Р Е Ш Е Н И Е
№ 291/17.2.2020г.
гр.в., 17.05.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното
от председателя АНД №
5094 по описа за
2019 год. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от М.А.А., против НП № 19-6252-000972/08.07.2019 г. на Началника на СПС при ОД на МВР-в., , с което на основание чл. 175 ал. 2 вр. с чл. 175 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП.
Твърди се, че деянието е субективно несъставомерно,
тъй като въззивникът не е бил уведомен от собственика
на процесния автомобил, че същият е с прекратена
регистрация. Твърди се, че неправилно е квалифицирано извършеното нарушение
като повторно, доколкото не са налице предпоставките, визирани в чл. §6 т.33 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП, където е дадено определението на понятието
„повторно“. Твърди се, че образуваното административно-наказателно производство
е в противоречие с нормата на чл. 33 ал.1 от ЗАНН, доколкото към настоящия
момент срещу въззивникът
се води и досъдебно производство № 1168/2019 г. по описа на Първо РУ при ОД на
МВР-в.. Иска се НП да бъде отменено като законосъобразно и обосновано.
В съдебно заседание въззивникът
редовно призован, се
представлява от адв. Д., който поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по
същество пледира обжалваното НП да бъде отменено.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
На 12.05.2019
г. за времето от 08.00 ч. до 20.00 ч.
св. С. осъществявал служебните си функции
като полицай в сектор „СПС“ при ОД на МВР-в., като мото-патрул с позивна „сигма 24“, съвместно със
св. Я.Д.. При обход на територията на ул. Т.В. , до № * е извършена проверка на
л.а. О.А.с ДК№ **, управляван от въззивника. В хода
на проверката е установено, че управляваният автомобил е с прекратена
регистрация на 30.07.2019 г. Констатирано е, че автомобилът е собственост на А.С.Т..
Във връзка със случая е образувано
досъдебно производство, в хода на което е А. Т.е разпитана в качеството на
свидетел, в хода на който същата заявява, че е прехвърлила собствеността върху
автомобила на лицето Р. Д. М. въз основа
на сключен със същия договор за покупко-продажба с нотариална заверка на
подписите.
Въз основа на снетите свидетелски
показания в хода на досъдебното производство е установено, че впоследствие
владението върху автомобила е прехвърляно многократно на различни лица, вкл. на
въззивника.
На въззивникът
е съставен АУАН за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП, въз основа на който е
издадено обжалваното НП.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно
наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна
страна в законоустановения срок за
обжалване и е приета от съда
за разглеждане.
Наказателното постановление НП
№ 19-6252-000972/08.07.2019 г.
на Началника на СПС при ОД на МВР-В. е
издадено от компетентен орган видно от приложеното и приобщено към делото заверено
копие на Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г.
В хода на административонаказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото
е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани.
Като разгледа жалбата по
същество, съдът установи от правна страна следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че са налице всички
елементи от обективната страна на състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП. За да се установи обаче, че деянието е субективно съставомерно
, а именно че виновно е осъществил неизпълнение на задължението да се
управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само МПС, които са
регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се
направи несъмнен извод, че нарушителят е съзнавал обстоятелството, че
управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация. Такива
доказателства в настоящото производство не се събраха. За факта на прекратяване
на регистрацията на определено ППС, респективно за да предприеме действия по
възстановяване на служебно прекратената регистрация, а и за да се въздържа от
действия нарушаващи разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, собственикът може да
разбере едва от уведомяването му от съответният сектор „Пътна полиция“. В конкретния
случай при служебното прекратяване на регистрацията, собственикът, респективно
водачът, на съответното превозно средство няма как да узнае за служебното
прекратяване на регистрацията ако не е уведомен за това. Липсата на уведомяване
и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са възпрепятствали
нарушителя да предвиди общественоопасния характер на извършеното от него деяние. За разлика от разпоредбата на чл.157 ал.4 от ЗДвП, съгласно която се губи придобитата правоспособност по силата на
закона, с отнемането на всички контролни точки, без да е необходимо отразяване
или произнасяне от контролните органи, прекратяването на регистрация на
основание чл.143 ал.15 от ЗДвП не настъпва автоматично по силата на закона с
изтичане на съответния срок, а последица от извършено от надлежните контролни
органи отбелязване в автоматизираната
информационна система.
Липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл.175 ал.3 от ЗДвП прави деянието, извършено от жалбоподателя несъставомерно,
тъй като той не е знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно и
кога точно е станало това, поради това не е знаел, че не следва да го управлява
по пътищата, отворени за обществено ползване.
Същевременно съдът намира, че административно-наказателното производство е
образувано и е протекло в нарушение на разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗАНН:
„Когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на
прокуратурата, административнонаказателно
производство не се образува“. Съответно, според приложимата към момента на
учредяването на производството редакция на чл.33, ал.2 от ЗАНН: „Когато се
установи, че деянието, за което е образувано административнонаказателно
производство, съставлява престъпление, производството се прекратява, а
материалите се изпращат на съответния прокурор“.
Както е посочено в тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015г. на ВКС по т.д.№
3/2015г., ОСНК: Установената от чл.33 от ЗАНН забрана за образуване и
провеждане на административнонаказателно
производство, ако за деянието е образувано наказателно производство, акцентира
върху фактическия състав на деянието
като водещо основание при преценката за приложението й, без да поставя
изискване за привличане на извършителя в качеството на обвиняемо лице. Това
разбиране е синхронизирано и с разпоредбата на чл.211 от НПК, съгласно която за
образуването на досъдебно производство не се изискват данни, обуславящи изводи
за извършителя. Привличането към наказателна отговорност за престъпления от общ
характер е прерогатив на прокурора, който с оглед конституционните си
правомощия решава дали да започне наказателно производство за дадено деяние и с
това предопределя реда за преследването му. Решението на прокурора е
задължително за административните органи и императивно изключва възможността за
образуване и провеждане на административно-наказателно производство за
деянието, ако прокурорът е преценил, че то е престъпно.
В цитираното тълкувателно решение изрично е посочено също, че: “В аспекта на
правилото ne bis in idem, отговорът на въпроса
дали е допустимо деецът да носи отделно наказателна и административнонаказателна
отговорност за деяние, с което се нарушават едновременно наказателна и
административно-наказателна норма, логически се предпоставя
от застъпеното в практиката на ЕСПЧ становище за понятието „idem“,
че сама по себе си разликата в защитения обект не предотвратява действието на
принципа. Отправна точка при определянето на тъждеството на деянието е акцентът
върху фактите на инкриминираното поведение. Преценката дали се касае до същото
деяние се основава само на фактическото му съдържание, без оглед на неговата
квалификация и на класификацията му като „престъпление“ или „административно
нарушение“. Щом деянието е едно и също, провеждането на две отделни
самостоятелни производства - наказателно и административно-наказателно с
наказателен характер по смисъла на Конвенцията за защита правата на човека –
съставлява нарушение на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 от нея, независимо от
обстоятелството, че са засегнати различни обекти на защита“.
В процесният случай разследването по
наказателното производство е за престъпление по чл.345 ал.2 от НК, като непосредствения обект на защита са
обществените отношения, които осигуряват законосъобразното управление на МПС,
регистрирани по надлежния ред, идентичен с непосредствения обект на
разпоредбата на чл. 140 ал.1 от ЗДвП. С оглед на изложеното, съдът намира, че
воденото административно-наказателно производство и наказателното такова са с
един и същ предмет, като първото се явява недопустимо такова с оглед
разпоредбата на чл. 33 от ЗАНН.
Поради изложеното съдът намира, че НП следва да бъде отменено, като
издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон.
Воден
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 19-6252-000972/08.07.2019 г. на Началника на СПС при ОД на
МВР-в., с което на М.А.А. на основание чл.
175 ал. 2 вр. с чл.
175 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 200 лева
и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от шест месеца
за нарушение на чл. 140 ал.1
от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- в..
След влизане
в сила на съдебното решение, АНП да се върне
на наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ при РС- в.: