Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ……/30.03.2022 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI - 7 състав, в публичното съдебно заседание
на тридесети март през две хиляда двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Павлинка Славова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 755 по описа за 2019 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
С исковата молба ищецът „Ф.Р.Т.“ ООД, дружество
регистрирано и съществуващо по законите на Република Румъния, твърди, че ответникът
„Д.С.БГ“ ЕООД, дружество учредено и регистрирано по законите на Република
България, му възлага срещу възнаграждение по силата на 7 броя възлагателни
писма от 14.11.2017 г., 18.01.2018 г., 10.05.2018 г., 21.06.2018 г., 09.07.2018
г., 21.08.2018 г. и 15.10.2018 г. да изпълнява функциите на корабен агент на
моторен кораб „Перелик“ (собственост на българското дружество) и неговия
плавателен състав за всички обичайни сделки във връзка с пребиваването на
кораба в дунавските пристанища, находящи се на територията на Република Румъния
(Чернавода, Луминица, Мидия, Констанца), а именно: пребиваване на кораба в
съответното пристанище, натоварване, разтоварване, корабен сървей,
представителство пред пристанищните и местните власти за плащане на дължимите
пристанищни такси, съдействие при пилотаж, буксир, снабдяване с вода,
електричество, гориво. За дължимите агентийски услуги и дисбурсментски разходи
румънското дружество издава 6 броя фактури и дисбурсментски сметки на обща стойност 106 820,04 евро. Въпреки извършените частични
плащания подробно разбити по суми и дати в списъка по чл. 366 ГПК, остава непогасена
разлика в размер на 55 675,06 евро. За вредите от забавеното изпълнение на
задълженията по фактури е уговорено заплащане на неустойка в размер на 0,5% на
ден върху просрочените суми, променено в последствие на 0,3%, като ищецът
претендира заплащане на неустойка в размер на 0,025%, която считано от падежа
на всяко отделното задължение до 06.02.2019 г., е в размер на 19 246,39 евро.
Претендира разноски.
Ответникът „Д.С.БГ“ ЕООД не оспорва, че на ищеца е
възлагано да е корабен агент на притежавания от ответника м/к „Перелик“ и
плавателния му състав в изброените дунавски пристанища в Румъния. Оспорва
дължимостта на обективираните в процесните фактури суми за тласкане и бутане
(тъй като услугите не са предоставени от ищеца, а от трети лица, евентуално, че
не са представени доказателства за действително заплатения от ищеца разход за
тази услуга) и такси за преминаване през каналите на тласкачите (тъй като това
е разход, който следва да бъде направен от собствениците на тези кораби).
Евентуално счита исковите претенции за погасени по давност. Вземанията за неустойката оспорва с възражения за
нищожност, поради противоречието им с добрите нрави, като водещо до
неоснователното обогатяване на ищеца за сметка на ответника. Освен това
клаузата за неустойка е неотносима към вземанията по договорите за влачене.
Релевира възражение за прихващане с насрещни вземания за връщане на недължимо
платени на ищеца сума в общ размер от 43 864,00 евро. Претендира разноски.
С допълнителната искова молба се твърди, че обичайно
между страните е ищецът да обяви на ответника с проформа фактура очакваните
разходи по обслужване на кораба за съответния рейс (включително относно
стойността на услугата за тласкане и необходимостта от заплащането на транзитни
такса за тласкача), като след запознаване с предложените условия и ако е съгласен
с тях ответникът подписва възлагателното писмо. По този начин условията между
страните се уговорят при свободно пазарно договаряне. Твърди се, че част от
услугите по теглене и влачене са извършвани с кораби на трети лица, а част от
тях са осъществявани с кораби на ищеца, като това обстоятелство е известно на
ответника. Възражението за прихващане се оспорва с доводите, че няма насрещно
вземане, което да се прихване към исковите претенции. Давността не е изтекла,
тъй като е прекъсната с признаване на задължението чрез извършеното частично
плащане на дълга от ответника. Неустойката не е прекомерна и е приложима за
всички вземания, включително и за тези за тласкане.
С допълнителния отговор ответникът счита, че след като
корабите „Р.7“ (сега „Ф. 7“) и „Ф. уан“ (с които са извършено част от услугите
по тласкане) са собственост на ищеца, то предоставените с тях услуги не са в
качеството на корабен агент, а на корабопритежател на влачещия/теглещия кораб,
респ. възникналите отношения са такива по договор за влачене, а не по договор
за агентиране. Задълженията по договора за влачене се погасяват с едногодишен
давностен срок. Оператори на корабите „Атлас 1“ и „Еуростар 3“, с които са
извършени другата част от услугите по тласкане, са на трети лица, поради което
ищецът не е титуляр на вземането за заплащане на услугата по тласкане.
В становище от 02.03.2021 г. (л. 1501) ответникът сочи,
че ищецът наема тласкачите за 500,00 евро на ден, което е по-високо от
претендираната от ищеца сума за тласкане в размер 1000,00 евро на ден. Сочи и
че ищецът не е упълномощен да извършва тласкането лично, като в този случай е
налице хипотеза на договаряне сам със себе си, за което ищецът не е изрично
упълномощен. Посочва, че тласкачите трябва да работят по предварително обявена
тарифа, каквато по делото не е представена.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема следното:
По делото е безспорно обстоятелството, че между ищеца „Ф.Р.Т.“ ООД,
дружество регистрирано в Румъния, и ответника „Д.С.БГ“ ЕООД, дружество
регистрирано в Република България, са сключвани договори за корабен агент, по
силата на които ответникът възлага на ищеца, а последния приема, да действа
като негов корабен агент по отношение на м/к „Перелик“ и плавателния му състав
в изброените пристанища в Румъния.
Доколкото обичайното местопребиваване на корабния агент е Румъния и
услугата се предоставя на територията на тази държава, то съгласно чл. 4, ал. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) №
593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно
приложимото право към договорни задължения (Рим I), за договорните
отношения между страните е приложимо румънското материално право.
Съгласно допусната по делото съдебно-юридическа експертиза (л. 1467) в
румънското законодателство договорът за корабно агентство се урежда от Постановление №
22/ от 29.01.1999 г. относно управлението на пристанищата и навигационните
пътища, ползване на инфраструктурата на морския транспорт, попадащ към
обществения сектор, както и извършването на морска транспортна дейност по
пристанищата и по вътрешните навигационни пътища (Постановление № 22/1999 г.), съгласно чл. 56 и следващите, агентът представлява
кораба, корабособственика, пред всички лица, който осъществяват услуги в полза
на кораба, в рамките на представените му правомощия, като заплаща съответните
разходи в тази връзка, като подпомага кораба и неговия капитан във всичките му
действия от пристигането до отплаването от пристанището. По отношение на договора за корабно агентство като вид
мандатен договор са приложими и правилата на договора за търговски представител
(чл. 2075-2095 Румънски граждански кодекс – РГК) и договора за поръчка с
представителство (чл. 2013-2037 РГК), спрямо който са приложими общите правила
на представителството (СЮЕ, отговор задача 1).
Съгласно чл. 2013, пар. 1 РГК договорът за поръчка е
неформален, като приемане на поръчката може да бъде обективирано чрез започване
на изпълнението от договора от агента (отговор задача 6). Съгласно чл. 2025 РГК
(отговор въпрос 1), освен ако не е уговорено друго, принципалът е длъжен да
предостави на агента средствата за изпълнение на поръчката, като доверителят
възстановява на агента разумните разходи, направени от последния за изпълнение
на поръчката, ведно със законната лихва, от датата на извършване на разхода.
Съгласно чл. 2027 РГК (отговор задача 6), ако поръчката е възмездна принципалът
е длъжен да заплати на агента и уговореното възнаграждение.
В настоящия случай се установява, че със 7 броя пълномощни за корабен агент
от 14.11.2017 г. (л. 118), 18.01.2018 г. (л. 124), 10.05.2018 г. (л. 120),
21.06.2018 г. (л. 126), 09.07.2018 г. (л. 28), 21.08.2018 г.(л. 130) и
15.10.2018 г. (л. 122), чиято автентично и съдържание не се оспорват,
ответникът упълномощава/номинира ищеца за корабен агент на плавателния му
състав в румънските пристанища в Чернавода и Констанца. Всяко пълномощно
съдържа текст, съгласно който пристанищните такси и евентуалните разходи за
обслужване на кораба ще бъдат заплащани от „Д.С.БГ“ ЕООД. Доколкото се оспорва
единствено обстоятелствата около услугата тласкане/влачене на плавателния
състав и дължимостта на транзитна такса за влекача, то съдът приема, че между
страните е безспорно обстоятелството, че на посочените в пълномощните очаквани
дати за пристигане на плавателния състав в румънските пристанища ищецът действа
като корабен агент на ответника. Следователно между страните валидно възникват
и съществуват в процесния период облигационни отношения, основани на договор за
корабно агентство.
Във връзка с извършените разходи като корабен агент по процесните 7
договора за корабно агентство ответникът получава от ищеца 6 броя
дисбурсментски сметки (видно от приложените по делото транспортни документи,
чиято автентичност и съдържание не е оспорена). На 09.01.2018 г. (л. 54) е
получена дисбурсментска сметка № 873А от 31.12.2018 г. (л. 132) по първия
договор на стойност 940,00 евро, представляващи разходите, направени от ищеца
въз основа на възлагателно писмо (пълномощно за корабен агент) от 14.11.2017 г.
(л. 118) с предмет пристигането и отплаването на м/к „Перелик“ с баржи DS 1006,
DS 2006, RT 4 в периода 17-22.11.2017 г.
На 27.03.2018 г. (л. 56) е получена
дисбурсментска сметка № 2039 от 12.03.2018 г. (л. 141) по втория договор на
стойност 920,00 евро, представляващи разходите, направени от ищеца въз основа
на възлагателно писмо (пълномощно за корабен агент) от 18.01.2018 г. (л. 124) с
предмет пристигането и отплаването на м/к „Перелик“ с баржи DS 1006, DS 2006 в
периода 22.01-17.02.2018 г.
На 20.06.2018 г. (л. 58) е получена дисбурсментска сметка № 2108 от
31.05.2018 г. (л. 160) по третия договор на стойност 740,00 евро,
представляващи разходите, направени от ищеца въз основа възлагателно писмо
(пълномощно за корабен агент) от 10.05.2018 г. (л. 120) с предмет пристигането
и отплаването на м/к „Перелик“ с баржи DS 1006, DS 2006, RT 4 в периода
14-19.05.2018 г.
На 12.09.2018 г. (л. 60) е получена дисбурсментска сметка № 2188 от
31.08.2018 г. (л. 174) по четвърти и пети договор на стойност 2760,00 евро,
представляващи разходите, направени от ищеца въз основа възлагателни писма
(пълномощни за корабен агент) от
21.06.2018 г. (л. 126) и от 09.07.2018 г. (л. 128) с предмет пристигането
и отплаването на м/к „Перелик“ с баржи DS 1006, DS 2006, RT 4 в периода
25.06-24.07.2018 г.
На 15.01.2018 г. (л. 62) е получена дисбурсментска сметка № 2246 от
30.09.2018 г. (л. 193) по шестия договор на стойност 2975,30 евро,
представляващи разходите, направени от ищеца въз основа възлагателно писмо
(пълномощно за корабен агент) от 21.08.2018 г. (л. 130) с предмет пристигането
и отплаването на м/к „Перелик“ с баржи DS 1006, DS 2006 в периода
25.08-14.09.2017 г.
На 07.01.2019 г. (л. 64) е получена дисбурсментска сметка № 2329 от
28.12.2018 г. (л. 5) по седмия договор на стойност 26200,00 евро,
представляващи разходите, направени от ищеца въз основа възлагателно писмо
(пълномощно за корабен агент) от 15.10.2018 г. (л. 122) с предмет пристигането
и отплаването на м/к „Перелик“ с баржи DS 1006, 910067, 910071 в периода
21.10-16.11.2018 г.
Между страните е безспорно обстоятелството (доколкото ответникът оспорва
единствено предоставянето на услугата по тласкане/влачене и дължимостта на
транзитни такси за тласкач/влекач, които не са включени в дисбурсментските
сметки), а същото се установява и от представените към дисбурсментските сметки
фактури и разходни документи, че разходите, обективирани в тях, са действително
извършени от ищеца в качеството на корабен агент на ответника. Следователно за
ответникът възниква задължение да възстанови на ищеца заплатените по
дисбурсментските сметките суми включващи възнагражденията за пилотаж по канала,
асистанс с буксир, проверка в пристанище и други в общ размер от 9095,30 евро
(940+920+740+2760+2975,30+2620).
Неоснователно е възражението на ответника за погасяване на претендираните
вземания по давност. Съгласно чл. 2517 РГК (СЮЕ, отговор задача 7, л. 1472
гръб) вземанията по търговски договори се погасяват с 3-годишна давност, която
започва да тече от изискуемостта на задължението (чл. 2524, пар. 1). По всички
възлагателни писма освен първото, срокът за плащане на задълженията по
дисбурсментските сметки е 30 календарни дни от изпращане на сметката по
електронната поща. В настоящия случая сметките са изпратени с куриер, но тъй
като ответникът не оспорва получаването им и начина на изпращането им, то съдът
намира, че изискуемостта на вземанията по всички сметки освен първата е
настъпила след изтичане на 30 календарни дни от получаването им от ответника.
Доколкото за задълженията по първия договор не е уговорен срок за изпълнение,
то те стават изискуеми след получаване на поканата, т.е. получаване на окончателната
дисбурсментска сметка. Следователно задълженията по първата за дисбурсментска
сметка (л. 132) по първия договор са станали изискуемо на 09.01.2018 г., когато
е получена на сметката (л. 54). Задълженията, обективирани в останалите сметки,
стават изискуеми след 09.01.2018 г., тъй като и сметките са получени по-късно. Така
след като от настъпването на изискуемостта на най-старата сметка (09.01.2018 г.)
до подаване на исковата молба на 24.04.2019 г. не е изтекъл изискуемия се
3-годишен срок, то и вземанията, обективирани във всички от процесните
дисбурсментски сметки не са погасени по давност.
По отношение на искането за присъждане на неустойка, съдът намира, че
всички възлагателни писма освен първото (л. 118) съдържат неустоечна клауза,
съгласно която за всяка забава в плащането ще се начислява неустойка – съгласно
второто възлагателно писмо (л. 124) по 0,3% на ден, а съгласно останалите по
0,5 % на ден. Пристъпвайки към изпълнение на задълженията на корабен агент,
ищецът се съгласява с уговорената във възлагателните писма неустоечна клауза.
Следователно тази клауза е приложима при забавено изпълнение на задълженията на
ответника по възстановяване на разходите по дисбурсментските сметки.
Неоснователно е възражението на ответника, че уговорената неустойка е
нищожна, тъй като не се установява съгласно румънското право прекомерността на
неустойката да води до нищожност на неустоечната клауза, а само до евентуалното
й намаляване. Съгласно чл. 1514, пар. 1, б. „б“ и пар. 2 от РГК (СЮЕ, отговор
задача 8, л. 1470, гръб) съдът може да намали неустойката, ако е очевидно
прекомерна в сравнение с вредите, които биха могли да бъдат предвидени от
страните при сключване на договора, като намалената неустойка трябва да остане
по-висока от законната лихва. От изложеното следва, че показател за
прекомерност на неустойката е сравнението ѝ със очаквания размер на вредите и
съпоставянето му с размера на законната лихва. В случая неустойката е уговорена
за обезщетяване на вредите от забавеното изпълнение на едно парично задължение.
Забавата на паричното задължение може да бъде компенсирано от кредитора с
осигуряване на парични средства от друг източник, обикновено кредит от
търговска банка. Общоизвестен факт е, че в последните години паричната политика
на Европейската централна банка и европейските търговски банки е насочена към
намаляване на разходите по кредитите, което доведе до значителен спад на лихвите
по търговските кредити спрямо законната лихва. По делото няма обективни данни,
въз основа на които да се приеме от съда, че в Румъния фискалната политика на
държавата, като част от европейската, следва различен курс, с оглед на което
може обосновано да се приеме и че в Румъния лихвата по търговските кредити е
по-ниска от законната лихва определяна от държавата. Следователно неустойка
уговорена в размер по-голям от законната лихва всякога би се явила прекомерна с
оглед на очакваните преки и непосредствени вреди от забавеното изпълнение на
едно парично задължение. В потвърждение на изложеното е и поведението на ищеца,
който не претендира пълния размер на неустойката, така както тя е уговорена
между страните, а в размер близък до законната лихва. Според заключението на
СЮЕ в процесния период нивата на законна лихва са между 9,5% и 10% годишна база
или между 0,026% (9,5%/365) и 0,027 % на ден (10%/365). В настоящия случай уговорената
от страните неустойка за забава към сключване на възлагането по различните договори
е в размер на 0,3% (за първата сметка) и 0,5% (за останалите сметки), което надвишава
повече от 10 пъти размера на законната лихва за периода. Подобно необосновано
надвишаване на размера на законната лихва води до извод за очевидната й
прекомерност и налага нейното намаляване. Съгласно разпоредбата на чл. 1514,
пар. 2 от РГК въпреки намаляването неустойка следва да остане по-висока от размера
на законната лихва, като израз на санкционния характер (санкционната функция)
на неустойката. Ето защо съдът намира, че неустойката следва да се намали до
0,028% на ден.
Между страните е безспорно обстоятелството, че по процесните сметки не са
извършвани плащания от ответника, поради което за него е налице забава, която
обуславя възникването на задължение за ответника за заплащане на неустойка.
По първата сметка (л. 132) искането за присъждане на неустойка е
неоснователно, тъй като такава не е предвидена във възлагателното писмо (л.
118) от ответника, с което се съгласява ищеца, пристъпвайки към изпълнение на
действията на корабен агент. Същевременно посоченото от ищеца в първата
дисбурсментска сметката, че при забава следва неустойка от 0,5% на ден не е
последвано от приемане от страна на ответника, поради което неустойка за забава
в плащането на задълженията по първата дисбурсментска сметка не се дължи.
По втората дисбурсментска сметка (л. 141) за сумата от 920,00 евро е
уговорена (л. 124) и претендирана (л. 50) неустойка от 0,3% на ден, която като
прекомерна следва да се намали на 0,028%. Изискуемостта на вземането настъпва
на 26.04.2018 г. - 30 дни след получаване на сметката на 27.03.2018 г. (л. 56),
неустойка се претендира след тази дата от 01.08.2018 г. до 06.02.2019 г. (л. 50), следователно дължимата
неустойка за периода е в размер на 48,69 евро (920х0,028%х189*(*дни на
забава)).
По третата дисбурсментска сметка (л. 160) за сумата от 740,00 евро е
уговорена (л. 120) неустойка от 0,5% на ден, а претендираната (л. 50) неустойка
е от 0,3% на ден, която като прекомерна следва да се намали на 0,028%. Изискуемостта на вземането настъпва на
21.07.2018 г. - 30 дни след получаване на сметката на 20.06.2018 г. (л. 56),
неустойка се претендира след тази дата от 01.08.2018 г. до 06.02.2019 г. (л.
50), следователно дължимата неустойка за периода е в размер на 39,16 евро
(740х0,028%х189*(*дни на забава)).
По четвъртата дисбурсментска сметка (л. 174) за сумата от 2760,00 евро е
уговорена (л. 126, 128) неустойка от 0,5% на ден, а претендираната (л. 50)
неустойка е от 0,3% на ден, която като прекомерна следва да се намали на
0,028%. Изискуемостта на вземането
настъпва на 13.10.2018 г. - 30 дни след получаване на сметката на 12.09.2018 г.
(л. 60), неустойка се претендира след тази дата от 31.10.2018 г. до 06.02.2019
г. (л. 50), следователно дължимата неустойка за периода е в размер на 68,78
евро (2760х0,028%89*(*дни на забава)).
По петата дисбурсментска сметка (л. 193) за сумата от 2975,30 евро е
уговорена (л. 130) неустойка от 0,5% на ден, а претендираната (л. 50) неустойка
е от 0,3% на ден, която като прекомерна следва да се намали на 0,028%. Изискуемостта на вземането настъпва на 14.11.2018
г. - 30 дни след получаване на сметката на 15.10.2018 г. (л. 62), неустойка се
претендира преди изискуемостта от 31.10.2018 г. до 06.02.2019 г. (л. 50). Така
предявено искането за присъждане на неустойка преди настъпване на изискуемостта
на задължението не може да бъде уважено, като за периода след настъпване на
изискуемостта 14.11.2018 г. до 06.02.2019 г. неустойката е в размер на 69,98
евро (2975,30 х0,028%84*(*дни на забава)).
По шестата дисбурсментска сметка (л. 193) за сумата от 2620,00 евро е
уговорена (л. 122) неустойка от 0,5% на ден, а претендираната (л. 50) неустойка
е от 0,3% на ден. Изискуемостта на вземането настъпва на 07.02.2019 г. - 30 дни
след получаване на сметката на 07.01.2019 г. (л. 64), неустойка се претендира
за период изцяло преди изискуемостта от 27.01.2019 г. до 06.02.2019 г. (л. 50),
поради което искането за присъждане на неустойка за забава в плащането на
шестата сметка следва да се отхвърли изцяло.
Така общата сума за неустойка за забава плащането на дисбурсментските сметки
съдът приема да е в размер 226,61 евро
(48,69+39,16+68,78 +69,98).
По отношение на оспорваните от ответника суми, обективирани в приложените
по делото 6 броя фактури (л. 245, 346, 497, 614, 744, 848), включващи
задължения за „влачене“/„вземане буксир“ и „таксите за преминаване на тласкач
през канал“, съдът намира следното:
Спорът между страните се концентрира на първо място относно качеството на
ищеца в правоотношението по тласкане/влачене на кораба на ответника и баржите
към него в отделните процесни рейсове. Според ищецът той действа като корабен
агент по договорите за корабно агентийство, а според ответникът – той действа в
качеството му на корабособственик на тласкачите, съответно наемател на кораб (който
е приравнен на корабособственик в правоотношенията по договора за
тласкане/влачене).
От допусната съдебноюридическа експертиза
се установява, че услугите по корабно агентийство и тези по влачене и теглен на
кораба са с различен предмет и страни, като отношенията по тях поначало се
уреждат от различни договори и нормативни разпоредби. Корабния агент може да предостави
услуги по сключване на сделки относно преминаване и навлизане в пристанищата и
може да представлява принципала при сключване на сделки, необходими за
подпомагане движението на плавателния съд в пристанището, включително чрез
сключване на договори за тласкане и влачене. Докато договора за влачене и
теглене е с предмет самата услуга по влачене и теглене на кораба срещу
заплащане на възнаграждение от страна на корабособственика/оператора на
влачения кораб.
Допустимо е агентът, при изпълнение на задължението си по договора за
агентиране, да извърши услугите по влачене/теглене със собствени кораби. В
последната хипотеза е налице форма на договаряне сам със себе си, тъй като от
една страна той действа като корабен агент за кораба, който следва да бъде
тласкан/влачен, а от друга страна действа в лично качество като
корабособственик на тласкача. Договарянето сам със себе си е забранено от румънския
граждански закон, освен ако представителят е изрично упълномощен за това или
ако съдържанието на договора е определено по такъв начин, че да изключи
възможност за конфликт на интереси между представлявания и представителя (така
чл. 1304 § 1 от РГК л.1469).
В уточнителната молба от 10.03.2021 г ищецът посочва, че предвид трайните
търговски отношение с ответника, предварителното му уведомяване за отделните
разходи по изпълнението на поръчката, както и че услугите могат да бъдат
извършени със собствени на агента кораби, на което той не се е противопоставил
изрично, установяват упълномощаването му да договаря сам със себе си. При това
положение в тежест на ищеца е да докаже, че сключените от него сделки попадат в
някое от изключенията на чл.1304 § 1 РГК или че стойността на услугата по
влачене/теглене на корабния състав, респ. таксите за преминаване на тласкача
през каналите, се претендират като отчетна сделка, при предварително одобряване
на разхода за тях. Това налага да бъдат разгледани отделните отношения по шестте
броя данъчни фактури.
По фактура РНR-873/31.12.2017 г.
С проформа фактура № 1193 от 23.07.2017 г. (л. 1172) ищецът „Ф.Р.Т.“ ООД
описва на ответника „Д.С.БГ“ ЕООД очакваните разходи за м/к „Перелик“ с баржи
DS 10006, DS 2006, RT – 4, чиято обща стойност е 13 595,00 евро, като сред тях
фигурират: такса за преминаване на румънски тласкач – 522,00 евро, помощ
теглене 30 км Лумница на три баржи – 5000,00 евро и помощ теглене в Констанца
за три баржи – 1020,00 евро. В електронната кореспонденция между страните от
10-11.10.2017 г. (л. 1391), размяната на което се потвърждава от заключението
на съдебно-техническа експертиза (л. 1341), ответникът отправя молба до ищеца
за отлагане на плащането на сумата от 13 000,00 евро (по проформа фактура
№ 1193 от 23.07.2017 г.), с което предложение ищецът се съгласява. Доколкото се
доуточнява само срока за плащане на сумата, то съдът приема, че на 11.10.2017г.
ответникът се съгласява с предложените от ищеца условия за осъществяване на
услугата в проформа фактурата, в това число относно заплащането на такса за
преминаване на румънски тласкач и стойността на услугата по влачене.
На 09.01.2018 г. (л. 54) от ответника е получена фактура № 873 от
31.12.2017 (л. 245), която се отнася до пристигането и отплаването на м/к „Перелик“,
с баржи – DS 10006, DS 2006, RT – 4 (същите плавателни състави, за които се
отнася и горната проформа фактура № 1193 от 23.07.2017), за периода
17-22.11.2017 г. Във фактурата наред с други суми, дължимостта на които
ответникът не оспорва, фигурират спорните сума за влачене в размер на 7000,00
евро и такса за преминаване на тласкач в размер на 522,00 евро.
От представените към делото доказателства (л. 250, л. 253, л. 295) към
фактурата № 873 се установява, че тегленето на баржите на ответника в периода
17-22.11.2017 г. е извършено от ищеца с кораб „Ровинар 7“ (сертификат на
корабособственик л. 1245), като в тази връзка ищецът е заплатил транзитни
разходи за влекача „Ровинар 7“ в размер на 621,20 евро (който е по-голям от
претендирания размер от 522,00 евро) – на 16.11.2017 г. (л. 278) в размер на
310,61 евро (1438,22 леи, при курс 4,6303 леи/евро) и на 22.11.2017 г. (л. 282)
в размер на 309,59 евро (1445,83 леи, при курс 4,6551 леи/евро). Доколкото е
налице съгласие на ответника за заплащането на транзитните разходи и са
представени доказателства за заплащане на разхода, то се установява, че сумата
от 522,00 евро е дължима от ответника, тъй като всички разходи за изпълнението
на поръчката са за негова сметка.
По отношение на възнаграждението за услугата за влачене съдът намира за
неоснователно възражението на ответника (в становище от 02.03.2021 г., л.
1502), че ищецът не е упълномощен да извърши влаченето/тласкането лично. С
приемането на условията по проформа фактурата ответникът се съгласява да
заплати за услугата теглене посочения в документа размер от 6020,00 евро без
ДДС. Освен това представената от самия ответник кореспонденция от 18.01.2018 г.
(писмо от ответника до ищеца л. 1039) се установя, че той знае, че услугата
влачене/тласкане може да се извършва и от ищеца, наричайки дейността „Вашата
услуга „Провлачване“ в Луминица, като коментира единствено цената на услугата
от 1000,00 евро на ден. Следва да се посочи, че последната не е определена за
ден провлачване, а за разстояние, което е видно от проформа фактурата, в която
стойността е определена за 30 км и за 3 броя баржи, а не за брой дни за
ползване на тласкача. Същевременно между страните е безспорно, че услугата е
предоставена, т.е. ответникът се е възползвал от нея, при предложените условия,
при наличие на свободен пазар, където услугата може да бъде предоставена от
всяко трето лице, което я предлага. Следователно между страните е налице
съгласие услугата по влачене да бъде извършена от ищеца с негови плавателни
съдове в рамките на уговореното между тях възнаграждение от 6020,00 евро без
ДДС. При наличие на съгласие/договор, относно предоставянето на услугата, е без
правно значение, дали същата може да бъде наета от друго лице срещу различно
възнаграждение.
По отношение на задълженията, обективирани в първата фактура № 873 от
31.12.2017 г., е отбелязано, че са извършени две плащания на 10.09.2018 г. и
14.09.2018 г. (след получаването й от ответника на 09.01.2018 г.), което също е
индиция, че извънсъдебно, ответникът не е оспорвал съществуването на
договорната връзка по отношение на влаченето/тегленето на корабния състав. След
прихващане на изпълнението остава непогасена разлика от 2932,42 евро.
По отношение на фактура № РНR -1044 от 12.03.2018 г.
В нея е посочено, че се отнасят до
пристигането и отплаването на м/к „Перелик“ с баржи DS 1006, DS 2006 в периода
22.01-17.02.2018 г. по рейса Луминица – Черна вода – Констанца. Ответникът
оспорва получаването по електронната поща на проформа фактура № 867 от 18.01.2018
г. (л. 1178-л.1181), в която се твърди, че са описани окончателните разходи
относно горния рейс. В заключението на съдебно-техническата експертиза (л.
1342) е посочено, че в пощенските кутии на страните не е запазена кореспондения
от 18.01.2018 г., съдържаща и описаната проформа фактура, но проформа фактура №
867 е спомената в кореспонденция от 24.08.2018 г. От представената по делото
кореспонденция от 24.08.2018 г. и приложената към нея проформа фактура
(л.1343-1345) обаче се установява, че тя не се отнася до проформа фактура
867/18.01.2018 и относно втория т процесните договори между страните.
Следователно не се доказва нито изпращане от
ищеца на проформа фактура (оферта), нито приемането от ответника на
предложеното в нея.
Същевременно се установява, че на 27.03.2018 г. (л.
56) от ответника е получена втората фактура № 1044 от 12.03.2018 (л. 346),
която се отнася до пристигането и отплаването на пристигане/ отлагане на
„Перелик“, с баржи – DS 10006, DS 2006, RT – 4 (същите плавателни състави, за
които се отнасят горната проформа фактура), за периода 22.01-17.02.2018 г. Във
фактурата наред с други суми, дължимостта на които ответникът не оспорва,
фигурират спорните сума за влачене в размер на 4000,00 евро и такса за
преминаване на тласкач в размер на 522,00 евро. Между страните е безспорно
обстоятелството (становище от 02.03.2021 г. л. 1501), че от ответника са
направени плащания на задълженията на част от процесните фактури съгласно
приложената справка по чл. 366 ГПК (л. 52). В справката са описани по дати,
размер и основания извършените от ответника плащания, като по отношение на
задълженията, обективирани във фактура № 1044 от 12.03.2018 г. е отбелязано, че
са извършени две плащания на 16.02.2018 г. и 09.10.2018 г. (последното след получаване
на фактурата от ответника на 27.03.2018 г.), като оставаща сума по фактурата е
посочено, че е 65,71 евро. При това положение съдът намира, че с извършените на 16.02.2018 г. и 09.10.2018 г. плащания по втората фактурата № 1044 от
12.03.2018 г., направени след датата на получаване нейното на – 27.03.2018 г.,
ответникът потвърждава съществуването на договорна връзка между страните и
дължимостта на сумите, включително за услугата за теглене и за транзитна такса
на влекача до размера на платено. Не се доказва единствено дължимостта на
сумите над платения размер, поради което претенцията за заплащане на сумата от 65,71 евро се
явява недоказана по основание.
По отношение на фактура № PHR-1118/31.05.2018 г.
От заключението на съдебно-техническа експертиза (л. 1345) се установява,
че в електронната пощенска кутия на ответника е запазено писмо от ищеца от
12.05.2018 г., в което са приложени две проформа фактури № 532 от 12.05.2018 г. (л. 1186) и № 513 от
08.05.2018 г. (л. 1188). В документите е посочено, че очакваните разходи за
тегленето на баржа DS 2006 в пристанище Луминица са в размер на 3500,00 евро и
1000,00 евро на ден в случай на престой, а за тегленето на баржи DS 1006, RT 4
– 4000,00 евро и отново 1000,00 евро на ден в случай на престой, като
транзитните разходи за тласкача са 522,00 евро. В писмото се настоява да се
направи плащане от ответника на сумите по двете проформа фактури преди новия
рейс. Между страните е безспорно обстоятелството, а същото се установява от
приложените по делото платежни нареждания (л. 1489 и л. 1494), че на 21.05.2018
г. и 29.05.2018 г. от ответника са извършени плащания към ищеца с основание
проформа фактури № 523 и № 513. С извършеното плащане съдът приема, че
ответникът се съгласява с представените от ищеца условия по проформа фактурите,
в това число относно заплащането на транзитни разходи за влекача и стойността
на услугата по влачене.
На 20.06.2018 г. (л. 58) от ответника е получена третата фактура № 1118 от
31.05.2018 г. (л. 497), която се отнася до пристигането и отплаването на м/к
„Перелик“ с баржи DS 1006, RT 4 и с м/к „Перелик“ барж DS 2006 (същите
плавателни състави, за които се отнасят горните проформа фактури) в периода
11-19.05.2018 г. Във фактурата наред с други суми, дължимостта на които
ответникът не оспорва, фигурират спорните сума за влачене в размер на 10500,00
евро и такса за преминаване на тласкач в размер на 522,00 евро.
Прави впечатление, че претендираната транзитната такса е в рамките на
уговорения от страните размер в проформа фактурата от 522 евро, като са
представени и доказателства, установяващи заплащането от ищеца на транзитни
разходи за влекача „Атлас 1“ в размер на 620,12 евро (в по-голям размер от
претендирания 522,00 евро) – на 10.05.2018 г. (л. 547) в размер на 310,59 евро
(1442,82 леи, при курс 4,6454 леи/евро) и в размер на 309,53 евро (1437,91 леи,
при курс 4,6296 леи/евро) на 18.05.2018 г. (л. 550). От представените към
фактурите доказателства се установява, че баржи RT 4, DS 1006 са влачени от
влекач „Атлас 1“ в периода 10-13.05.2018 г. (л. 499, 505), като в периода
11-13.05.2018 г. (л. 527) са се намирали в пристанище Луминица, а баржа DS 2006
е влачен от влекача „Атлас 1“ в периода 13-18.05.2018г. (л. 508-511), като в
периода 14.05.-18.05.2018 г. съставът се намира в пристанище Луминица.
Следователно са налице две тегления последователно на състав от две баржи и
една баржа, с общо 4 дни на престой в пристанища (12.05.2018 г. и 15, 16,
17.05.2018 г.). Съгласно уговореното между страните в проформа фактурите
дължима сума за извършеното теглене възлиза на 10 500,00 евро
(4000+3500+4х1000).
Извод в различна насока не следва от възражението на ответника, че влекача
„Атлас 1“ е предоставен при по-неизгодни условия, от колкото е нает от ищеца,
тъй като не се установява такова. Вярно е, че съгласно договора
№518С/09.05.2018г (л.1239) за дейностите по воден транспорт и маневриране в
пристанища чрез тласкача „Атлас 1“ ищецът е поел задължение да заплаща на
корабособственика му възнаграждение в размер на 500,00 евро/ден без ДДС, но в
последното не са включени (дължими са отделно и допълнително към
възнаграждението) всички такси и тарифи към морската администрация, както и
стойността на използваното гориво. От изложеното по горе се установява, че
таксите за опериране с влекача са на стойност и по-голяма от уговореното с
корабособственика възнаграждение за услугата. Отделно от това, макар по делото да
няма данни за стойността на заплатеното от ищеца гориво, за съда няма съмнение,
че то увеличава многократно стойността на услугата към крайния ползвател на
услугата, тъй като зависи както от разстоянието, за което се предоставя последната,
така и от вида, състава, обема на провлачваната/теглената композиция и нейния
товар (един би бил разхода, ако се тегли друг кораб, който има и самостоятелно
задвижване, друг е при плавателни съдове без такова автономно задвижване; дали
тегленето се извършва по течението или срещу течението на реката; един е
разхода, ако композицията е празна и друг, ако е натоварена с пълния капацитет
на вместимост на кораба и баржите). Ето защо, само въз основа на представения
договор не може да се приеме, че ищецът е наел влекача при по-изгодни условия,
спрямо тези, при които той го е предоставил на ответника, защото на последния е
предоставена крайната услуга, включваща освен наема на влекача, още и горивото
за неговото използване, който според съда е житейски обосновимо да е равен на
стойността на наема за неговото ползване, а в определение хипотези - дори да го
надхвърля.
При това положение се установява, че описаните суми в третата фактура в общ
размер от 12664,71 евро са дължими от ответника, като след направените авансови
плащания остава непогасена разлика дължима от ответника в размер на 1534,35
евро (справка чл. 366 ГПК, л. 52).
Относно сумите по фактура № РНR -1372/28.12.2018 г.
От заключението на съдебно-техническа експертиза (л. 1369) се установява,
че в електронната пощенска кутия на ответника е запазено писмо от ищеца от
15.10.2018 г., в което е приложена проформа фактура № 1225 от 15.10.2018 г. (л.
1219). В документа е посочено, че очакваните разходи за тегленето на баржи DS
1006, 910067, 910071 в пристанище Луминица са 6000,00 евро и 1000,00 евро на
ден в случай на престой, транзитните разходи за тласкача са 522,00 евро (по
261,00 евро на курс). Между страните е безспорно обстоятелството, а същото се
установява от приложеното по делото платежно нареждане (л. 1491), че на
15.10.2018 г. от ответника е направено плащане по проформа фактури № 1255. С
извършеното плащане съдът намира, че ответникът се съгласява с представените от
ищеца условия по проформа фактурата в това число относно заплащането на
транзитни разходи за влекача и стойността на услугата по влачене.
На 07.01.2019 г. (л. 64) от ответника е получена шестата фактура № 1372 от
28.12.2018 г. (л. 848), която се отнася до разноските по пристигането и
отплаването на м/к „Перелик“ с баржи DS 1006, 910067, 910071 2006 (същите
плавателни състави, за които се отнасят горната проформа фактура) в периода
21.10-16.11.2018 г. Във фактурата наред с други суми, дължимостта на които ответникът
не оспорва, фигурират спорните сума за влачене в размер на 9000,00 евро в
пристанище Луминица, 1370,00 евро в пристанище Констанца и 953,00 евро такси за
преминаване на тласкач.
По делото са представени доказателства, установяващи заплащането от ищеца
на транзитни разходи за влекача „Еуростар 3“ в размер на 1134,07 - на
20.10.2018 г. (л. 871) в размер на 310,59 евро (1449,49 леи, при курс 4,6669
леи/евро), на 26.10.2018 г. (л. 874) в размер на 310,59 евро (1448,03 леи, при
курс 4,6622 леи/евро), на 26.10.2018 г. (л. 877) в размер на 202,30 евро
(943,16 леи, при курс 4,6622 леи/евро) и на 27.10.2018 г. (л. 880) в размер на
310,59 евро (1448,28 леи, при курс 4,6630 леи/евро). Така се установява, че
претендираният от ищеца размер на разходи от 953,00 евро е доказан (като дори
се установява направата на разходи в по-голям размер), поради което ответникът
дължи заплащането му.
От представените към фактурите доказателства се установява, че: 1) баржи
910067, 910071 са влачени от „Еуростар 3“ на 21.10.2018 г. (л. 853), като в
периода 27-31.10.2018 г. (л. 910) и 01-04.11.2018 г. съставът се намират в
пристанище на канал Поарта Алба (л. 911), т.е. пет дни съставът е в престой; 2)
баржи DS 1006, 910071 са влачени „Еуростар 3“, като в периода 21-25.10.2018 г.
се намират в пристанище Луминица (л. 920), в периода 25-27.10.2018 г. (л. 856,
л. 859) са влачени, в периода 26-27.10.2018 г. съставът се намира в пристанище
на канала Поарта Алба (л. 917). т.е. три дни съставът е в престой; 3) м/к
„Перелик“ и барж 910067 са влачени от „Еуростар 3“ на 26.10.2018 г. (л. 862).
Следователно са извършени тегления на три баржи, с общо 8 дни престой в
пристанища. Съгласно уговореното между страните в проформа фактурата дължимата
сума за извършеното теглене възлиза на 14 000,00 евро (6000+8х1000). Така се
установява, че съгласно уговореното между страните претендираният от ищеца
размер на разноски за влекач в Луминица от 9000,00 евро е доказан.
Доказва се и претендирания разхода за буксир в пристанище Констанца по
сметка „259“ (л. 930) в размер на 1370,00 евро.
Следователно от описаните в шестата фактура суми в общ размер от 20125,05
евро, като след направеното авансово плащане от 15000,00 евро, съдът намира, че
ответникът остава задължен за сумата от 5125,05 евро.
Относно сумите по фактура РНR-1209/31.08.2018 г.
От заключението на допусната по делото съдебно-техническа експертиза (л.
1349) се установява, че в електронната пощенска кутия на ответника е запазено
писмо от ищеца от 09.07.2018 г., в което е приложена проформа фактура № 768 от
09.07.2018 г. (л. 1207). В документа е посочено, че очакваните разходи за
тегленето на баржа RT4 в пристанище Луминица са 3500,00 евро и 1000,00 евро на
ден в случай на престой, транзитните разходи за тласкача са 754,40 евро. От
заключението на допусната по делото съдебно-техническа експертиза (л. 1353) се
установява, че в електронната пощенска кутия на ответника е запазено писмо от
ищеца от 11.07.2018 г., в което е приложена проформа фактура № 691 от
21.06.2018 г. (л. 1204). В документа е посочено, че очакваните разходи за
тегленето на баржи DS 1006, 2006 в пристанище Луминица са 4000,00 евро и
1000,00 евро на ден в случай на престой, транзитните разходи за тласкача са
522,40 евро. В разменената между страните кореспонденция след изпращането на
проформа фактурите (л. 1194-1203) обаче не може да се установи, че описаните в
двете проформа фактури разходи са одобрени от ответника. За потвърждение не
може да се приеме пълномощното за корабен агент относно придвижването на
горните плавателни състави от 21.06.2018 г. (л. 126) и 09.07.2018 г. (л. 128),
тъй като и двете пълномощни не следват, а предхождат изпращането на проформа
фактурите от 09.07.2018 г. и 11.07.2018 г. Пълномощното от 21.06.2018 г. (л.
126) е от преди кореспонденцията, а писмото на ищеца от 09.07.2018 г. (л.
1191), в което се изпраща проформа фактура № 768 от 09.07.2018 г. се предхожда
от писмо на ответника (л. 1192), в което последния изпраща на ищеца пълномощно
за корабен агент.
Същевременно в получената от ответника на 12.09.2018 г. (л. 60) фактура №
1209 от 31.08.2018 г. (л. 614) на стойност 21 070,07 евро относно отплаването
на м/к „Перелик“ с баржи DS 1006, DS 2006, RT 4 в периода 25.06-24.07.2018 г.
са включени направата на транзитни разходи за влекач в общ размер на 1044,00
евро и вземане за буксир в Лумница в размер на 11500,00 евро. Към фактурата са
приложени платежни документи (л. 638, 641, 644, 647), установяващи заплащането
от ищеца на транзитни разходи за влекачи „Еуростар 3“ и „ЖО-МА“ на обща
стойност евро 1242,38 евро – на 25.06.2018 г. (л. 638) 310,59 евро (1450,02 леи
при 4,6686 леи/евро), на 28.06.2018 г. (л. 641) 310, 61 евро (1445,49 леи при
4,6537 леи/евро), на 12.07.2018 г. (л. 644) 310,59 евро (1447,56 ли при 4,6607
леи/евро) и на 12.07.2018 г. (л. 647) 310,59 евро (1447,57 ли при 4,6607
леи/евро). От приложените документи са установя и че на горните дати влекачите
извършват теглене на баржите – DS 1006, 2006, RT 4 от плавателни състав на
ответника – на 25.06.2018 г. „Еуростар 3“ по отношение на баржи DS 1006, 2006
(л. 616), на 28.06.2018 г. „Еуростар 3“ по отношение на баржи DS 1006, 2006 (л.
623), на 12.07.2018 г. „ЖО-МА“ по отношение на баржа RT 4 (л. 621).
Следователно заплатените транзитни разходи са в причинна връзка с предвижването
на баржите от състава на ответника, поради което е обосновано възстановяването
на същите от ответника. В случая се доказва направата претендирания разход от
1044,00 евро, поради което ответникът следва да възстанови на ищеца тази сума.
Както беше посочено от представените по делото доказателства се установява,
че баржите от плавателния състав на ответника са теглени по време на рейса.
Тегленото е извършено с тласкачи „Еуростар 3“ и „ЖО-МА“. По делото не е
представен разходен документ за заплатените от ищеца разходи за организиране на
тегленето на баржите. Представена е сметка от ищеца (л. 678), в която са
изчислени стойността на извършени разходи съгласно кореспонденцията между
страните и проформа сметките. Предложените от ищеца условия за теглена на
баржите в проформа фактурите обаче не са приети от ответника. Следователно
последният не се е съгласил ищецът да извърши сам тегленето срещу уговореното
заплащане. При липса на доказателство за изразено съгласие от ответника с
условията за теглене на ищеца, то следва да се приеме, че ищецът не е
упълномощен да договаря сам със себе си и да извърши тегленето лично. При това
положение съгласно чл.2025 РГК ответникът има
задължение да заплати на ищеца само направените от последния разноски във връзка
с упълномощаването. В случая ищецът не представя разходен документ за заплатени
суми на трети лица във връзка с тегленето, поради което не се установява
наличието на извършен от ищеца и подлежащ на възстановяване от ответника разход
за теглене.
Следователно от обективираните във фактура № 1209 от 31.08.2018 г. (л. 614)
суми ответникът оспорва единствено претендираните транзитни разходи за влекач и
вземане за буксир, поради което съдът намира, че между страните е безспорно
дължимостта на останалите суми. При това положение ответникът дължи заплащане
на сумата от 9570,07 евро (21070,07-11500=9570,07), представляваща разлика от
всички суми по фактурата и възнаграждението за влекач.
Относно сумите по фактура РНR-1273/30.09.2018 г.
От заключението на допусната по делото съдебно-техническа експертиза (л.
1364) се установява, че в електронната пощенска кутия на ищеца е запазено писмо
до ответника от 24.08.2018 г., в което е приложена проформа фактура № 867 от
24.08.2018 г. (л. 1213). В документа е посочено, че очакваните разходи за
тегленето на баржи DS 1006, DS 2006 в пристанище Луминица са 4000,00 евро и
1000,00 евро на ден в случай на престой, транзитните разходи за тласкача са
522,00 евро, за два курса от минимум 262,00 евро. В разменената между страни
кореспонденция (л. 1210) обаче не може да се установи, че направата на
посочените от ищеца разходи и техните размери са одобрени от ответника. За
потвърждение не може да се приеме пълномощното за корабен агент относно
предвижването на горните плавателни състави от 21.08.2018 г. (л. 130), тъй като
дата на пълномощното 21.08.2018 г. не следва, а предхожда изпращането на
проформа фактурата 24.08.2018 г.
В получената от ответника на 15.19.2018 г. (л. 62) фактура № 1273 от
30.09.2018 г. (л. 744) на стойност 13992,86 евро относно отплаването на м/к
„Перелик“ с баржи DS 1006, DS 2006 в периода 25.08-14.09.2017 г. са включени
направата на транзитни разходи за влекач в общ размер на 522,00 евро и вземане
за буксир в Луминица в размер на 7360,00 евро.
Към фактурата по делото са приложени платежни документи, установяващи
заплащането от ищеца на транзитни разходи за влекачи „Атлас 1“ на обща стойност
евро 621,18 евро – на 27.08.2018 г. (л. 764) 310,59 евро (1440,42 леи при
4,6377 леи/евро), на 30.08.2018 г. (л. 767) 310,59 евро (1443,90 леи при 4,6489
леи/евро). От приложените документи (л. 749, 755) се установява и че на горните
дати влекачът извършва теглене на баржите DS 1006, 2006 от плавателни състав на
ответника. Следователно заплатените от ищеца транзитни разходи са в причинна
връзка с предвижването на баржите от състава на ответника, поради което е
обосновано възстановяването на същите от ответника. В случая се доказва
направата на претендирания разход от 522,00 евро, поради което ответникът следва
да възстанови на ищеца тази сума.
Както беше посочено от представените по делото доказателства се установява,
че баржите от плавателния състав на ответника са теглени по време на рейса от
тласкача „Атлас 1“. По делото не е представен разходен документ за заплатените
от ищеца разходи за организиране на тегленето на баржите. Представена е сметка
от ищеца (л. 794), в която са изчислени стойността на извършени разходи
съгласно кореспонденцията между страните и проформа сметките. Предложените от
ищеца условия за теглена на баржите в проформа фактурите обаче не са приети от
ответника. С приемането на условията се счита, че ответникът е съгласен ищецът
да извърши сам тегленото срещу уговореното заплащане. При липса на доказателства
за изразено съгласие от ответника с условията за теглене на ищеца, то следва да
се приеме, че ищецът не е упълномощен да договаря сам със себе си и да извърши
тегленето лично. При това положение съгласно чл.2025
РГК ответникът има задължение да заплати на ищеца само направените от
последния разноски във връзка с изпълнение на поръчката. В случая ищецът не
представя разходен документ за заплатени суми към трети лица във връзка с
тегленето, поради което не се установява наличието на извършен от ищеца и подлежащ
на възстановяване от ответника разход за теглене.
От обективираните във фактурата № 1273 от 30.09.2018 г. (л. 744) суми
ответникът оспорва единствено претендираните транзитни разходи за влекач и
вземане за буксир, поради което съдът намира, че между страните е безспорна
дължимостта на останалите суми. При това положение ответникът дължи заплащане
на сумата от 6632,00 евро, представляваща разлика от всички сумите по фактурата
и възнаграждението за влекач (13992-7360=6632,00).
Така общата дължима сума за плащане по шестте фактури от ответника е в
размер на 25 793,89 евро (2932,42+1534,35+5125,05+9570,07+6632).
Неоснователно е възражението на ответника за погасяване на претендираните
вземания по давност. Съгласно чл. 2517 РГК (СЮЕ, отговор задача 7, л. 1472
гръб) вземанията по търговски договори (включително за корабно агентство и
влачене) се погасяват с 3-годишна давност, която започва да тече от
изискуемостта на задължението (чл. 2524, пар. 1). За разлика от задълженията,
обективирани в дисбурсментските сметки между страните не е уговорен срок за
плащане на задълженията, обективирани във фактурата, поради което същите са
станали изискуеми с изпращане им на ответника. Както бе посочено фактурите и
дисбурсментските сметки са изпращани заедно на ответника, като първата пратка е
от 09.01.2018 г. Следователно, тъй като от настъпването на изискуемостта на
най-старата сметка на 09.01.2018 г. до подаване на искова молба на 24.04.2019
г. 3-годишният срок не е изтекъл, то вземанията, обективирани във всички
фактури не са погасени по давност.
Както бе посочено по отношение на дисбурсментските сметки, неустоечна
клауза се съдържа във всички освен в първото от процесните пълномощни за
корабен агент. В пълномощните е посочено, че при съгласие с настоящото
упълномощаване като корабен агент за двете заинтересовани страни ще възникнат
следните задължения и отговорности: агентът отговаря за организирането и
координирането на посрещането на плавателния съд в пристанището; собственикът „ще
заплати всички пристанищни такси и разходи за обслужване съгласно окончателната
дисбурсментска сметка и в срок до 30 календарни дни от изпращането й по
електронна поща; за всяка забава на плащане ще се изчислява неустойка по 0,5 % (0,3%
във второто пълномощно от 18.01.2018 г., л. 124) на ден върху просрочената
сума; максималният брой на кредитирани рейсове е 2, като от третия рейс нататък
плащане се извършва предварително въз основа на проформа дистрибуторска сметка“
(последната част е включена в пълномощни от трето до седмо включително, л. 120,
126, 128, 130, 122). От изложеното се установя, че неустойката е уговорена по
отношение на забава в плащанията на задълженията по дисбурсментските сметки, а
не за задълженията по фактурите за теглене и влачене. При това положение акцесорния
иск на ищеца за присъждане на неустойка върху дължимите суми по фактурите
следва да бъде отхвърлен.
С оглед частичното уважаване на исковете на ищеца, съдът следва да разгледа и възражението на ответника за
прихващане с насрещните вземания срещу ищеца за връщане на недължимо платени на
ищеца сума в общ размер от 43 864,00 евро. От събраните по делото доказателства
не се установява надплащане на суми. Процесните плащания са прихванати към
съдебно установените вземания и няма остатък, който е недължимо платен, поради
което възражението се явява неоснователно.
По разноските:
С оглед изхода на делото, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът доказва направата на разноски (съгласно представения списък по чл.
80 ГПК и доказателствата към него) в общ размер на 21 722,18 лева, формиран, както следва : 4506,23 лева
адвокатско възнаграждение за обезпечителното производство; 40,00 лв. държавна
такса за обезпечителното производство; 200,00 лева – адвокатско възнаграждение
за извършени справки в обезпечителното производство; 5,00 лв. - държавна такса за
обезпечителна заповед; 4803,90 лева - превод на документи за обезпечителното
производство; 5055,71 лева – адвокатско възнаграждение за исковото
производство; 5861,34 лева - държавна такса за исковото производство; 250,00
лева – депозит за съдебно-техническа експертиза; 1000,00 лева – депозит за
съдебно-юридическа експертиза; от която сума съразмерно на уважената част от
исковете на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 10181,22 лева ((9095,30+226,61+25793,89)/(19246,39+55675,06)*21722,18).
За останалите, посочени в представения списък по чл. 80 ГПК разходи, не са
представени доказателства, че са направени от ищеца, а от неговия процесуален
представител. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК на обезщетени подлежат разходите по
делото, направени от страната, поради това разходите, заплатени от процесуалния
представител на ищеца не следва да се поставят в тежест на ответника. Следва да
се отбележи, че предвид деликтния характер на отговорността по чл. 78, ал. 1 ГПК се поставя под въпрос и наличието на пряка и непосредствена връзка между
част от отхвърлените разходите в списъка по чл. 80 ГПК и настоящото производство.
Ответникът доказва направата на
разноски (съгласно представения списък по чл. 80 ГПК) в общ размер на 3 723,60
лева, от които: 2676,00 лева с ДДС адвокатско възнаграждение; 250,00 лева -
депозит за съдебно-техническа експертиза; 500,00 лева – депозит за
съдебно-юридическа експертиза; 297,60 лева - превод на документи, като
съобразно отхвърлената част от исковете на ответника следва да се присъдят
разноски в размер на 1978,19 лева ((74921,45-35115,8)/(19246,39+55675,06)*3723,60).
При тези мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.С.БГ“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Ф.Р.Т.“
ООД, дружество регистрирано по законите на Република Румъния под № J13/2046/2012,
със седалище и адрес на управление: гр. Констанца (Румъния), ул. „********както
следва: сумата от 9095,30 евро - представляваща сбора на разходите обективирани
в дисбурсментски сметки №№ 873А/31.12.2017 г, 2039/12.03.2018 г,
2108/31.05.2018 г, 2188/31.08.2018 г, 2246/30.09.2018 г. и 2329/28.12.2018 г.
направени от ищеца във връзка с изпълнението на упълномощавания за корабен
агент от 14.11.2017 г., 18.01.2018 г., 10.05.2018 г., 21.06.2018 г., 09.07.2018 г., 21.08.2018 г. и 15.10.2018 г.;
сумата от 226,61 евро - представляваща неустойка за забава в плащането на
сумите по дисбурсментски сметк 2039/12.03.2018 г, 2108/31.05.2018 г,
2188/31.08.2018 г, 2246/30.09.2018 г. и 2329/28.12.2018 г, за периода от
настъпване на падежа на отделното задължение до 06.02.2019 г, сумата от 25793,89
евро, представляваща сбора от незаплатената част на разходите и услугите
съгласно фактури № № РНR-873/31.12.2017 г, РНR -1044/12.03.2018 г,
PHR-1118/31.05.2018 г, 1372/28.12.2018 г, РНR-1209/31.08.2018 г. и
РНR-1273/30.09.2018 г, ведно със законната лихва от 24.04.2019 г. до
окончателното им изплащане, а на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от
10181,22 лева – разноски за исковото и обезпечителното производства
съразмерно на уважената част от исковете, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете
за разходите и услугите съгласно фактури № № РНR-873/31.12.2017 г, РНR -1044/12.03.2018
г, PHR-1118/31.05.2018 г, 1372/28.12.2018 г, РНR-1209/31.08.2018 г. и
РНR-1273/30.09.2018 г за разликата над 25 793,89 евро до пълния предявен
размер от 55 675,06 евро, както и иска за заплащане на неустойка за
забава за разликата над 226,61 евро до пълния предявен размер от 19246,39 евро.
ОСЪЖДА „Ф.Р.Т.“ ООД, дружество регистрирано по
законите на Република Румъния под № J13/2046/2012, със седалище и адрес на
управление: гр. Констанца (Румъния), ул. „********да заплати на „Д.С.БГ“
ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:*** на основание
чл. 78, ал. 2 ГПК сумата от 1978,19
лева – разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: