№ 1393
гр. Русе, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря М.В.Б.
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20244520101898 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взема предвид:
Производството е с правна квалификация чл. 55, ал.1,т.1 от ЗЗД.
Ищецът М. Е. И. твърди, че е страна по договор за потребителски кредит
№***, сключен с ответното дружество. Договорът бил сключен за сумата в
размер на 500.00 лв., предоставен кредит от ответника на ищеца при ГПР
48,45 %, годишен лихвен процент 41,00 % и лихвен процент на ден 0,11, при
срок на кредита от 18 месеца. Твърди, че е била постигната и договореност за
допълнителни услуги, с които ищцата е следвало да върне сумата от 662,68 лв.
Счита, че сключения договор е нищожен поради противоречие с добрите
нрави и поради това, че е сключен с неспазване нормите на чл.11, т.9 и т.10 от
ЗПК, във връзка с чл.22 от същия. С оглед на това налице били последиците на
чл.23 от ЗПК, а именно потребителят дължи връщане само чистата стойност
на паричния заем, но не и лихва и други разходи по него. Излага съображения
в подкрепа на твърдяното, а именно с договора се накърнявал принципа на
добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, тъй като с него се
постигала нееквивалентност на насрещните престации по договорното
съглашение, както и злепоставяне интересите на потребителя с цел извличане
на собствена изгода на кредитора. В случая заемът бил с кратък срок на
1
ползване 11 месеца, но възнаградителната лихва била уговорена в размер на
близо 300% по-висока стойност на заема, толкова колкото обикновено такъв
процент печалба се начислявал в дългосрочни кредити над 15 години.
На следващо място заявява, че е налице заобикаляне на разпоредбата на
чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като с уговорката да се заплаща пакет от допълнителни
услуги се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от 5 пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ.
на ПМС № ***/2014г. На следващо място счита за нищожни като
противоречащи на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл.143, т.19
от ЗПК на клаузите в Раздел VІ от договора за заем, с които годишният
процент на разходите е определен в размер на 48,45%. Същевременно, в ГПР
трябвало да се отразят общите разходи по кредита за потребителя, като в
случая не е установено по какъв начин е начислен посочения по-горе процент,
т.е. дали в него не са включени и други разходи, освен възнаградителна
лихва.На следващо място заявява, че договорът е недействителен на
основание чл.22 от ЗПК, тъй като не са спазени императивните изисквания,
уредени в чл.10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.7 до т.12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7 до т.9 от
ЗПК, сред които точно определяне на възнаградителна лихва и на годишен
процент на разходите. С оглед на изложеното моли съдът да осъди ответното
дружество да върне на ищеца платената без основание сума от 503,45 лв. по
Договор за кредит № ***.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е
депозирал отговор на исковата молба. Счита предявеният иск за
неоснователен и недоказан. Счита за безспорно, че между страните е сключен
процесния договор, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца в
заем сумата в размер на 500,00 лв., а ищецът се е задължил да върне
договорената сума заедно с възнаградителна лихва, както и възнаграждение за
закупени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Заявява, че съгласно чл.22
от ЗПК (в приложимата редакция към датата на сключване на договора),
когато не са спазени изискванията: чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 до т.12 и т.20,
чл.12, ал.1, т.7 до т.9 от ЗПК, договорът за кредит е недействителен. Липсата
на всяко едно от тези императивни изисквания водела до настъпване на
последиците на чл.22 - изначална недействителност на договора. В случая
обаче били спазени всички изискуеми при самото му сключване изисквания, в
това число допусканията при изчисляване на ГПР. Ето защо възраженията и
2
доводите, изложени в исковата молба относно недействителност на договора
били напълно неоснователни. Заявява, че процесният договор отговаря от
външна страна на изискванията в чл.10, ал.1 от ЗПК, в съответствие с чл.11,
ал., т.7 от ЗПК – посочена била общата дължима сума по кредита, отделно
било посочено общото задължение по кредита и по закупената допълнителна
услуга. Заявява, че в договора ГПР е фиксиран като абсолютна процентна
стойност. В такъв случай не било необходимо посочването на взетите в
предвид допускания на ГПР, доколкото той е неизменен, формиран е от
фиксирано вземане – възнаградителна лихва, която не се променя при никакви
условия. Наред с това в ЗПК не било посочено, че в договора трябва изрично
да се посочат компонентите на ГПР. Разликата идвала от начина на
изчисляване на ГПР съгласно законовите изисквания. Още повече дали
посочения размер на ГПР бил правилно посочен било относимо от
последиците предвидени в чл.19, ал.4 от ЗПК и не водело до действителност
на целия договор. С това не се и заблуждавал потребителя, тъй като в
договора били посочени всички параметри по него и какви суми са дължими в
общ и разбит по вид и размер.
