Р Е Ш Е Н И Е
№ 1317
гр.Пловдив, 12.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V състав, в публично съдебно заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при
секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като разгледа АНД № 2701/2019 г.
по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба от „Д.
007“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„Освобождение“ № 77 ет.2, офис 3, срещу наказателно постановление № 415346-F443897 от 05.03.2019 г.,
издадено от
Директора на Дирекция „Обслужване“ към ТД на НАП Пловдив, с което на основание
чл. 180 ал.2, вр. ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ му е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 14 460.77 лева, за нарушение на чл. 180 ал.2, вр. ал. 1, вр. чл. 86 ал.1 и
ал.2, вр. чл. 119 ЗДДС.
В жалбата се излагат съображения, че на
жалбоподателя е вменено нарушение за това, че не е подадено заявление за
регистрация по ЗДДС в срок до 10.07.2018 г., но към тази дата не е бил приет
образец на подаденото заявление, като това се е случило на 13.07.2018 г.
Оспорва се размерът на начисления оборот, въз основа на който е формирана
санкцията, както и датата на извършване на вмененото нарушение. Поради
изложеното от съда се иска отмяна на обжалваното НП.
В проведеното открито съдебно заседание
жалбоподателят „Д. 007“ ЕООД, редовно призован, представлява се от у. Е.Д. и от
адв. З., който представя пълномощно. По същество се
излагат съображения за наличие на съществени нарушения на процесуалните
правила, в частност: в АУАН е посочено, че датата на установяване на
нарушението предхожда датата на неговото извършване, както и че не е спазена
процедурата за съставяне на акта в отсъствие на представител на дружеството. От
правна страна се посочва, че образеца – заявление за регистрация по ЗДДС е
приет с изменение на ППЗДДС, обнародван на 13.07.2018 г., а в АУАН се твърди,
че заявление е следвало да бъде подадено до 10.07.2018 г., към която датата не е
бил обнародван образецът. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че е
налице извършено нарушение от дружеството – жалбоподател, се възразява, че
същото се явява маловажно. Поради изложеното от съда се иска отмяна на
обжалваното НП.
Въззиваемата
страна – ТД на НАП Пловдив, редовно уведомена, представлява се от юрк. К., която представя пълномощно. По същество излага
съображения за доказаност на извършеното
административно нарушение. Посочва,че правилно е определена датата на
извършване на нарушението, както и че претенциите на дружеството – жалбоподател
във връзка липсата на заявление за регистрация, се явяват неоснователни.
Навеждат се доводи за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото
по отношение на дружеството са установени и други нарушения за друг период.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана
страна,
срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От
фактическа страна съдът установи следното:
На 03.08.2018 г.
„Д. 007“ ЕООД подало Заявление за регистрация по ЗДДС вх. № 303911801605254.
Предвид подаденото заявление на свидетелката С.Д. било възложено да извърши
проверка на дружеството. В рамките на същата от дружеството – жалбоподател били
изискани справки и документи. От тях се установило, че за периода 01.06.2018 г.
– 03.07.2018 г. същото е формирало облагаем оборот в размер на 51 487.90
лева, както следва: за месец юни – 32 067.86 лева, на 01.07.2018 г. –
1 455.21 лева, на 02.07.2018 г. – 8 612.07 лева, и на 03.07.2018 г. –
9 352.76 лева. Предвид достигнатия оборот от над 50 000 лева,
свидетелката Д. констатирала, че дружеството – жалбоподател е следвало да
подаде заявлението за регистрация по ЗДДС в срок до 10.07.2018 г.
На 16.08.2018г.
с акт за регистрация № 160421801690373,
жалбоподателят бил регистриран като данъчно задължено лице. Свидетелката Д.
констатирала, че за периода от 03.07.2018 г. – датата, на която бил надхвърлен
облагаемия оборот от 50000 лева, до 15.08.2018 г. – датата, предхождаща
регистрацията, „Д. 007“ ЕООД е следвало да бъде регистрирано по ЗДДС и да
начисли данък за извършване на облагаеми доставки на територията на страната,
както следва: за периода до 31.07.2018 г. дружеството било извършило облагаеми
доставки на стойност 420 934.57 лева, като изискуемият ДДС възлиза на
70 115.76 лева. за данъчния период от 01.08.2018 г. – 15.08.2018 г.
дружеството било извършило облагаеми доставки на стойност 86 764.60 лева,
като изискуемият ДДС възлиза на 14 460.77 лева. Констатациите на свидетелката
Д. били обективирани в протокол №
**********/16.10.2018 г.
На 06.11.2018 г.
служители на ТД на НАП Пловдив посетили седалището и адреса на управление на
дружеството – жалбоподател, за да връчат покана за съставяне на АУАН. На място
открили жилищна сграда, като в офис три се помещавала счетоводна кантора.
Представител от същата поел ангажимент да уведоми управителя на дружеството за
посещението и поканата за съставяне на АУАН. Посещението на служителите на НАП
било обективирано в Протокол № **********/06.11.2018
г.
На 14.11.2018 г.
чрез активиране на електронна пратка от електронен адрес, дружеството –
жалбоподател получило покана изх. № 163911801605254-1/05.11.2018 г., с което
било поканено за съставяне на АУАН.
Въз основа на
така извършените констатации, свидетелката Д. съставила АУАН № F443897/15.11.2018 г.,
с който вменила на жалбоподателя нарушение на чл. 86 ал.1 и ал.2 ЗДДС, вр. чл. 119 ЗДДС, вр. чл. 112
ал.1 ППЗДДС. Въз основа на издадения АУАН било постановено обжалваното НП.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел С.Д.. Съдът кредитира същите
показания като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Описаната и възприета
фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – Протокол № **********/06.11.2018 г.; Покана изх. №
163911801605254-1/05.11.2018 г.; Удостоверение за извършено връчване по
електронен път; Протокол № **********/16.10.2018 г.; Отчети от ФУ за периода
01.08.2018 г. – 15.08.2018 г.; Справка за облагаемия оборот за периода
01.08.2018 г. – 15.08.2018 г.; Справки за издадени фактури; Договори за наем;
Заявление за регистрация по ЗДДС вх. № 160-2205/03.08.2018 г.; Резолюция за
извършване на проверка № 162691801606363/03.08.2018 г.
Относно
приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната
компетентност на административнонаказващия орган следва
от така представената Заповед № ЗЦУ – ОПР – 17/17.05.2018
г. на Изпълнителния директор на НАП. При съставянето на АУАН и при издаването
на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да
водят до опорочаване на административнонаказателното
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден
при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП
съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Съдът намира за неоснователно
направеното възражение от страна на процесуалния представител на жалбоподателя,
че в хода на административнонаказателното
производство е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
липса на реквизити по чл. 42 ЗАНН, доколкото се констатира несъответствие между
датата на констатиране на нарушението и датата на извършване на нарушението.
Съдът намира, че както в АУАН, така и в НП, датата на извършване на
административното нарушение е правилно посочена – това е 15.09.2018 г. Тя се
извежда от нормата на чл. 86 ал.1 и ал.2 ЗДДС и чл. 125 ал.5 ЗДДС, доколкото
постановяват задължение до четиринадесето число на месеца, следващ данъчния
периода да се подаде справка – декларация, в която са включи размера на данъка.
Респ. за данъчния период от 01.08.2018 г. до 15.08.2018 г., справка –
декларация е следвало да бъде подадена до 14.09.2018 г. Доколкото това не се е
случило, датата на извършване на нарушението е именно датата, следваща
изтичането на срока – 15.09.2018 г.
Действително, и в АУАН, и в НП,
погрешно е отразена датата на установяване на нарушението – 16.08.2018 г.
Въпреки изложеното, погрешното посочване на датата на установяване на
нарушението не представлява съществено процесуално нарушение. На първо място
същата не необходим елемент от съдържанието на АУАН съобразно чл. 42 от ЗАНН,
както и от НП – съобразно чл. 57 ЗАНН. Датата на установяване на нарушението се
явява един извод на актосъставителя и административнонаказващия орган, който е от значение
единствено за спазването на срока по чл. 34 ЗАНН. Доколкото нарушението е
извършено на 15.09.2018 г., а АУАН е издаден на 15.11.2018 г., то несъмнено е
спазен срокът по чл. 34 ЗАНН.
Не се споделя и възражението на
жалбоподателя, че е налице съществено процесуално нарушение, тъй като АУАН е
съставен в негово отсъствие, а изпратената покана за явяването му е по
електронен път, което не се явява редовно връчване по смисъла на ЗАНН.
Действително, константна е практиката на административните съдилища, както
правилно изтъква процесуалният представител на жалбоподателя, че е недопустимо
връчване по електронен път на покана за съставяне на АУАН. Въпреки това, съдът
намира, че посочената покана се явява ирелевантна за настоящия
случай. Съобразно нормата на чл. 40 ал.2 ЗАНН, когато нарушителят е известен, но не може да се
намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в
негово отсъствие, респ. нормата разглежда две хипотези – нарушителят е
известен, но не може да бъде намерен, или е намерен, за да му се връчи покана,
но не се явява за съставяне на АУАН. В настоящия случай, от приложените по
делото доказателства, се установява, че на
06.11.2018 г. служители на ТД на НАП Пловдив са посетили седалището и адреса на
управление на дружеството – жалбоподател, за да връчат покана за съставяне на
АУАН. На място открили жилищна сграда, като в офис три се помещавала счетоводна
кантора. Следователно налице е първата предвидена хипотеза на чл. 40 ал.2 ЗАНН,
според която нарушителят е известен, но не може да бъде намерен. Служителите на
административнонаказващият орган са положили
достатъчно усилия като са посетили седалището и адреса на управление на
дружеството, но на посоченото място се намира счетоводна кантора. Безпредметно
се явява извършване на повече от едно посещение на адреса, доколкото е
установено, че реално дружеството на пребивава на същия. Поради изложеното
правилно е прието от административнонаказващия орган,
че е жалбоподателят не може да бъде намерен и АУАН е съставен на основание чл.
40 ал.2 ЗАНН – в отсъствие на нарушителя.
От
правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл. 86 ал.1 ЗДДС регистрирано
лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за
съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 ЗДДС за този
данъчен период; 3. посочи документа по т. 1 в
дневника за продажбите за съответния данъчен период.
Съобразно ал.2 данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния
период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е
издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния
период, през който данъкът е станал изискуем.
Нормата на чл. 25 ал.6 т. 1 ЗДДС определя кога
данъкът става изискуем, а именно: от датата на възникване на данъчното събитие,
което съобразно чл. 25 ал.2 ЗДДС е датата, на която собствеността върху стоката
е прехвърлена или услугата е извършена. Данъчният период е периодът от време,
след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде
справка-декларация с резултата за този данъчен период, и съвпада с календарния
месец. За посочените доставки за периода 01.08.2018 г. – 15.08.2018 г., данъчният период е именно август месец 2018 г., респ.
за посочените доставки, дружеството – жалбоподател е следвало да подаде справка
– декларация с начислен данък до 14.09.2018 г.
Доколкото
данъкът не е начислен до 14.09.2018 г., то несъмнено дружеството – жалбоподател
е осъществило от обективна страна нарушение по чл. 86 ал.1 ЗДДС, предвид което
правилно е било санкционирано за нарушение по чл.180 ал.2, вр.
ал.1 ЗДДС.
Досежно възражението за липса на ред за извършване на
регистрацията, поради липса на образец – Приложение № 1 към чл. 74 ал.1 ППЗДДС,
към 10.07.2018 г. съдът намира следното: Действително, редакцията на чл. 96
ал.1 ЗДДС е изменена с ДВ, бр. 97/
05.12.2017 г., в сила от 01.01.2018 г., като допълнително е предвидено, че когато
оборотът от 50 000 лева е достигнат за период не по-дълъг от два
последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде
заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. Към момента на приемане на влизане в сила на
изменението на чл. 96 ал.1 ЗДДС е съществувал образец – приложение № 1 към чл.
74 ал.1 ППЗДДС. Съдържанието на приложение № 1 единствено е изменено с
приемането на Правилник за изменение и
допълнение на Правилника за прилагане на Закона за данък върху
добавената стойност /ДВ, бр. 58/13.07.2018 г./, като в
раздел „В" ред „Справка за облагаемия оборот по чл. 96 от ЗДДС по месеци
за последните 12 месеца преди текущия" е изменено по следния начин: „Справка за облагаемия оборот по чл. 96 от ЗДДС по месеци за
последните 12 месеца преди текущия или справка за облагаемия оборот по чл. 96
от ЗДДС по месеци за последните 12 месеца и за текущия месец до датата, на
която е достигнат оборотът, когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг
от два последователни месеца, включително текущия." Доколкото обаче
посоченият раздел е съществувал и преди изменението на ППЗДДС, то съдът намира,
че дружеството – жалбоподател е могло да изпълни задължението си по регистрация
по ЗДДС, ако бе положило грижата на добрия търговец. В тази насока е и Решение
№ 1239/10.06.2019 г. по адм.д. № 3513/2018 г. на
Административен съд Пловдив. Предвид изложеното, съдът намира наведеното
възражение за неоснователно.
По приложението
на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно
решение № 1/ 2007г. на
ОСНК
на ВКС, съдът
трябва в пълнота да изследва релевантните
за изхода на спора факти,
като това включва и преценка за наличието, респективно
отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави
по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който
извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение /, с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици,
или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Тази разпоредба
е приложима и в процеса, развиващ се по
реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
В настоящия случай самото
деяние не разкрива и смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид, поради което нормата на чл. 28 ЗАНН според съдебния състав се
явява неприложима. Дори напротив, размерът на неначисленият ДДС се явява
14 460.77 лева, което обуславя по-високата обществена опасност на
извършеното от жалбоподателя нарушение.
От всичко изложено
следва, че по категоричен начин бе установено жалбоподателят да е извършил
вмененото му административно нарушение. В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Случаят не попада в приложното поле на чл. 28 б. „а“ ЗАНН. Обжалваното
наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 415346-F443897 от 05.03.2019
г., издадено от
Директора на Дирекция „Обслужване“ към ТД на НАП Пловдив, с което на „Д. 007“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„Освобождение“ № 77 ет.2, офис 3, на основание чл. 180 ал.2, вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 14 460.77
лева, за нарушение на чл. 180 ал.2, вр. ал. 1, вр. чл. 86 ал.1 и ал.2, вр. чл.
119 ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава
дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.К.