№ 503
гр. Варна, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Марина К. Семова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20243100500267 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 90194/30.11.2023г. по регистратурата на ВРС
подадена от А. А.-Ф., гражданка на Казахстан, ЛНЧ**********, чрез процесуалния й
представител срещу Решение № 3559/06.11.2023г. постановено по гр.д. № 11430/2022г. по
описа на ВРС, 52-ри състав, В ЧАСТТА, с която съдът Е ПРЕКРАТИЛ брака между Е. Х.
Ф., роден на 01.10.1940г. във Федерална република Германия, постоянно пребиваващ в
Република България, ЛНЧ ********** и А. А.-Ф., родена на 08.07.1957г. в Република
Казахстан, постоянно пребиваваща в Република България, ЛНЧ **********, сключен на
15.03.2012г. с акт № 0673896, съставен от длъжностното лице по гражданско състояние в
гр.Алмати, Република Казахстан и вписан в регистъра на сключените бракове на
15.03.2012г. под № 50-324-12- 000020, с рег. № 203, на основание чл.49, ал.1 от СК и Е
ОБЯВИЛ, че вина за разстройството на брачните отношения имат и двамата съпрузи.
Въззивницата А. Ф., чрез процесуалния си представител оспорва постановеното
решение с твърдения за необоснованост и незаконосъобразност на същото. Поддържа
заявеното в отговора на исковата молба становище, че макар между нея и съпруга и Е. Ф. да
е имало епизодични конфликти, бракът им не е дълбоко и непоправимо разстроен. Счита, че
заявеното от Е. Ф. желание за разтрогване на брачната им връзка се дължи на напредналата
му възраст и свързани с това заболявания на психиката, които често пъти са били причина за
негови изблици на агресия спрямо нея. Посочва, че в рамките на 4 години е имало 5 случая,
1
в който е търсила помощ от полицията във връзка с негови актове на домашно насилие, но в
останалото време са живели като нормално семейство. Оспорва достоверността на
събраните по делото гласни доказателства на свидетеля Г.А. в частта, с която се посочва, че
съпругата е присвоила пари и други лични вещи на съпруга си, че го е нападала и е
проявявала агресия спрямо него, в следствие на което Е. Ф. е забелязван с охлузвания по
лицето и ръцете. Оспорва се и заключението на проведената СПЕ като основана на
доказателства, които не са събрани по делото, както и поради това, че вещото лице не е
отговорило на всички поставени задачи, в това число, че не са съобразени изложените от
ответницата твърдения за емоционалните изблици на ищеца. Моли обжалваното решение да
бъде отменено и искът за прекратяване на брака между Е. Ф. и А. Ф. да бъде отхвърлен, а в
условията на евентуалност, при извод за наличие на дълбоко и непоправимо разстройство на
брака между тях, да бъде прекратен, но поради изключителната вина на съпруга.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – Е. Ф., чрез процесуалния му представител, с който заявява становище
за неоснователност на същата както и за правилност и законосъобразност на решението на
ВРС.
Счита за правилни изводите на съда за наличието на дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, което е основано на съвкупен анализ на събраните по делото
доказателства. Счита, че и тримата разпитани свидетели са изложили впечатленията си за
влошените отношения между страните, които са завършвали често с подаване на сигнали в
полицията. Споделя извода на съда, че запазването на брачната връзка е безпредметно, а
вина за разстройството на брака има всеки от двамата съпрузи, поради което моли
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на сторените по
делото съдебно-деловодни разноски във въззивното производство.
В хода на проведеното във въззивната инстанция съдебно заседание, страните
поддържат изразените позиции по спора.
Въззиваемата страна Е. Ф., чрез процесуалния си представител въвежда новонастъпило
обстоятелство в подкрепа на твърденията за влошените отношения между съпрузите
изразяващо се в заведено ново, поредно дело от съпругата срещу дружеството „Ф. Енерджи“
ЕООД, в което и двете страни са съдружници.
При проверка валидността и допустимостта на решението в обжалваните му части,
съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до
неговата нищожност или недопустимост.
Предмет на въззивното производство е решението в частта по прекратяване на брака
и касателно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните
отношения.
ВРС е бил сезиран с предявен брачен иск от Е. Х. Ф., роден на 01.10.1940г.
гражданин на Федерална Република Германия, постоянно пребиваващ в Република
България, ЛНЧ ********** срещу А. А.-Ф., родена на 08.07.1957г. гражданка на Република
2
Казахстан, постоянно пребиваваща в Република България, ЛНЧ ********** с правно
основание чл.49, ал.3 от СК за прекратяване на брака на страните с развод поради дълбоко и
непоправимо разстройство на същия по вина на съпругата.
Ищецът излага, че с ответницата са сключили граждански брак на 15.03.2012г. в гр.
Алмати, Република Казахстан, а на 18.02.2015г., след като се установили да живеят
постоянно в България, двамата съпрузи сключили брачен договор, по силата на който са
установили помежду си законов режим на разделност на имуществото си. Твърди, че
отношенията със съпругата му са трайно, дълбоко и непоправимо разстроени, като кризата
настъпила в следствие на властния и неуравновесен характер на А. - проявявала агресия
спрямо ищеца, на когото често се налагало да се обажда на тел. 112 чрез своя адвокат или
счетоводител и да търси помощ и съдействие от органите на реда за овладяване изблиците
на насилие от страна на съпругата му. Сочи, че двамата с ответницата имат съвместно
дружество в Република България – „Ф. енерджи“ ООД, в което Е. Ф. притежава 75% от
дружествените дялове, а А. - 25%. От създаването на дружеството до 2021г. ответницата
била назначена на работа в същото по трудов договор, но без да полага какъвто и да било
труд. Посочва, че ответницата е предявявала няколко иска срещу общото им дружество,
претендирайки от него парични средства, за които знае, че не й се дължат. Посочва, че
въпреки положените от него усилия и компромиси да запази брака си, това е невъзможно,
живее в страх за бъдещето си, а ответницата живее напълно самостоятелен живот
благодарение на щедростта му. На това основание предвид дълбокото и непоправимо
разстройство на брака моли същият да бъде прекратен с развод по вина на съпругата.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответницата А. А.-Ф.. Не оспорва, че с ищеца са в брачна връзка от 2012г., но твърди, че не
са налице основания за прекратяване й поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брачните отношения. Заявява, че причината за кризите в отношенията
между двамата е проявата на агресия от страна на Е. Ф., която е в следствие на промените,
настъпили у него с напредване на възрастта му, евентуална начална форма на деменция и
здравословни проблеми от психическо/психиатрично естество. Сочи, че именно тя е била
тази, която е търсила съдействие от органите на реда, подавала е жалби и сигнали срещу
съпруга си във връзка с неговото поведение спрямо нея. Счита, че бракът им не е изчерпан
от съдържание и моли искът за прекратяването му с развод да бъде отхвърлен като
неоснователен. При извод за наличие на основания за прекратяването му, моли съдът да
постанови, че вината за това е изключително на съпруга, във връзка с което предявява и
насрещен иск. Позовава се на проявите на психическа и физическа агресия към нея от
страна на съпруга.
Ответникът по насрещния иск - Е. Ф. депозира писмен отговор, с който оспорва
наведените твърдения за изключителната негова вина за разстройството на брака между
страните. Оспорва да е упражнявал психическа и физическа агресия спрямо съпругата си.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
3
установено следното от фактическа и правна страна:
Няма спор между страните, а и се установява от представените по делото
доказателства - легализиран превод на Акт за граждански брак № 0673896 от 15.03.2012г.,
съставен от длъжностното лице по гражданско състояние в гр. Алмати, Република
Казахстан, че Е. Х. Ф. и А. К. А. са сключили граждански брак, вписан в регистъра на
сключените бракове на 15.03.2012г. под № 50-324-12-000020, с рег. № 203. Имуществените
отношения на страните след сключване на брака са уредени с брачен договор сключен
между тях с акт с рег. № 0248/2015г. на нотариус Рита Книшке, с който се споразумяват за
пълно разделяне на имуществото, валидно от началото на брака и извън териториалното
право на Федерална Република Германия.
Ноторно известно на съда е, че между страните и общото им дружество „Ф. Енерджи“
ООД са провеждани съдебни дела като такива са гр.д.№ 11445/2022г. по описа на ВРС
образувано по предявен иск от „Фишър Енерджи“ ООД против ответницата А. А.-Ф.,
касателно собствеността по отношение на имот с ид. 16050.501.700 по Кадастралната карта
на с. Долен чифлик, ведно с изградената в имота сграда, завършило с осъждането на А. Ф.
да предаде владение на имота на дружеството ищец на основание чл.108 от ЗС.
Образувано е и гражданско дело № 1998/2021г. по описа на ВОС по повод предявен
иск от А. А. – Ф. срещу „Ф. Енерджи“ ООД с искане за осъждане на дружеството да и
заплати сума в размер на 60480,48 лева, която е била заплатена от ищцата в полза на
дружеството без основание.
С влязло в законна сила решение № 3275 от 01.11.2022г., постановено по гр.д.№
9983/2022г. по описа на ВРС, 52-ри състав, Е. Х. Ф. е задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на А. А.-Ф., като въз основа на решението е
издадена Заповед за защита № 117/02.2022г.
От съдържанието на писмо с изх. рег. № 211/18.04.2023г. от МВР, Дирекция
„Национална система 112“, районен център 112 - Варна, се установява, че в АИС на РСП на
„Национална система 112“, са регистрирани сигнали от А. А.-Ф., както следва: на
26.11.2019г.; на 04.05.2020г.; на 04.05.2020г.; на 21.05.2020г.; на 20.10.2021г.; на
06.11.2021г.; на 03.12.2021г.; на 24.01.2022г.; на 24.01.2022г.; на 13.07.2022г.
От писмо с изх.рег.№ 446000-794/18.04.2023г. от ОД на МВР - Варна, 04 РУ - участък
Долни чифлик, се установява, че от А. А.-Ф. са подадени жалби, както следва: жалба с вх. №
446000 - 371/2019г. с твърдения за осъществено над нея от съпруга й Е. Х. Ф. домашно
насилие на дати 15.03.2019г., 16.03.2019г. и 17.03.2019г., по които е образувана пр.пр.№
5679/2019г. изпратена на ВРП за решаване по компетентност на 26.06.2019г.; жалба с вх. №
446000 - 1922/2019г. за отправени закани и заплахи от страна на Е. Х. Ф., образувана
преписка, изпратена на ВРП за решаване по компетентност на 30.12.2019г.; жалба с вх. №
446000 - 8315/2020г. за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.5а от НК от съпруга й Е.
Х. Ф., образувано ДП № 3118/2020г. по описа на 04 РУ - Варна; образувана преписка на
04.05.2020г. с вх. № 446р-6009/2020г. по описа на участък Долни чифлик във връзка с
докладна записка за получен сигнал за скандал между Е. Х. Ф. и А. А.-Ф., като на лицата са
4
съставени предупредителни протоколи по чл. 65 ЗМВР и преписката е присъединена към
ДП № 3118/2020г.; образувана преписка на 03.12.2021г. с вх. № 446р-13252/2021г. по описа
на участък Долни чифлик във връзка със сигнал за скандал между Е. Х. Ф. и А. А.-Ф., като
на А. А.-Ф. е съставен предупредителен протокол по чл. 65 ЗМВР, на 29.12.2021г.,
преписката е изпратена във ВРП с мнение за отказ от образуване на ДП; получен на
24.01.2022г. сигнал от А. А.-Ф. за нанесена й от съпруга й Е. Х. Ф. прорезна рана с нож,
извършена проверка по пр. пр. № 1477/2022г. по описа на ВРП, образувано ДП №
3069/2022г.; образувана на 04.01.2023г. преписка № 3002/2023г. във връзка с пр. пр.
№15388/2022г. по описа на ВРП, образувано впоследствие ДП № 3002/2023г. за
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
По делото е проведена Съдебно-психиатрична експертиза, чието заключение е
поддържано в съдебно заседание от вещото лице Т. А.. Същото установява, че при
освидетелстването на ищеца Е. Х. Ф. липсват данни за регистрирани в миналото и към
момента на изследването психични заболявания. Не са констатирани отклонения в
различните психични сфери, нито психопатологични симптоми, включително не са
установени когнитивни нарушения и прояви на деменция. В съдебно заседание на въпроси
на страните вещото лице посочва, че поведението на Е. Ф. през цялото време е било
подредено и адекватно на ситуацията, с много добро активно внимание и с много добре
съхранена когниция. Същият разбирал всички свои действия, които били разумно
предприети и мотивирани.
В хода на производството са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Г. Б. А., Л. С. С. и Д. К. М..
От показанията на св.А. се установява, че познава страните по делото от 2021г. в
качеството си на адвокат, осъществявал правна помощ на Е. Ф. и дружеството „Ф. енерджи“
ООД във връзка с водени дела между тях и ответницата. От Е. Ф. узнал, че съпругата му А.
Ф. е присвоила голяма сума пари от сметката на общото им дружество, като е използвала
телефона на съпруга си, докато той е отсъствал от помещението или е спял. По-късно
възникнал проблем във връзка с генератор на ел.енергия в Германия, за който Е. Ф. учредил
на съпругата си право на ползване и тя получава дохода от него. Посочва, че освен
съдебните спорове по повод финансови въпроси, между тях имало и чисто битови
конфликти, които често завършвали с подаване на сигнали в полицията. При тези сигнали,
Е. Ф. търсел помощта на свидетеля, тъй като той самият говорел само немски език. След
подавани от А. Ф. сигнали до полицията и ВРП се стигнало до издаване на ограничителна
заповед, а освен това г-н Ф. бил и подсъдим по дело от общ характер, което предстояло.
Отношенията между страните били крайно разрушени и лишени от доверие. Свидетелят
посочва, че е виждал Е. Ф. с охлузвания по лицето, ухото и ръцете и се оплаквал, че
съпругата му го е нападнала със сечива и докато се предпазвал от удара, бил наранен.
Съпрузите живеели в обща къща, в която ползвали отделни спални, но ищецът се оплаквал,
че А. му е вземала очилата за каране на кола, очилата за компютър, самобръсначка, машинка
за подстригване; миналата зима му скрила якетата и той ходел с едно тънко яке. Свидетелят
5
посочва, че няма впечатления Е. Ф. да страда от деменция, а тези действия съпругата му
предприемала, за да го накара да се чувства безпомощен.
Свидетелят С. посочва в показанията си, че е старши полицай в участък Долни
чифлик към 04 7 РУ – Варна, в което качество лично е посещавал жилището на страните по
сигнали за семейни скандали. Заявява, че съпрузите са били изнервени, но няма спомен да са
установявани следи от насилие. Един от случаите бил по сигнал на жената, която твърдяла,
че е малтретирана от съпруга си и че е заключена, което при посещение на място се
установило, че не отговаря на истината. Друг случай бил по повод скандал във връзка с
рязането на борчета /туи/ в имота.
Свидетелят М. излага, че като полицай в участък Долни чифлик към 04 РУ - Варна, е
посещавал дома на страните по подадени от тях сигнали. Съпругата твърдяла, че е
извършвано домашно насилие спрямо нея, от своя страна съпругът твърдял, че е тормозен от
съпругата си.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Изхождайки от установената по делото фактическа обстановка и съвкупният анализ
на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема за установено, че
брачните отношения между съпрузите Ф. са дълбоко и непоправимо разстроени.
Установи се, че кризисните моменти в отношенията им са настъпили преди няколко
години във вид на финансови и имуществени спорове, израз на което са съдебните
производства касаещи облигационни спорове както между самите съпрузи, така и между тях
и дружеството, в което са съдружници – „Ф. Енерджи“ ООД. Успоредно с тях са ескалирали
и личните им отношения, израз на което са многобройните подавани сигнали в полицията
във вид на телефонни обаждания и писмени жалби с твърдения за осъществявано домашно
насилие главно от жената А. Ф. срещу съпруга й Е. Ф.. За основателността поне на един от
сигналите за домашно насилие свидетелства влязлото в законна сила решение по гр.д.№
9983/2022г. по описа на ВРС, с което Е. Ф. е задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо съпругата му А. А. Ф.. По жалби на съпругата срещу Е. Ф.
неколкократно са образувани досъдебни производства с твърдения за извършени от него
престъпления по чл.131 от НК, по чл.129 от НК, част от които са приключили с отказ за
повдигане на обвинения, а по други с продължаващо разследване.
Всичко изложено идва да покаже, че взаимното доверие и уважение между Е. Ф. и
А. Ф. са изчезнали и те не са в състояние по разумен начин и чрез диалог, без
институционална намеса, да разрешат възникващите спорове и проблеми по между си.
Очевидно е, че търпимостта към поведението на партньора от всеки от двамата
съпрузи е изчерпана до степен, че между тях да възникват спорове за това кой чие растение
/туя/ подрязва в общия им дом, установено от показанията на свидетелите С. и М. и
твърдяно от ответницата в молбата и по ЗЗДН, както и кой и защо крие лични вещи на
другия съпруг – очила, пособия за бръснене на мъжа и др. установено от показанията на
6
св.А.. Никой от двамата съпрузи не полага старание да възпира поривите на онези черти от
характера си, които са склонни да уязвяват и обиждат партньора.
Съпрузите са емоционално охладнели един към друг, без желание да споделят
семейните радости и грижи и да си оказват взаимна подкрепа. Поведенческите им прояви се
доближават повече на такива между врагове, отколкото да наподобяват съпружеско
партньорство и приятелство. Понастоящем, в следствие на проведено съдебно производство
от „Ф. Енерджи“ ООД по повод предявен иск за собственост, ответницата А. Ф. е съдебно
отстранена от общото им жилище в с.Горен Чифлик, т.е същите не са свързани с общ дом и
не споделят обща семейна среда и домакинство.
Изложеното обуславя единствения възможен извод, че брачните отношения между
страните по делото са трайно и дълбоко разстроени. Не се събраха доказателства, които да
установяват, че влошаването на отношенията е временно и има шанс те да се поправят или
подобрят в какъвто смисъл е искането на съпругата. Двамата съпрузи не са в състояние да
изпълняват вменените им съгласно чл. 17 от СК задължения за осигуряване благополучието
на семейството, като брачният им съюз е лишен от съдържание и не отговаря на закона.
Брачната връзка между А. А. - Ф. и Е. Ф. се явява изчерпана от съдържание и следва да бъде
прекратена. Запазването й не само не би допринесло за подобряване на съпружеските
отношения, но с оглед ескалирането им би поставило в риск емоционалния и физически
интегритет на всеки от двамата съпрузи.
Въпросът за вината за разстройството на брачната връзка е повдигнат и от двамата
съпрузи, като произнасянето по нея е обусловено от крайния извод за наличие на основание
за прекратяване на брака. Съдебната практика и доктрина разглеждат вината на плоскостта
на личното отношение, което едно лице в случая съпруг проявява към собственото си
поведение и резултата от него, довел до дълбоко и непоправимо разстройство на брака
между него и другия съпруг. Създаването и поддържането на брачната връзка цели
постигането с общи средства и усилия на просперитет на семейството, подкрепа за
членовете му и съвместно съжителство в дух на доверие, спокойствие, взаимопомощ,
лоялност. Преценката за изключителна вина, каквато претендират и ищеца и ответника,
предполага установяването на такова поведение на някой от съпрузите, което е в състояние
да доведе до цялостно разрушаване на брачната връзка, без другият съпруг да е допринесъл
за него по какъвто и да било начин.
В настоящия случай съдът приема, че и двамата съпрузи са отговорни за непостигане
на крайния резултат – поддържане на здравословна брачна връзка. Установи се, че и двамата
съпрузи са демонстрирали неуважително за честта и достойнството на другия поведение,
изразяващо се във вербална и по-рядко пряка физическа агресия – св.А. е виждал
одрасквания по лицето и ръцете на Е. Ф. в следствие на нападение от съпругата му, а св. М.
е видял при едно от посещенията си А. Ф. с торбички под очите. И двамата са правили
достояние пред трети лица семейните си проблеми – както чрез подаване на сигнали до
полицията, често пъти с необосновани и неистински твърдения за домашно насилие и
заключване - от страна на А. Ф. /според показанията на св.С./, така и от страна на Е. Ф., от
7
който свидетелят А. е узнавал за битовите им дразги и семейни проблеми. Въведени бяха и
установени от показанията на свидетели твърдения за прояви на злоупотреба с доверието на
партньора – нерегламентиран достъп до А. Ф. до личния телефон на съпруга и с цел
извършване на финансови операции, както и прояви на доказано домашно насилие от Е. Ф.
по отношение на А. Ф.. Не се установи проявите на съпруга Е. Ф. да са болестно
психиатрично обусловени, напротив съгласно заключението на проведената СПЕ, той е
психично здрав, а действията му са разумно предприемани и мотивирани. Всеки от двамата
съпрузи демонстрира желание за защита изцяло и само на личните интереси, без мисъл за
другия или за общите семейни интереси и дори въпреки тях, свидетелство за което са
многобройните съдебни производства с най-разнообразни предмети инициирани главно от
жената.
Налице е следователно общо укоримо поведение и от двамата съпрузи, както и липса на
воля за преодоляване на иначе неизбежно възникващите при общо фактическо съжителство
недоразумения. С оглед изложеното, следва да се приеме, че вина за настъпилото
разстройство на брачните отношения, което е дълбоко и непоправимо имат двамата
съпрузи.
Предвид съвпадане на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на
първоинстанционния съд, въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3559/06.11.2023г. постановено по гр.д. № 11430/2022г.
по описа на ВРС, 52-ри състав, в обжалваната част, с която съдът Е ПРЕКРАТИЛ брака
между Е. Х. Ф., роден на 01.10.1940г. във Федерална република Германия, постоянно
пребиваващ в Република България, ЛНЧ ********** и А. А.-Ф., родена на 08.07.1957г. в
Република Казахстан, постоянно пребиваваща в Република България, ЛНЧ **********,
сключен на 15.03.2012г. с акт № 0673896, съставен от длъжностното лице по гражданско
състояние в гр.Алмати, Република Казахстан и вписан в регистъра на сключените бракове
на 15.03.2012г. под № 50-324-12- 000020, с рег. № 203, на основание чл.49, ал.1 от СК и Е
ОБЯВИЛ, че вина за разстройството на брачните отношения имат и двамата съпрузи.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8
9