№ 1212
гр. Русе, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20224520102035 по описа за 2022 година
Ищецът - „Топлофикация Русе” АД твърди, че Д. Д. У. е потребител на доставяна от
дружеството топлинна енергия в имот с абонатен №03070800180, находящ се в гр.Русе,
ул."Н.Р."№2, бл. "Ш" вх.Б, ет.2.
Заявява, че ответникът не е заплатил, стойността на ползваната в периода
27.03.2021г. – 22.11.2021г. топлинна енергия, визирана в 15 фактури, на обща стойност
306.58 лева. Счита, че потребителят дължи 10.25 лева - лихва за забава за периода от падежа
на всяка фактура, който е 45 дни след периода на доставка до 25.01.2022г.
За събиране на вземането ищецът депозирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение срещу Д. Д. У. за претендираните главница, лихви и
разноски. Предвид факта, че заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК,
заповедният съд, указал на молителя възможността да предяви иск за установяване на
вземането си и последиците при непредявяване на иска.
По изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че Д. Д. У., ЕГН ********** дължи на „Топлофикация Русе” ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление – гр.Русе, ул.”ТЕЦ Изток”, представлявано
от изпълнителния директор инж.С. Ж.Ж. сумите: 306.58 лева – главница за доставена и
разпределена топлинна енергия по 15 фактури за периода 27.03.2021г. – 22.11.2021г. за
обект с абонатен №03070800180, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
26.01.2022г. до окончателното й изплащане; 10.25 лева – мораторна лихва за периода
26.04.2021г. - 26.01.2022г.
Претендира разноски по заповедното и настоящо производство.
В срока по чл.131 от ГПК Д. Д. У. е депозирала отговор на исковата молба, в който
1
излага доводи, досежно основателността на претенциите.
Пояснява, че е материално затруднена.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна, следното:
С Решение №ОУ-05 от 16.07.2012г. Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране одобрила предложените от „Топлофикация Русе” ЕАД „Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители от системата на
„Топлофикация Русе” ЕАД. Според чл.3, ал.1 от същите, купувач може да бъде физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител
гореща вода за отопление, климатизация и горещо топлоснабдяване за домакинството си.
Присъединяването на ЕС с административен адрес: гр.Русе, бл."Ш" към
топлопреносната мрежа на „Топлофикация – Русе” ЕАД се основава на договор
№163/07.12.1998г.
На 26.10.2020г. между „Топлофикация Русе“ ЕАД и „Дикей-Л“ ООД е сключен
договор, по силата на които ищцовото дружество възложило, а „Дикей-Л“ ООД приело да
извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост по
списък (Приложение 1 и Приложение 2) към контракта, в които фигурира и сграда в гр.Русе,
бл."Ш"
Приложени са заявления, депозирани от ответника, в които признава задължения за
ползвана топлоенергия в обекта за предходен период.
За времето от 27.03.2021г. до 22.11.2021г. "Топлофикация Русе" ЕАД начислило на Д.
У. сумата 306.58 лева, визирана в 15 фактури за доставена топлоенергия в процесния имот.
Въз основа на заявление, депозирано от „Топлофикация Русе“ ЕАД, в РРС е
образувано ЧГД №448/2022г. и на 27.01.2022г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №273 по реда на чл.410 ГПК срещу Д. Д. У., ЕГН ********** за сумите: 306.58
лева – главница за доставена и разпределена топлинна енергия по 15 фактури за периода
27.03.2021г. – 22.11.2021г. за обект с абонатен №03070800180, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 26.01.2022г. до окончателното й изплащане; 10.25 лева –
мораторна лихва за периода от падежа на всяко задължение до 26.01.2022г.; 25 лева –
разноски по делото и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което
заповедният съд, указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да
предяви иск за установяване на вземането си.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 306.58
лева – главница за доставена и разпределена топлинна енергия по 15 фактури за периода
27.03.2021г. – 22.11.2021г. за обект с абонатен №03070800180, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 26.01.2022г. до окончателното й изплащане; 10.25 лева –
2
мораторна лихва за периода 26.04.2021г. - 26.01.2022г., предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение №273/27.01.2022г., издадена по реда на чл.410 ГПК по ЧГД
№448/2022г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство цитирано гражданско дело е видно, че
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника (ответник в настоящото производство) по
реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК заповедният съд
указал на ищцовото дружество възможността, в едномесечен срок да предяви иск за
установяване на вземането си. Съдът намира искът за допустим, тъй като е предявен от
взискателя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес – запазване
действието на заповедта за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява основателен.
В хода на производството в тежест на ищеца е да докаже наличието на фактите,
породили вземането му, т.е. да установи, че в процесния период ответникът в качеството на
купувач е ползвал топлинна енергия и сумите за нея са начислени законосъобразно, а
ответникът – фактите, които го погасяват, изключват или унищожават.
Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ, качеството потребител на топлинна енергия се
придобива ex lege, с придобиване право на собственост или ограничено вещно право върху
индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за доставка на
топлинна енергия. Разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост
(каквато е тази, в която се намира процесният апартамент), се извършва по система за
дялово разпределение (чл.139, ал.1 ЗЕ). Общото консумирано количество топлинна енергия
в сграда - етажна собственост, присъединена към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите (чл.142, ал.2 ЗЕ). Топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Следователно страни по договорното правоотношение, свързано с продажба на
топлоенергия за битови нужди за обект в сграда – етажна собственост са топлопреносното
предприятие и собственикът или ползвателят на имота.
В настоящия случай не се спори, че ответникът е собственик на процесното жилище.
Индиция за това са и депозираните през 2018г. от Д. У. заявления до изпълнителния
директор на ищцовото дружество с искане да погаси задълженията си за предходен период
на разсрочено плащане. С оглед цитираните по-горе законови разпоредби ответникът се
явява потребител, респективно отговаря за задължения, свързани с доставената в имота
топлинна енергия.
Д. У. не установява изпълнение на договорното си задължение в срок и не оспорва
претенцията по размер, поради което същата като основателна следва да бъде уважена
изцяло.
Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника са
3
направените от ищеца разноски по делото в размер на 175 лева – заплатена държавна такса
и възнаграждение за процесуално представителство.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът
който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. С оглед факта, че
претенцията е основателна, ответникът следва да заплати на ищеца сумата 75 лева –
разноски по ЧГД №448/2022г. по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 от ГПК, че Д. Д. У., ЕГН
********** дължи на „Топлофикация Русе” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление – гр.Русе, ул.”ТЕЦ Изток”, представлявано от изпълнителния директор инж.С.
Ж.Ж. сумите: 306.58 лева – главница за доставена и разпределена топлинна енергия по 15
фактури за периода 27.03.2021г. – 22.11.2021г. за обект с абонатен №03070800180, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 26.01.2022г. до окончателното й изплащане;
10.25 лева – мораторна лихва за периода 26.04.2021г. - 26.01.2022г., предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение №273/27.01.2022г., издадена по реда на чл.410 ГПК по
ЧГД №448/2022г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Д. Д. У., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация – Русе” ЕАД,
ЕИК117005106 сумата 175 лева – разноски по ГД №2035/2022г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Д. Д. У., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация – Русе” ЕАД,
ЕИК117005106 сумата 75 лева – разноски по ЧГД №448/2022г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4