На следващо място сочи, че дори и да се установи, че ГПР е по-висок от
законово допустимия по чл.19, ал.6 по ЗПК, то последица от това е единствено
недължимост на сумите, с които се надвишава размера, но не и до
недействителност на целия договор за кредит. На следващо място счита за
неправилни доводите на ищеца, че с уговарянето на пакет от допълнителни
услуги се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като в
тази връзка счита, че тези допълнителни услуги не следва да бъдат включени в
ГПР. Позовава се на разпоредбата на § 1, т.1 от ДР на ЗПК, който
възпроизвежда правилото на чл.3, буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО. На
следващо място, счита че евентуално следва да се приложат последиците,
предвидени за непосочване на годишния процент на разходите от договор за
потребителски кредит. На следващо място относно доводите за
неравноправност на клаузи в договора, счита, че важи правилото на чл.143 от
ЗЗП, с които законодателят е предвидил няколко критерия, чрез които може да
се установи неравноправния характер на съответните договорни клаузи, като в
случая процесният договор съдържа всички реквизити, съгласно изискванията
на закона. Поради това счита, че договорът между страните е действителен и
не може да се приложи разпоредбата на чл.22 от ЗПК. С оглед на горното
3
моли съдът да остави без уважение предявения иск и да го отхвърли като
неоснователен и недоказан. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмено становище
на процесуалния представител ищеца адв. Е. И. заявява, че поддържа исковата
молба, счита, че исковете са основателни и доказани. Претендира и
адвокатски хонорар в размер на 480 лв.
В съдебно заседание ответната страна не се явява и не се представлява. В
писмено становище процесуалния представител оспорва исковата молба и
поддържа депозирания отговор на исковата молба. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Не се спори между страните, а и от представения по делото Договор за
потребителски кредит Профи кредит Стандарт № ***, се установява, че на
05.05.2023 г. между М. Е. И., ЕГН: ********** и ПРОФИ КРЕДИТ
България ЕООД бил сключен договор по силата на който на ищеца е
предоставена сума в размер на 500,00 лева при следните условия: годишен
лихвен процент от 41,00% и 0,11% лихвен процент на ден, годишният процент
на разходите – 48,45%., като общата дължима сума от кредитополучателя е в
размер на 662,68 лева.
В договора е посочено, че е поискана и закупена от ищеца допълнителна
услуга, като по силата на раздел VI „Параметри“ от договора, на ищеца е
начислено възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер
на 200,00 лева. Съгласно договора тази такса е дължима на равни части през
периода на кредита, съразмерно добавени към всяка една погасителна вноска
от погасителния план към договора, като дори при предсрочно погасяване
същата се дължи изцяло. На кредитополучателя е начислена такса в размер на
300,00 лева за услугата „Флекси“, която също е дължима на равни части през
периода на кредита, съразмерно добавени към всяка една погасителна вноска
от погасителния план към договора. Освен това дори при предсрочно
погасяване на кредита, кредитополучателя дължи частично таксата от
сключване на договора за кредит до предсрочното му погасяване. С
4
разсрочване на сумата за двете допълнителни услуги, общата месечна
погасителна вноска възлиза на сумата от 64,60 лева, а общият размер на
дължимото по кредита – 1162,68 лева.Редът за закупената допълнителна
услуга „Фаст“ и „Флекси“ е описан и в Общите условия на заемодателя към
договора за потебителски кредит. В т.15.1 е описано, че всеки пожелал да
закупи допълнителна услуга „Фаст“ получава приоритетно разглеждане и
становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди
кредитоискателите, без закупена такава услуга и в рамките на 1 час, считано
от постъпване на искането. В т.15.2 е описано, че с допълнителната услуга
„Флекси“ клиентът получава право да променя погасителния си план.
Не е спорно, че е била постигната договореност между ищеца и
ответното дружество за заплащане на пакета от допълнителни услуги, описани
по – горе, в размер на 500,00 лева, като общото задължение по кредита и по
пакета от допълнителни услуги възлиза в размер на 1162,68 лева.
От приетото по делото заключение на съдебно-икономическата
експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно, се установява, че
в договор № *** от 05.05.2023 г. е посочен годишен процент на разходите в
размер на 48,45%. Изчисляването на ГПР кредиторът е извършил, съгласно
посочените в т. 5.2 от ОУ допускания и конкретно: Размер на кредита – 500,00
лева; Срок на кредита - 18 месеца; ГЛП от 41,00 % уговорен в Договора;
Анюитетни погасителни вноски. Според експерта в ГПР не е включена цената
на допълнително поисканите услуги „Фаст“ и „Флекси“. При включването на
услуги „Фаст“ и ,,Флекси“ размерът на ГПР би бил 254,65 %. След изчисления
вещото лице е отговорило, че допълнителните услуги оскъпяването на
кредита е със 75,45%. Според разясненията дадени от вещото лице в съдебно
заседание по кредита ищцата е изплатила общо сумата 1013,28 лв. Не е
спазвала падежните вноски и на 11.12.2023 г. окончателно погасява
задължението си по кредита. Допълнителните суми услуга Фаст 200,00 лв. и
услуга Флекси 300,00 лв. не са включени към годишния процент на разходите.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
прави следните изводи от правна страна:
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Според чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
5
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. В
този смисъл процесния договор попада под уредбата на ЗПК.
Не се спори от страните, а и от приетите по делото писмени
доказателства по безспорен начин се установява, че между страните е бил
сключен Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт №
***/05.05.2023 г. /стр. 34 и сл./ В договора е посочено, че клиентът е закупил
допълнителни услуги „Фаст“ - за приоритетно разглеждане на искането за
кредита и „Флекси“ - за възможност за промяна на погасителния план, като
цената на първата е в размер на 200,00 лева, а на втората – 300,00 лева.
Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на
договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е
предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст (чл.10а, ал.2) да се
изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита. Съдът счита, че в уговореното споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, липсва допълнителна услуга
по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са
извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното
отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и
неговото администриране. В случая по същността си уговорените и
претендирани суми включват заплащане на дейности, свързани с усвояване и
управление на кредита, доколкото касаят както отпускането на кредита
приоритетно, така и управлението му – предоставената възможност за
изменение на погасителния план. Поради това попадат под изричната забрана
на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК за начисляването на такива такси.
Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на
задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен
принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде
осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за
кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и
кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде
6
възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за
фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и
стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен
договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.В
случая съдът установи съдържанието на включените разходи посредством
тълкуване на клаузите на договора за потребителски кредит съотнесени към
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК и тази на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Формиране
на процентното съотношение на годишния разход по кредита към размера на
главното вземане следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно
която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Въз основа на посочената разпоредба, възнагражденията за процесните
услуги, наименувани „Фаст“ и „Флекси“, следва да бъдат включени в ГПР.
Видно от уговорките в договора и изчисленията на ГПР от вещото лице по
назначената СИЕ, в него не се включват таксите „Фаст“ и „Флекси“. По този
начин общодължимата сума по договора в размер на 1162,68 лева, в която
сума са включени процесните услуги, не съответства на посочения размер на
годишния процент на разходите -48,45%, и практически надвишава
значително 75,45%. Плащанията за „Фаст“ и „Флекси“ възлизат на общо
сумата от 500 лева, което колкото кредита от 500 лева. От неоспореното
заключение на вещото лице се установява, че при включването на услуги
„Фаст“ и ,,Флекси“ размерът на ГПР би бил 254,65 %. От тук следва, че е
нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, предвиждаща че годишният
процент на разходите по кредита не може да бъде по- висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения, тъй като договореното
задължение за потребителя да заплати допълнителни услуги не са взети
предвид при изчисляване на посочения в договора годишен процент на
7
разходите, в резултат на което последният не съответства на действителния
такъв, определен съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по
кредита. Тази уговорка е във вреда на потребителя, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на кредитора и потребителя, поради което съставлява
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите. Всички уговорки, които противоречат на нормите на ЗПК се
явяват нищожни, на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Поради това в случая
клаузата, предвиждаща заплащане на възнаграждение за закупена услуга
„Фаст“ и възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, се явяват в пряко
отклонение от императивни правни норми, заобикалят такива и противоречат
на добрите нрави, поради което са нищожни.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните
правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от
тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния договор относно
определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от повелителни
норми на закона или че договорът за паричен заем би бил сключен и ако в него
не е включена клаузата за ГПР, като се изходи и от характера на този договор,
който е възмезден и включването на клауза за договаряне ГПР по него е
въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Предвид изложеното, в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4
ЗЗД и ищожността на посочената клауза по договора обуславя
недействителността на целия договор.
Според чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Поради това,
ищцата дължи само чистата сума по кредита, която в случая е 500,00 лева.
От изготвената по делото СИЕ се установява, че ищцата по договора за
кредит е заплатила сума от 1003,47 лв. Първоначално с исковата молба се
претендира връщане на платена сума в размер на 225,68 лева, но в хода на
производството на основание чл. 214 от ГПК е изменен размерът на
предявения осъдителен иск по чл. 55 от ЗЗД, като вместо за сумата от 225,68
8
лева, същият да се счита предявен за 503,45 лева, поради което и искът следва
да бъде уважен в претендирания размер.
По тези съображения съдът счита, че предявения иск по чл. 55, ал.1 ЗЗД
осъждане на ответното дружество да върне на ищеца платената без основание
сума по договора за кредит № *** от 05.05.2023 г., е доказан и основателен.
С оглед на този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в
тежест на ответника следва да бъдат възложени дължимата държавна такса в
размер на 50 лева, съгласно чл. 2 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, доколкото ищецът е освободен от
заплащането на държавна такса и разноски за производството (чл. 83, ал. 1, т.
1 от ГПК), както и разноските по платено възнаграждение за вещо лице по
назначените СИЕ в размер на 200 лева.
Претендира се и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 38 от ЗА. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие,
съгласно който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на
чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА на адвоката се определя размер
не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В случая при определяне размера на
дължимото адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по делото е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. В случая минималният размер на възнаграждението
за този иск е в размер на 480,00 лева с ДДС, което съдът следва да присъди
като справедливо, доколкото делото не се отличава с правна и фактическа
сложност, не са разпитвани свидетели и е съдебните заседания са протекли без
явяване на страните и техните процесуални представители.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ПРОФИ КРЕДИТ
България ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, район Средец, бул. България № 49, бл. 53Е, вх.В, представлявано от
управителите Светослав Николаев Николов, Наталия Миткова Лозанова и
Ярослав Кжищоф Чулак да заплати на М. Е. И., ЕГН: **********, с адрес гр.
9
Русе, ул.***, *** сумата 503,45 лв. /петстотин и три лева и 45 ст./, платената
без основание сума по договора за кредит № *** от 05.05.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК ПРОФИ КРЕДИТ България
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
район Средец, бул. България № 49, бл. 53Е, вх.В, представлявано от
управителите Светослав Николаев Николов, Наталия Миткова Лозанова и
Ярослав Кжищоф Чулак да заплати по сметка на Русенски районен съд
сумата в общ размер от 250,00 лева /двеста и петдесет лева/, представляваща
държавна такса и разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата ПРОФИ
КРЕДИТ България ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район Средец, бул. България № 49, бл. 53Е, вх.В,
представлявано от управителите Светослав Николаев Николов, Наталия
Миткова Лозанова и Ярослав Кжищоф Чулак да заплати на ЕАД Е. И. с ЕИК
*********, с адрес на кантората гр. Пловдив, ул. *** сумата 480,00 лева с
ДДС /четиристотин лева/ за осъщественото представителство и защита на М.
Е. И., ЕГН: ********** пред първа инстанция.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Русенския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
10