платените погасителни вноски за
периода от 27.09.2012г. до 05.02.2014г. по банковия кредит. Аналогична
претенция и за друг период била предмет на гр.д. №****/2015г., по което нямало влязло
в сила съдебно решение. За събиране на присъденото си вземане по първото дело,
ищецът образувал изпълнително дело №*****/2016г. по описа на ДСИ при РС-Русе,
по което бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на И.. Ищецът твърди,
че друга възможност да реализира вземанията си се оказала невъзможна. При
извършена справка по изпълнението било
установено, че ответникът И. през 2013г. заедно със съпругата си са прехвърлили
на И.К.К. - тъст на ответника и баща на съпругата му, намиращ се в брак с
другата ответница М.К.К., чрез възмездна сделка 3/три/ недвижими имота. Ищецът
счита, че с тези сделки длъжникът съзнателно го е лишил от възможност да
удовлетвори вземането си, с оглед на което моли да бъде постановено съдебно
решение, с което да бъдат обявени за недействителни спрямо него извършените от
длъжника сделки на разпореждане с имуществото му, до размера от ½ от
следните сделки:
1.Покупко-продажба
- №****/23.04.2013г. вх.рег. в СВ, акт № ****, том ХІV, № ****/23.04.2013г. от
описна книга, партиден № *****, предмет на продажбата: самостоятелен обект в
сграда с предназначение – за търговска дейност, с площ от 15.360 кв.м., находящ
се в гр.Русе, ул.„*********” №**, ет.0, магазин 5, заедно с 1,007% ид.ч. от
общите части на сградата, идентификатор ***************;
2.Покупко-продажба
- вх.рег. № в СВ № ****/23.04.2013г.,
акт № ***, том ХІV, № **** от описната книга от 23.04.2013г., партиден № *****,
предмет на продажбата: Поземлен имот с площ от 328 кв.м., находящ се в гр.Русе,
ул.„********” №**, с идентификатор **********;
3.Покупко-продажба
– вх. рег. № в СВ ***/23.04.2013г., акт № ***, том ХІV, №
****/23.04.2013г. по описната книга, предмет на продажбата:
– сграда с площ от
40 кв.м., находяща се в *****, общ. ****, обл. ***, с идентификатор № **********,
/партиден № ******/;
– сграда с площ от
35 кв.м., находяща се в с.****, общ. ****, обл. ***, с идентификатор № ***********,
/партиден № ******/;
– сграда с площ от
36 кв.м., находяща се в с.****, общ. ****, обл. ***, с идентификатор **********,
/партиден № *****/;
– поземлен имот
планоснимачен № ******, с площ от 890кв.м., находящ се в с. ******, общ. ******,
обл. Русе, ул. „*********” №4, заедно с построените в него 4 /четири/ броя
сгради.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът И.И.И. изразява становище за недопустимост на предявеният иск и
в условията на евентуалност за неоснователността му. Счита иска за недопустим,
тъй като ищецът към датата на прехвърлителните сделки нямал качеството на
кредитор по отношение на него. Качеството на такъв придобил едва след влизане в
сила на съдебното решение по гр.д №****/2014г. по описа на РС –Русе , което е след
извършване на атакуваните сделки. Дори и да се приеме, че има и по-ранен
момент, то това би било най-рано връчването на исковата молба по гражданското
дело. Твърди се още, че до извършване на разпоредителните сделки, 1/3 от
платените от ищеца суми по общия им кредит възлизали на 5156,90лв., което
вземане било вече удовлетворено чрез плащания по изпълнително дело №*****/2016г.
на СИС при РС - Русе. По отношение на основателността на иска счита, че не са
налице кумулативно предвидените от закона предпоставки на чл.135 ЗЗД. Липсвала
субективна страна при извършването на разпоредителните сделки, знание от
третото лице, с което длъжникът договарял за увреждането на ищеца. Твърди и, че
към момента на извършване на атакуваните сделки той също не е знаел, че ищецът
е започнал да плаща от свое име дълга на търговското дружество - кредитополучател и е влагал собствени
средства за погасяване на кредита. Било му известно, че кредитът се обслужва от
дружеството, което разполагало с активи за това. Нито бил допускал, нито бил
уведомяван за необходимостта задължението по кредита да бъде изплащано от
страните по делото като солидарни длъжници. Узнал за това едва с връчването на
исковата молба по гр.д. №****. Извършените сделки нямали за цел да увредят
ищеца като кредитор, а били за изпълнение на предходни уговорки с купувача. Не
можело да се презумира знание у прехвърлителя по сделката и приобретателя по
смисъла на чл.135, ал.2 ЗЗД. На следващо
място счита, че не е налице и друга от предпоставките на закона за уважаване на
исковата претенция, а именно, че към момента на сделките ищецът не е имал
качеството на кредитор, а ответникът на длъжник. Счита, че и стабилността на
гражданския оборот допуска само по изключение атакуване на разпоредителни
сделки. В случая неоснователно се атакували сделки с недвижим имот, всеки на
значително по-висока стойност от изискуемото вземане на ищеца.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът И.К.К., изразява становище за недопустимост на предявеният иск,
а в условията на евентуалност за
неговата неоснователност, поради липсата на правен интерес от предявяването му.
Твърди се, че вземането на ищеца спрямо първия ответник за периода до
изповядване на процесните сделки било в размер на 5156,90лв., които вече в
изпълнението му били платени. До началото на м.февруари.2017г. претенцията на
ищеца била удовлетворена до размера от 6234,00лв. Поради това счита, че не е
налице правен интерес от настоящият иск, тъй като вземането на ищеца за
задълженията на първия ответник, предхождащи разпоредителните сделки е вече
удовлетворено. На следващо място счита, че не са налице кумулативно
предвидените от закона предпоставки на чл.135 ЗЗД. Не били налице действително
вземане срещу първия ответник, което да е възникнало преди действието, чието
обявяване за недействително се иска и което да не е удовлетворено преди завеждане
на иска, както и увреждане на кредитора.
Също така при извършване на атакуваните покупко-продажби, ответникът
твърди, че не е знаел за увреждането на ищеца, което настъпва в резултат на
тези сделки. Твърди, че е купил процесните имоти с оглед предходни отношения с
първия ответник, които по този начин уреждали. Въобще не му било известно за
отношенията между ищеца и зет му, за които било водено и гр.дело № **** от 2014
година.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът М.К.К. оспорва изцяло допустимостта и основателността на
предявеният иск. Също счита, че не са налице предпоставките на чл.135 ЗЗД. Липсвал
правен интерес за ищеца от предявяване на иска, тъй като за периода преди
атакуваните сделки задължението на първия ответник възлизало само на 5156,90
лв., които вече били удовлетворени по образуваното изпълнително дело №***** от
2016 година. Не било налице действително вземане на ищеца срещу И., което да е
възникнало преди действието, чието обявяване за недействително се иска.
Липсвало увреждане на кредитора. Липсвала и предпоставката от субективен
характер. При извършване на атакуваните покупко-продажби, предмет на делото,
нито съпругът й, нито тя, като ответници знаели за увреждането на ищеца, което
настъпвало в резултат на сделките. Имотите били закупени от ответника К. за
уреждане на предходни отношения с първия ответник. Ответницата твърди, че
никога не е знаела за каквито и да било спорове между нейния зет и ищеца по
делото.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 10.05.2011г.,
между „МКБ Юнионбанк” АД като кредитор, „СХБАЛ Здравец” ООД като
кредитополучател, С.А.Г. и И.И.И. като солидарни длъжници е сключен договор за
инвестиционен кредит, по силата на който и при условията на договора е
отпусната кредит в максимален размер до 130 000лв. Съгласно т. 1.13 от
договора, кредитът следвало да бъде погасен на 120 вноски за периода
05.06.2011г. до 05.04.2021г. Към момента на сключване на договора, страните по
делото са съдружници в дружеството кредитополучател, собственици на капитала
му. С протокол от 16.01.2013г. на общото събрание на съдружниците е променено
името на дружеството на „СИ – Здравец” ООД, а на 06.02.2013г. страните по
делото са продали дружествените си дялове на Миглена Серафимова Д..
С влязло в сила
решение №*** от 28.04.2015г. по гр.д.№****/2014г. на РС-Русе, И.И.И. е осъден да заплати на С.А.Г. на основание чл. 127, ал.2 ЗЗД сумата
от 11 256,72лв., представляваща 1/3 от платените за периода от 27.09.2012г. до
05.02.2014г. от С.А.Г. суми за погасяване на задължение по договора за
инвестиционен кредит.
Аналогична
претенция за 16 139,14лв., но за друг период 05.03.2014г. -01.09.2015г. Г.
е предявил против И. по гр.д.№****/2015г., по което дело няма влязло в сила
решение към настоящия момент.
За събиране на вземането
си по първото решение, ищецът е образувал изпълнително дело №********* по описа
на СИС при РС-Русе, по което до 17.02.2017г. са погасени 6927,81лв.
/удостоверение от съд. изпълнител от 05.04.2017г. на стр.99 от делото/. С
постановление от 07.11.2017г. на ДСИ С. Н., изпълнителното производство е
приключено поради цялостно изплащане на задължението на длъжника И.И..
С нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №**, том.ІІІ, рег. №****, дело №*** от
23.04.2013г. на нотариус Р. П., И.И.И. и съпругата му А.И.И. са прехвърлили на И.К.К.
собствеността върху самостоятелен обект в сграда с предназначение – за
търговска дейност, с площ от 15.360 кв.м., находящ се в гр.****, ул.„*******” №**,
ет.0, магазин 5, заедно с 1,007% ид.ч. от общите части на сградата,
идентификатор ***************.
С нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №**, том.ІІІ, рег. №****, дело №*** от
23.04.2013г. на нотариус Р. П., И.И.И. и съпругата му А.И.И. са прехвърлили на И.К.К.
собствеността върху Поземлен имот с площ от 328 кв.м., находящ се в гр.****,
ул.„****” №**, с идентификатор **********.
С нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №**, том.ІІІ, рег. №****, дело №*** от 23.04.2013г.
на нотариус Р. П., И.И.И. и съпругата му А.И.И. са прехвърлили на И.К.К.
собствеността върху поземлен имот № ******, с площ от 947кв.м., находящ се в с.
******, общ. ******, обл. ****, ул. „*********” №4, заедно с построените в него
4 /четири/ броя сгради - сграда с площ от 40 кв.м. с идентификатор № **********,
сграда с площ от 35 кв.м. с идентификатор №*********** и сграда с площ от 36
кв.м. с идентификатор *****.******.2.
Към момента на
сключване на процесните сделки, купувачът И.К.К. е имал сключен граждански брак
с М.К.К., а единият прехвърлител А.И.И. е тяхна дъщеря и съпруга на другия
прехвърлител И.И.И..
Свидетелката Е.В.В.
установява, че е живяла на съпружески начала с ищеца С.Г., познавала и
ответника И. и съпругата му А. откакто било създадено дружеството „Здравец“, в
което свидетелката работела като операционна сестра, а те били съдружници.
Дружеството се „разтурило“ през 2012г. и тогава И. и А. посъветвали С. да
прехвърли имуществото си на някой близък, както щели да направят и те, за да не
може банката да го вземе, тъй като дружеството им имало кредит. А. ги съветвала
да не обслужват този кредит. Въпреки това и до ден днешен С. извършвал
необходимите плащания по него, а И. не му давал за това никакви пари, въпреки,
че би канен. По повод на първото заведено дело от С., станало ясно, че бившият
му съдружник е прехвърлил имотите си на бащата на А. – И.К., който свидетелката
не познавала лично, но знаела, че са в добри отношения.
Свидетелят В.Й.Х.
установява, че работил заедно със С. и И. в „Здравец“ като анестезиолог.
Познавал ги от преди това и с двамата бил в добри отношения. Знаел, че имали
изтеглен кредит за закупуване на някаква апаратура, но не знаел подробности
около отношенията им по този въпрос. Свидетелят не познавал родителите на А.,
не ги бил виждал нито някога е говорил с тях. Не му било известно дали те са
инвестирали пари в клиниката.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са три
обективно съединени иска с правно основание чл. 135, ал.1 и ал.3 ЗЗД. Ищецът е
изложил обстоятелства въз основа на които счита, че е кредитор на ответника И.
и е посочил извършени от него три разпоредителни сделки с недвижими имущество,
с които счита, че го уврежда. С оглед тези твърдения и участието в процеса на
всички задължително необходими другари, следва да се приеме, че предявените
искове са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Дали
са налице всички, кумулативно изискуеми предпоставки визирани в чл. 135 ЗЗД, е
въпрос по същество на спора, а не за неговата допустимост.
В разпоредбата на
чл.135 ЗЗД са уредени два фактически състава - по чл.135, ал.1 ЗЗД и по чл.135,
ал.3 ЗЗД. Разграничението между двата състава е относно съотношението между
времето на възникване на вземането на кредитора и времето на извършване на
увреждащото действие от длъжника. Независимо от това и при двете хипотези
съществуват и общи предпоставки за възникване потестативното право на
кредитора, които са обективни и субективни.
Законодателят е
предоставил правото на кредитора да иска обявяване на относителна
недействителност за всички действия на длъжника, с които се уврежда кредиторът,
включително и възмездни договори като процесните три.
Съдебната практика приема,
че качеството кредитор е налице ако ищецът по иска твърди и съществуването на
вземането му произтича от твърдените факти в исковата молба, като за
действителността на вземането не е необходимо същото да е ликвидно и изискуемо
или установено с влязло в сила съдебно решение. Извод за несъществуване на
вземането може да се направи, само ако твърдяното вземане е отречено със сила
на пресъдено нещо. В случая ищецът е обосновал качеството си на кредитор с едно
влязло в сила съдебно решение, друго вземане предмет на висящо съдебно производство
(гр.д.№****/2015г. на РС – Русе) и трето с извършени плащания по кредита след
втората съдебна претенция (до момента на образуване на настоящото
производство). Към момента на сключване на процесните сделки, ищецът е имал
качеството на кредитор спрямо ответника И. само за част от вземането по което
има влязло в сила съдебно решение (гр.д.№****/2014г. на РС – Русе), по
изложените в него мотиви от настоящия съдебен състав. Няма спор по делото, а и
се установява от представените писмени доказателства, че това вземане е вече
погасено, окончателно по време на настоящото производство. Дали ищецът има
качеството на кредитор по отношение на заявената претенция по гр.д.№****/2015г.
е въпрос по който настоящият съдебен състав не би могъл да вземе становище в
настоящото производство, тъй като окончателното решението по този спор ще се
ползва със сила на пресъдено нещо. С определение № ****/27.07.2017г. на ВКС по гр. д №****/2016г. на ІV г.о. е допуснато до обжалване въззивното решение по този висящ
спор относно предпоставките за приложение разпоредбите на
чл.127, ал.2 ЗЗД за солидарен съдлъжник, който е изплатил част от месечните
вноски по сключен договор за банков инвестиционен кредит. Решението по този
въпрос обаче не би било обвързващо за преценката относно качеството на кредитор
на ищеца за платените след това вноски, след 07.05.2015г., както е посочено в
исковата молба „около 110 000лв.“ общо, срещу което твърдение ответниците
не са възразили. Настоящият съдебен състав вече е изразил принципната си
позиция по въпроса /при разглеждане на гр.д.№****/2014г./, че солидарният
съдлъжник дължи припадащата му се част не от общия дълг такъв, какъвто е бил в
момента на възникването му, а припадащата му се част от това, което е платено
за погасяването на дълга такъв, какъвто е бил в момента на погасяването или
съответната част от всяка платена погасителна вноска. В този смисъл и
определение №510 от 07.06.2016г. по гр.д.№427/2016г. на ІVг.о. на ВКС, с което
не е допуснато до касационно обжалване въззивното решение, с което е потвърдено
първоинстанционното решение по гр.д.№****/14г. на РС – Русе. С оглед на това и
липсата на възражения от ответниците срещу твърденията за извършени плащания по
кредита, следва да се приеме, че ищецът има качеството на кредитор по отношение
на ответника И., съответно и правен интерес от обявяване на относителната
недействителност до размера на 1/2 ид.ч. на процесните три сделки. С оглед
възникването на това вземане обаче, следва да са налице и останалите елементи
от фактическия състав на чл. 135, ал.3 ЗЗД – сделките да са били предназначени
от длъжника /И./ и лицето, с което той е договарял /К./, да увредят кредитора.
Липсват обаче
доказателства по настоящото дело, от които да може да се направи извод за знанието у длъжника за увреждането
- съзнание, че с извършеното действие кредиторът ще бъде ощетен или че
длъжникът създава или увеличава платежната си неспособност, или предприетото
действие ще затрудни удовлетворението на кредитора С.Г.. Както и свидетелката
Елица В. сочи, прехвърлянето на имотите било извършено, за да не може банката
кредитор да се удовлетвори от тях. Към 23.04.2013г. /сключването на атакуваните
сделки/ липсват доказателства, че ответникът И. е знаел или би следвало да
знае, че в един по-късен момент негов кредитор ще бъде ищецът, а не банката.
Дори и това становище да не бъде споделено, то липсва каквото и да е основание
да се приеме, че ответникът К. към момента на придобиване на имотите е знаел за
взаимоотношенията между И. и Г., наличието на тяхно задължение по банков
кредит, отношенията им във връзка с плащането му, още по-малко за възникването
в бъдеще на задължение на първия към втория. Наличието на роднинска връзка
между прехвърлителя и приобретателя по сделките не е достатъчно да обоснове
обратния извод, доколкото родството им не от изрично и изчерпателно изброените
в презумпцията по чл. 135, ал.2 ЗЗД. Допуснатия до разпит свидетел на ищеца В.Х.
за установяване именно на този субективен елемент от фактическия състав на Павловия
иск не излага обстоятелства в тази насока. Липсва каквото и да е доказателство
по делото за знание у ответника К. за бъдещото възникване на задължение на И.
към Г., както и че тези сделки имат за цел именно ощетяването на ищеца като
кредитор.
По изложените
съображения, следва да се приеме, че не са доказани субективните елементи от
фактическия състав на чл. 135, ал.3 ЗЗД, поради което исковете с това правно
основание следва да се отхвърлят като недоказани. Исковете на основание чл.
135, ал.1 ЗЗД пък се явяват неоснователни, тъй като ищецът няма качеството на
кредитор по отношение на ответника И., възникнало преди процесните сделки.
Вземането му за него период е удовлетворено, включително и преди образуване на
настоящото дело, в който смисъл ответниците са направили възражение по в срока
по чл. 131 ГПК и са представили доказателства за това.
С оглед изложеното
и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, ищецът следва да заплати направените от
тримата ответници разноски за настоящото производство които са 2000лв. за
ответника И., 1500лв. за ответника К. и 1650лв. за ответницата К..
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.А.Г. ЕГН********** срещу И.И.И. ЕГН**********,
И.К.К. ЕГН********** и М.К.К. ЕГН********** обективно съединени искове за
прогласяване относителната недействителност по отношение на ищеца до размера
½ ид. част на сделките материализирани в:
- Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №**, том.ІІІ, рег. №****, дело №*** от
23.04.2013г. на нотариус Р. П. с предмет правото на собственост върху самостоятелен
обект в сграда с предназначение за търговска дейност, с площ от 15.360 кв.м.,
находящ се в гр.****, ул.„*********” №**, ет.0, магазин 5, заедно с 1,007%
ид.ч. от общите части на сградата, идентификатор ***************.,
- Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №**, том.ІІІ, рег. №****, дело №*** от
23.04.2013г. на нотариус Р. П., с предмет правото на собственост върху Поземлен
имот с площ от 328 кв.м., находящ се в гр.****, ул.„******” №**, с
идентификатор **********. и
- Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №**, том.ІІІ, рег. №****, дело №*** от
23.04.2013г. на нотариус Р. П., с предмет правото на собственост върху поземлен
имот № ******, с площ от 947кв.м., находящ се в с. ******, общ. ******, обл.
Русе, ул. „*********” №*, заедно с построените в него 4 /четири/ броя сгради -
сграда с площ от 40 кв.м. с идентификатор № **********, сграда с площ от 35
кв.м. с идентификатор №*********** и сграда с площ от 36 кв.м. с идентификатор *****.******.*.,
като недоказани и неоснователни.
ОСЪЖДА С.А.Г. ЕГН********** с адрес *** да заплати на И.И.И.
ЕГН********** с адрес *** сумата от 2000лв. разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА С.А.Г. ЕГН********** с адрес *** да заплати на И.К.К.
ЕГН********** *** сумата от 1500лв. разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА С.А.Г. ЕГН********** с адрес *** да заплати на М.К.К.
ЕГН********** със съдебен адрес ***, адв. Т. Б. сумата от 1650лв. разноски за
настоящото производство.
Решението може да
се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Русе.
Районен
съдия: