Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 521 от 07.04.2021г., град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на единадесети март две хиляди двадесет и първа година в публично заседание
в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1.
Станимир Христов
2. Диана Ганева
при секретаря И. Г. и прокурор Христо
Колев като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно
административен характер дело номер 239
по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
касационна жалба на ОДМВР Бургас против Решение №260058/18.12.2020г.,
постановено по НАХД №427/2020 г. по описа на Районен съд - Царево, с което е
отменено наказателно постановление № 251а-255/05.10.2020г. , издадено от
директора на ОДМВР Бургас, с което на С.С.М. ***, с ЕГН **********, на
основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лв. Иска се от съда да отмени оспорваното
решение като незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуални правила
и на материалния закон, както и поради неговата необоснованост. Посочените в жалбата
оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК, във връзка с чл.63, ал.1,
изречение второ от ЗАНН– неправилно решение поради съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови
доказателства.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът
по касация, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е
постъпило писмено възражение и молба от адв.М.И.Т.-пълномощник на ответника по
касация, в които оспорва жалбата и моли решението на РС-Царево да бъде оставено
в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на
направените по делото разноски за настоящата инстанция, а именно адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. Представя договор за правна защита и
пълномощно.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за основателност на
касационната жалба.
Административен
съд - Бургас, ХV-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея възражения, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК,
настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна. Съображенията за това са следните:
С наказателното постановление, С.М. е наказан за това, че на
15.04.2020г., около 20.13 часа, се разхожда на открито обществено място-улица
„Г.Кондолов“ в с.Лозенец, като е без поставена защита на лицето или друго
средство, покриващо носа и устата, с което е нарушил въведената в т.І, подточка
9 от Заповед №РД-01-124/13.03.2020г., допълнена със Заповед
№РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на
здравеопазването противоепедимична мярка по чл.63, ал.1 от Закона за здравето,
а именно: „всички лица, които се намират на закрити или открити обществени
места са длъжни да имат поставена защитна маска за лице или друго средство,
покриващо носа и устата“.
С обжалваното наказателно постановление въззивният съд е отменил
наказателното постановление. Приел е че нарушението е безспорно установено и
доказано. Действително на посочените в АУАН и в НП дата и място М. е бил без
маска, с което е осъществил състава на чл.209а
от Закона за здравето, но деянието представлява маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. За да приложи чл.28 от ЗАНН, съдът е приел, че
деянието е извършено в с.Лозенец, което е малко населено място, извън
туристическия сезон, късния час на извършване на нарушението и обстоятелството,
че по улицата по това време (съгласно обясненията на актосъставителя) не е
имало никаква хора
Настоящият
състав намира решението за правилно. Касационната жалба, с оплакванията
формулирани в нея, е неоснователна.
Районният
съд е формирал изводите си въз основа на изцяло изяснената фактическа
обстановка, след като е обсъдил всички обстоятелства по делото, установяващи се
от събраните писмени доказателства, както и наведените от страните доводи и
възражения. При постановяване на обжалваното решение правилно е приложен
материалния закон. Районният съд не е нарушил процесуалните правила относно
събирането на допустимите и относими към спора доказателства, и е попълнил
делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството пред него
факти.
Съдът не споделя
становището на касатора, че конкретно извършеното от М. деяние не представлява маловажен случай. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК
маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на деяние от този вид. Настоящият съдебен състав счита, че
преценката за наличие на маловажен случай е поставена в зависимост от наличие
на конкретни факти, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност на
нарушението и дееца.
Съдът не споделя възражението на
касатора, че разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не е приложима относно формалните
нарушения, каквото е настоящото. Действително, въведените
противоепидемиологични мерки във връзка с пандемия от Ковид-19 са охраняване на
обществени отношения от първостепенна важност, а именно здравето и живота на
гражданите, но следва да се отчета факта, че нарушението е извършено в късната
част на денонощието, като и че по това
време не е имало други хора. При така установеното, административнонаказващият
оран не е следвало да налага санкция, а да предупреди устно или писмено
нарушителя, че при ново нарушение ще бъде санкциониран.
При така изложеното настоящият състав
намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни
основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде оставено в сила.
В нарочна
молба към писменото възражение, както и в молба с вх.№2559/10.03.2021г., процесуалният
представител на ответника по касация –
адв.Мария Илчева-Тодорова е поискала присъждане на направените разноски размер на 300 лв. –адвокатско възнаграждение.
С писменото възражение е представен договор за правна защита и съдействие, в
което е договорено възнаграждение в размер на 300лв., платени в брой. При този
изход на спора и поради липсата на възражение за прекомерност относно размера на адвокатското възнаграждение,
в полза на М. следва да се присъдят и направените по делото разноски в размер на 300 лв.
На основание чл.221, ал.2, във вр. с
чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд Бургас,
петнадесети състав,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260058/18.12.2020г., постановено по НАХД №427/2020
г. по описа на Районен съд – Царево.
ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да заплати на С.С.М. ***, с ЕГН **********,
сумата от 300 лв., представляваща
направените по дело разноски.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.